Политическата еволюция в Хърватия

Новото правителство в Хърватия неуверено прави своите първи крачки. Управляващият Хърватски демократичен съюз (ХДС) в коалиция с МОСТ се готвят да приведат в действие целите, набелязани в тяхната програма. За да може обаче да се придобие по-ясна представа за настоящата политическата обстановка в страната е добре да се направи връзка с близкото минало и началото на демократичните процеси в страната след разпада на Югославия.
Двете основни партии, които си съперничат в Хърватия са лявата Социалдемократическата партия (СДП) на Зоран Миланович (пряк наследник на комунистическата партия в Югославия) и десният Хърватски демократичен съюз (ХДС) на Томислав Карамарко. Той е основан през 1989 г. и първоначално е бил незаконна партия, тъй като плурализмът не е бил разрешен и все още комунистическата партия е била основна в Югославия.
С идването на демокрацията и първите избори 1990 г., точно преди войната, движението на демократичния съюз, създадено от интелигенцията в страната, се надига и иска независимост. Лявата партия СДП също желае независимост, но нейните членове са по-умерени, затова до 1995 г. те не са толкова активни. До края на войната (1995 г.) ХДС вече имат подкрепата на огромно част от хърватския народ и се превръщат в първа политическа сила. СДП остават едва 3-та или 4-та партия, със значително по-малка подкрепа, тъй като на тях се е гледало като на комунисти. Започналата след войната приватизация в Хърватия поражда огромно недоволство сред населението. Хората започват да обвиняват ХДС, но партията все още се радва на стабилна подкрепа, тъй като споменът за войната все още е твърде пресен. След 1999 г. обаче, когато първият президент на Хърватия Франьо Туджман (лидер на ХДС) умира, политическата обстановка се променя и Хърватия дори е подложена на санкции от Европейският съюз за периода преди смъртта му, когато Хърватия е президентска република. Страната е управлявана от правителство водено от СДП от 2000 до 2003 г.
След Туджман президентският пост на Хърватия се заема от Стипе Месич (2000 - 2010). Това се оценява като доста неочаквано, тъй като той е подкрепян само от малка центристка партия. Все пак трябва да се има предвид факта, че той не само е член на ХДС до 1993 г., но е и неин основател заедно с Туджман, с когото имат противоречия и това е причината той да напусне партията. Интересно е да се знае, че Стипе Месич е бил и последният президент на Югославия. По това време страната се управлява от голяма коалиция от целия ляв спектър и център. Стипе Месич успява да се сработи с тази коалиция и да постигне обявяването на Хърватия за парламентарна република. В този период страната се отваря към Европа, разбира се с цената на много заеми. Малко по-късно през 2001 г. в страната почти се осъществява държавен преврат, организиран от ХДС, заради процесите срещу бивши генерали, които завежда Хагския трибунал. В следствие на това сътресение през 2004 г. ХДС отново печели изборите и изненадващо се обръща на 180 градуса, кооперирайки се с ЕС. Пример за това е скандалът с генерал Готовина, който е символ на войната и един от най-властните генерали в Хърватия. Той е преследван от Хага и срещу него се води процес. Когато ХДС печели изборите, те започват неговото издирване и го предават на съда. Това събитие се смята и за една от причините страната да не влезе в съюза през 2007 г., защото в Хага смятат, че Хърватия не сътрудничи достатъчно на процеса, освен че не отговаря на останалите изисквания. През 2009 г. министър-председателят Иво Санадер подава оставка като за негов заместник обявява Йадранка Косор, която оглавява 11-тото правителство в Хърватия (2009-2011).
На парламентарните избори през 2011 г. лявата коалиция около СДП печели мнозинството от гласовете. В този си вид партията обаче не бива да се асоцира с комунизма. Нейните членове са млади, интелигентни хора, които водят умерена политика, но за четиригодишното си управление (2011-2015) не успяват да измъкнат страната от кризата, в която е попаднала. Най-показателна за кризата е сделката, която сключва бившия министър председател Иво Санандер като продава известна хърватска компания за петрол, за което по-късно е съден за подкуп, както и за други нарушения.
В края на 2015 г. са проведени редовни парламентарни избори и двете основни партии печелят почти равен брой гласове. В големите градове хората дават вота си предимно за СДП, а в селските райони се гласува по-масово за ХДС. На политическата сцена се появява и трета партия - МОСТ. Това е ново политическо образувание, в което членуват предимно непартийни личности. Въпреки че няма ясна програма и е твърде крехка партия, тя успява да спечели 17% от гласовете, което означава,че следващото правителство трябва да е коалиционно. Първоначално МОСТ подкрепя СДП, но в последствие под натиска на църквата, която има голямо влияние в страната и винаги е дясно ориентирана, в последния момент се коалират с ХДС. Така три месеца след изборите се съставя експертно правителство (22.01.2016 г) и за министър председател е избран Тихомир Орешкович, който до скоро е живял в Канада. Това личи, от затрудненията, които Орешкович среща с хърватския език и за което е обект на немалко коментари в медиите. Новото правителство се състои от двама вицепремиери и 20 министри, които са представители на Патриотичната коалиция и МОСТ.
Програмата на новото правителство е насочена главно към 3 основни цели – икономически растеж, конкурентноспособност и подобряване качеството на живот - подобряване на социалното и икономическото положение в страната. Конкретните икономически цели са осигуряване на 3% растеж на БВП, намаляване на бюджетния дефицит до по-малко от 3%, намаляване на безработицата до под 14%, намаляване на публичния дълг до по-малко от 80% от БВП до 2020г и увеличаване на БВП на глава от населението до 2000 евро.
Част от другите планове на правителството са изграждане на жп линия между стратегическият град Риека (най-важният пристанищен град) и Загреб, както и създаването на холдинг от всички държавни предприятия.
Веднага след изборите избухна скандал с назначенията на някои от новите министри. По-конкретно назначението на вече бившия министър на военноветераните Мийо Църноя, който е обвинен за измами и получаване на съмнителни заеми. След силен обществен натиск той подава оставка, а в негова защита Томислав Карамарко заяви, че едва ли има хърватин, който да не прави дребни нарушения. Тази реплика взриви обществото и създаде допълнително напрежение.
Друго назначение в новото правителство, което не слиза от водещите новини е това на министъра на културата - Златко Хасанбегович. Той смята, че „антифашистите са маскирани комунисти”, а освен това  посочи, че антифашисти са били Сталин, Тито и Пол Пот. Според него „не става дума за антифашизма, а за отношенията спрямо югославското, тоталитарно, комунистическо наследство”. Министърът отиде и по-далече като заяви, че трябва да се прекрати държавното покровителство върху антифашистките чествания, по-специално отбелязването на клането в Ясеновац, което е уредено със закон.
Според официални данни, цитирани в хърватските медии, в Ясеновац са убити между 80 000 и 100 000 души, голяма част от които сърби, но също евреи, роми, хървати и други. Новоизбраният министър на външните работи Миро Ковач заяви, че в Хърватия трябва да се води „отворен диалог за миналото, в който трябва да се включи и опозицията“.
Идеологическият сблъсък в Хърватия неприятно изненада и новия премиер Орешкович, но все пак това е домокрацията и той приема, че „във всяка демократична държава съществува процес и някои неща може да се нуждаят от повече време”.
Относно проблема с бежанците и бежанската криза, която пряко засяга страната, премиерът коментира нуждата от човешко отношение към бежанците, но също така и нужда да се защитава националния интерес. Той изказа желание да се срещне с Ангела Мекрел, с която да бъде обсъден проблемът, а „връзките – заздравени.“ В същото време Хърватия е част от западнобалканския маршрут, но Загреб отказва да бъде гореща точка и настоява да запази статута си на транзитна страна. За предишното правителство беше много важно да се търси решение на корена на проблема още по гръцко-турската граница.
Във външнополитически план Хърватия се обяви за присъединяването на Босна и Херцеговина към ЕС. Министърът на външните работи Миро Ковач заяви, че в лицето на Хърватия БиХ ще имат партньор за изпълняването на нужните реформи, които един ден ще донесат на страната членство в съюза.
Предизвикателство пред новото правителство е и участието му във всички актуални европейските въпроси. Предишното правителство провеждаше линия на сравнително умерен евроскептицизъм и сега ЕС очаква да види на чия страна ще застане Загреб. Важно е мнението на Хърватия по британския въпрос, Шенген и еврозоната.

Публикувано на 11 Март 2016 в 10:58 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:Хърватия, политическа система, вътрешна политика, партии, лидери, еволюция

1 Коментара
От Теодора Тодорова публикуван на 16 Mar 2016 03:40 pm
Мисля, че тази статия е доста информативна и аналитично представя по един успешен начин ситуацията в Хърватия. Харесва ми
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас