Президентските избори в Молдова

    На балотажа на 13 ноември 2016 г. кандидатът на социалистите Игор Додон спечели изборите за президент на Молдова, като по този начин остави след себе си кандидатката на проевропейската партия „Действие и солидарност” Майя Санду. Разликата между двамата кандидата е 70 хил. гласа в полза на Додон. Резултатите от изборите показват за пореден път как точно се движи Молдова след разпадането на Съветския съюз и каква точно политика успява да води след обявяването на независимостта си.
    Изборите за президент на Молдова са важни и знаменателни не толкова с резултата си, който за някои беше очакван, колкото с факта, че те се провеждат след решението от март т. г. на Конституционния съд на държавата, съгласно което президент се избира с всенародно гласуване.
    За общността в малката и не особено успяла постсъветска република не беше изненада, че на балотаж ще отидат проруският и провропейският кандидат. Разделението между руско- и молдовскоговорещите граждани на страната беше събудено през 2007 г. Тази вътрешна сегрегация в обществото е резултат от гражданската война през 90-те години на ХХ в., след войната с Приднестровието. Това бе сторено от опозицията на новия президент Додон, която тогава успя да спечели изборите. По-късно, през 2012 г., когато Майя Санду става министър на образованието, по нейно нареждане започват да се закриват много училища с преподаване на руски език, като това е удар за Южна и Северна Молдова, където рускоезичните ученици се оказват мнозинство, а повечето от тях изпитват затруднение да разговарят на молдовски език. Впрочем, сред слабопознаващите молдовски език граждани са и бесарабските българи и гагаузите, които живеят в южната част на страната. Срещу това нейно решение се обявява голяма част от обществото, като за доводи се дават нарасналата престъпност и наркомания в малките селища, останали без училища.
    Основен аргумент в полза на проруските отношения, който левите политици и общественици дават е, че ако Молдова поеме курс само към Западна Европа, то тя ще изчезне икономически съвсем, тъй като по техните думи само Русия има нужда от произвежданите стоки в страната – основно алкохолни напитки (вино, коняк и др.), плодове и зеленчуци. Това добруване обаче има своята цена – Молдова трябва да забрави за всякакво сближаване с Европейския съюз, което беше цел на управляващите през последните няколко години.
    Макар на последните избори за президент кандидатите да бяха разделени на про- и антиевропейски, впоследствие се оказа, че Майя Санду е успяла да спечели недоверието и дори ненавистта даже на хората с проевропейско мислене в страната, на онези, които говорят молдовски език и по никакъв начин не искат да бъдат свързвани с Русия и бившето съветско минало на страната. Много от тези хора смятат, че Санду е способна да започне гонения и чистки срещу рускоговорящите граждани, които в голямата си част са родителите на младите проевропейци. Оправданието защо за 25-годишна незивисимост тези хора продължават да общуват на руски и да приемат информация предимно от рускоезичните медии е, че те са били притиснати от съветската машина и принудени да не използват родния си език и дори да получат някои бели петна, що се отнася до самосъзнанието им.
    Въпреки това може да се каже, че молдовското общество е изпълнено с недоверие към което и да е управление. Вълна на недоволство се разля преди няколко месеца, когато са амнистирани около 1500 затворници, като още през първата седмица са регистрирани много големи внезапни проценти на кражби и опити за изнасилване, включително и в столицата Кишинев. Проруските политици обвиниха управлението в опит за спечелване даже на криминалния контингент, като по този начин се спомогне за победата на Майя Санду.
    Всъщност, един от основните проблеми на Молдова е липсата на население – то е предимно застаряващо, необразовано и нетрудоспособно. Условно би могло да се каже, че мъжете отиват в Русия, а жените – в Италия. Още повече, че процесът на получаване на румънски паспорт е изключително опростен и от това се възползват изключително много молдовски граждани. В страната остават хората със спомени от съветско време и малко младежи, които поради липса на средства или пък идеализъм са избрали да останат и да получат образование там. Техни опоненти са по-възрастните, които гледайки руска телевизия са убедени, че Европейският съюз не е дал нищо, освен проблеми на Румъния, с която Молдова е свързана от векове – не само географски, но и съвсем роднински. Страхът от социално изпадане ги кара да вярват на Русия и да търсят подкрепа в проруския кандидат Игор Додон.
    От своя страна, кандидатката на десницата Санду обяви, че за нея изборите са „нито свободни, нито справедливи” и ще сезира Конституционния съд, тъй като тя твърди, че има доказателства за нарушаването на изборния процес. Особено недоволство сред Санду и нейните поддържници буди информацията, че в избирателните секции извън Молдова не са били доставени достатъчно бюлетини и по този начин е бил възпрепятстван вотът – въпреки че като цяло избирателната активност в тези места за гласуване традиционно е ниска. Причината за това е незаинтересоваността на молдовските граждани, които живеят зад граница към това, което става в тяхната родина. Много от тях са или обидени за невъзможността за развитие в Молдова, или пък са претопени от новото общество, в което се намират. Онези от тях, които все пак упражняват правото си на вот, гласуват в повечето случаи за проевропейските кандидати на изборите. Игор Додон не закъсня с решението си да изкаже мнение, че Санду се опитва да провокира молдовския народ и да върне напрежението в страната като през 90-те години на миналия век.
    За разлика от мнозинството бивши съветски републики, молдовският президент няма особено големи функции и неговата длъжност е по-скоро представителна. Съвсем разбираемо е обаче, че е въпрос на чест за дясното и лявото в Молдова дали техният кандидат ще успее да заеме тази представителна длъжност. Въпреки това, в хода на кампанията Игор Додон каза пред своите избиратели, че е възможно Молдова да стане член на Евразийския съюз, а също така обеща да реши проблема с Приднестровието. Тези действия обаче не могат да бъдат взети еднолично от президента; даже напротив- президентът трябва да се съобразява с решенията и препоръките, които дава молдовският парламент. Додон обаче не се съобрази с факта, че в момента социалистите са опозиция в парламента и не съставят правителство. Поради това, даже той да има желанието да изтика Молдова надалеч от Европа, но по-близко до Русия, то първо ще се наложи лявото да е мнозинство в парламента на държавата. Но все пак, Игор Додон заяви, че първото му посещение зад граница след встъпването в длъжност ще е не къде, а в Москва при Владимир Путин. Скоро след като беше направено това изявление, руският президент го поздрави за победата и го покани на официални преговори в Кремъл. Изборът на социалист за президент на Молдова обаче ще е от полза за Москва, тъй като по този начин тя ще успее да контролира по-лесно влиянието си върху страната.
    Оказва се, че молдовските граждани очакват по-добри дни за страната си, ако това е възможно, независимо от това кой стои на президентския пост. След прекратяването на гражданската война процесът на установяване на нормален вид на държавата далеч не е приключил. Страната е разкъсвана от постоянни корупционни скандали, много от молдовците са на мнение, че няколко фамилии управляват реално страната и не виждат особен смисъл от каквито и да е било избори. За част от молдовското общество всички избори са по-скоро решаващи за вътрешната съдба на страната.
    След встъпването си в длъжност, новият президент на Молдова Игор Додон ще бъде принуден да работи в синхрон с проевропейския парламент. Мнозина се съмняват, че това ще е възможно. До парламентарни избори остават още две години, в които е вероятно да се получат отново сътресения в политико-обществен план. Важно е да се напомни, че привържениците на Майя Санду и тези, които не са подкрепили левия кандидат, почти веднага след обявяването на изборните резултати излязоха на протести. Все пак, държавата несъмнено ще продължи пътя си към Европа, макар и с по-ниска скорост, тъй като този процес е започнал. Още повече, че Молдова има интерес от решаването на конфликта в Приднестровието, а Европейският съюз е готов на помощ; от другата страна е Русия, която пък има интерес от нерегулираната територия, защото това е своеобразен инструмент за извиване на ръцете на бившата съветска република.
    Вътре и извън молдовското общество бяха изказани опасения, че е възможно организирането на „майдан” в Молдова. Тези мнения бяха дадени от проевропейските молдовски граждани. Това обаче е малко вероятно да стане, тъй като в Молдова този вид е на изчезване – там остават предимно хора, чиято младост е минала по съветско време, а сега, когато животът им отминава, те започват да изпитват носталгия. За Молдова с много голяма сила важи твърдението, че ако народът е беден, то неговото политическо верую е почти несъществуващо и животът в обществото ще върви както досега. Затова по-скоро очакваният абсолютен курс към Москва няма да се случи, а в Кишинев Игор Додон ще съжалява, че изпълнителната власт не е у президента и по конституция се слуша мнението на парламента. Поне през следващите две години, които остават до парламентарните избори.

Публикувано на 15 Декември 2016 в 11:26 часа от
Момчил Шопов


Ключови думи:Молдова, президентски избори, резултати, анализ на резултатите, перспективи, външна политика

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас