Приватизация на войната

            През последните 15 години драстично са се увеличили случаите, в които частни фирми за наемни бойци са използвани от различни държави за решаване на глобални конфликти. Във войните в Ирак и Афганистан американското правителство е използвало най-много наемници в сравнение с всички конфликти до момента. През 2010 година за решаване на задачи в различни конфликтни точки на света, от правителството на САЩ са били наети 207 000 наемни бойци. За сравнение през същата година около 175 000 редовни военни са били използвани в различни операции. От исторически справки става ясно, че през Втората световна война само около 10% от редовната американска армия са били наемни бойци.

            Според различни източници в конфликта в Украйна също участват наемни бойци, както от американска така и от руска страна. Според данните руснаците залагат на платени чеченски бойци, които са натрупали опит в минали въоръжени конфликти.

            Разходите на Пентагона за наемане на частни армии от 1999 г. до 2008 г. са се увеличили от 165 милиарда долара на 466 милиарда долара. Според някои специалисти Пентагона е станал толкова зависим от частните бойци, че без тях не би могъл да изпълнява поставените му задачи.

            След като Пентагона отвори „кутията на Пандора” с наемането на частни фирми, множество бойци от най-различни нации, с различни мотиви и възгледи се включиха в печелившия бизнес.

            Възхода на частните фирми за наемни бойци вероятно е свързан с преразпределението на властта и силата в световен мащаб. В миналото властта принадлежеше най-вече в правителствата на отделните държави. В момента обаче се наблюдава конкуренция за власт между различни огромни интернационални организации и отделни правителства. Може да се каже, че нарастващата мощ на частните организации нарушава влиянието на определени държави в различни конфликти.

            По времето на бившия вече президент на САЩ, Джордж Буш –старши и неговия министър на отбраната Доналд Ръмсфелд американската армия беше реформирана по начин, по който всички дейности, които не са свързани с директно водене на бойни действия се предоставят на частни организации. Така частната организация „Halliberton” е поела дейностите по ремонт и снабдяване на американските бази в Ирак. Други наемни компании като „Blackwater” и „DynCorp” са наети за дейности свързани с обучение на иракски военни, подсигуряване на реда и сигурността в страната и последващо изграждане и възстановяване на държавата.

            Според експерти, след започване на войната в Ирак американските политици вероятно са смятали, че тя ще продължи не повече от две-три седмици. В последствие обаче нещата се развиват в негативна посока и по-късно става ясно, че войната ще продължи неопределено време. Оформят се три варианта пред американското правителство. Първият е своевременно изтегляне на всички военни формирования, вторият е да бъдат въвлечени в безкрайна война (подобна на войната във Виетнам), а третият е да прехвърлят дейностите и отговорностите на частни компании. САЩ избира третия вариант, с който започва възхода на частните фирми за наемни бойци. Наред обаче с чисто военни задачи, частните компании се ангажират и с различни други доходоносни дейности, като проучване и добив на петрол, изграждане на пътна инфраструктура и др. Така правителството остава с „чисти ръце” и не отговаря за действията на отделните фирми. Това поведение на държавните органи обаче поражда феномена „приватизиране на войната”, който не подлежи на никакъв контрол от страна на правителствата.

            Наемниците не подлежат на парламентарен контрол, а задачите за тях идват от най-високо ниво, като при поставянето им няма никаква прозрачност. При едно разследване през 2011 година на американското правителство относно изразходваните средства за наемните бойци е установена корупция и измами за над 60 милиарда долара от парите на американските данъкоплатци.

            Въпреки силните критики свързани с работата на „Blackwater” и „DynaCorp”, първата обвинена в избиване на 17 цивилни иракчани, а втората критикувана за не добре свършена работа и високи цени на услугите, американското правителство продължава да работи с тях. Шефът на „Blackwater” – Ерик Принс е преименувал компанията в „Xe Service”, а по-късно в „Academi” в резултат на постоянните скандали около компанията.

            Малко вероятно е компаниите за наемни бойци да престанат да действат, имайки предвид, че бранша определено е доходоносен. С цел облага на определени личности или цели кръгове от фирми може да се очаква появата на нови такива организации. Дейностите на такъв тип компании се обличат с термина „в интерес на националната сигурност”, което дава възможност за корупция и незаконни действия с огромни финансови средства, тъй като за дейностите извършвани от тях публичен контрол почти липсва.

Публикувано на 25 Февруари 2015 в 18:55 часа от
Стойчо Н.


Ключови думи:Наемни бойци, приватизация на войната, САЩ

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас