Отношенията Турция – Хърватия

На 26-27.04.2016 г. се състоя двудневна визита на президента на Турция Реджеп Ердоган в Хърватия за пръв път от 10 години насам. За два дни лидерът на Турция посети различни събития и се срещна с ключови личности в политиката и икономиката на страната. В първия ден от визитата си Ердоган се срещна с хърватския президент Колинда Грабар-Китарович. На 26.04.2016 г. двамата президенти посетиха Хърватско-турския икономически форум, организиран от Хърватската икономическа камара. Ердоган се срещна също и с министър-председателя Тихомир Орешкович. Турският президент посети още церемония по случай 100 годишнината от признаването на исляма като равна религия в Хърватия, а неговата визита приключи с откриването на турски културен център в Загреб.

Значимостта на визитата личи от делегацията, с която пътува турският президент. Тя включва министъра на правосъдието, министъра на икономиката, министъра на енергетиката, министъра на културата и туризма, министъра по европейски въпроси, както и над 90 бизнесмени, които взеха участие в икономическия форум.

Президентите на двете страни подкрепят сътрудничество в различни сфери. На 27.04.2016 г. в Загреб, те дадоха съвместна пресконференция, на която Ергдоган заяви, че „западът трябва да покаже човечност и да осигури друг вид подкрепа“ за страната му, която никога няма да затвори границите си за сирийски бежанци. Турският президент обаче не определи каква точно подкрепа очаква. От своя страна президентът Китарович изрази одобрение на идята Турция да стане по-близка с ЕС и посочи, че Хърватия може да помогне в много сфери от интеграционния процес, най-вече със силна политическа подкрепа в Брюксел в полза на интеграцията и премахването на визите за турски граждани.

Двете държави подкрепят процеса по включване на държави от Югоизточна Европа в ЕС и НАТО, а по отношение на Босна и Херцеговина, където според Китарович, Турция има конструктивна роля се постигна съгласие за засилване на тристранното сътрудничество със Сараево. Това според лидерите би спомогнало за „политическата еманципация“ на БиХ, за надграждане на споразумението от Дейтън и за активизиране на процеса за членство в НАТО. Те подчертаха, че подобно сътрудничество би имало положителна роля при решаването на проблемите с миграцията, бежанските вълни и обмена на информация в битката срещу тероризма и екстремизма. Турският президент подчерта, че трите страни могат да създадат ефективен тристранен механизъм на най-високо ниво. Накрая на своето изказване Ердоган определи Хърватия като „приятелска страна и съюзник“ и отбеляза ролята на турските инвестиции в Хърватия, съвместните проекти за енергия, нефтопроводи, пристанища и туризъм като основни сфери за сътрудничество.

На икономическия форум между Хърватия и Турция, който беше част от планираните събития присъстваха близо 600 участници. Хърватският президент Китарович заяви, че трябва да се обърне повече внимание на икономическите отношения между двете страни, които до сега са оставали в сянката на политическите. Тя призова представителите на турските компании, които присъстваха на форума да инвестират в Хърватия. Като възможни сфери за сътрудничество бяха посочени туризмът, енергетиката, банкирането, модерните технологии и селското стопанство.

Интересът от пристигането на турската делегация от предприемачи е много силен, тъй като много хърватски компании вече са представени на турския пазар. Такива са Подравка (Podravka), Кончар (Končar), селскостопанския институт от гр. Осийек (Osijek) и др. Има и много други, които се стремят към разширяване на пазарите си именно в Турция, а Хърватия става все по-привлекателна за турските инвеститори, особено когато става дума за туризъм. Някои от турските компании, които вече са в Хърватия са „Rixos Group” (притежава няколко хотели в Дубровник), „Uzel” (също притежава хотел в Дубровник и планира отварянето на нов в Загреб), „Alvimedica” (реализира интересен проект в Дугополе (Dugopolje) като част от бъдещ европейски център за развитие на здравния туризъм), а „Dogus Holding”, освен луксозни хотели и апартаменти, притежава и 3 яхтени пристанища („Mandalina” до Шибеник, „Dalmacija до Сукошан и „Borik” до Задар). Инвестиции има и в банковия сектор, както и в изграждането на централи за биомаса.

Пристигането на такава сериозна делегация от страна на Турция показва заинтересоваността й към бъдещо инвестиране в Хърватия. Към днешна дата стойността на турските инвестиции възлиза на 350 млн. евро, докато хърватските са почти незначителни. Износът на Хърватия към Турция е само 1% от целия износ на страната, затова има търговски дефицит на стойност 125 млн. евро. Тя изнася главно говеждо месо, а внася облекло и стоки за домашно потребление.

Президентът на Хърватската търговска камара (HGK) Лука Бурилович (Luka Burilovic) и президентът на Съюза на камарите и стоковите борси на Турция (TOBB) Рифат Хисарчъклъоглу (Rifat Hisarcıklıoğlu) обсъдиха заздравяването на двустранните отношения между страните и постигнаха съгласие, че търговските камари и националните политики на двете страни могат да осигурят стабилни основи и да улеснят навлизането на бизнеса на нови пазари. Те определиха редица сфери, в които може още да се работи съвместно, като например хранителната индустрия, текстила, индустрията с автомобилни части, както и сферата на информационните технологии. Според Бурилович голям приоритет за Хърватия е стратегическото й положение като европейска страна, която лежи едновременно на Адриатическия бряг и на Дунавския басейн. Той добави, че Хърватия може да бъде естествен партньор на Турция по пътя й към европейските пазари и подчерта ролята на коридор 10, който преминава през Хърватия и осигурява достъпа на бизнеса и стоките от Турция до Западна Европа. От своя страна президентът на TOBB Хисарчъклъоглу добави, че хърватските предприемачи и търговци имат пълната подкрепа да работят с Турция и наблегна на факта, че ще работи усилено за подобряване на сътрудничеството с Хърватската търговска камара.

На срещата с Реджеп Ердоган министър-председателят на Хърватия Тихомир Орешкович представи правителствена платформа, чиито цели са осигуряване на здрави основи за бизнес отношения и сигурна среда за инвеститорите. Ердоган подчерта, че е удовлетворен от визитата си в Хърватия, като допълни че един от индикаторите за отлични двустранни отношения е именно големият брой присъстващи на икономическия форум. На хърватския пазар вече има известни турски брандове, но турските компании се стремят да разширят инвестициите си, което личи и от намерението на Турската агенция за развитие да отвори офис в Загреб.

На 27.04.2016 г. в Хърватския национален театър се проведе събитие, маркиращо 100 годишнината от институционализирането на исляма в страната. Освен политическия елит на Хърватия, турския президент Ердоган, на събитието присъства и лидерът на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович (Bakir Izetbegovic). Гостите на събитието бяха посрещнати от президента на ислямското общество в Хърватия Азиз Хасанович (Aziz Hasanović). Президентът Китарович благодари на ислямското общество в страната и отбеляза, че мюсюлманите са неделима част от хърватското общество, култура, наука, изкуство и образование. Председателят на хърватския парламент Желько Райнер благодари на всички от ислямското обществто за запазване на междурелигиозния диалог, за мира и толерантността в хърватското общество. Министър-председателят Орешкович пък заяви, че цени много желанието на мюсюлманите да се интегрират в обществото, като даде за пример успехите постигнати от Шевко Омербашич (Ševko Omerbašić), който е бивш шеф на мюфтийството и повече от 24 години работи за поддържане на добри взаимоотношения между двете религии. Реджеп Ердоган отбеляза, че Хърватия е добър пример за държава, в която едновременно съществуват различни религии и добави, че в модерните общества трябва да се набляга на сътрудничество, а не на различията. Той добави, че мюсюлманите в Хърватия са свободни да изповядват религията си и не са изложени на риск от дискриминация или маргинализация. Според президента на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович (Bakir Izetbegović), Хърватия е пример за Европа за установяването на добри отношения между правителството и мюсюлманското общество.

Според някои автори интересът на Турция в страните от бивша Югославия и Албания не се основава само на религия и история, въпреки че сегашното турско правителство има силно религиозен характер и все повече се отдалечава от секуларизма. Отношенията с Турция са оценявани като отлични не само в Сараево, Тирана и Прищина, но и в Белград, Загреб и Скопие. Това показва нерелигиозния характер на отношенията между Турция и страните, тъй като Сърбия, Хърватия и Макдония са немюсюлмански страни, за разлика от БиХ, Косово и Албания. Междувременно желанието за разширение на инвестициите от страна на Турция е голямо и за това свидетелства броя на бизнесмените, които придружиха Ердоган на визитата му в Хърватия. Тази визита може да се разглежда като опит да се покаже, че интересите на Турция не са от религиозно или историческо естество и, че тя вижда в тези страни партньори и съюзници.

Обаче не всички в Хърватия смятат, че посещението на турския президент Ердоган е от полза за страната. Турската визита предизвика и немалка вълна негодувание, като на 27.04.2016 г. в Загреб се проведе мирен протест срещу нея. Според събралите се протестиращи, приветствайки Турция, хърватското общество пренебрегва репресивните политики на Турция, които нарушават човешките права. Организатори на протеста са неправителствените организации „Welcome” и „Платформа за международна гражданска солидарност” (CROSOL). Те  настояваха, че подтекста на посещението за икономическо сътрудничество е доста съмнителен, докато всички репресивни политики на Ердоган са явни и всеизвестни. Според активистите турското правителство е обвинявано за убийства на бежанци по границата със Сирия, за насилственото им депортиране, като наблягат и на факта, че условията в почти всички бежански лагери в Турция са абсолютно неприемливи. Организаторите на протеста подчертават, че Турция е страна, в която активисти, медийни и академични представители са редовно репресирани или арестувани за това, че подкрепят публикуването на информация, която не е удобна за турските управляващи. Трябва да се обърне внимание и на факта, че Турция е страна, която систематично нарушава правата на работниците, правата на жените и на LGBT (lesbian, gay, bisexual, transsexual) обществото и др. Все пак протеста, премина под строг полицейски контрол и събра сравнително малък брой активисти.

Противоречива или не, турската визита от 26-27.04.2016 г. е от ключово значение както за Хърватия, която търси нови пазари и партньори, така и за Турция. Разширяването на пазарите и влиянието на Турция в страни-членки на ЕС е от ключово значение за по-нататъшните й политически и геостратегически планове.

 

Публикувано на 16 Май 2016 в 11:13 часа от
Христиана Демирева


Ключови думи:Турция, Хърватия, двустранни отношения, сътрудничество

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас