Политиката на „мека сила” на Турция

Историческото наследство и културните връзки със съседните на Турция страни доведоха до високо ниво на взаимодействие с тях. Благодарение на съвкупността на тези фактори, влиянието на „меката сила” на Турция се разпространява от Балканите до Близкия изток и Централна Азия. Предприемат се мерки за разпространение на влиянието и в други региони чрез усъвършенстване и създаване нови инструменти за поддържане на регионални и глобални връзки с Африка, Азия и Латинска Америка.

За активизиране действието на стратегията „мека сила” на Турция по отношение на страните от евразийския регион помага нейната история и географското положение на мост между Азия и Европа, както и наличието на национални, религиозни и езикови общности на народите, живеещи на тази територия.

Реформите във външната политика на страната привлякоха нови актьори - бизнес-организации и организации на гражданското общество. Бившият министърът на външните работи, Ахмет Давутоглу (днес министър-председател) въведе нов подход в турската външна политика, основан на доктрината „стратегическа дълбочина” (Stratejik Derinlik). Ключов аспект на новия подход стана „политиката на нулеви проблеми” със съседните страни, целяща нарастване на политическия диалог, икономическата взаимозависимост и културното сътрудничество. „Политиката на нулеви проблеми” стимулира засилването на политиката на „мека сила” на Турция.

След вълненията в Северна Африка и Близкия изток турският държавен модел се разглежда като пример за подражание, което също засили турското влияние. Немаловажен аспект в полза на „меката сила” стана активното участие на Турция в различни международни обединения. За реализирането й Анкара използва както двустранното, така и многостранното сътрудничество. За подобряване на взаимодействието със страните от Централна Азия и Кавказ, тя инициира създаването на организации като „Съвета за сътрудничество на тюркоезичните страни (CCTS), „Парламентарната асамблея на тюркоезичните страни” (TurkPA) и „Организацията за култура и изкуство на тюркоезичните държави (TÜRKSOY).

Турските дипломати и специалисти в сферата на международните отношения за кратък период от време изработиха стратегии, механизми и конкретни действия по реализацията на „мека сила” в направление развитие на езика, образованието и науката, бизнес сътрудничеството и подкрепата на международното развитие, които доказаха своята ефективност, демонстрирайки позитивния и привлекателен имидж на Турция, наложен в общественото мнение на повечето страни от региона.

Важен външен фактор, активизирал турската „мека сила” се превърна разпадането на СССР. След 1991 г. страните от Кавказ и Централна Азия влязоха в потенциалната сфера на влияние на Турция. В изявление на министър-председателя на Турция, С Демирел, от 1992 г. се казва, че „Туркменистан, Узбекистан, Казахстан, Таджикистан и Киргизстан имат интереси, свързани с Турция. Турция ще се разширява, въпреки че границите й ще останат непроменени. С други думи Турция ще разшири своето влияние от Адриатика до Великата китайска стена. Всички нации в Кавказ са наши братя. Турция е зеницата на окото на целия регион.„

След получаването на независимостта си, в страните от този регион пристигат делегации за оценка на съществуващите условия. Турция е първата страна, установила дипломатически и икономически отношения с всички централно-азиатски републики, с което се позиционира като техен партньор, който ще донесе стабилност.

За развитието на икономическите, културните, социалните и политическите връзки със страните от региона Турция използва такива органи като Турската агенция по международно сътрудничество и развитие (TIKA) и Съвета по външноикономически отношения (DEIK). Редовно се провежда от 1992 г. среща на високо ниво на президентите на тюркоезичните страни, която има за цел да разширява възможностите за сътрудничество. В републиките бяха открити културни центрове, реализирани бяха образователни програми за студенти, позволяващи обучение в турски университети. Всички новосъздадени след разпада на СССР държави от Централно-Азиатския регион (ЦАР) се присъединиха към Организацията за икономическо сътрудничество, създадена през 1985 г. от Турция, Иран и Пакистан. Благодарение на новите членове, Анкара получи възможност за укрепване на икономическите връзки с държавите от ЦАР.

Турция веднага припозна като партньор с важно геополитическо положение между ЕС и Русия и излизащата от състава на СССР Украйна. Страните си взаимодействат в рамките на международни и регионални обединения като ООН, Съвета на Европа, Комисията НАТО-Украйна, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество. Важен фактор, определящ здравите двустранни отношения е наличието на 280 хил. кримски татари в Украйна. Турция подкрепя усилията на украинските власти по репатрирането на татарите, Турската агенция за международно сътрудничество и развитие в Крим реализира множество проекти на обща стойност над 25 млн. долара в това число и проект за изграждане на 1000 домове за татарите.

Настъпилите промени в първото десетилетие на 21 век оказаха положително влияние на „меката сила” на Турция. Главен фактор на промяната на подхода на външната политика на страната стана идването на власт през 2002 г. на партията на справедливостта и развитието (ПСР), с умерено консервативна насоченост, ориентирана към западните ценности. Европеизацията на Турция стана главна цел на политиката на новото правителство, особено в рамките на първия мандат (2002–2007 г.). Проведените реформи в сферата на демокрацията, правата на човека и правата на малцинствата повлияха положително като намалиха влиянието на военните върху политиката и заздравиха гражданското общество. Реформите доведоха до по-тясно въвличане на бизнес организации и организации на гражданското общество във външната политика на Турция. В периода на втория мандат (2007-2011 г.) правителството на ПСР започна да отделя все повече внимание на културната близост със съседните страни. Геостратегическата значимост на развитието на демокрацията и растящата икономика на Турция станаха политическа основа за многопосочна и активна външна политика. Увеличаването на темповете на икономически ръст в периода на финансовата криза в еврозоната повиши привлекателността на страната в региона. Тези фактори могат да бъдат открити и в заявлението на президента А. Гюл, че Турция се движи едновременно във всички направления (на изток и запад, на север и юг). Във всички посоки се преместват и ценностите - върховенството на закона, спазване на правата на човека, откритост, равенство между половете, свободно функционираща пазарна икономика.

Основните принципи на външната политика на правителството на ПСР станаха:

  • Баланс между сигурността и демокрацията (гарантиране на сигурност без нарушаване на свободите на гражданите).
  • Политика на нулеви проблеми (по отношение на съседните страни).
  • Проактивна и преимуществено мирна дипломация (съдействие на регионалните процеси по примирение, налагане на приятелски отношения)
  • Многомерна външна политика (диверсификация на участието на Турция в различни алианси за избягване на едностранната зависимост)
  • Равномерна дипломация (участие в решаването на всички важни глобални въпроси и международни организации).
  • Нов подход в турската външна политика, основаващ се на доктрината „Стратегическа дълбочина” (формиран под влиянието на А. Давутоглу

Турция се стреми да разреши всички проблеми в отношенията със съседните страни или в краен случай да ги минимизира колкото е възможно. Главните базови елементи на новия подход към външната политика са сигурността за всички, политическия диалог, икономическата взаимозависимост и културното съгласие.

Важен механизъм на „меката сила” са подписаните споразумения за партньорство със страните-обекти. Най-ярките примери за подобни споразумения са „Споразумението за стратегическо партньорство между Турция и Казахстан” подписано през 2009 г. и „Споразумението за стратегическо партньорство и взаимопомощ между Турция и Азербайджан” от 2010 г. На тяхна основа бяха създадени специални междуправителствени органи - Съвет на високо равнище по стратегическото сътрудничество, предназначен да служи като ключов механизъм за партньорството.

С Казахстан, то е насочено към развитие на взаимодействието в различни области, в т. ч. и чрез създаването на междудържавни институции за съвместна работа по интеграцията на тюркоезичните държави. Среща на групата по съвместно стратегическо планиране се състоя през април 2013 г.

Партньорството на Турция с Азербайджан обхваща военни аспекти, въпросите на сигурността, хуманитарни въпроси и икономическо сътрудничество.

Съвети по стратегическо сътрудничество на високо ниво се организират с Киргизстан и Украйна, а в техните рамките са сключени споразумения за отмяна на визите, сътрудничество в сферата на предприемачеството и логистиката.

Турция подписа през май 2010 г. „План за действие по стратегическо партньорство” с Бразилия и шест споразумения, насочени към укрепване на законодателната база на сътрудничеството между страните.

Освен договорите за стратегическо партньорство, Турция има споразумения със страните-обекти на „мека сила”: с Киргизстан бяха подписани повече от 100 споразумения и протоколи за сътрудничество в сферата на образованието, културата, търговията, икономиката, транспорта, комуникациите и военната сфера, в т. ч. за сътрудничество и вечна дружба от 1997 г, както и Заявление „Турция и Киргизстан: заедно в ХХІ век” през 1999 г.; с Узбекистан са сключени повече от 90 споразумения за икономическо, търговско и техническо сътрудничество.

Ключовите ведомства и институции на Анкара, реализиращи и координиращи дейностите в областта на „меката сила” са Министерство на външните работи, Министерство на туризма и културата, Турската агенция по международно сътрудничество и развитие (TIKA), Турския Червен Полумесец (Kizilay), Фонд „Юнус Емре”. Важна особеност е използването не само на национални институции, но и стремежът за създаване на междудържавни организации.

Турската агенция по международно сътрудничество и развитие (TIKA) е държавна институция, която осъществява своята дейност под контрола на министър-председателя. От 1992 г. TIKA се разглежда като инструмент на външната политика за прилагане на съвместни усилия в Близкия изток, Кавказ, Централна Азия, Балканите и Африка. Реализира проекти в областта на образованието, здравеопазването, селско стопанство, туризма и промишлеността. За първи път неин офис беше открит в Туркменистан, а през 2012 г. - в още 12 страни. В края на 2012 г. те са 30 в 30 различни държави. TIKA реализира проекти в повече от сто страни на Балканите, Централна Азия, Близкия изток, Африка и Латинска Америка. През 2002 г. фондовете за развитие разполагат с 85 млн. долара, а през 2011 г. – с 1,273 млрд. долара.

По инициатива на Турция, Азербайджан, Казахстан и Киргизстан беше създаден през 2009 г. Съвет за сътрудничество на тюркоезичните страни (CCTS) – международна междуправителствена организация за подкрепа на мира и сигурността в региона и развитие на добросъседските връзки. В рамките на CCTS се реализират редица важни проекти посредством институции като: Тюркски съвет по бизнеса, Агенция по транспортни коридори между тюркоезичните страни, Тюркски научно изследователски фонд, Фонд за развитие на тюркоезичните страни. Планира се създаване на Тюркски междуниверситетски съюз. По инициатива на турския университет „Абант Иззет Байсал” беше проведена подготвителна среща между представителите на ключови ВУЗ за обсъждане на задачите на съюза и начините за постигането им.

Парламентарната асамблея на тюркоезичните страни TurkPA, създадена през 2008 г. е един от инструментите за реализиране на „меката сила” в страни като Казахстан, Киргизстан и Азербайджан.

За финансирането на дейностите по разпространението на турското влияние зад граница беше създаден Съвет към Фонда по разпространението на турската култура под егидата на министър-председателя. В съвета влизат представители на МВнР, Министерство на културата и туризма, Главната дирекция на пресата и информацията (DGPI) и Главната дирекция на корпорациите на турските телевизии и радиа (TRT). Провежда се мониторинг на резултатите от проектите, финансирани от Съвета.

Едно от най-важните направления на политиката „мека сила” е културното сътрудничество и разпространение на езика. Програмите са насочени не само към чуждите граждани, но и към турците, живеещи зад граница. За популяризирането на страната в чужбина се организират изложби, дни на Турция, седмици на Турция, години на Турция и сезони на Турция. Държавата участва в множество фестивали и културни събития, които позволяват да се реализира стратегията за разпространение на турската култура в чужбина. През 2003, 2008, 2009 г. в Русия, Япония и Франция беше обявена годината на Турция, а 2013 г. стана година на турската култура в Китай.

Организацията за култура и изкуство на тюркоезичните страни (TÜRKSOY) (създадена през 1993 г. по инициатива на Турция, в която участват Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Туркменистан, и Узбекистан) има за основна задача да засили сътрудничеството в сферата на културата и изкуствата между страните с турски корени. Централният офис на организацията е в Анкара, а висш неин орган е временен съвет на министрите на културата на всички страни-членки. Основен механизъм на работата на TÜRKSOY са срещите на творци  от тюркския свят.

Важно направление е опазването на турското културно наследство и наследството на страните-партньорки. TIKA. финансира през 2005 г. строителството на музей в долината Орхун (Монголия). Там беше реализиран и проект за съхранение на турските монументи и възстановяване на историческите паметници.

TIKA реализира от 2000 г. проект „Тюркология” в 21 страни (Афганистан, Албания, Беларус, Босна и Херцеговина, Естония, Палестина, Грузия, Индия, Казахстан, Киргизстан, Косово, Латвия, Литва, Македония, Монголия, Узбекистан, Словакия, Сирия, Русия, Украйна, и Йемен). В рамките на проекта в известни чуждестранни университети бяха създадени катедри за изучаване на Турция с цел увеличаване броя на изследванията, свързани със страната в международната научна общност и повишаване на интереса към нея от чужди граждани. Такава катедра беше създадена през 2008 г. и в Лондонското училище по икономика (LSE).

Министерството на външните работи и други отговорни за това направление институции разработиха предложение за създаване на подобни катедри и в други чуждестранни университети и сключиха много споразумения в тази сфера. В рамките на проекта „Тюркология” беше открита през 2001 г. катедра за изучаване на турски език във факултета за чуждестранни езици и култура на Националния университет на Монголия.

Културната дипломация е част от турската външна политика и е изцяло в компетенциите на министерството на външните работи. Министерството на културата и туризма участват активно в дейностите по разпространение на турската култура зад граница. Със създаването на турски културни центрове се занимава МВнР. Основното им предназначение е разпространение на турската култура, език и изкуство, развитие на двустранните отношения и подпомагане на адаптацията на турските граждани в тези страни. Подобни центрове са открити в Берлин, Хановер, Кьолн, Франкфурт, Алмати, Сараево, Техеран, Аман, Багдад, Дамаск и Йерусалим. Литературните и езикови департаменти и езиковите курсове в чуждестранните университети се осигуряват с лектори и са напълно оборудвани с технически средства.

Институт „Юнус Емре” е създаден през 2007 г. с цел промотиране на турската култура, общество и език. Дейността му е насочена към изследване на възможностите за подобряване на начините за разпространение на турската култура, история, език и литература, подкрепата на научни изследвания посредством сътрудничеството с различни организации и информационни общности. Институтът провежда обучение на учени и изследователи, занимаващи се с турски език, история, култура, изкуства и музика, и реализира сертификационни програми. Участва и в създаването на турски културни центрове „Юнус Емре” в различни страни, които провеждат културни мероприятия, реализират научни проекти и учебни курсове, насочени към укрепването на приятелските връзки и увеличаване на културния обмен с другите страни. Центрове „Юнус Емре” са открити в Албания, Белгия, Босна, Грузия, Великобритания, Иран, Япония, Казахстан, Северен Кипър, Косово, Ливан, Унгария, Македония, Египет, Полша, Румъния и Сирия.

За разпространението на положителния имидж на страната, Турция активно използва киното. Кинорежисьори представят свои работи на кинофестивали на регионално и световно ниво. В последно време нараства популярността на турските сериали в Близкия изток и Балканите. Страната стартира през април 2010 г. с първия арабски спътников телевизионен канал.

Съставна част на „меката сила” е и сътрудничеството в областта на образованието, науката и иновациите. Турция се позиционира като бъдещ ключов център за привличане на чуждестранни студенти, на които предлага качествено, конкурентноспособно и иновационно образование. В страната действат 103 държавни и 65 частни университета, които покриват широк спектър на академични програми. В рамките на образователна програма Босфор (Bosphorus Undergraduate Scholarship Program), обхващаща специалности като икономика, технически науки и политология в турските университети се канят студенти от редица държави в т. ч. Бразилия, Монголия и Виетнам. Държавната политика е не само да привлича студенти за обучение в страната, но и да разкрива филиали и образователни програми и в чужбина. В Монголия е създадена мрежа от турски училища, имащи статут на институти за висше образование (през 1994 г. училища бяха открити в Улан-Батор, Баиян, Дархан, през 1999 г. в Ерденет). Броят на випускниците на училищата е над 3000 души, а много от тях продължават образованието си в Турция. Повече от 1000 монголски студента са преминали (по данни от 2012 г.) обучение в Турция.

В Таджикистан е открита мрежа от турски лицеи „Шелале” и „Измир”. С подкрепата на TIKA в Душанбе е открит през 1996 г. турски образователен център TÖMER. В Узбекистан действат лицеи, в които се преподава турски език.

От 2002 г. Турция създава във Виетнам международни двуезични школи, а към 2012 г. е открита последната - пета в Ханой.

Успешна практика стана създаването на съвместни образователни институции в страните-обекти на политиката на „мека сила” - на първо място Казахстан и Киргизстан. През 1991 г. е създаден международен казахско-турски университет „Х. А. Ясави” в гр. Туркестан. На този етап в 11-те факултета на университета се обучават около 20 хил. студенти и аспиранти от Казахстан, Турция и други държави от региона. В университета работят 63 специалисти от Турция. До сега са отделени 100 млн. долара за развитието на инфраструктурата на кампуса. В Бишкек е създаден през 1995 г. междудържавен киргизо-турски университет „Манас”, в който се обучават безплатно студенти от 16 страни по 32 бакалавърски и 12 магистърски програми.

Повече от 10 турски университета установиха партньорски отношения и сключиха съответните споразумения с украински университети. Бяха сключени през 2007 и 2009 г. рамкови споразумения между правителството на Украйна и правителството на Турция за сътрудничество в сферата на науката и технологиите. Министерството на образованието и науката на Украйна и Съветът за научни и технически изследвания на Турция (TÜBİTAK) подписаха изпълнителен протокол за сътрудничество и харта за международна лаборатория за високи технологии. Тези документи определят основните направления и механизми за сътрудничество. Националната академия на науките на Украйна и TÜBİTAK подписаха през 2012 г. споразумение и протокол за сътрудничество.

Не по-маловажна роля за реализацията на политиката на „мека сила” играе развитието на бизнес връзки със страните-обекти. Турските предприемачи са активни в съседните страни и в страните от целия регион. Успешно се реализират от 2012 г. 7 хиляди проекта в 100 страни. Общият оборот на турския строителен и технически сектор достигна 242 млрд. долара. 33 турски фирми бяха включени през 2012 г. в топ-255 на международните контрактори, заемайки второ място след китайските компании. За развитието на бизнес връзки активно се използват бизнес-съвети, както на двустранна така и на многостранна основа. Първите учредени бизнес-съвети бяха реализирани  в периода 1991-1992 г. съвместно с Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, тъй като тези страни се считат за важни икономически и търговски партньори. Въпреки ниското ниво на развитие на икономическите и търговски връзки между Турция и Монголия, поради значителната географска отдалеченост на страните, беше учреден през 1993 г. и турско-монголски бизнес-съвет.

Дейността на съветите е насочена към подкрепа дейността на турските компании, разрешаване на проблеми, възникващи в компаниите при взаимодействие с трети страни за реализация на тристранно сътрудничество, анализ на информацията за приоритетните направления и предизвикателства пред бизнеса. Съветите организират професионални тренинги и семинари, посветени на възможностите за инвестиции.

Най-благоприятната страна за инвестиции в региона е Киргизстан. Инвестициите на турските предприемачи там възлизат към декември 2013 г. на 500 млн. щатски долара. Голям е обемът на турските инвестиции в Узбекистан, където строителни компании са инвестирали за периода 1992 - 2010 г. почти 1,8 млрд. щ. д.

Чрез съветите Турция реализира своята стратегия на брандиране и развитие на бизнеса в страните-обекти, представяйки се като държава с идеални условия за бизнес.

Световния турски бизнес съвет (DTİK) е създаден през 2008 г. с цел обединяване на малките разпръснати турски бизнес-структури в силна организация за засилване на влиянието им зад граница. Президент на DTiK е Р. Хисарсиклиоглу (Rifat Hisarcikllioğlu). Основната дейност на DTiK е стимулирането на икономическите и търговски връзки в рамките на турските бизнес общности извън Турция, създаване на единен център за решаване на проблемите, с които се сблъскват турските предприемачи в чужбина и за формиране на положителен имидж в чужбина.

С развитието на бизнес връзките със страните от централна Азия се занимава Турския съвет по бизнеса (Turkic Business Council, TBK). Създаването на съвета беше осъществено институционално с Азербайджан, Казахстан и Киргизстан. Задачите на TBK включват разработването на проекти и програми, насочени към развитие на сътрудничеството в сферата на бизнеса, взаимните инвестиции, трансграничното сътрудничество, създаване на съвместни проекти, укрепване на институционалните връзки за установяване на устойчив механизъм за диалог, гарантиране на диалога между държавния и частен сектор, включвайки изследвания на потребностите на бизнеса, възможности и предизвикателства, хармонизиране на законодателната и административната база за създаване на благоприятни условия за водене на бизнес и развитие на икономическите връзки между страните, предоставяне на държавите участнички в ТВК на актуална информация за текущата икономическа ситуация, инвестиционните възможности, търговска политика и измененията в законодателството, провеждане на курсове за обучения на представителите на страните участнички за обмен на добри практики. Страните участват в ТВК чрез компании, представляващи национални бизнес–организации. За Турция тази роля изпълнява Съюзът на търговско-промишлената палата и стоковите тържища.

Друг елемент на „меката сила”, особено в последно време е  обществената дипломация, насочена към повишаване на значимостта на Турция в очите на международната общност. През 2010 г. беше създадена Агенция по обществената дипломация в Турция под ръководството на министър-председателя, която стана един от явните признаци за институционализацията на „меката сила”. Дейността на обществената дипломация има две направления - от държавата към обществото и от обществото към държавата. Първото е фокусирано към обясняване на политиката и насочване на дейността на правителството към международната общност с помощта на официалните инструменти, а във втория случай, в хода на процесите за комуникация се използват НПО, изследователски институти, пресата и университетите. Дейността на обществената дипломация се реализира непряко от няколко институции като Турската агенция по международно сътрудничество и развитие (TIKA), Турския червен полумесец, министерството на туризма и културата, министерството на външните работи, националната телевизия на Турция (TRT), Фонд „Юнус Емре” и др. Задачата по подобряването на взаимовръзките и координацията между тези институции се решава от агенцията по обществената дипломация на Турция.

По реализацията на обществената дипломация активно са включени НПО, организации за оказване на помощ, организации по правата на човека, фондове, университети, граждански платформи, пресата и други субекти на гражданското общество. Пред Турция стои задачата за усъвършенстване на механизмите за сътрудничество между държавните институции и НПО в сферата на обществената дипломация.

Мероприятията на обществената дипломация обхващат науката и технологиите, икономиката, туризма, културата, изкуството чуждестранната помощ и средствата за масова информация, които като цяло помагат да информират световното общество за новия потенциал на Турция. Координирайки дадената дейност министерството съдейства за стратегическа комуникация и ефективно промотиране на Турция по света. Дейността на турската обществена дипломация включва конференции на видни учени, журналистически програми, срещи с представители на чуждестранната преса, срещи с експерти в сферата на обществената дипломация, семинари в сферата на външната политика, европейски срещи и организирането на Глобален форум в Истанбул, който за първи път се състоя през октомври 2012 г. Във форума участват политици, учени, писатели, журналисти. По журналистическите програми се канят представители на чуждестранната преса за презентиране на възможностите за получаване на информация за политиката и постиженията на Турция директно от управляващите. Програмите имат за цел да сближат изследователи и специалисти по изучаването на Турция от различни държави и от Турция. Срещите се провеждат в различни страни и се организират със сътрудничеството на водещите мозъчни центрове, в които се провеждат срещите. Срещите на експертите в сферата на обществената дипломация се провеждат ежемесечно в различни турски градове с подкрепата на университетите и привличането на специалисти и чиновници на високо ниво. Семинарите в сферата на външната политика също преминават в различни градове. В тях участват политолози и специалисти, занимаващи се с външна политика. „Европейските” срещи включват учени, които специализират в сферата на европейските ценности и култура и обсъждат бъдещето на Европа. За последните три години от момента на създаването на агенцията по обществена дипломация 80 души бяха поканени на конференции, също така бяха поканени журналистически групи от шест държави. В седем града са проведени срещи на експерти в сферата на обществената дипломация, а в рамките на младежки програми са поканени 40 студенти от различни страни на региона.

Основните направления на турската „мека сила” са развитието на езика, образованието и науката, бизнес сътрудничеството и подкрепата на международното развитие. Политиката на „мека сила” придоби ключова роля за реализацията на приоритетите на външната политика на Турция. В перспектива политиката на „мека сила” на страната ще се адаптира към съвременните условия и потребностите на страните-обекти.

*Основа за изготвянето на материала е изследването на   Елизавета Сафонкина, сътрудник в Института за международни организации и международно сътрудничество в Москва

Публикувано на 19 Януари 2016 в 16:44 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Турция, мека сила, външна политика, култура, двустранни отношения

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас