Перспективи за развитие на ядрената енергетика в страните от Близкия изток

В течение на няколко години не се предвижда появата на нови пазари за инвестиции в атомната енергетика в региона.

Египет планираше да развива активно ядрената си енергетика до началото на революцията през 2011 г., но към този момент по-важно за страната е разрешаването на вътрешнополитическите си проблеми. Въпреки подготвената площадка, подписаното междуправителствено споразумение с Русия, Китай, Южна Корея и САЩ, експлоатацията на два изследователски реактора ( производство на СССР и Аржентина) и наличието на необходимият експертен и кадрови потенциал не се предвижда скоро Кайро да се върне към развитие на ядрената си енергетика. Плановете на редица други страни в региона, декларирали намерението си да развиват изграждат и развиват атомна енергетика до периода преди аварията във Фукушима (Катар, Кувейт, Оман и др.) също се отложиха за неопределен период от време.

Йордания обяви (м. юли, 2011 г.) тръжна процедура за строителството на своята първа атомна електроцентрала Заявки за участие в търга подадоха „Атомстройэкспорт”, японско-френския консорциум „Areva” и „Mitsubishi Heavy Industries” и канадската „Atomic Energy of Canada Ltd.” Канадската компания оттегли (м. април, 2012 г.) документите си от търга. От тогава до днес срокът за избор на изпълнител на проекта беше удължаван няколко пъти.

Въпреки съюзническите си отношения със САЩ, Аман не е готов да подпише „Споразумение 123”, - отказвайки се от обогатяване на уран. Кралството разполага с определени запаси от природен уран и сериозно разглежда възможността  за собствено производство на ядрено гориво и последващата му продажба с цел частично финансиране на ядрената си програма.

Долната камара на парламента гласува ( м. май 2012 г.) прекратяване на дейността свързана с атомната енергетика в страната включително и дейностите по добив на уран. Официално Аман все още не се е отказал от това. Липсата на „Споразумение 123” означава, че американски компании не могат да вземат участие в бъдещето строителство, поради което привличането на американски инвестиции е нереалистично на този етап.

От юридическа гледна точка, Йордания не може да изгражда на своята територия АЕЦ без разрешението на парламента, но въпреки това йорданската комисия по атомна енергетика продължава процедурата за избор на стратегически партньор и площадка за бъдещата електроцентрала. Мястото за изграждането на обекта се промени вече три пъти: предложените места са: „Акаба” -  на брега на Червено море, „Хирбет Ал-Самра” -  на изток от Аман и на изток от пустинята „Бадия”. Вероятно ръководството на страната счита, че предложението на един от чуждестранните партньори ще може да промени мнението на парламент по отношение на строителството. 

Турция официално обяви намеренията си да строи трета АЕЦ, въпреки че предстои да бъде избрана площадката за централата от няколко съществуващи варианта. Проучвателни работи по определянето на площадката ще бъдат проведени от „Mitsubishi” и „Areva”. Съгласно огласените намерения, министерството на енергетиката на Турция ще пристъпи към активна работа над планираната трета централа след окончателното завършване на сделката по „Синоп”.

Първоначално беше заявено,че компаниите не спечелили първият търг ще могат да подадат офертите си за втория. От последващите изказвания на тогавашния министър-председател на Турция Реджеп Ердоган стана ясно, че строителството на следващата АЕЦ трябва да се ръководи от турски инженери. Трудно е да се каже доколко тези думи са предизвикани от липсата на ентусиазъм от страна на участниците в предишната тръжна процедура. В този момент Турция няма възможност да построи АЕЦ със свои сили и средства и едва ли ще бъде готова за това в близко бъдеще.

Саудитска Арабия възнамерява да построи 16 ядрени реактора до 2030 г. Стойността на проекта се оценява на 100 млрд. долара.

Страната сключи междуправителствено споразумение в областта на атомната енергетика с Франция, Китай, Република Корея и Аржентина. Обявяването на тръжната процедура се очаква. От една страна кралството все още не е приключило със създаването на регулиращи органи в сферата на атомната енергия, а от друга в този момент Риад все още не е сключил споразумения за сътрудничество с едни от най-големите играчи в сферата на ядрената енергетика.

Междувременно властите в Саудитска Арабия както и властите в Йордания не са готови да се откажат от възможностите за обогатяване на уран на своя територия (поради желанието си да поддържат паритет с главния си регионален съперник – Иран), което прави подписването на „Споразумение 123” доста трудно.

Иран неведнъж показа своя интерес към продължаването на строителството на АЕЦ. Организацията по ядрена енергетика на Иран обяви (23.02.2013 г.), че са избрани 16 площадки по крайбрежието на Каспийско море, Персийския и Омански залив, в провинциите Хузестан, в югозападната част на страната и в северозападната част на Иран, подходящи за разполагане на атомни електроцентрали.

Освен плановете за строителство на АЕЦ със собствени сили (мощност 360 МВт около град Дароховин в провинция Хузестан), Техеран постоянно показва желанието си за продължаване сътрудничеството си с Русия за строителството на новите енергоблокове. Министъра на външните работи на Иран Али Акбар Салехи заяви (12.02.2013 г), че Техеран разчита в близко време съвместно с Русия да започне строителството на втория енергоблок на АЕЦ „Бушер”. Официалното потвърждение от руската страна за водени преговори все още няма, но Москва се отнася към подобна идея благосклонно.

Публикувано на 26 Март 2016 в 09:25 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:атомна енергетика, Близък изток, състояние, перспективи, тенденции

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас