Пиратството в Нигерия

Нигерийската държава е изправена пред множество проблеми в сферата на сигурността. Най-сериозният (и най-известният) от тях е заплахата от терористичната организация „Боко Харам“ в североизточните области. Има обаче и други конфликтни зони, които възпрепятстват нормалното развитие на страната. Такива зони са например териториалните води, в които действат организирани престъпни групи.
Пиратските атаки в Нигерия са част от по-мащабните нападения в Гвинейския залив. Смята се, че регионът е един от най-опасните за плаване в света. Характерно за действията на пиратите от Залива е, че се стремят най-вече към отнемане на товара на корабите (предимно суров петрол), а не толкова към задържане на екипажа  за откуп. Ограбените стоки са продавани на различни нелегални пазари в държавите от региона, а една част от тях се изнасят и към западния свят. Този метод на действие означава, че при нападенията в Гвинейския залив като цяло отсъстват дългите пленничества, които са характерни за други пиратски групи (например тези от Аденския залив). От друга страна, това създава предпоставки за насилие срещу екипажите, тъй като техният живот не представлява особена ценност за нападателите. Разпространението на пиратството в страните от Западна и Централна Африка (и конкретно в Нигерия) е още един признак за съществуващите дълбоки проблеми на държавността там - социално напрежение, липса на политическа воля за справяне с проблема, връзки между представителите на властта и организираните престъпни групи и пр.
Счита се, че морските нападения в Нигерия са пряко свързани с дейността на Движението за еманципация на делтата на река Нигер. Това е организация, която претендира, че се бори за интересите на коренното население в богатата на нефт област, като ги защитава от несправедливите действия на енергийните компании (най-вече „Шел“) и нигерийското правителство. На практика обаче бойците на движението извършват и доста нападения, които имат за цел най-вече лични финансови облаги (например отвличания на чуждестранни работници за откуп). През 2008 - 2009 година властите в Нигерия провеждат преговори с групировката, които водят до сключване на примирие и амнистия за нейните членове. Положителният ефект от тази мярка е намаляването на насилието по суша. Част от бившите бойци се съгласяват да предадат оръжията си и да се завърнат към цивилния живот. Отделни фракции от тях обаче решават да продължат нелегалната си дейност под формата на пиратство. Те вече имат минал опит от нападенията на нефтени платформи, които Движението за еманципация извършва през по-ранни години.
Атаките по море в Нигерия са разнообразни както по своя характер, така и по своя размер. Те варират от малки кражби до грабежи за милиони долари. Нападат се плавателни съдове в открито море, но и такива, които са акостирали в пристанищата на страната. Когато става дума за въоръжени нападения, обикновено пиратите използват малки и бързи лодки, с които догонват по-големите и по-бавни кораби. Честа практика е много бойци да вземат участие в един удар. Предпочитано време за действие са нощните часове. Ако атаката се окаже успешна, товарът се прехвърля на плавателните съдове на пиратите, докато самият похитен кораб бива изоставян. Когато обаче е завзет танкер или друг ценен плавателен съд, е възможно той да бъде задържан и да стане част от флотилията на съответната групировка. При отвличания с цел откуп, практика е да бъдат задържани само членовете на екипажа от западен произход, докато нигерийците обикновено биват освобождавани. Това се прави, тъй като се смята, че гражданите на Европа и Северна Америка могат да донесат много по-големи суми от своите африкански колеги.  Данните на Nigeria Watch (организация, която се занимава с преброяване и описване на случаите на насилствена смърт в Нигерия) жертвите на пиратство в териториалните води на страната са 187 за периода от 2006 до 2014. Тази цифра включва членовете на екипажи, служителите на силите за сигурност, частните охранители и пиратите. За годините 2012 - 2014 Нигерия е била най-опасната страна за плаване в света според броя на убитите и ранените при пиратски атаки (по данни на  International Maritime Bureau). Особено притеснителни са случаите от последните години, при които въоръжени бойци извършват морски нападения над части на полицията или флота. Това поставя под сериозно съмнение възможността на нигерийските власти да защитят сигурността на плаванията на своя територия.
Следващата стъпка след извършването на нападенията е реализирането на товара на черния пазар. Когато става дума за потребителски стоки (например електроника), сделките обикновено се извършват от посредници на организацията в нигерийските градове. Клиенти са обикновени граждани, които са привлечени от ниските цени на предлаганото. Най-често обаче плячката на пиратите е суров петрол, за който е по-трудно да бъдат намерени купувачи по този начин. Това налага неговото складиране в предварително подготвени за целта скривалища. Всички етапи на пиратството (нападение, съхранение на откраднатото, продажба и пр.) са поддържани от сложна мрежа от хора. Тази мрежа включва представители на организираната престъпност, работници в енергийните компании, служители от сферата на сигурността, държавни служители, местни политически лидери и др. Например изключителната организация на някои морски нападения дава основание да се смята, че престъпниците са имали предварителна информация за местоположението на плавателните съдове. В други случаи пък работници на енергийните компании издават фалшиви документи, за да удостоверят, че откраднатият от пиратските групи суров петрол има легален произход. Следващият етап е продаването на горивото на компания-прекупвач. Цените на продажба обикновено са доста по-ниски от тези на официалните пазари. Това привлича някои от компаниите за износ. След това продукцията се препродава на рафинерии, голяма част, от които се намират извън територията на Нигерия. Сериозното разстояние, което изминава крадената стока, допълнително размива следите от престъплението.
Част от служителите на сигурността (армия, флот, полиция и пр.) и политическите лидери на крайбрежните щати са обвързани с пиратството. Те приемат подкупи, за да не изпълняват съвестно задълженията си, като по този начин  позволяват на престъпниците да продължат дейността си. Освен това, съществуват данни, че при част от изборите в страната (били те национални или местни) управляващите (тогава Народната демократична партия)  са използвали услугите именно на въоръжени пиратски групи, за да всеят страх сред гласоподавателите на опозицията. Всичко това създава атмосфера на беззаконие и престъпност, от която най-засегнати са обикновените нигерийски граждани от крайбрежните щати.
Ефектите от пиратството върху икономиката на Нигерия са големи и разнообразни. През юни 2015 вицепрезидентът Йеми Осинбайно заяви, че страната губи 400 000 барела суров петрол (над 20 милиона долара на ден по цените от юни) на ден заради кражби. В това число влизат не само вредите от морски набези, а също и грабежите от петролопроводи на сушата. Щетите от пиратството обаче обхващат и други сектори на икономиката. Така например Нигерия не успява да реализира милиони долари печалба годишно от риболовния си сектор, тъй като някои от капитаните на риболовни кораби се страхуват да излизат в открито море без защита. Пиратските нападения създават цялостен негативен образ на нигерийското крайбрежие, което води и до спад на морската търговия в страната (а и в целия регион на Гвинейския залив). Потърпевши от тях са не само местните жители, а и чуждестранните компании,чиито плавателни съдове също стават жертва на грабежи. Това пък увеличава разходите на тези компании. Екипажите настояват за по-високо възнаграждeние заради високия риск. Поради същата причина собствениците на кораби трябва да изплащат и по-високи застрахователни вноски. Обстановката на несигурност е пречка и пред развитието на морския туризъм в Нигерия.
Мащабът на нападенията в нигерийски води принуждава властите да предприемат мерки, за да овладеят проблема. Въоръжените сили (флот, армия, ВВС) и полицията извършват акции срещу пиратските групировки. Пример е операцията срещу пиратска база в морския град Калабар, която е извършена от военновъздушните сили през юни 2015 г. Идеята на атаката е най-вече да бъде демонстрирана силата на държавната власт. Тя идва в отговор на зачестилите нападения по море в района на града. Освен отделните местни операции, са планирани и реализирани международни мисии с участието на други от страните от Гвинейския залив, които също са засегнати от проблема с пиратството. Някои от тези мисии получават подкрепа от САЩ, Европейския съюз и ООН.
Макар повечето от извършваните атаки да стават в териториалните води (12 морски мили) или в изключителната икономическа зона (200 мили) на Нигерия, някои от тях засягат пряко повече от една страна. Например възможно е пиратите да използват скривалище в една държава (Бенин, Камерун и пр.), но да извършват набезите си по нигерийското крайбрежие. В тези случаи националните власти нямат пълен контрол над случващото се, тъй като навлизането в чужди териториални води би означавало нарушаване на суверенитета на съответната страна. Това налага някаква форма на сътрудничество между военноморските сили на държавите в региона. Така през 2011 г., след разговори между политическите лидери на Нигерия и Бенин (по това време съответно Гудлък Джонатан и Яи Бони), започва съвместната операция „Просперитет“. Тя се състои в общо патрулиране на териториалните води и изключителната икономическа зона на двете страни. По-голямата част от плавателните съдове са предоставени от Нигерия, докато щабът на операцията се намира в Бенин. Смята се, че операция „Просперитет“ е постигнала известни успехи в борбата с пиратството. Извършени са арести на пиратски кораби и техните екипажи, което донякъде разколебава останалите морски престъпни групировки.
Сигурността на плаванията в Гвинейския залив е проблем, от който се интересуват не само страните от региона, а и международната общност. Износът на нигерийски петрол е важен за икономиките на САЩ и ЕС. Високите нива на насилие при атаките (от които страдат и западни плавателни съдове) са причина проблемът да се разглежда и в неговите хуманитарни измерения. Международни организации и отделни национални правителства предприемат мерки, с които да помогнат на страните от Залива да преодолеят опасността. Така през 2011 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция, която осъжда морските нападения в района и призовава съответните национални правителства към по-тясно сътрудничество. В резултат от тази резолюция се провеждат срещи между лидерите на страните от Западна и Централна Африка. През 2013 година са приети общи Правила за поведение  в камерунската столица Яунде. С тези правила държавите се ангажират да преследват и наказват всички морски престъпления, както и да гарантират сигурността на преминаващите плавателни съдове. Предвижда се създаването и следването на общи стратегии за справяне с проблема, създаване на координационен център в камерунския пристанищен град Дуала, както и обновяване на криминалното законодателство, за да може то да създава реална възможност за наказателно преследване на пиратите. Изпълнението на приетите правила обаче e отговорност предимно на властите на национално ниво.
Международната общност оказва помощ на държавите от Гвинейския залив (в това число и Нигерия) и под формата на бойна техника и съвместни обучения. Така например частта на американските въоръжени сили, която отговаря за африканските операции (United States Africa Command), извършва периодични общи тренировки със своите нигерийски колеги. САЩ дарява и два бойни кораба на Нигерия (NNS Thunder и NNS OKPABANA). Китайските военноморски сили също предоставят един от своите плавателни съдове на страната. Подкрепата на Европейския съюз се осъществява най-вече чрез поддържането на хуманитарната програма за Нигерия (тя включва инвестиции, които да подпомогнат създаването на работни места в страната, като по този начин намалят социалното напрежение). В Гвинейския залив обаче не се провеждат мащабни военни операции от типа на „Аталанта“ и „Океански щит“ в Индийския океан. Една от причините за това е, че западният свят се страхува да не наруши по този начин суверенитета на държавите от Западна и Централна Африка (при Сомалия този въпрос не стои, тъй като страната на практика не съществува като единна политическа общност).
Контрамерките срещу пиратството в Гвинейския залив имат своя положителен ефект. Ако не друго, те показват желанието на политическите лидери на засегнатите страни да се заемат с проблема, което е важна стъпка към разрешаването му. Националните власти (и конкретно тези в Нигерия) обаче са изправени пред редица трудности.
Пример за това са пречките, които нигерийските власти срещат при изправянето на пиратите пред правосъдието. От една страна, наказателното законодателство на страната е несъвършено. То не разграничава достатъчно ясно пиратството от останалите форми на грабеж. Така участниците в морски престъпни групи не могат да получат присъди, които да отразяват адекватно характера на деянията им. От друга, достъпът до правосъдие в крайбрежните щати понякога е ограничен. Стига се до случаи, при които арестувани престъпници се позовават на правото си да не бъдат задържани без обвинение срещу тях. Това принуждава властите да ги освободят. Неправителствени организации и компании (местни и чуждестранни) от сектора на морската търговия подемат (2015 г.) кампания, с която да стимулират модернизацията на нигерийското криминално законодателство. Става дума за приемане на Закон за въоръжените грабежи по море (Armed Robbery at Sea Act), който трябва да разграничи пиратските нападения достатъчно ясно от останалите форми на нападение. Процесът все още е в ход.
Още един проблем е качеството на екипировката и нивото на подготовка на служителите, които трябва да се борят с пиратството. Законодателството на Нигерия забранява чуждестранни граждани да носят оръжие, когато се намират в териториалните води на страната. Това налага преминаващите плавателни съдове да използват услугите на местни екипи за сигурност (често те се състоят от служители на военноморските сили или полицията). Тези екипи обаче не винаги се оказват подготвени да се справят с предизвикателствата на морските нападения. Една от причините за това е по-лошото въоръжение на наетите охранители в сравнение с това на пиратите. Сходен проблем се наблюдава и при акциите на флота на Нигерия. В някои случаи части на военноморските сили не успяват да заловят преследваните морски престъпници, тъй като не разполагат с необходимия брой бързи плавателни съдове. Модернизация на бойната техника (както на военноморските сили, така и на другите компоненти от ВС) се провежда, но с по-бавни от нужните темпове. За да бъде преодоляна тази трудност, е нужно не само да бъдат повишени разходите за отбрана (съответно и приходите на федералното правителство), но и отпусканите средства да бъдат изразходвани целесъобразно.
Най-голямата пречка пред борбата с пиратството в Нигерия обаче остава политическата и обществената корупция в страната. Приемането на стратегии и планове за овладяването на престъпленията по море е важна стъпка (например правилата от Яунде), но не е достатъчна сама по себе си. Нужно е съгласуваните решения да бъдат приложени на практика от властите по места. Именно тук възниква проблемът. Някои от представителите на нигерийската държава (били те местни политически лидери или служители на ВС и полицията) нямат интерес от предприемането на истински мерки срещу пиратските набези, тъй като са пряко облагодетелствани от тях. Поради това те са склонни да предприемат единични акции, с които по-скоро да отчитат някаква дейност, но не и да спомогнат за трайното разрешаване на проблема. Това поведение пък води до създаването на негативен цялостен образ на държавните институции на Нигерия. Цивилните граждани и чуждестранните компании изпитват явно недоверие към властите в страната. Известно е, че голяма част от жертвите на пиратски нападения (вероятно половината или дори повече) не подават официални жалби за случилото се. В много от случаите причината е, че потърпевшите се съмняват във възможността (и желанието) на съответните компетентни органи да им окажат адекватна помощ и подкрепа. Нерегистрирането на нападенията пък може да доведе до подценяване  на пиратската заплаха в Гвинейския залив.
Само за последната година има няколко инцидента в териториалните води на Нигерия, при които загиват хора. На 8 август 2015 при морско нападение в град в щата Байелса (в района на делтата на река Нигер) са убити четирима военни и един полицай. По всичко личи, че пиратската заплаха по крайбрежието на страната няма да бъде победена скоро.

 

Публикувано на 30 Октомври 2015 в 18:32 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:Нигерия, пиратски атаки, пиратство, корабоплаване, престъпления

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас