Полша след изборите

Парламентарните избори в Полша на 25 октомври 2015 г. преобърнаха една от най-стабилните политически сцени в Европа и -свалиха от власт едно от най-дълго управляващите правителства в Европейския съюз. На полските избиратели им дойде в повече осемгодишното  управление на партията "Гражданска платформа". Всичко това се случи независимо от факта, че икономиката на страната се задържа като най-стабилната в ЕС, изгради добри отношения със съседите си и спечели една от ключовите властови позиции в Брюксел – тази на президента на Европейския съвет. Дясноцентристката партия изглеждаше изтощена, разкъсвана от скандали, оставки на министри и лишена от идеи, което пролича и в безличната й кампания, въпреки опитите на министър-председателя и лидер на партията Ева Копач.

Полската евроскептична партия "Право и справедливост" спечели достатъчно места в парламента, за да управлява сама. Партията на Ярослав Качински получи 37.6% от гласовете, или общо 235 места от 460-местния парламент на Полша. Управляващата "Гражданска платформа" остана на второ място с 24.1 %, или 138 депутатски места. Резултатът даде на "Право и справедливост" абсолютно мнозинство в парламента, като това е и най-категоричната изборна победа на полска партия след падането на комунистическия режим през 1989 г.

"Право и справедливост" победи, тъй като предложи прости и конкретни политики на поляците, които не почувстваха осезаемо ползите от впечатляващия икономически растеж на страната по време на управлението на "Гражданска платформа". Сред основните неща, които партията на Качински обеща е увеличаване средствата за социални помощи, по-високи детски надбавки, намаляване на данъците за по-бедните, програми за заетост за нуждаещите се региони и др. Явно много от избирателите бяха уморени и разочаровани от неизпълнените обещания на "Гражданска платформа" и от скандалите в правителството.

Друг съществен фактор за победата на "Право и справедливост" е че партията успя да представи едно по-умерено лице от това на лидера си Ярослав Качински. Неговата реторика много често беше съпътствана с крайни изказвания и обвинения към опонентите си за това, че застават на страната на бившата комунистическа полиция или твърдения, че имигрантите носят опасни болести и др. Тази умереност се дължи на Беата Шидло, която от относително непознато лице за политическата сцена стана новият премиер на страната.

Някои от чуждестранните медии веднага повдигнаха въпроса дали най-спорният полски политик не се превърна в най-влиятелната личност в страната. Други дори побързаха да нарекат Качински „Кралят на Полша”. В политическата си кариера той е преживявал много върхове и спадове, и сега изглежда пътят пред него е отворен за нови постижения. Политическото му влияние обаче оставя съмнения, че нито президентът Анджей Дуда, нито премиерът Беата Шидло ще бъдат независими при вземането на решения.

През 2015 г. Полша е между водещите държави в индекса на "Репортери без граници" за свобода на медиите. Със своето 18-то място тя изпреварва държави с утвърдени демократични традиции като Франция, Швейцария, Обединеното кралство. Пазарът е либерализиран, медиите работят в условия на плурализъм, а обществените медии получават много висока оценка за изпълнение на мисията си. Нищо не подсказва, че в края на годината в парламента ще се гласуват законови промени, които представляват грубо погазване на базисни европейски стандарти и принципи.

Консервативната партия "Право и справедливост" усилено се възползва от достъпа  си до власт и започна да променя закон след закон. Правителството прокара противоречив нормативен акт, който променя размера на мнозинството, нужно за вземане на решения в Конституционния съд. Назначаването на нови конституционни съдии от кабинета през декември 2015 г. доведе до антиправителствени протести из цялата страна. Опозиционните партии в парламента също реагираха остро срещу назначаването на нови съдии, независимо от факта, че именно "Гражданска платформа" е партията отговорна за предишните номинации. Конституционният съд се изказа против решението на правителството на Беата Шидло, а в Европа, председателят на Европейския парламент Мартин Шулц сравни събитията във Варшава с "държавен преврат”.

Полша обаче не се размина с новия феномен на контрапротестите. На 13 декември 2015 г. по улиците излязоха хиляди хора, които подкрепиха управляващите. Контрапротестът беше само ден след като десетки хиляди поляци излязоха във Варшава и други градове да протестират срещу правителството, тъй като според тях управляващата партия и президентът Анджей Дуда застрашават демокрацията.

В началото на 2016 година „Право и справедливост" постави на прицел и държавните медии. Приет беше нов закон, който дава контрол върху назначенията по високите етажи на обществените медии в ръцете на правителството. Тези действия провокираха силен отзвук в Европа и разривът между Европейската комисия и евроскептичната управляваща партия в Полша се задълбочи още повече.

В интервю по полската държавна телевизия TVP министърът на културата Пьотр Глински отказа да отговаря на въпроси и дори заяви на водещата, че тя "излъчва пропаганда и това скоро ще приключи". Намеренията на Глински да промотира "националните интереси" в държавните медии вече придобиват реални измерения. Според законодателните промени обществените медии ще се класифицират като "национални културни институти", а целта им ще е "изпълнение на обществената мисия". Новият медиен закон гласи още, че правителството ще може да назначава и уволнява шефовете на държавните телевизия и радио (TVP и Polskie Radio). Друго допълнение е ограничаване броя на независимите членове в бордовете на обществените медии.

Реакцията на Европейската комисия за новия медиен закон в Полша не закъсня и беше повече от неодобрителна. Тя започна безпрецедентно предварително проучване по въпроса дали новите полски закони нарушават основополагащите принципи на демокрация в Европейския съюз. В отговор полското правителство отхвърли всякакви обвинения в нарушаване на демократичните принципи на съюза и обвини Брюксел в неправомерен натиск над страната и намеса във вътрешни въпроси.

Немалко европейски политици критикуват новите ходове на Полша. Те се опасяват, че новото полско правителство може да поеме по стъпките на спорния в Брюксел унгарски премиер. Обвитата в потайност шестчасова среща между Ярослав Качински и Виктор Орбан на 6 януари 2016 г. затвърждава усещането, че лидерът на управляващите в Полша не само се възхищава на унгарския премиер, но и обменя опит и може би координира тактиките си с него. Двамата политици са дует, който напоследък най-силно обтяга политиката в ЕС и могат да се възприемат като авангард на марша срещу либералната демокрация в източната част на Европа.

Всичко това ни кара да се запитаме: Превръща ли се Полша в нова Унгария ?

Публикувано на 4 Март 2016 в 15:01 часа от
Катрин Методиева


Ключови думи:Полша, ново правителство, избори, политика на правителството

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас