Отношенията на Пакистан с Индия, Афганистан, Китай и Иран

Отношенията със съседните държави - Индия, Афганистан, Китай и Иран, заемат особено място във външната политика на Пакистан.

Още от времето на установяването им, през 1947 г. до днес, отношенията между Пакистан и Индия са имали изключително напрегнат характер. Три пъти ( през 1947,1965 и 1971 г.) между двете страни избухваха големи въоръжени конфликти. Редовно възникват погранични инциденти, особено по граничната линия в Кашмир. И двете страни взаимно се обвиняват в нарушаване на договореностите, което води и до ескалация на конфликта. Редица експерти по въпросите на пакистано – индийските отношения говорят за взаимна неприязън, съществуваща не само на междудържавно ниво.

Между двете страни е налице остро съперничество по въпроса за ролята им в Афганистан. Пакистанските власти се опасяват от нарастващото влияние на Индия в Афганистан, поради което съвместно със САЩ и други западни страни се опитват да ограничат този процес. Пакистанските управляващи разглеждат Афганистан като своя „стратегическа дълбочина”, поради това те изтъкват, че нямат намерение да загубят влиянието си там. Пакистанската военна политика остава фокусирана върху Индия, което означава че в краткосрочен план, напрежението между двете страни ще се запази.

Пакистански официални представители твърдят, че в Афганистан, под прикритието на договора за сътрудничество, Индия работи срещу техните интереси.

Според оценки на индийските власти чрез Пакистан САЩ се опитват да окажат натиск върху Индия заради сътрудничеството й с Русия. Това значително намалява шансовете на Индия за трайно настаняване в Афганистан. (въпреки че от 2001 г., Индия е инвестирала в икономиката на Афганистан по програмата за сътрудничество между двете страни над 1.5 млрд. долара, с което заема шесто място в света по участие в процеса на възстановяване на страната. Понастоящем над 4000 индийски специалисти оказват квалифицирана помощ на властите в Афганистан.) На настоящия етап индийското правителство прави всичко възможно за гарантиране на своите интереси в Афганистан, а чрез Иран и Русия участва в съвместни инициативи по следвоенното изграждане на страната, като по този начин изолира Пакистан.

Най-острото противоречие между двете страни е свързано с въпроса за принадлежността на Кашмир. Този въпрос има принципен характер за Пакистан и от 1947 г. той се опитва да промени статуквото, тъй като се чувства ощетен в резултат на разделянето на тази територия. Друг важен проблем, влияещ негативно на отношенията между двете страни е тероризма, който е тясно свързан с въпроса за Кашмир. Съществуват и редица проблеми от пограничен характер и др.

Този комплекс отдавна нерешени проблеми с Индия, бяха наследени от партията „Пакистанска мюсюлманска лига„ (Наваз), която победи на парламентарните избори през м. май. Предишното правителство на Пакистанската народна Партия ( 2008 - 2013 г. ) успя да постигне значителен напредък за тяхното подобряване. Министър-председателят на Пакистан - Наваз Шариф се позиционира като привърженик на нормализирането на отношенията с Индия и продължаване на политическия диалог между Исламабад и Делхи. През м. юли 2013 г. и двете страни се обявиха в подкрепа на инициативата за възобновяване на мирните преговори на официално ниво. По време на сесията на Генералната асамблея на ООН в Ню Йорк (29.09.2013 г.) беше проведена среща между Наваз Шариф и неговия бивш индийски колега Манмохан Сингх. Независимо от съществуващите политически трудности, търговско-икономическите отношения между двете страни се развиват успешно.

Може да се счита, че ще бъдат необходими значителни усилия от двете страни и време за реалното придвижване на пакистано - индийския диалог и преодоляване на дълбоко вкоренилото се взаимно недоверие. Същевременно ръководствата на двете страни сериозно показват намерения за урегулиране на отношенията си. Новият министър-председател на Индия Нарендра Моди започна по-активен  и настоятелен опит за диалог с Пакистан.

Пакистано - афганистанските отношения винаги са се отличавали със сложен и конфликтен характер. В основата на противоречията между двете страни лежи нерешаването на два големи проблема – „пуштунския” и линията на афгано - пакистанската граница. Пуштуните обитават територии до границата, на двете съседни държави. Афганските пуштуни винаги са се стремили към обединяване на всички свои съплеменници в състава на единна държава, срещу което остро се противопоставят властите в Исламабад.

Афганистан започва да заема все по-важно място сред външнополитическите приоритети на Пакистан. Двете страни разбират, че само чрез съвместни усилия е възможно придвижването напред в решаването на въпросите, свързани с развитието на обстановката в региона, след извеждането на чуждестранните контингенти. През м. септември 2013 г. пакистанското правителство заяви, че подкрепя усилията за установяване на мир и постигане на примирие в Афганистан, подчертавайки, че това е вътрешен процес, контролиран от афганистанското държавно ръководство. Независимо от това, Кабул продължава да обвинява Исламабад за подкрепата към движение „Талибан”, целящо дестабилизиране на правителството.

И за двете страни остават важните въпроси, относно контрола на пакистано - афганската граница, афганските бежанци в Пакистан ( близо 3 млн. души), двустранните търговско-икономически отношения, съвместните инфраструктурни проекти, преките пакистански инвестиции в икономиката на Афганистан и др. През 2010 г. страните сключиха споразумение за транзитна търговия. Понастоящем продължават работите за разширяване на неговия обхват. Пакистан оказва подкрепа на Афганистан в реализирането на различни инфраструктурни проекти, в областта на здравеопазването и образованието. И двете страни имат общи интереси, свързани с развитието на различни енергийни проекти с републиките от Централна Азия.

Като се има предвид историческия опит, в краткосрочен план не може да се очаква постигане на коренна промяна в пакистано - афганските отношения.

Пакистан отнася Китай към едни от най-важните си стратегически партньори. Двете страни поддържат активни контакти в политическата, търговско-икономическата, военната, научно-техническата и други области. Редовно се осъществяват посещения на ниво държавни и правителствени ръководители. През 2005 г. Пакистан и КНР подписаха договор за дружба, сътрудничество и добросъседски отношения, който определи най-важните направления на многостранното сътрудничество между двете страни. В документа съществува текст, според който подписалите го страни не могат да влизат в съюзи или други обединения, да сключват споразумения с трети страни и да им предоставят територията си, ако това създава заплаха за една от тях. Исламабад и Пекин се стремят тясно да обвързват подходите си по актуални международни проблеми. Пакистан се счита за основния мост на Китай в сътрудничеството с мюсюлманските страни.

КНР е най големият доставчик на оръжие за Пакистан и оказва помощ в модернизацията на неговите въоръжени сили и развитието на военната промишленост, в т. ч. ракетната и авиационната. Между двете страни редовно се провеждат консултации по въпросите на сигурността и отбраната. Съществува активно сътрудничество в борбата срещу тероризма и разпространението на наркотици. Пекин има силни интереси от развитие на сътрудничеството и получаване на съдействие от пакистанските власти в борбата срещу екстремистките и сепаратистките организации в Синцзян и Тибет.

Китай инвестира огромни финансови средства в развитието на пакистанската инфраструктура, като пример за това може да се посочи строителството на дълбоководното пристанище в Гвадар. Пекин оказва различна техническа помощ и развива тясно сътрудничество с Пакистан в ядрената област. Със стабилни темпове се развива сътрудничеството в енергетиката и двустранната търговия.

Най-вероятно и в перспектива Пакистан ще се стреми да развива стратегическото партньорство и многостранното сътрудничество с Китай, от което властите в Пекин също имат интерес.

Пакистанските управляващи се опасяват, че определена част от религиозно-политическото ръководство на Иран целенасочено работи по разпространението на ислямска революция (експорт на ислямска революция), а укрепването на Иран и превръщането му във водеща регионална държава противоречи на пакистанските интереси и представлява за Исламабад опредена заплаха в региона на Близкия и Средния Изток. Същевременно пакистанските власти са заинтересувани от поддържане на постоянен политически диалог с Иран в целия спектър от регионални проблеми.

Техеран и Исламабад отделят голямо внимание на развитието на търговско-икономическите връзки. Очерталата се през последните години тенденция на подобряване на отношенията между двете страни е свързана главно с икономическите интереси на страните. При това пакистанската страна, изпитваща сериозни затруднения в областта на енергетиката е силно зависима от вноса на иранска електроенергия и природен газ. Според някои сведения иранския експорт за Пакистан бележи ръст от 45 %.

Пакистанското държавно ръководство следеше сериозно обстановката около преговорите за иранската ядрена програма. Исламабад счита за неприемливо силовото решаване на този проблем и се обявява за решаването му по пътя на преговорите. Пакистан признава законното право на Иран да развива ядрената си енергетика за мирни цели, при условие че се спазват принципите за неразпространение, но твърдо се обявява против използването й с цел разработване на ядрено оръжие, тъй като сигурността на Ислямската република не е застрашена.

Предмет на пакистано - иранското съперничество остава Афганистан. Предстоящото извеждане на коалиционните сили от страната дава сериозни основания за подготовката, както от страна на Иран така и от Пакистан за постигане на своите цели в Афганистан. (Според оценки на икономически експерти, износът на иранска продукция за Афганистан възлиза на 817 млн. щ. д.). Тези цели имат различна насоченост и в много аспекти си противоречат. Всяка от страните ще се стреми да получи политически и икономически изгоди, което неминуемо ще създава определено напрежение в ирано - пакистанските отношения. Независимо от различията в подходите по обстановката в Афганистан, Исламабад и Техеран активно ще продължават да си сътрудничат по афганистанския проблем.

Може да се счита, че и занапред Пакистан ще продължи курса на разширяване на многостранното и взаимноизгодно сътрудничество с „братската мюсюлманска страна”- Иран главно в икономическата област.

Публикувано на 5 Май 2016 в 18:55 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:двустранни отношения, Пакистан, Китай, Индия, Иран, Афганистан

0 Коментара

Свържете се с нас