Отношенията на Русия със Запада след началото на кризата в Украйна

Украинската криза започва в края на 2013 година, когато президентът на страната Виктор Янукович отказва да подпише договор с Европейския съюз. Организират се масови протести, които прерастват във въоръжени сблъсъци между протестиращите граждани и силите на реда. В крайна сметка украинският президент е принуден да се оттегли през месец февруари 2014 година. Това обаче не прекратява насилието. В южната и източна части на страната започват да се провеждат демонстрации против новите управляващи. Конфликтът ескалира, когато в него се включват проруски паравоенни части, както и редовни части на руската армия. Автономната република Крим е окупирана от руски части и в последствие е присъединена към територията на Русия след референдум, който е определен като противозаконен и нелегитимен от страна на много държави и международни организации. Области в източната част на страната са превзети от паравоенни формирования, за които се твърди, че са подпомагани от Москва. Военните действия продължават и до този момент.

Кризата в Украйна може да се разглежда и като сблъсък между западните сили (САЩ, ЕС) и Русия. Западният свят подкрепя противниците на президента Янукович, които са, поне в по-голямата си част, проевропейски настроени и са за интеграцията на страната в Европейския съюз и за откъсване от руската сфера на влияние. Руската държава пък поддържа президента Янукович, тъй като се смята, че неговата политика гарантира руските интереси на украинска територия.

Интереси на САЩ и ЕС:

- постепенна интеграция на Украйна в структурите на Европейския съюз и пълно отваряне на украинския пазар за европейски стоки и услуги;

- сътрудничество на украинските въоръжени сили с НАТО;

- национални интереси на отделни страни-членки на ЕС, които имат силни исторически, етнически и културни връзки с Украйна (Полша, Литва и др.);

- желание да се отслаби руското влияние в Украйна, което е виждано от част от европейските страни като опит да бъде възродена съветската сфера на влияние под нова форма.

Интереси на Русия:

- щабът на Черноморския флот на Русия е в град Севастопол, който се намира на територията на Кримския полуостров. Стратегическото разположение на града дава възможност на руските военноморски сили да упражняват влияние в целия черноморски район. През 2010 година президентът Янукович постига споразумение с Русия, с което правото на руската страна да използва военните бази в Севастопол е удължено с още 25 години (до 2042 година). След свалянето от власт на Янукович се появяват опасения, че новите украински управляващи могат да се опитат да ревизират това споразумение. Това е една от възможните причини за решението за руска военна намеса в Крим;

- желание Украйна (или част от нея) да бъде приобщена към доминирания от Русия Евразийски съюз;

- според руската военна доктрина разширяването на НАТО на изток трябва да се ограничава, тъй като носи риск за руската национална сигурност. По тази причина руското правителство се бори да запази украинския статут на неутрална във военно отношение страна;

- Украйна е важна транзитна зона за доставка на руски горива към Европа;

- в Украйна има значимо руско малцинство, като то е съсредоточено главно в южните и източните части на страната. Руската намеса може да се разглежда и като опит да бъде защитено украинското население с руско самосъзнание.

Европейският съюз и САЩ остро осъждат руската военна намеса в Украйна и присъединяването на Крим към руската държава. Редица държави (страните от ЕС, САЩ, Канада, Япония, Австралия) налагат санкции срещу Русия. Тези санкции първоначално приемат формата на забрана  определени руски граждани да пътуват до санкциониращите държави. Те обхващат хора, които заемат ключови постове в руския държавен апарат, както и руски бизнесмени, за които се смята, че са приближени до властта и по-конкретно до руския президент. По-късно се налагат и различни икономически ограничения за Русия, а също така на страната е замразено членството в G8. Тези наказателни мерки целят да окажат натиск върху руското правителство и върху проруските власти на Република Крим и да ги принудят да преустановят враждебните си действия спрямо Украйна. Възможно е санкциите да са една от причините за настъпилата в края на 2014 година финансова криза в Русия. В същото време ЕС и САЩ провеждат политика на сближаване с новото украинско правителство - на няколко етапа са подписани споразумения с Европейския съюз, а в края на годината украинският парламент гласува да бъде прекратен неутралитетът на страната.

            Русия на свой ред предприема санкции срещу САЩ, Канада и повечето европейски страни. Тези санкции включват забрана на определени политически лица от тези страни да посещават Русия, както и забрана за внос на селскостопанска продукция. В обновената военна доктрина на страната разширяването на НАТО се сочи като   главната потенциална заплаха за руската сигурност.

Може да се очаква, че отношенията между Русия и Запада ще останат хладни - първото и най-важно условие за тяхното подобряване е намирането на мирен изход от кризата в Украйна, който да защити правата на засегнатото население.

Публикувано на 11 Март 2015 в 19:43 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:отношения, Русия-САЩ, Русия-ЕС, кризата в Украйна, санкции

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас