ПРО в Европа след Крим



ПРО в Европа след Крим

Събитията в Украйна и анексирането на Крим от Руската федерация дава възможност за нов поглед върху американската противоракетна отбрана. САЩ обявиха, че са против новата политическа единица Крим и присъединяването й към Русия. Според Обама и американските управляващи, анексирането на Кримския полуостров е нарушаване на международното право и в частност на териториалната цялост и суверенитета на Украйна. От своя страна, Русия демонстрира, че продължава да бъде полюс на сила в международната система. Тази демонстрация и последните събития се сблъскват с американските интереси и цели. Ето защо, нападките срещу Обама и администрацията му не закъсняват. Американската опозицията не изпусна възможността да изтъкне грешките им и да ги обвини за ходовете на Москва. Една от засегнатите теми е и ПРО. Според голяма част от политиците в Съединените щати отстъпките, направени по искания на Москва още през 2009 г., са мотивирали Путин да действа. От друга страна, възниква и въпросът какви са истинските цели на американската ПРО и какви са възможните бъдещи действия, които Вашингтон би могъл да предприеме? Има ли основания Русия да се опасява от ПРО?

Според някои политически анализатори, САЩ трябва да разширят своята противоракетна отбрана, за да защитят себе си и своите съюзници от руските балистични ракети. Америка трябва да преоцени стратегическото си положение, след като през последните шест години Русия предприема агресия срещу две държави (Естония и Грузия), а преди няколко месеца промени незаконно границите на Украйна. Не трябва да се пропуска и фактът, че Москва се е заела с най-голямото обновяване на ядрените си оръжия от края на Студената война и планира да похарчи над 55 млрд. долара за противоракетна и противовъздушна отбрана през следващите 6 години. От гледна точка на политическия реализъм, според който силата е основна категория в международните отношения, Русия засилва военностратегическия си потенциал и по този начин застрашава сигурността най-вече на европейските съюзници на САЩ, но и на самите Съединени щати като друг полюс на сила. С други думи, Кремъл се готви за война. Затова някои анализатори са на мнение, че действията на Руската федерация доказват важността от поддържането на американски източници на противоракетна отбрана в Европа. Не случайно те оценяват изключването на четвърта фаза от Поетапния гъвкав подход в Европа (European Phased Adaptive Approach - ЕPAA) като неразумно. Според тях, трябва да се преосмисли как да бъде подобрен този план и къде да се разположат системите, за да са ефективни и срещу руско нападение. Дотук води геополитическата реалност на руската агресия в Украйна.


А дали наистина анексирането на Крим и застрашаването на Югоизточна Украйна са истинската причина за изграждането на ПРО срещу Русия? Руските политици може да се окажат прави в опасенията си, че ПРО не е насочена срещу Иран и неговата ядрена програма, а срещу Москва. Въпросът е защо точно след действията на Русия в Украйна се заговори отново за американската противоракетна отбрана и за планиране на подобрения за системата. Ако още в самото начало Поетапният гъвкав подход не е измислен и пригоден по начин, който да осигурява защита от евентуално балистично нападение от страна на Москва, как изведнъж се появи тази идея и как толкова бързо и ефикасно той ще бъде обновен така, че да предотврати подобни действия на Русия и срещу други суверенни държави? Излиза, че опасенията на Руската федерация по време на преговорите с НАТО в Лисабон, че ПРО е в противоречие с руските интереси и дори застрашава сигурността й, не могат да бъдат определени като неоснователни. Налице е сблъсък на руските и американските интереси и той няма да приключи нито с разрешаването на проблема в югоизточна Украйна, нито с установяването на истината за ПРО.
Друга гледна точка за американската ПРО изразяват представители от опозиционната Републиканска партия на САЩ. Те смятат, че Барак Обама е спрял предишния план за ПРО, изготвен при управлението на Джордж Буш и с това е дал поле за действие на Русия. Този проект включва монтирането на 10 прехващачи в Полша, както и на радар в Чехия, който да предпазва от ирански ракети с голям радиус на действие. Въпреки, че планът предвижда подобряване на способността на САЩ и на съюзниците им в Европа да отклони ракети с далечен обсег на действие, изстреляни от Иран (не от Русия), Москва е против. Планът не е реализиран не само заради категоричното противопоставяне от страна на Русия, но и защото една от страните по договора, Чехия, не го ратифицира. Не е изключено действията на чешкото правителство да са следствие на натиск от страна на Руската федерация.

Това са основните причини Барак Обама да предложи Поетапния гъвкав подход в Европа (EPAA) и да смени курса. За отстъпката от плана на Буш, настоящият президент е обвиняван, че е направил „подарък” на Русия. Руските власти аплодират решението и Путин определя този ход на Обама като „правилен и смел”, докато приближени на Буш и конгресмени републиканци смятат, че американският президент се е огънал. Събитията в Украйна могат да се разгледат като една от последиците от тази отстъпка. Русия осъзнава, че влиянието й не е за подценяване и САЩ се съобразяват с нейните действия и претенции.


Други анализатори са на мнение, че обвиненията на републиканците са верни само отчасти. Барак Обама спира реализирането на ракетния щит, планиран в Полша и Чехия, но САЩ ще могат да реагират на заплахата от балистични ракети със системите Aegis, разположени в Източна Европа, до 2018 г. Решението да се промени първоначалният план, не само намалява напрежението с Русия, която се противопоставя на военните обекти, но е и съобразено с някои основателни причини от гледна точка на сигурността. Преценено е, че програмите за развитие на балистични ракети с малък и среден обхват на Иран се развиват по-бързо от очакваното, а тези за по-голям обхват изостават. Освен това САЩ не се отказват категорично от действията си в Полша и Чехия, тъй като Полша е включена в изпълнението на трета фаза от проекта ЕPAA, а в крайна сметка Чехия сама не ратифицира договора за участие в първия план. Тези факти доказват, че обвиненията са по-скоро политически мотивирани, отколкото да са базирани на реални логически връзки.

Идеята Русия да бъде наказана за анексирането на Крим, като се възобнови планът, подготвен от администрацията на Буш изглежда още по-крайна. Според някои републиканци незаконното анексиране на Крим и продължилата работа на Иран за развитие на междуконтинентални балистични ракети водят до необходимостта от задълбочаване на сътрудничество с източноевропейски съюзници в НАТО. Налице са и мнения, че в стремежа си да възроди бившия СССР и неговото влияние, Путин може да посегне и на Чехия и Полша, а базирането на военни съоръжения там биха имали възпиращо действие. Следователно Вашингтон трябва да работи за увеличаване на броя на SM-3 ракети, които да бъдат разположени в Полша и Румъния, както и да възобнови преговорите с Чешката република за засилване на двустранното военно сътрудничество. Разполагането на части от тези системи са пригодени да отразяват балистично нападение от Иран, не от Русия, но подобни действия могат да бъдат възприети от Путин като цената, която трябва да плати, в резултат от агресията си в Крим. Няма ли подобна провокация да доведе до ответна реакция на Русия и съответно до един безкраен кръговрат, който да включва агресивни действия на едната страна и съответен отговор на другата? Имат ли нужда двете държави, и света като цяло, от подобен кръговрат? Подобна логика за наказване на Москва изглежда безотговорна. Съществуват редица разумни и ефективни начини да се накаже Русия и да се помогне на Украйна, както и на източноевропейски съюзници на НАТО.


Истината е, че всяка страна се стреми да не бъде „безгласна буква” на международната сцена, както и да постигне външнополитическите си държавни интереси. Осъществяването им не винаги е в съответствие с международния морал и справедливост, но това не прави постигането им по-малко значимо. В случая, това важи както за вероятността американската ПРО да е насочена и срещу Русия, така и за анексирането на Крим от Москва.

Публикувано на 9 Юни 2014 в 14:34 часа от
Василена Илкова


Ключови думи:ПРО, противоракетна отбрана, Европа, САЩ, Русия, Крим

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас