Политическата ситуация в Бразилия

“Искам да бъда много по-добър президент, отколкото бях досега” – това бяха думите на Дилма Русеф, след като спечели втори мандат на балотажа на 26 октомври 2014 г. Много бразилци, които в края на първия й мандат излязоха на масов протест срещу корупцията и лошите обществени услуги, се надяваха тя да спази това свое обещание, тъй като политиката, която следваше през последните години, доведе страната до икономически застой.
Русеф, която е първата жена президент на Бразилия, стана известна като протежето на своя предшественик Лула да Силва. Но не успя да се доближи до неговата харизма и едва ли щеше да бъде избрана начело на страната без неговата подкрепа.
Малко след преизбирането на Русеф за президент, Бразилия се сблъска с голям корупционен скандал, засягайки държавния петролен гигант Petrobras, който винаги е бил една от известните компании. През последните години тя е не само най-голямата, но и една от най-признатите фирми в Латинска Америка. В края на 2014 г. Petrobras стана обект на разследване от страна на бразилската федерална полиция и на прокуратурата, които поставиха компанията в центъра на един от най-големите корупционни скандали в историята на Бразилия.
Самата Русеф е била председател на борда на директорите на Petrobras от 2003 до 2010 г. и въпреки пълната подкрепа на правителството за разследването, скандалът оказа натиск върху наскоро преизбраното правителство, което и без това е засегнато от слабия икономически ръст и нивата на инфлацията.
Заради разкритите нарушения през първия мандат на Русеф, опозицията внесе искане за импийчмънт срещу президента. Само преди малко повече от шест години Бразилия беше в такава икономическа форма, че прочути списания поставиха на корицата си илюстрация, изобразяваща статуята на Исус Христос в Рио, изстрелваща се като ракета към Космоса. Седмата по големина икономика в света обаче регистрира рязко забавяне на растежа през последните години, довеждайки през втората половина на 2015 г. до рецесия и растящо обществено недоволство. Това постави президента Дилма Русеф в много трудно положение, последвано от протести, събрали близо 1 млн. души, призоваващи за нейното оттегляне.
След години на щедри публични разходи при управлението на Русеф, бразилските власти направиха обратен завой и се опитаха да закрепят икономиката с политика на съкращения. Социалните разходи, включително и помощите за безработни, бяха свити, а данъците се вдигнаха. Резултатът е политическа криза, като Русеф трябва да се справя не само с недоволството на бразилците, но и с разделението в собствената си управляваща коалиция, след като затягането на бюджета доведе до бунт на депутати, настояващи за увеличение на разходите, като това само подкопава способността на правителството да свърши каквото и да било в Конгреса.
Но в този случай по-притеснително е, че икономиката отстъпва на всички фронтове. Земеделието се е свило с 2.4% ,индустрията - с 1.3%, а услугите - с 1%. Потреблението на домакинствата е намаляло с 1.5%, а инвестициите - с 4% спрямо предходните месеци. Накъде ще потегли бразилската икономика ще зависи най-вече от развоя на скандала с Petrobras. Този скандал на практика унищожи политическото доверие и заплашва да заличи години на социален напредък, постигнат при управляващата Работническа партия.
През март 2016 г. Луис Инасио Лула да Силва, предишният президент на Бразилия и все още един от най-влиятелните политици в страната, бе обвинен от прокуратурата във връзка с разследване на пране на пари. Последвала реакция на президента Дилма Русеф да назначи за шеф на канцеларията си човека, който издигна нейната кандидатура и буквално я направи президент, изкара десетки хиляди отново на улиците. Самата Русеф отрича, че се опитва да предпази бившия държавен глава. Тя твърди, че назначаването на Лула да Силва е от огромно значение, заради безспорния му политически опит, познанията му за страната и нейните нужди, както и заради стратегическата му визия, необходима за развитието на Бразилия.
След тези събития най-голямата партия - Бразилско демократично движение (PMDB) излезе от управляващата коалиция, като увеличи вероятността президентът на страната Дилма Русеф да бъде свалена от власт с вече стартираната процедура за импийчмънт. Раздялата на PMDB с правителството накара и Прогресивната партия да се оттегли от управляващата коалиция, което допълнително подкопа възможността на Русеф да привлече една трета от гласовете в Конгреса, нужни, за да се блокира импийчмънта й.
След тези скандали и силния обществен натиск, в неделя (18.04.2016 г.) долната камара на бразилския конгрес одобри импийчмънта на президента с 367 гласа от общо 513. Предложението за отстраняване на Русеф ще отиде за гласуване в Сената и ако той го одобри с обикновено мнозинство, президентът ще бъде временно отстранен, докато текат делата срещу нея, a нейния заместник ще бъде вицепрезидентът Мишел Темер.
Предизвикателствата пред него няма да са малко. Повечето бразилци очакват от Темер да изправи поне за известно време държавата на крака. Той призовава за по-отворена икономика, приватизация, по-гъвкави трудови закони и край на индексираните според инфлацията пенсии, а това би се харесало на инвеститорите. За да успее напълно да убеди пазарите, Темер ще трябва да посочи няколко силни ръководители на финансовото министерство и централната банка. Освен това, за да се противопостави на твърденията, че импийчмънтът на Русеф е зле прикрит опит за преврат, той ще трябва да посочи и силен министър на правосъдието.
Отстраняването на Дилма Русеф от президентския пост и заместването й с вицепрезидентът Мишел Темер, може и да стимулира временно пазарите, но по-сигурното в случая е, че наследникът й ще трябва да спасява потъващия кораб на бразилската икономика още доста дълго време.

Публикувано на 24 Април 2016 в 15:05 часа от
Катрин Методиева


Ключови думи:Бразилия, вътрешна политика, политическа криза, импийчмънт, Дилма Русеф

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас