Президентските избори във Франция

            През тази година предстоят президентски избори във Франция. Те ще се проведат на 23 април и 7 май. Сегашният президент Франсоа Оланд обяви, че няма да се кандидатира за втори мандат, а борбата за мястото едва сега започва. След предварително проведени избори преди няколко месеца стана ясно, кои ще бъдат фаворитите на десницата, те са трима – бившият президент Никола Саркози, двама бивши министър-председатели – Ален Жупе и Франсоа Фийон. Според прогнозите, срещу тях ще се изправи представителя на анти-европейските и анти-имиграционните настроения в страната – Марин льо Пен.

        Преди да насочим вниманието си към кандидатите, нека обърнем внимание на политическата система във Франция. Държавата е полупрезидентска република. Президентът отговаря за националната сигурност и външната политика. Той назначава министър-председателя, но правителството трябва да получи одобрение от парламента. До 2002 година дължината на президентския мандат беше 7 години, но това затрудняваше работата, тъй като много често президента и правителството, което е с мандат 5 години, са от различни партии. При това положение президентът и премиерът си поделят сферите на управление: отбрана, национална сигурност и външна политика се поемат от държавния глава, а останалите се включват в правомощията на премиера. Това разделение предизвиква трудности при управлението на държавата и поради тази причина, бившият президент Жак Ширак инициира промени в конституцията, с което президентският мандат е намален на 5 години. Парламентарните избори се провеждат един месец след президентските  и по този начин президентът получава мнозинство в парламента.

            Изглежда, че френската дясноцентристка партия на републиканците е решила да приложи нов подход при определянето на кандидатите, следвайки пример от системата на САЩ. Те предлагат на избирателя 7 вътрешнопартийни кандидати, избрани в два тура, подобно на българският избор за президент. Тук новото е, че всички граждани могат да участват в този избор, не само партийни членове и симпатизанти, както беше до сега. Бившият президент Никола Саркози обяви, че е отпаднал от първия тур. Победителят от този избор – Франсоа Фийон ще се изправи срещу лидерката на радикалите във Франция – Марин льо Пен, която от своя страна набира популярност и според социологическите проучвания, има преднина. Всъщност наблюдаваме припокриване в програмите на двамата кандидати. Сходствата са в позициите им против имиграцията и исляма, и обещанията да възкресят френската национална идентичност.

            След отпадането от надпреварата, бившият президент, заяви че се оттегля от политиката, но обяви подкрепата си за кандидата Франсоа Фийон, с аргумента, че се чувства по-близо до политическите му предпочитания. 

            Фийон е почитател на британския премиер Маргарет Тачър и може да бъде описан като икономически и социален консерватор, прекарал половината си живот в политиката. На 35 години става най-младия депутат във френския парламент. В неговата програма се включва концепция за намаляване на администрацията, чрез съкращаване на щатни длъжности. През 2003 година успя да устои на масови протести, в опит да въведе реформи за увеличаване на пенсионната възраст. Той оправя предложение за съкращаване на 500 000 длъжности в държавния сектор за срок от пет години, тъй като не е привърженик на административните преразходи, но това беше отхвърлено от другите двама опоненти – Саркози и Жупе. Фийон смята, че планът му за икономии е изпълним, ако държавните служители работят 39 часа седмично, т.е. с 4 часа повече от досегашните 35. След събитията от последните две години, в които 230 души станаха жертва на ислямски екстремисти, неговите противници не се наемат да предлагат толкова големи съкращения, за да не се отрази отрицателно на кампанията им, идеята за намаляване числеността на полицията.

             След изненадващата победа на Доналд Тръмп в американските избори, вече не изглежда толкова невъзможна победата на Марин льо Пен. Тенденциите довели до победата на Тръмп са аналогични като тези във Франция. Направените проучвания показват, че тя ще изгуби при балотаж с Жупе, но проучванията в САЩ говореха за победа на Хилъри Клинтън, което както знаем не се случи. Разбира се, двата случая не са идентични и не можем да правим преки сравнения между тях. Льо Пен от своя страна е участвала в избори и има богата политическа кариера. Партията „Национален фронт” се бори за излизане от Европейския съюз, намаляване на емиграцията и изваждане на страната от еврозоната. Плановете й са стряскащи за голям брой гласоподаватели по редица причини и повдигат много въпроси, най-вече риска от деноминиране на активите в евро при евентуално излизане от ЕС и еврозоната. Тръмп също предлага радикална фискална политика, но не и смяна на валутата. На предишни избори партията не е печелила повече от 28% от гласовете на избирателите, а на льо Пен ще и бъдат необходими 50%. При президентските избори през 2012 година тя успя да събере 17,9% от гласовете, което е голям успех за явяващ се за първи път кандидат. Това ни дава основания да очакваме нови изненади на вота през април и май. От последните световни събития, се наблюдава тенденцията за много по-висока избирателна активност, например Брекзит и американските избори, които поставиха под въпрос и точността на социологическите проучвания.

            Нека отново направим аналогия с изборите в САЩ, но този път съпоставим кандидатите Хилъри Клинтън и Ален Жупе. Първата разлика между тях е, че Клинтън е мразена от нейните опоненти, което не важи за Жупе. Двамата си приличат по това, че са активни фигури в политиката от десетилетия. Жупе е заемал премиерския пост и е бил министър на външните работи. Друга прилика е, че и двамата са обвинявани в корупция и неморалност. Кампаниите им също имат сходства. Възприятието им, че са стандартни дясно мислещи хора, смятащи че страните им имат нужда от постепенно усъвършенстване. Радват се на превъзходство, според социологическите проучвания, по време на цялата кампания и месеци преди изборите, но им липсва харизмата, необходима да поведат тълпите, за разлика от техните опоненти. Прогнозите са, че при балотаж между Жупе и льо Пен, той ще спечели с 60% на 40%.

            Част от всяка предизборна кампания е така нареченият черен пиар. Очернянето на опонента, чрез изваждане на факти от неговото минало, които да повлияят негативно на избирателите му е често срещана практика. В надпреварата за президент на Франция също се прояви. До преди няколко седмици, водещият убедително кандидат – Франсоа Фийон загуби борбата за гласове, след като стана ясно, че неговата съпруга – Пенелоп Фийон е обвинена, че е получавала неправомерно заплати и хонорари по фиктивни договори, без да е извършвала каквито и да било дейности – като асистент на съпруга си и като сътрудник към литературния вестник “Revue des deux mondes”. Става дума за заплати в три периода: от 1988 г. до 1990 г., от 1998 г. до 2002 г. И от май 2012 г. до ноември 2013 г. Според изчисленията, г-жа Фийон е получила възнаграждения в размер от общо 831 440 евро, в периода, когато се е водила парламентарен асистент на мъжа си. Всъщност проблемът не е назначението на ръководна позиция, а че не съществуват доказателства за извършена от нея дейност. От вестника за който има информация, че е била назначена като литературен критик, заявиха че тя е написала няколко статии за изданието, но не са смятани за професионална позиция.

            На 25 януари е започнала прокурорска проверка, която да покаже дали има злоупотреба с обществени средства и прикриване на престъпна дейност. Ако бъде доказано, че кандидат-президентът на десницата е виновен, той може да бъде осъден на две години затвор и да му бъде наложена глоба в размер от 1 млн. евро. Собственикът на вестника – Марк Ладре дьо Лашариер също може да бъде обвинен за злоупотреба със социалната система – пет години затвор и глоба от 350 000 евро. Съпругата на кандидат-президентът също я очаква затвор от пет години и глоба от 375 000 евро.

            Има информация, че Фийон е назначил и двете си деца за свои парламентарни сътрудници, по времето когато е заемал позицията на сенатор от Сарт в периода 2005 – 2007 година. Кандидатът среща известни трудности при изясняването на обстоятелствата около скандала, което още повече губи доверието у неговите избиратели. Докато се успокоят нещата от избухналия скандал, независимият кандидат – Еманюел Макрон успя да го изпревари.

            След разразилият се скандал, влиятелният сенатор Брюно Жил от френската републиканска партия призова Фийон да се оттегли от надпреварата. Доверието на кандидата спадна с 23% след направените разкрития. Така, той остава на трета позиция за момента. Въпреки това, Фийон все още няма намерение да се предаде. Кампанията му продължава. Разпространени са 3 млн листовки с призив „Стига толкова” и „Спрете лова на вещици”, които се опитват да прехвърлят отговорността за направените разкрития, като конспиративен план на левицата. Положението, в което е поставен кандидатът става още по-неудобно, тъй като наскоро става известно, че през 2007 година, неговата съпруга е дала видео интервю, в което заявява, че никога не е работила като асистент на Фийон. Най-вероятно архивите скоро ще бъдат излъчени и това ще остави кандидата извън надпреварата.

            Кандидатът, изпреварил Фийон – Макрон, може би ще успее да обедини и левия, и десния спектър, тъй като според последното проучване той получава 22 – 23% подкрепа, а за Фийон – 19 – 20%.

            Междувременно около другия фаворит в надпреварата – Марин льо Пен също има няколко скандала – с финансирането на партията, с продължаващ спор с баща й, когото се опитва да изключи от партията и с отклоняване на средства, отпуснати от Европейският парламент. ЕП изисква връщане на 300 000 евро, похарчени по погрешен начин. Льо Пен твърди, че няма да върне средствата, поради което половината й заплата може да бъде блокирана – става дума за около 11 000 евро на месец. Средствата са използвани за заплата на близка приятелка на льо Пен и ръководител на кабинета й – Катрин Гризе. Те са били предназначени за разходите на Гризе по време на работата й в Брюксел и Страсбург, но ЕП твърди, че тя е извършвала работата си от щата на Националния фронт в Париж. 

            Междувременно докато между около двамата фаворити стоят стотици въпросителни и конспиративни теории, на сцената се появи нов играч – Емануел Макрон, който несъмнено се възползва от създалата се ситуация. Според първоначалните прогнози, при първи тур между Марин льо Пен и Маркон, той ще победи с 65% от гласовете, но при балотаж между двамата, льо Пен е фаворит. Дори да се усъмним в точността на социологическите изследвания, не можем да пренебрегнем факта, че популярността на Макрон расте с бързи темпове от декември насам, когато той обяви независимата си кандидатура. Той е приеман като „новак”, поради малкия си политически опит в сравнение с останалите си противници, но това изглежда не го притеснява, тъй като твърди, че си е поставил за цел да разчупи „отживялата кланова политическа система”. Също така смята да стартира собствено политическо движение озаглавено „На ход!” (“En Marche!”), с което да направи мост между десницата и левицата. „Искам да помиря две Франции, които се откъсват една от друга твърде дълго време”. С тези думи Макрон описва сегашната ситуация в страната като призовава за спиране на тази тенденция и обединение в негово лице. Този призив може да се окаже печелившата карта за независимия кандидат.

            Според д-р Дейвид Лийс (анализатор на френската политика в университета „Уоруик”, Великобритания), сходствата между левите кандидати ще предизвикат левоцентристки социалистически гласоподаватели да търсят алтернативи. При сценарии с Макрон и Амон, победител ще бъде Макрон, тъй  като той се харесва както на левицата, така и на десницата, но „без популизма и антиемигрантската реторика на Марин льо Пен”.

            Беноа Амон победи в първичните избори на социалистите проведени през месец януари, над фаворита Валс. Той бива наричан „френския Джеръми Корбин” по аналогия на лидера на британската лейбъристка партия, или „Френския Бърни Сандърс”.

            Скандалът, избухнал около Франсоа Фийон, го свали на третата позиция, според анализаторите. След като губи доверието на хората, повечето гласоподаватели се насочват именно към независимият центристки настроен кандидат – Макрон. Разбира се, и той ще трябва да се изправи пред предизвикателствата на предизборната кампания, включително и черния пиар. Той определя себе си като политически аутсайдер, но неговият управленски опит не е толкова скромен. Макрон участва в прокарването на многобройни непопулярни бизнес-реформи, основа на които е т. нар. „Закон Макрон”. Целта на закона е увеличаване на икономическия растеж, като позволява на работодателите да договарят заплати и работно време, и разрешава на фирмите да работят повече в неделните дни, при положение, че във Франция неделята се счита за ден за почивка. Друг ясно забележим факт е независимата кандидатура, която е ярко противопоставяне на френския политически елит, срещу който никой до сега не е печелил, но разбира се това може да се окаже в полза на Макрон. При хипотеза на съставяне на правителство, с победа на льо Пен, според анализаторите, тя би имала проблем с формирането на правителство, имайки предвид крайнодесните й популистки възгледи. Докато при Макрон, липсата на подкрепа от елита, ще го принуди да търси в целия политически спектър, което го прави по-гъвкавия избор. Това е очакван вариант, тъй като най-вероятно, той ще опитва да прокарва центристка политика, ориентирана към бизнеса.

            Интересна теза на анализаторите е, че Макрон напомня на харизматичния и емблематичен френски политик – Шарл де Гол. Основна прилика е концепцията, изключваща партийната политика. Но все пак Фийон все още не се е отказал от надпреварата, така че не бива да подценяваме възможността той да започне да си възвръща изгубеното доверие. Единствената гаранция за Макрон е да избегне всички възможни скандали, за да запази натрупаната преднина, но това разбира се, не зависи само от него.

            Крайнолевият бивш министър на образованието Беноа Амон, официално ще бъде кандидатът на социалистите, след като победи Манюел Валс с 58,65% на 41,35%. Бившият френски премиер Валс прие поражението си, пожелавайки късмет на Амон. Левицата се обяви за представител на всички французи. Едно от водещите предизборни обещания на кандидата е да осигури гарантиран минимален месечен доход от 750 евро за всеки французин и създаване на по-екологично общество. Тъй като напоследък при предизборни програми много повече се говори за външна политика в сравнение с минали кампании, Амон не подмина и тази тема. Той си позволи да спомене руският президент:

„Искам да кажа на всеки, в ляво или дясно, който е очарован от Путин, от някакъв излишък на тестостерон и мъжественост – това не е моят модел за политик. Моят модел е да помня, че Франция има независима външна политика.”

При избор на Амон за президент, тези думи могат сериозна да навредят на отношенията между Русия и Франция. Още повече, това изказване е недопустимо за политик, претендиращ за подобна позиция в държавната власт. С тези свои думи, Беноа Амон може и да спечели симпатиите на определени групи граждани, но не и тези на международната общност. Независимо от статуса на Русия в момента, държавата е световна сила и подобно неуважително отношение към нейния държавен глава е недопустимо и няма да остане незабелязано от Русия и Путин.

Предизборната ситуация във Франция и наблюденията от изборите през последната година, показват голяма несигурност – в избора, в самите кандидати и това се отразява най-вече на икономиката. Списание Economist определи предстоящия избор като най-непредвидимия от десетилетия насам. Това най-силно се изразява от инвеститорите. Въпросителните пораждат необходимостта от повече гаранции за инвеститорите. Те искат по-висока доходност от френските дългови облигации. Сравнени с немските държавни облигации, сега те достигат една от най-големите си стойности за последните 4 години – 73 базисни пункта, според Reuters.

В тази ситуация при победа на Марин льо Пен и реализиране на нейната програма за изкарване на Франция от еврозоната, въвеждането на нова валута ще доведе до деноминиране на облигациите в евро и спиране на плащанията по правителствените дългове. Според социолозите, льо Пен има достатъчно подкрепа, за да достигне до балотаж, но разликите в резултатите между останалите кандидати са изключително малки, като за сега фаворит е Макрон, но обрати разбира се не са изключени.

В годината на „супер избори”, както я наричат някои автори, най-големите икономики в Европа ще избират нови правителства – Франция, Холандия и Германия. След изминалата година и проведените избори, наблюдавахме много нови тенденции, които несъмнено ще повлияят и на предстоящите. В този ред на мисли, каквито и прогнози да бъдат направени, вероятността да бъдем изненадани е много голяма. Може би светът е достигнал до момент, в който има нужда от промяна и може би сега е моментът да започне тя.

Публикувано на 28 Февруари 2017 в 17:06 часа от
Елизабет Никова


Ключови думи:Франция, президентски избори 2017, Франсо Оланд, Ален Жупе, Фийон, Марин льо Пен

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас