Политическата обстановка в Турция

    Сблъсъци и хаос разтърсват вътрешнополитическата обстановка в Република Турция през последните няколко месеца. От съществено значение е неуспешният опит за преврат извършен на 16 юли 2016 г., който накара изпълнителната власт да обяви извънредно положение в страната за период от 3 месеца, издигане на  авторитарната власт на президентa Реджеп Ердоган и изпълняването на масова чистка в образователната, военната и  политическа сфери.
    Означават ли тези събития край на демокрацията в Турция? Кой е заподозрeният инициaтор на преврата? Какви са последиците след незаконният опит за присвояване на властта? Как нестабилността се отразява на различните социални сфери в страната?
От началото на 2016 г. за няколко месеца Турция претърпя множество малки и големи вътрешнополитически кризи. От една страна бежанскaта криза, за която Турция пое ангажимент пред ЕС, от друга войната, водена в югоизточната част на страната с кюрдските сепаратисти и внезапната смяна на министър-председателя през юни. Ахмет Давутуглу подаде оставка поради политически различия с президента и неуспехът на политиката, за безвизов достъп към ЕС, многократните терористични атаки и най-вече заради атентата на международното летище в Истанбул, извършен на 28 юни от Ислямска държава. Всички тези събития, подсказваха на международните експерти за нарастващата вероятност президентът на страната да се сдобие с удобна възможност да увеличи изпълнителните правомощия на президентската институция.
Вечерта на 15 срещу 16 юли 2016 г. страната беше разтърсена от изявление, излъчено по националната телевизия CNN Turk, че в държавата се извършва преврат от кадри на редовната турска армия с цел смяна на конституционният ред, за да бъде установена истинска демокрация в страната. В Истанбул и Анкара се съсредоточиха действията на „превратаджиите”. В столицата срещу турския парламент беше открита стрелба с танкове, в медиите се твърдеше за избухване на голяма експлозия. В Истанбул два моста над Босфора, свързващи азиатската част на града с европейската, са били блокирани от опозиционната на законната власт военна редица, чували са се и изстрели на международното летище и площад Таксим. Успоредно с тези събития турският президент чрез мобилното приложение FaceTime се свързва директно с телевизия NTV като осъди събитията и агитира привържениците си да излязат на улиците в защита на  демокрацията. Няколко часа след започването на метежа турското национално разузнаване обяви и края му. При пристигането си от Мармарис, където президентът е прекарвал почивката си, Реджеп Ердоган направи официално изявление от летище „Ататюрк“ в Истанбул, че извършеното „е измяна и виновните ще си платят за това“, а събитията определи като „дар божии, защото ще помогнат да се прочисти правителството от предатели“.
Резултатът от неуспешната промяна на политическия строй по последни официални данни наброява над 250 убити, повече от 2,000 ранени, задържани са за тридесет дневен период повече от 40,000, от които военни, полицаи, съдии, прокурори и цивилни, също така хиляди са съкратени от работните си места, а задържаните преки извършители са подложени на унижения и нарушаване на човешките права. На преподаватели е забранено да пътуват в чужбина, разпусната е и елитната президентска гвардия, закрити са също така над две хиляди университетски, училищни, болнични, синдикални и други учреждения. В общественото пространство се заговори и за връщане на смъртното наказание, което е отменено през 2004 г. като част от необходимите реформи за присъединяване към ЕС. На 21 юли беше решено да се въведе извънредно положение за период от деветдесет дни, докато страната се стабилизира след нанесеният шок и правителството бъде прочистено от привържениците на течението на Гюлен, който се смята за главен вдъхновител на извършеното. За това време президентът Ердоган ще управлява страната с укази, ще командва полицията и военните, без да се съобразява с никоя друга власт. Изпълнението на Европейската конвенция за човешките права ще бъде временно преустановено, което според самата конвенция е допустимо и се предвижда в ситуации, при които държавата е застрашена. Също така извънредното положение, което властта налага се изразява и в забрана да се напуска страната без документи, право на обискиране без изрична заповед, допустимо е затваряне на сухопътните и въздушни граници на Турция и още много други мерки.
Една интересна препратка към миналото се появява в социалните мрежи, в които потребители сравняват опита за преврат с палежа на  Райстага на Германия, случил се през 1933 г., чрез което събитие нацистите укрепват своята власт, Адолф Хитлер въвежда диктаторският си режим, а цялата опозиция е репресирана. Тези препратки към миналото показват съмнението, че главен инициатор на преврата е самият Ердоган, който е потърсил по-различен път за установяване на законно самовластие. Експерти от цял свят смятат, че превратът е режисирана бутафория, тъй като през последните 60 години историята на Турската република  е свидетел  на  извършени успешно четири военни преврата, съответно през 1960, 1971, 1980, 1997, в които висшите армейските елити заемат властовите позиции, а подготовка на бунтовете са изкусни. Съмнения за участието на Ердоган са подкрепени от подозрителните факти, че в скорошния бунт извършителите са нищожен брой наборни войници и такива от средния ешалон, с незавършила военна подготовка и последвалите изказвания на Ердоган. Всичко това дава повод да се смята, че главнокомандващият е успял да поеме контрол над случващото се, а неуспешният преврат е начин да увеличи популярността и подкрепата за личността си, да ислямизира държавата и да срине доверието на турското население в армията.
Друга популярна версия, която турската власт поддържа и настоятелно разпространява е, че подстрекател на опита за промяна на властта е Фетулах Гюлен, който през 1999 г. се мести в САЩ в малък град в Пенсилвания. Последователите на така нареченото движение Хизмет, го описват като духовно лице на модерният сунистки ислям, стремящ се към постигане на приемственост и помирение между религиите. Двамата с настоящият президент са били съюзници и приближени съпартийци през 2013 г. Ердоган обвинява привържениците на движението в разпространение на телефонни записи уличаващи висши държавни служители в корупция, а Гюленизмът е заклеймен като терористична дейност. Няколко часа след започването на действията на метежниците, президентът на Турция, обвинява публично личността на Гюлен и движението за подбудители на случилото се. Фетулах Гюлен категорично отрече да има намеса в опита за незаконно превземане на властта. Основно доказателство за мотивите на Гюлен, е твърдение на главният турски началник щаб, взет като заложник от силите на преврата, които са искали да го свържат с лидера си Гюлен. Критици обаче посочват влошеното здравословно състояние на обвиняемия и се съмняват в истинността на официалната версия. Исканията за екстрадиция на Гюлен и отказа от страна на САЩ се превърнаха и в причина за влошаване на отношенията със САЩ. Държавният секретар на щатите Джон Кери сподели, че Турция трябва да представи солидни доказателства за участието на Гюлен, за да бъде обмислено подобно искане. Положителен сигнал за нормализиране на отношенията между двете страни беше показан с посещението на вицепрезидента на САЩ Джон Байдън в Турция.
    Турция постоянно се сблъсква с проблеми във вътрешнополитически план, като войната с терористичната организация ПКК и сепаратистките формирования в турският югоизток, честите терористичните атентати и борбата с радикалните групировки вътре в страната. Събития като тези се отразяват пагубно на туризма и икономиката на държавата, предизвиквайки инфлация и сриване на турската валута (на 20 юли 2016 г. лирата достигна рекордните 3.09 % спрямо американският долар). А световните лидери съветват гражданите си, ако имат възможност да не пътуват за страната, поради високата степен на опасност и зачестяването на терористични атентати.
Докато международната общност притеснено разглежда утежняващата се картина, то турското население изглежда приема новините спокойно. Въпреки цялата несигурност след опита за преврат, президентът е възприеман от турските граждани като обединител на нацията, който се бори с противниците на демокрацията. След 16 юни множество хора няколко вечери подред се събираха на площад Таксим в Истанбул да чуят и подкрепят призивите на държавния глава.
Турция е един от най-важните партньори в НАТО, съюзник на Европейския  съюз и регионален авторитет в Близкият изток. Страната обаче се раздира от вътрешнополитически конфликти, които завършват с множество жертви, предизвикан  смут и безредица, терористични удари и нарастващ страх. Президент Ердоган, който получи своята власт с демократични избори, използва случаят на неуспелия преврат и прибоди безусловно изпълнителната и законодателната власт за времето от три месеца, a международните лидери подкрепиха безусловно властта му заради собствени изгоди в региона. Историята обаче е показала, че не е важно дали демократично си получил властта, а по какъв начин ще я задържиш, а никой не отрича величавите амбиции на Реджеп Ердоган.

Публикувано на 26 Август 2016 в 07:27 часа от
Виктория Коларова


Ключови думи:Турция, опит за преврат, Ердоган, ситуация, несигурност, преврат

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас