Политическите партии и корупцията в Албания

 

Корупцията не е нещо ново и непознато за страните от ЮИЕ, но според Transparency International за 2014 г. Албания е една от най-корумпираните страни в Европа. Стойността на индекса на корупция за страната е 33 (на 110 място от 175 изследвани страни), като тя и Косово са с най-лоши показатели от страните от региона (Косово- 33, Босна – 39, Сърбия -41, Черна гора – 42 и Македония- 45.). Албанците често се сблъскват с необходимостта да дадат подкуп, за да получат достъп до някаква обществена услуга, като за най-корумпирани се определят съдебната система (81%), здравеопазването (80%), политическите партии (72%), образованието (70%), полицията (58%) и граждански услуги (52%).

Политическата корупция - използването на властта и правомощия от страна на държавни служители, за незаконно придобиване на лична изгода - е сериозен и постоянен проблем в Албания. Тя се проявява в различни форми, като: незаконно партийно финансиране, купуването на гласове по време на избори, овладяване на ключови позиции в управлението на държавата, политическо покровителство и лобиране и др. Очертава се като ключово предизвикателство за управлението на държавата, тъй като е в основата на другите форми на корупция и затруднява антикорупционните реформи. Областите, които изискват особено внимание в Албания включват: финансирането на партиите, практическата безнаказаност на високопоставени длъжностни лица, проблемите по време на избори, неправомерното влияние на частни бизнес интереси във вземането на политически решения, ограниченото прилагане на принципите на правовата държава, неефективната съдебна система, кодексите за поведение, проблема с конфликта на интереси, закона за деклариране на имуществото, прозрачното управление и координация на различните антикорупционни агенции. Държавната субсидия, за една бедна държава като Албания е значителна - за 2015 г. тя е над 1 млн.евро разпределена между 12 партии. Допълнително политическите партии или техни членове биват спонсорирани и от частни лица или бизнес организации. Няма ограничение в това колко дарения ще бъдат направени към една политическа партия, само по време на предизборна кампания има ограничение за размера на дарението – до 1 млн. ALL (9,830 $). Въпреки че информацията за разходите на политическите партии трябва да е публична, Албания остава една от малкото страни, в които все още е позволено анонимно дарение за суми по-ниски от 100 000 ALL (980 $). Изборите в Албания често са белязани от сериозни процедурни проблеми. Нередностите по регистрацията на избирателите е нещо обичайно. Например, избирателните списъци за 2007 г., съдържат 3,3 милиона души, но преброяването проведено през 2011 г. показа наличието само на 2,8 милиона граждани в Албания.

Много малко са политиците на отговорни позиции, за които през годините да няма съмнения за участия в нечисти сделки или повдигнати обвинения. За да стане по-ясна картината ще спомена само няколко най-показателни случая. През януари 2011 г. в една от националните телевизии е излъчен запис, в който Илир Мета, тогава министър на външните работи разговаря с министъра на икономиката Дритан Прифти. Двамата са представители на партия СДИ, която е част от управляващата коалиция на ДП. В записа Мета предлага на Прифти да се намеси в търг за концесия на водноелектрическа централа в полза на дадена фирма, като за това ще получи отплата равна на 7% (или € 700 000) от стойността на сделката. След видеото главният прокурор, Ина Рама, започва разследване, и както се прави в такива политически чувствителни случаи, иска от САЩ допълнителна експертиза за установяване автентичността на записа, които го потвърждават. Върховният съд обаче отхвърля анализа направен от САЩ по процедурни причини и назначава албански експерти да проверят автентичността на видеото. Те излизат със заключение, че „видеото е било потенциално манипулирано” и разследването е прекратено. В последствие самите експерти признават, че не са имали нито лиценза, нито необходимото оборудване, за да направят съответната експертиза. Само шест месеца след записа Мета е признат за невинен, върнат в правителството и назначен на друг министерски пост. Видеото води до бурна реакция от страна на опозицията, която организира на 21.01.2011 г. улични протести, които за жалост водят до сблъсък на демонстранти и полиция и завършват със смъртта на 4 протестиращи. Все още продължава делото за причините довели до убийството на демонстрантите и виновните не са наказани.

Друг случай, разкрит от медиите е свързан с адвокатската фирма на дъщерята на Сали Бериша, Аргита Малтези (Argita Malltezi). Фирмата е посредник на пакистанския бизнесмен Зафар Ансар, живеещ в Швеция, който през 2007 г. иска да инвестира в изграждането на електроцентрала в Албания. За да бъде осъществена сделката Малтези иска от бизнесмена сума възлизаща на  1,4-3% от инвестиционната стойност на проекта. Използвайки протекции и връзки осигурени от премиерския пост на баща й, адвокатската кантора на Малтези се превръща в портал за големи чуждестранни инвеститори, които търсят различни лицензи, разрешителни и политическа подкрепа за своите бизнес начинания. Тя е замесена и в други съмнителни случаи като сделки за покупка на „апетитни” имоти по албанското крайбрежие.

Последвалите реформи могат да се приемат като начало при разрешаването на този проблем. През 2012 г. са направени промени в Конституцията, за да се ограничи имунитета на най-високопоставените държавни служители - политици и съдии. Други изменения са внесени в Закона за разкриване на активите на политиците и са наложени по-строги санкции при нарушения на разпоредбите за конфликт на интереси. През 2011 г. са направени промени в разпоредбите за годишното финансиране на политическите партии, а през 2013 г. е прието и допълнително законодателство за осигуряване прозрачност в партийното финансиране.

След почти две години на управление на СП няма съществени резултати и анти-корупционните мерки остават предимно пожелателни, особено, когато става дума за управляващата коалиция. Подкрепата на международните фактори и от страна на правителството за по-голяма публичност създават усещането, че се работи по проблемите. Напредък в борбата е стартирането в началото на февруари 2015 г. на национална анти-корупционна платформа, която дава възможност на граждани да съобщават за случаи на корупция чрез онлайн програма, по електронна поща и по телефон. Сигналите, получени на портала www.stopkorrupsionit.al са обработвани, проследявани и в рамките на три дни се реагира, като данните се предоставят на институциите. Това се случва след препоръките и финансовата помощ (300 000 евро) от страна на ЕС по проекта “Assessment of the Anti-corruption Framework in Albania” (ACFA). Резултатите от работата на анти-корупционния портал показват, че за един месец в него са били докладвани 4256 случая, най-голям е броят им в образователната сфера, обществените поръчки, митническата администрация, енергийния сектор и др. От всички докладвани случаи 412 са отхвърлени, а по 839 се очаква да бъде взето решение.

В периода на преход в Албания организираната престъпност намира множество форми, под които да съществува по един находчив и много обезпокоителен начин. Липсата на ефективни полицейски сили, функционираща съдебна система и върховенство на закона, в комбинация с крайна бедност сред населението, недостиг на работни места са основните причини за мащабите, в които се разпространява организираната престъпност и се вплита в живота в Албания. Тя се превръща в източник на значителни доходи за част от населението. Най-разпространенените форми са трафик на хора и мрежи за проституция. Трафикът на оръжие достига огромни размери по време на конфликта в Косово и кризата в Македония. Обезпокоителни са размерите на трафика на деца, които са обект не само на мафията за трансплантиране на органи, но и служат за изграждане на мрежа от улични просяци и джебчии в съседни и европейски страни. Слабият граничен контрол и продължителните кризи, превръщат Албания в идеално място на Балканите за процъфтяване на всякакви криминални дейности и най-вече отправна точка за трафика на наркотици към Западна Европа.

Една от основните причини, поради които организираната престъпност съществува почти безпрепятствено е нейната връзка с най-висшите политически кръгове. Огромните приходи от наркотици, трафик, проституция и други престъпни дейности отиват и в джобовете на високопоставени държавни служители и политици. Доста често представители на албанския политически елит, включително премиери, министри и депутати са публично подкрепяни и си взаимодействат с лица, за които по-късно става ясно, че са част от върхушката на икономическата мафия, организираната престъпност и мрежите за трафик в Албания. Ефективното прилагането на закона срещу различните форми на организирана престъпност е под въпрос, като се имат предвид тези връзки. Международната общност непрекъснато настоява за повече усилия и сътрудничество от страна на албанската съдебна система и полиция.

През последните години се наблюдава тенденция, при която все повече лица със съмнително минало и определени бизнесмени търсят и намират място в политиката. Като членове на вече утвърдени политически партии или като лидери на някоя от многобройните малки партии, отново в коалиция с някоя от водещите партии. Още през 2009 г. американският посланик в Тирана в свой доклад, алармира че нарушители на закона се трансформират в депутати, създаващи закони. Той цитира имената на Том Доши (Tom Doshi), Лефтер Кока (Lefter Koka), Сокол Олдаши (Sokol Oldashi), Люлзим Баша (Lulzim Basha), Паулин Стеркай (Paulin Sterkaj) и Грамоз Ричи (Gramoz Ruci) - влиятелни фигури в политическия живот и техните криминални нарушения, за които има публично известна информация. Процесът, при който се получава срастване на политиката с престъпния свят е постепенен и всеки случай е специфичен сам по себе си. Понякога политиката е водеща и възможностите и безнаказаността, които тя дава водят да извършване на криминално деяние. Друг път след извършване на определено незаконно действие и след натрупване на огромно богатство се търси директно участие в политиката с цел осигуряване на достъп до нови възможности за бизнес, както и  получаване на имунитет.

На 24.12.2014 г., под натиска на ЕС, се стигна до подписване на споразумение между управляващи и опозиция, с което опозицията се връща в парламента. През юли 2014 г. двама депутати от СП Пиерин Ндреу (Pierin Ndreu) и Арбен Ндока нападат физически и вербално в парламента депутата от ДП Гент Страцимири (Gent Strazimiri), което води до протест от страна на ДП и бойкот на парламента през следващите шест месеца. Все още текат изслушванията в съда и няма окончателно решение по делото. Една от договорените точки е стартиране на процеса по декриминализация на парламента. ДП настояват за отстраняването на тези депутати, които са обект на някакво разследване в Албания или в друга страна, имат някаква присъда или криминално минало. В края на февруари 2015 г. е създадена специална комисия в парламента, която трябва да оповести резултатите от своята работа до 30.06.2015 г. Първото заседание на комисията се провежда на 24.02.2015 и за нейни членове са определени следните депутати - от СП са Спартак Брахо (Spartak Braho), Армандо Субаши (Armando Subashi), Пиро Лутай (Pirro Lutaj) и Усли Маня (Ulsi Manja), а от ДП са председателят на комисията Оерд Бюлюкбаши (Oerd Bylykbashi) и членове Едуард Халими (Eduard Halimi) и Гент Стразимири (Gent Strzimiri). Опозиция и управляващи ще работят заедно за установяване на лица с присъди, които заемат публична длъжност или които искат да бъдат избрани или номинирани за такава длъжност. С цел работата на комисията да не се опорочи се търси съдействието на ЕС, Венецианската комисия и САЩ. Опозицията обвинява управляващите, че някои техни депутати имат криминално минало и че има лица, които са били осъдени за престъпления и дори убийство, в Албания и в чужбина. Опозицията никога не е публикувала конкретни факти, но въпреки това в пресата вече се появяват различни имена. Според документи на ДП, депутатът от СП Арбен Ндока (Arben Ndoka), е бил осъден в Рим на седем години затвор, но през май 2002 е изпратен обратно в Албания, за да излежи присъдата си по-близо до дома. Съдът в родния му град Лежа потвърждава присъдата, но я намалява на четири години и шест месеца. След като присъдата е намалена още веднъж за добро поведение Ндока е освободен на 19.08.2005. Процесът по декриминализация е безпрецедентен за Албания, но е трудно да се повярва, че ще проработи, тъй като значителна част от действащите депутати могат да се окажат обект на комисията. Все още не е ясно дали тя ще разглежда случаи, в които депутати са били разследвани за корупция, но не са осъдени. Вероятността албанските депутати да подпишат и гласуват своята „смъртна присъда” не изглежда голяма, затова най-вероятно работата и резултатите ще бъдат по-скоро избирателни и добре спазарени между двете основни партии.

В началото на март 2015 г. започва поредния голям случай по „албански” сценарий. Той е наречен казуса „Том Доши” на името на депутата от СП, които обвинява председателя на парламента Илир Мета, в заговор за убийство на двама депутати – Том Доши (Tom Doshi) от СП и Мехил Фуфи (Mehill Fufi) от ДП. Том Доши е най-богатият депутат в албанския парламент, декларирал състояние над 15 млн. $. Той е от северния град Шкодра, като бизнесът му е свързан с фармацефтичната, строителната и млекопреработвателната промишленост. Потомък е на фамилията Келменди и има съмнения, че е замесен в наркотрафик. Завършва право в университета в Тетово, Македония, а след това живее известно време в Австрия. Преди години е бил член на ДП, а в сегашният парламент е от квотата на СП. Твърди се, че е финансирал избирателната кампания на СП през 2013 г.

Според Доши, Илир Мета е платил сумата от 500 000 ерво на Дурим Бами (Durim Bami), за да го ликвидира физически. Тази информация му е предоставена от самия убиец наемник и от друг депутат - Марк Фроку. Обвиненията на Том Доши са насочени и към министър председателя Еди Рама, и вътрешния министър Саймир Тахири (Saimir Tahiri), тъй като още преди пет месеца той е съобщил за тези съмнения, но никой не е предприел никакви действия. Първоначално в обвиненията на Доши за поръчител на заговора се посочва зетя на Сали Бериша, а в последствие е обвинен Илир Мета – лидер на партия СДИ и партньор в управляващата коалиция. Само ден след обвиненията, Доши е отстранен от групата на СП, а прокуратурата започва разследване, като са призовани много политици, вкл. Еди Рама и Илир Мета. Предоставен е като доказателство видеозапис, в които Том Доши разговаря с наетия убиец и се разкриват детайли от плана. Опозицията от ДП настоява за оставката на Илир Мета, бойкотира работата на парламента и на 12.03.2015 г. организира голям протестен митиг в Тирана. Обвинения и упреци за превземане на държавата са отправени към управляващия тандем Рама-Мета, като се настоява дори за оставка на премиера.

Ситуацията разкрива картината на политическата действителност в Албания и придизвиква ЕС и САЩ да вземат отношение и да се намесят. ЕС предлагат случая да се разглежда от чуждестранни прокурори и изразяват своята загриженост за разпадането на демократичните стандарти в Албания, а САЩ отлагат срещата между парламентарната група за приятелство и подчертават необходимостта от пълна декриминализация на албанската политика, и прекъсване на всички връзки между политици и криминалния свят. На 20.03.2015 главният прокурор настоява да бъде свален имунитетът на двама депутати - Том Доши и Марк Фроку, за да могат да бъдат арестувани. Въз основа на събраните доказателства и фактите, прокуратурата определя, че тази история е била изфабрикувана от Том Доши, Марк Фроку и Дурим Бами. Те са заподозрени в извършване на престъпления „лъжесвидетелстване”, „сплашване за лъжесвидетелстване” и „даване на фалшиви показания под клетва пред прокурора”, за което могат да получат до 4 години лишаване от свобода. ДП отказват да участва в спектакъла по свалянето на имунитета и след няколко опита парламента гласува „за” и на 26.03.2015 двамата депутати са арестувани.

Във фокуса на медиите и правосъдието попада депутатът Марк Фроку, лидер на малката Християндемократическа партия, коалиционен партньор на СП. В средата на март 2015 г. се появи полицейски доклад, според който на 01.10.2014 г. Фроку, използвайки статута си на депутат, е скрил в колата си заподзрян наркодилър и е възпрепятствал неговото арестуване от полицията. Само няколко дни след ареста на Фроку се разразява друг скандал, в който той отново е в центъра на събитията. На 31.03.2015 г. са арестувани генералният директор на Интерпол в Тирана Артан Байрактари (Artan Bajraktari) и още един високопоставен служител на мисията Лорета Алла (Loreta Alla) поради „злоупотреба със служебно положение” и неизпълнение на международна заповед за арест. През януари 2015 г. те са получили от Брюксел искане за екстрадиране на Марк Фроку, срещу който има международна заповед за арест по обвинение в убийство, извършено през 1999 г. в Белгия. Фроку е осъден, заедно с още трима, на първа инстанция в Брюксел в извършването на предумишлено убийство през 1999 г. на албанския гражданин Александър Курти (Aleksander Kurti). Бездействието или прикриването на международното искане, довежда и до подаване на оставката на генералния директор на полицията, Артан Диди (Artan Didi), който  поема отговорността за провала в офиса на Интерпол в Тирана. Парламентарната комисия сваля имунитета на Фроку и препоръчва на съда в Тирана да започне процедура по екстрадиране, но няма гаранция, че депутатът някога ще бъде предаден на Брюксел. Албания, като цяло спазва международните искания за екстрадиция идващи от страни членки на ЕС, но през последните години има много лица, обвинени в трафик на наркотици и организирана престъпност, които са избегнали екстрадиция в следствие „работата” и манкирането на местните съдилища. Само можем да гадаем какво ли би станало, ако комисията по декриминализация подробно разследва всички албански депутати.

Всяка теза може да бъде защитена. Използвайки опредлени факти и акцентирайки на дадени събития авторът може да докаже своите твърдения. Няма абсолютна истина. Може да се подберат само действия и данни, които убедително да покажат Албания като напреднала в своето развитие, както и обратното. Сред добрите инициативи, представянето на положителни данни, по които се отчита съществен напредък в редица области на страната, все пак не трябва да спираме да изследваме типично балканските черти за замаскиране на реалната действителност и да се опитваме да вникнем по-дълбоко в случващото. Терминът „стабилокрация” въведен в изследването на Антоанета Приматарова много точно описва състоянието в Албания. Той характеризира система, която предлага определена стабилност в регионален и международен план, но вътре в страната процесите се колебаят между установяването на демократични принципи или налагането на автократични тенденции.

Изборите от юни 2013 г. могат да се приемат за повратна точка в развитието на политическата система в Албания. Последвалото одобрение от страна на международната общност, както за провеждането на изборите, така и по отношение на проведените реформи, довежда до получаването на статут на кандидат член на ЕС през юни 2014 г. Обстановката след това обаче показва завръщане към типичното албанско поведение на опозицията – бойкот на работата на парламента и държавните институции и яростно противопоставяне на двете основни политически сили - в ляво СП и дясно ДП. Реалностите са все още далеч от желаното и политическата класа в страната продължава да действа непродуктивно. Липсата на разумно и компромисно поведение от страна на политическите лидери, управляващи и опозиция, доказва за пореден път, че те все още нямат нужният потенциал да реализират европейските амбиции на страната.

Публикувано на 16 Юни 2015 в 12:48 часа от
Деница Димитрова


Ключови думи:Албания, корупция, политически партии

0 Коментара

Свържете се с нас