Престъплението „агресия“ в международното наказателно право

 

   Агресията е едно от същинските международни престъпления, наред с геноцида, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, които са включени в Римския статут на Международния наказателен съд (МНС). Терминът „агресия“ води началото си от първите години след края на Втората световна война, и постоянно се разширява по време на Студената война, както и в рамките на съвременния многополюсен свят.

   Опростена дефиниция за агресията се използва в Устава на Нюрнбергския международен трибунал. През ноември 1945 г. трибуналът започва своята дейност по разглеждане на делата срещу нацистките лидери на Германия, които по-късно са обвинени като военнопрестъпници. До октомври 1946 г. са осъдени отговорните лица за ръководството, подготовката, вземане на инициативата и воденето на агресивна война. Всички споменати действия са определени като престъпления против световния мир.

   Впоследствие се провежда Токийският международен трибунал през 1946-1948 г. Неговият устав повтаря основните моменти от Устава на трибунала в Нюрнберг. Привличат се като наказателно отговорни професионални военни заради провежданата от тях политика на агресия. Осъждането на посочените лица се базира на обвиненията срещу тях в подготовка и водене на военни действия, т.е. в извършване на престъпления против мира.

   Непосредствено след края на Втората световна война се създава основната мироопазваща международна организация и до днес – Организацията на обединените нации (ООН). В десетилетията след своето учредяване ООН издава редица международни актове, които подпомагат дейността й по отношение запазването на сигурността в глобален мащаб. Такъв акт е Резолюция 33/14 от 1974 г., с който се дава пространно определение на престъплението агресия. Последната се определя като използване на въоръжена сила от една държава срещу суверенитета, териториалната цялост или политическата независимост на друга държава. Агресивни действия могат да бъдат осъществени и по друг начин, стига той да е несъвместим с Хартата на ООН. Обикновено с извършване акта на агресията се нарушава Основният закон на потърпевшата страна. Съветът за сигурност на ООН обаче може да прецени, че определянето на осъществения акт на агресия не е оправдано в светлината на други релевантни обстоятелства. Съгласно разбирането на ООН акт на агресия може да се осъществи по всяко време, независимо дали е започнала война. Списъкът с отделни прояви на престъплението е дълъг, но не и изчерпателен. Става дума за бомбардировки; инвазия, нападение или която и да е военна окупация на въоръжени сили на чужда територия; военни атаки по суша, море и въздух; военни действия на една страна, на която са позволени операции на територията на друга страна от същата тази втора страна – операциите са насочени или срещу втората държава, или срещу трета държава; изпращане от определена страна на въоръжени банди, нередовни групи или наемници, които извършват актове на въоръжена сила срещу друга държава; наемане на паравоенни части в държавата, която се оказва пострадала. Съветът за сигурност на ООН може да определи и други действия, които да представляват агресия по силата на Устава на ООН. Тук е мястото да се отбележи, че състояния на военна, политическа или икономическа агресия не са оправдание за провеждане на актове на агресия. В тази връзка ООН категорично отхвърля възможността за признаване легитимността на каквито и да било териториални придобивки или други специални предимства, получени вследствие на агресивни деяния.

   Резолюция 33/14 от 1974 г. на ООН поставя необходимия фундамент в разбирането за агресията, който бележи и съвременното виждане за нея. В Статута на МНС агресията е поставяна като сериозно международно престъпление, което оказва неблагоприятно и възпиращо действие върху нормалното развитие на международните отношения в дух на мир, сътрудничество, търпимост и солидарност. Основни форми на агресията са планирането, подготовката, разпалването и провеждането на военни действия.                                            

   Планирането се изразява в обективиране на решението за водене на агресивна война, и изготвяне на стратегически планове за хода на въоръжените действия. До голяма степен тук държавните ръководители са зависими от експертното мнение и нагласата на своите приближени специалисти и съветници.

   Подготовката представлява създаване на подходящи условия за война. Има се предвид реализиране на вътрешнополитически мероприятия като реорганизация на държавния апарат, издигане от друга държава на окупационно управление, извършване на репресии срещу пацифистични движения, приемане на „мобилизационно“ законодателство, което да обхваща мерки за натрупване на икономически и военни ресурси. Икономическите политики в случая могат да включват засилване на военното производство, както и осигуряване на сигурна стопанска основа за участие във военни действия.  Предварителните решения, които се вземат на военно равнище, са свързани с увеличаване на числения състав на националната армия, организиране  на учения, насочени за бъдещо включване в реална бойна обстановка. От голямо значение е и идеологическата подготовка, която се характеризира с убеждаване на нацията за нуждата от водене на или включване във война за съхраняване на жизненото пространство или постигане на национално обединение. Решаващ момент на подготовката е намирането на външнополитически съюзници и международна подкрепа за провеждането на военните действия.

   Третата форма на агресията е разпалването на войната. Това става факт при осъществяване на военни провокации спрямо друга страна, концентрация на войски по границата или даване на агресивни изявления от държавното или военното ръководство на нападащата държава.

   С тези прояви се пристъпва и при последния стадий на агресивните действия – воденето на агресивна война. Поддържането на състояние на война означава реализиране на пряко военно ръководство на бойните действия.

   Очерталите се тенденции от Резолюция 33/14 и Римския статут на МНС в разбирането за агресията са свързани с това, че са известни обектът и субектът на агресията, но не може да се каже същото за субективната и обективната страна на престъплението. Със започване на отделните агресивни прояви се нарушава балансът и спокойното протичане на обществените отношения.  За международни виновници са сочени лицата, които имат право на избор за започване на агресивни мероприятия. Такива субекти са обикновено държавни глави, началници на военни щабове, командири на военни поделения. Оттам техните преки подчинени – войниците, са задължени да изпълняват заповедите на военачалниците си, но това означава, че на практика са лишени от право на реален избор на действие. Конкретизирането на вината обаче не е толкова лесен процес именно заради факта, че е трудно идентифицирането на истинските виновници за хода на агресията. Наказуемостта на агресорите за противоправната им дейност е друг належащ въпрос, който е предмет на дискусия и идейно противопоставяне от страна на основните геополитически центрове в света. В момента позицията на т. нар. Велики сили относно четвъртото същинско международно престъпление е по-скоро сдържана. Въпреки че терминът „агресия“ е дефиниран, съществуват все още разногласия относно пълнотата на определението му. Освен това наказателното преследване на агресията се отлага до 1 януари 2017 г. САЩ настояват посочването на агресорите да става чрез Съвета за сигурност на ООН. Същото е и становището на Русия и Китай. На фона на военните мисии на САЩ в Афганистан и Ирак, както и на военните конфликти и напрежението в Чечня и Тибет, подобни искания на част от държавите с право на вето в Съвета за сигурност на ООН не са лишени от политическа логика. Противоположна е обаче позицията, която отстоява ЕС. Общността признава изцяло независимия статут на МНС и не оспорва правомощията на отделните негови органи. Нещо повече, Европейският парламент изразява виждането, че прокурорът на МНС трябва да определи отговорността на международните престъпници, като ако в такъв случай възникне конфликтна ситуация, то наказателните мерки следва да бъдат налагани от съдиите в Досъдебното отделение на МНС. Независимо от това кое разбиране ще се наложи окончателно в бъдеще, границата между експертността на органите на Съда и неговото политизиране ще остане много фина.

  Същевременно на 16 юли 2014 г. се издаде Предложение за обща резолюция на Европейския парламент относно престъплението агресия. В официалния документ се казва, че тази институция на ЕС изразява пълната си подкрепа за работата на МНС по отношение на престъплението агресия. ЕС се призовава да приеме обща позиция относно измененията на Римския статут, в частност по отношение на агресията. При това Общността трябва да заеме водещо място сред останалите държави в подкрепата и ратифицирането на споменатите промени в Статута. Предложението за обща резолюция на ЕС насочва дневния ред и върху задълбочено ангажиране на Съюза в борбата срещу четирите същински международни престъпления. Върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председателят на Европейската комисия следва да положат повече усилия за прилагането и спазването на нормите на международното хуманитарно право като цяло, включително от страна на недържавни въоръжени групировки. Освен всичко това Европейският парламент насърчава държавите членки да приведат националното си законодателство в съответствие с решенията, взети на конференцията в Кампала, както и с други задължения по Римския статут. По този начин се създава възможност за провеждане на национално разследване и наказателно преследване на престъпления с международен оттенък от страните членки на ЕС, в сътрудничество и с МНС.

   Агресията се утвърждава като формално международно престъпление, с което суверенните държави, регионалните и международните организации продължават да се борят. Стремежът на тези субекти на международното право за ефективен диалог може да се окаже необходимата решителна стъпка, която да доведе до овладяване и преодоляване на агресивния уклон в развитието на международните отношения.

 

Публикувано на 3 Януари 2015 в 15:23 часа от
Христо Менков


Ключови думи:Международен наказателен съд, международно право, агресия

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас