Парламентарните избори в Хърватия

Хърватският парламент се разпусна на 28 септември  и насрочи 08 ноември за дата на провеждане на парламентарни избори в страната. Основни политически сили в надпреварата ще бъдат Социалдемократическата партия и Хърватският демократичен съюз. Двете формации оглавяват коалиции, всяка от които включва и няколко по-малки партии. Предизборната кампания ще се води на фона на продължаващи икономически и социални проблеми и на засилен миграционен натиск към границите на страната.

Действащото правителство на премиера Зоран Миланович идва на власт след победа на парламентарните избори през 2011 година. Тогава Социалдемократическата партия е водеща в лявоцентристката коалиция „Кукурику“ (включваща също Хърватската народна партия, Хърватската партия на пенсионерите и Демократичния съюз на Истрия). Основен мотив в програмата на коалицията е възстановяването на икономиката след кризата, която започва през 2008 година. Друга важна цел е завършването на процеса на присъединяване към Европейския съюз.

Втората задача е изпълнена. Хърватия става част от ЕС през лятото на 2013 година. Икономическите резултати на правителството на Миланович обаче са доста по-спорни. От началото на 2015 БВП на страната нараства, което е знак за излизане от кризата. Притеснително е обаче покачването на правителствения дълг-от 2011 до 2014 той е скочил от 63,7% до 85% от БВП. Ако тенденцията се запази, в един момент е възможно да се стигне до увеличаване на данъчната тежест върху гражданите, за да може дългът да бъде обслужван. Логично е това да предизвика тревоги сред избирателите. Друг проблем на настоящото управление е нивото на безработица-през месец юли 2015 тя е 15,1%. Това поставя Хърватия на четвърто място от държавите-членки на ЕС по този негативен показател.

Оглавяваната от Зоран Миланович коалиция се стреми да защити по-уязвимите социални групи от ефектите на икономическата криза. Така например през зимата на 2015 се приема правителствен план за опрощаване на дълговете на най-бедните хърватски граждани. Става дума както за дълговете към държавни институции (под формата на данъци и такси), така и за дългове към частния сектор (заеми от банки, сметки към компании за електроснабдяване, водоснабдяване, телефонни компании и пр.), като разходите са за сметка на кредиторите (не се възстановяват от държавата). Правителствeната програма обхваща задълженията на около 60000 души. Тя има положително въздействие върху живота на засегнатите и изпраща послание на солидарност към всички граждани. От друга страна, реализирането на плана натоварва бюджета на страната и бизнеса с около 2 милиарда куни (над 260 милиона евро).

Още една социална мярка на правителството е разрешаването на проблема за кредитите в швейцарски франкове. През изминалото десетилетие много хървати теглят кредити във валутата, като се възползват от сравнително ниските лихвени проценти. Проблемът настъпва в началото на 2015 година, когато Швейцарската национална банка се отказва от фиксирания курс на франка. Настъпва поскъпване на валутата спрямо куната, което означава и повече реални задължения за гражданите на Хърватия. Управляващата коалиция реагира на проблема. Прието е въвеждането на фиксиран обменен курс (1 франк не може да се разменя за повече от 6,98 куни). През септември парламентът приема и решение, с което на желаещите граждани се дава възможност да преобразуват задълженията си от швейцарски франкове в евро. Тази мярка е облекчение за длъжниците, но предизвиква недоволството на банковия сектор. Обединение от чуждестранни банки обявява, че ще предприеме юридически действия срещу Хърватия, тъй като приетото от парламента решение е в противоречие с европейското право.

Освен постигнатото в сферата на икономиката, важен в предизборната борба ще бъде и цялостният образ на  коалиция „Кукурику“. Социалдемократическата партия, която е водеща във формацията, е наследник на Хърватската комунистическа партия. През годините на демократично развитие на Хърватия лидерите на социалдемократите полагат сериозни усилия, за да се откъснат от тоталитарните разбирания на своите предшественици. Партията на Зоран Миланович споделя много идеи, които са типични за европейските леви формации-защита на правата на малцинствата, подкрепа за гражданските съюзи между хора от един пол и пр. Тази политика на социалдемократите се харесва на гражданите с по-либерални нагласи, но е способна да отблъсне хората с традиционни възгледи и разбирания (по-възрастните, религиозните и пр.). Миланович  се противопоставя на референдум, който да даде възможност за ограничаване на използването на кирилица в районите с компактно сръбско население. Политиката на управляващите им навлича гнева на част от националистите в страната, които смятат, че  националните интереси са предадени в името на криворазбрана европейска толерантност. По време на чествания на победата в Хърватската война за независимост (1991-1995) Миланович и вече бившият президент на страната Иво Йосипович са освирквани от присъстващите граждани, докато произнасят своите речи.

Сериозна тема в последните дни на действащото правителство е бежанската криза, която обхваща Хърватия. Това събитие е едновременно проблем и възможност за управляващите. От една страна, негативните нагласи на гражданите към случващото се могат да се прехвърлят и върху Социалдемократическата партия и оглавяваната от нея коалиция. От друга, ако правителството успее да контролира кризата по-ефективен начин, това ще изпрати добро послание към избирателите. Кабинетът на Зоран Миланович се старае да овладее ситуацията и да осигури хуманитарна помощ на пристигащите бежанци и мигранти. Организиран е и транспорт, който да ги откара до хърватските граници със Словения и Унгария. Миланович и правителството му критикуват поведението на съседните страни. Сърбия е обвинявана, че преднамерено насочва бежанците единствено към Хърватия, докато Словения и Унгария са упреквани, че възпрепятстват преминаването на мигрантите на тяхна територия, като по този начин им пречат да достигнат крайните си дестинации (страните от Западна и Северна Европа). Стига се до влошаване на хърватско-сръбските отношения. Хърватия  забранява на превозни средства със сръбска регистрация да преминават границата й, а Сърбия отвръща със същата забрана за хърватските товарни превозни средства (ограниченията са премахнати след няколко дни). С действията си управляващата коалиция се опитва да покаже, че проблемът не е само хърватски и останалите европейски страни (независимо дали членуват в ЕС или не) също трябва да понесат своята част от отговорността. В същото време обаче Миланович посочва хуманното отношение, което получават бежанците и мигрантите от правителствените служби. Премиерът контрастира поведението на своята формация с това на Хърватския демократичен съюз (ХДС), като обвинява опонентите си в привързаност към силовите методи и неевропейско поведение (Лидерът на ХДС Томислав Карамарко критикува начина, по който управляващите се справят с бежанската криза. Той споменава възможността за по-строг контрол по границата със Сърбия, включително чрез изпращане на военни части).

Коалицията претърпява промени преди предстоящите парламентарни избори. През 2015 година се присъединяват Лейбъристката партия, Загорската партия и Автентичната хърватска селска партия, докато Демократичния съюз на Истрия напуска редиците й. Името също е променено- „Кукурику“ се превръща в „Хърватия расте“.

Хърватският демократичен съюз ще бъде големият конкурент на настоящите управляващи. Създадена е в началото на демократичните промени (17 юни 1989) и в началото обединява противници на комунистическия режим. Партията управлява Хърватия по време на най-съдбовните промени в съвременната история на страната-извоюването на независимост от Югославия, трансформацията от комунистически към демократичен обществен строй, началото на процеса на евроинтеграция и пр. Хърватският демократичен съюз принадлежи към дясното политическо пространство. Голяма част от подкрепата идва от представителите на бизнеса, от религиозните граждани, от националистите.  Формацията има здрави връзки с хърватите извън страната (както с икономическите емигранти в Европа, Северна Америка и Австралия, така и с хърватските етнически групи в съседните балкански държави), които датират още от 80-те години на XX век.

Неуспехите на правителството на Зоран Миланович се оказват благоприятни за ХДС. Опозиционната партия успява да спечели най-много места на европейските избори през 2014. През януари 2015 година пък нейният кандидат Колинда Грабар-Китарович успява да спечели втория тур на президентския вот. Така тя става първата жена държавен глава в историята на Хърватия.

През лятото на  2015 Хърватският демократичен съюз представя своя план за преодоляване на икономическите проблеми пред страната. Планът акцентира върху подкрепата за малкия и средния бизнес (чрез осигуряване на нови възможности за финансиране и намаляване на административните трудности за предприемачите). На 1 октомври партията добавя и нови елементи към предизборните си идеи. Нейното ръководство говори за създаване на 100 000 работни места чрез използване на програмите за финансиране на Европейския съюз, както и за борба със сивата икономика, с което ще бъдат повишени приходите в бюджета. Специално внимание се отделя на политика спрямо хърватите извън страната. Управленските виждания на ХДС включват и почит към историческото наследство на страната-партията настоява за възпитаване на младото поколение в дух на патриотизъм, както и за по-добри грижи за ветераните от Войната за независимост.

Цялостната идея на ръководството на Хърватския демократичен съюз е да внуши на избирателите усещане за солидност и решителност. Това личи от изказванията на лидера на партията Томислав Карамарко (бивш служител на полицията и вътрешен министър на страната в периода 2008-2011), който критикува мерките на сегашното управление за справяне с икономическите проблеми и бежанската криза. Проблем обаче ще бъде собственото наследство на опозицията-все пак рецесията в Хърватия започва по време на правителството на Иво Санадер и се задълбочава по време на кабинета на Ядранка Косор (и двамата от Хърватския демократичен съюз).

Друг проблем пред формацията ще бъде въпросът за прозрачността и законността на нейните действия. Още през 90-те години се появяват съмнения за злоупотреба с власт от страна на ръководните кадри на ХДС (например несправедливо провеждане на процеса на приватизация). Част от тези подозрения се потвърждават, когато през 2010 бившият премиер Иво Санадер е арестуван в Австрия по обвинения в приемане на подкупи и злоупотреба с публични средства. През 2012 той е признат за виновен, като присъдата е потвърдена през 2014. По-късно обаче Конституционният съд на Хърватия приема решение за провеждане на на нов процес, тъй като при първия са открити процедурни грешки. Дори и Санадер в крайна сметка да бъде оправдан и освободен, това ще остане черно петно върху образа на ХДС.

Хърватският демократичен съюз ще се яви на изборите като част от Патриотичната коалиция, която включва също Хърватската селска партия, Хърватската партия на правата „Д-р Анте Старчевич“, Обединения блок на пенсионерите, Хърватската социалнолиберална партия, Хърватската християндемократическа партия, Загорската демократична партия и партия „Храст“.

Повечето социологически проучвания сочат лека преднина за ХДС пред управляващата коалиция на Зоран Миланович (анкетите сред гражданите обаче са проведени преди разрастването на бежанската криза, така че не вземат предвид ефектите от нея върху общественото мнение). Конкретните резултати сочат, че коалиция „Кукурику“/ „Хърватия расте“ ще получи между 25-30% от вота, докато опозиционната Патриотична коалиция ще спечели между 30-35%. Така, която и от двете формации да излезе краен победител, тя едва ли ще може да разчита на повече от 55-60 мандата в хърватския парламент (Събор). Тъй като местата в законодателното тяло са 151, за да се постигне управляващо мнозинство са нужни поне 76 гласа. Това означава, че спечелилата политическа сила ще трябва да си осигури и коалиционен партньор, ако иска да прокарва политиките си по-лесно. Засега с най-добри позиции от по-малките партии са ОРАХ, партия „Жива верига“ и партията на Милан Бандич. Лидер и основател на първата формация е Мирела Холи, която е бивш член на социалдемократите и бивш министър на околната среда в правителството на Зоран Миланович. Холи напуска управляващите през 2013 година и основава своя партия. Основни приоритети на ОРАХ са въпросите на т.нар. „зелена политика“ (защита на природата на Хърватия, справедливи обществени отношения, защита на правата на малцинствата, демокрация на участието и пр.). Името на формацията е игра на думи - Орах е хърватската дума за орех, а самото съкращение се превежда като „Устойчиво развитие за Хърватия“. В момента партията на Мирела Холи има трима депутати в парламента. Проучванията на общественото мнение сочат, че тя има шансове да бъде част и от новото законодателно събрание (макар че се наблюдава спад на популярността й спрямо началото на 2015 година).

Милан Бандич е дългогодишен кмет на Загреб (2000-2002;2005-). Той също е бивш член на Социалдемократическата партия (а преди това и на Комунистическата партия), като дори е бил кандидат за неин лидер.  През 2009 обаче Бандич се кандидатира за президентския пост на страната срещу кандидата на социалдемократите Иво Йосипович, заради което е изключен от партията.

Бандич е колоритна, но и противоречива фигура. По време на неговото управление настъпват сериозни подобрения в инфраструктурата на Загреб (ремонтират се основни пътни артерии, изграждат се велоалеи, изграждат се спортни съоръжения и др.). От друга страна, на няколко пъти той е бил замесен в случаи на нарушаване на обществения ред и на законите. През 2002 е принуден да подаде оставка от кметския пост, когато се разбира, че е управлявал автомобила си пиян и е предложил подкуп на служител на пътната полиция на Хърватия. По-късно политикът е обвинен и в злоупотреба с публични средства. На 19 октомври 2014 година е арестуван по обвинение в корупция и връзки с организираната престъпност и за известно време е в затвора. Развръзката по случая все още предстои.

Официалното име на партията на Бандич е „Милан Бандич 365-Партията на труда и солидарността“. Създадена е през пролетта на 2015 година. Формацията разчита на харизмата и авторитета на своя водач, за да привлече избиратели. Посланията й са насочени предимно към по-уязвимите в материално отношение групи от обществото. Основен мотив е идеята, че ако Бандич бъде избран, той ще прехвърли доброто си управление на Загреб върху цяла Хърватия. Според социологическите проучвания формацията на Милан Бандич също ще намери място в хърватския парламент, макар и само с няколко свои представители.

Партия „Жива верига“ е друга интересна формация в хърватския политически живот. Започва през 2011 като протестна група, която се противопоставя на принудителното извеждане на хора от домовете им (например в случаи, когато даден гражданин не може да обслужва кредита си и жилището му става собственост на банката). Преобразува се в партия за участието си в президентските избори през 2014-2015. Там нейният кандидат Иван Синчич е голямата изненада, тъй като успява да спечели трето място с 16,9% и 293 570 гласа. Протестните действия остават основен метод на работа и след трансформацията на движението в партия. Дейците на „Жива верига“ отричат разделението на лява и дясна политика. Програмните документи на формацията извеждат основните ценности, които тя изповядва-уважение към миналото, защита на живота и природата, равенство, свобода, толерантност, солидарност, справедливост. Посланията са отправени към всички граждани, които са недоволни от статуквото в Хърватия и желаят нова алтернатива.  Потенциални избиратели са най-вече младите и активни хора. Досегашните изследвания дават надежди на дейците на „Жива верига“, че ще бъдат представени в хърватския Събор.

Резултатите от изборите в Хърватия са интересни за европейската публика поне по две причини. На първо място, страната е най-новият член на Европейския съюз и е любопитно да се проследи дали и как тази промяна се е отразила на вътрешния политически живот (В проведените досега избори за Европейски парламент активността е доста ниска-20,74% през 2013 и 25,24% през 2014.). На второ място, вниманието на Европа е насочено към Хърватия и като един от центровете на бежанската криза.

През годините на демократично развитие хърватската политическа система се е развила по модел, който наподобява този в западните страни. Двете водещи политически сили имат своите програмни и исторически различия, но като цяло се стремят да не стигат до крайности и да привличат избиратели от широк кръг социални групи (показателно е, че и в двете основни предизборни коалиции има партии на пенсионерите и селски/земеделски партии).

От двете формации ХДС е тази, която в доста по-голяма степен е свързвана с националистическите идеи и послания, включително и  при отношенията със съседните страни (и особено със Сърбия). Както се вижда от развитието на бежанската криза обаче, Социалдемократическата партия също е способна на по-твърд тон при провеждането на външната си политика.

Положително за привържениците на европейската интеграция (както в Хърватия, така и в други европейски страни) е, че и двете водещи политически сили са положително настроени към членството на страната в Европейския съюз. Дори някои от техните дейци да отправят отделни критики към европейската политика, тези критики няма да преминат в реални действия. Ръководствата на ХДС и Социалдемократическата партия осъзнават значението, което институциите на Съюза имат за икономическото и политическото развитие на Хърватия. Изглежда невъзможно (поне в обозримото бъдеще) те да се откажат от успехите на евроинтеграцията и да потърсят алтернативна външнополитическа ориентация.

Реалността на вътрешнополитическите проблеми принуждава двете основни политически сили да предприемат действия, които изглеждат в противоречие с идеологиите им. Така например лявото правителство на Зоран Миланович провежда политика на финансова дисциплина (намаляване на правителствените разходи в определени сектори и пр.), за да се справи с дефицита в държавния бюджет. В своята програма пък ръководството на дясната ХДС се обръща към работническата класа на Хърватия. Това показва, че различията между формациите не са чак толкова големи. Ако на изборите се стигне до победа на Хърватската демократична партия, това няма да доведе до цялостна промяна на дневния ред в страната. По-скоро ще става дума за нов начин за справяне с належащите проблеми.

По-малките партии (ОРАХ, Партията на Милан Бандич и партия „Жива верига“) също ще имат своето място в политическия живот на Хърватия. Те ще бъдат източник на алтернативни управленски идеи и (вероятно) на коалиционен партньор на някоя от спечелилите формации. Малко вероятно е обаче някоя от тях да се превърне в ръководен фактор.

 

Публикувано на 7 Октомври 2015 в 17:04 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:извънредни парламентарни избори, Хърватия, парламент, ново правителство, предсрочни избори, избори

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас