Отношенията между САЩ и Русия

Още по времето на предизборната кампания между настоящия президент Доналд Тръмп и неговата опонентка Хилъри Клинтън съществуваха принципни различия в отношението им към Русия. Фокусът на Тръмп бе борбата с джихадистите, докато Клинтън се фокусираше върху справянето с мнимата заплаха от Руската федерация. И тъй като от личността, влизаща в ролята на четиридесет и пети президент на САЩ зависеше не само бъдещето на американската нация, но и цялостната международна обстановка, фокусирането върху една или друга мишена несъмнено щеше да се отрази на това какви съюзи ще сключват Щатите и дали би се стигнало до ядрена война. Съгласно очакванията, ако Клинтън бе спечелила изборите, то тя щеше да продължи политиката на администрацията на Обама на смяна на режимите в страни като Ирак, Сирия и Украйна. Целта на Тръмп обаче съвсем не се състои в това. Още в предизборната си кампания бизнесменът акцентираше върху политиките за национална сигурност. Освен това, според Тръмп Студената война е приключила, докато Хилъри смята, че „Русия трябва да плати цената”. Тръмп поддържаше тезата, че Америка за пръв път от края на Студената война трябва да се концентрира върху своята национална сигурност и да се справи с основния си враг – джихадизма. Съществува твърдението, че Хилъри Клинтън винаги е била ревностен привърженик на това да се продава оръжие на Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и други, които спонсорират джихадисти от цял свят. Клинтън винаги е враждебно настроена към Русия, докато Тръмп даваше заявки за установяване на приятелски отношения със „страната, която поведе света към война с джихадистите”.
„Уверен съм, че с Владимир Путин може да се установят добри отношения. Няма никакви причини САЩ да не могат да постигнат договорености с Русия по редица важни проблеми, в частност близкоизточния“, заяви Доналд Тръмп по време на предизборната кампания. По думите му, няма нищо по-лошо от ситуацията, в която президентът на САЩ и Путин практически не си говорят. В допълнение, той напомни, че Путин го е определил не просто като „ярък и талантлив човек“, но и безспорен фаворит за президентската надпревара. „Тръмп казва, че иска отношения на друго равнище с Русия, по-тесни и задълбочени. Нима можем да не приветстваме това? Разбира се, че го приветстваме“, заяви руският държавен глава на своята годишна пресконференция през месец декември 2015 год. Той отбеляза, че е склонен да развива отношенията със САЩ след избирането на нов американски президент през ноември 2016 г.
Победата на Доналд Тръмп бе посрещната с положителни емоции в Русия. В Държавната дума депутатите аплодираха избора на Тръмп за президент, а посланието на Путин към Тръмп гласеше, че „Москва е готова да възстанови отношенията си със САЩ“. В поздравителната си телеграма Путин изразява надежда, че ще бъде преодоляна кризата в руско-американските отношения. „Чухме предизборни обещания за възстановяване на отношенията с Русия. Разбирам, че в момента това може да е трудно изпълнимо заради състоянието на отношенията между двете държави, но винаги съм казвал, че вината за това не е наша.“, заяви още руският държавен глава.
След като Доналд Тръмп влезе в Белия дом възникна въпросът защо Путин подкрепяше това събитие? Какво искаше да постигне? Като една от целите му можем да определим отмяна на наложените санкции срещу Русия през 2014 год.,а също и международно признание на анексията на Крим от Русия. По време на предизборната си кампания Тръмп заяви готовност да разговаря по тези въпроси. Що се отнася до случая с Украйна, Русия иска да бъде предварително съгласувано с нея сближаването на страната с Европейския съюз. Напълно възможно е Москва да привлече новото американско правителство в преките разговори за Украйна и освен това, Русия ще настоява да получи гаранции от САЩ, че Украйна няма да бъде приета в НАТО. Макар неофициално заявено, руският държавен глава иска да има право на глас при решаването на световни проблеми. В името на добрите отношения, Русия предлага на Америка тясно сътрудничество в борбата срещу ислямския тероризъм, тъй като възгледите на Тръмп и Путин по този въпрос са много близки.
Както вече стана ясно, Доналд Тръмп многократно заяви желанието си да започне мандата си с рестарт на отношенията с Русия. Изглежда, че от страна на Русия е налице идентично желание. Съществува обаче тезата, че Тръмп би могъл да се окаже „воден за носа“ от Путин и негова марионетка. Тръмп не веднъж е изразявал възхищението си от руския лидер и неговата авторитарна политика и стил на управление. Този факт предизвиква недоумение у много американци.
От своя страна руската опозиция критикува новия президент на САЩ, а държавните медии го подкрепят. Указът на Доналд Тръмп, забраняващ влизането в САЩ на хора от седем мюсюлмански държави, според опозицията в Русия е нарушение на човешките права и атака срещу либералните ценности. Представители на партията ПАРНАС например смятат, че забраната е „в разрез с логиката на човешките права“. Руската телевизия обаче вижда нещата по друг начин. Телевизиите в Русия показват Тръмп като „строител на нова Америка“, а протестиращите се делят на няколко групи. Едни са изпълнени с носталгия по времето на Обама, а други настояват да се запази притокът на нелегална евтина работна ръка - спонсорират ги според изданието големите корпорации, които „не искат да дават работни места на американци и да им плащат високи заплати“. Експертите са сигурни, че медиите в Русия ще симпатизират на Тръмп само докато има надежда САЩ да вдигнат антируските санкции.
Научният сътрудник от Германското дружество за външна политика (DGAP) Себастиан Фейок определя като интересна заявката на Тръмп да си сътрудничи с Кремъл в борбата срещу тероризма. Доналд Тръмп смята, че най-голямата заплаха в момента е свързана с Ислямска държава. „Администрация на Барак Обама отказа да си сътрудничи с Русия, защото руският президент помага на сирийския режим без да се интересува от щатите“, казва Фейок. Тръмп се разграничи категорично от правителството на Обама още в предизборната кампания. „От изявленията на Тръмп можем да заключим, че за него  без значение с какви методи Русия подпомага военно сирийския президент Асад“, допълва германският наблюдател. Що се отнася до рестарт в отношенията между САЩ и Русия, Себастиан Фейок смята, че всичко е в полза на рестартирането на двустранните отношения. Преди години и Барак Обама започна управлението си с подобен „рестарт“. През 2009 год. тогавашният държавен секретар Хилари Клинтън и руският министър на външните работи Сергей Лавров дори заедно натиснаха един червен бутон, символизиращ рестартирането на отношенията. От това обаче не произлезе нищо. Защо политиката на „рестартиране“, обявена по време на първия мандат на Барак Обама, завърши с провал? Преди осем години мнозина смятаха, че са налице всички предпоставки за успеха на подобно „рестартиране“. Наистина много неща бяха направени в интерес на двустранното сътрудничество в най-различни области. Въпреки това администрацията на Обама задълба в историята точно в момента, когато отношенията с Русия изглеждаха в най-ниската точка от конфронтационните времена на студената война. От самото начало страните се концентрираха върху решаването на макар и много важни, но все пак частични проблеми. В резултат на това отделните постижения така и не успяха да изведат отношенията на качествено ново ниво. По тази причина „рестартирането“ не премина изпитанията.
Сега Доналд Тръмп иска нещата наистина да се осъществят. Не само, че новоизбраният американски президент е бизнесмен и е вещ по сделките, както той сам обича да се хвали, но също и руският президент Путин има интерес двамата с Тръмп да се договорят. Проблемът тук се явява недоверието на обществеността, която изобщо не е убедена, че американският президент има някакъв план за действие.
Някои поддържат тезата, че сближаването между САЩ и Русия ще бъде временно явление и ще се стигне до разрив. Възможно е да има кратък период на сближаване, но той бързо би отшумял. От тази гледна точка в политиката по-важна роля играят някои структурни фактори, отколкото приятелските взаимоотношения. Така например двете страни, САЩ и Русия, си остават конкуренти, а режимът на Путин използва антиамериканизма за вътрешна легитимация. Режимът на Путин внушава на хората, че САЩ искат да нападнат Русия, която трябва да може да се защити. Внушава, че американците са виновни за всичко - както за сегашните проблеми на Русия, така и за лошото състояние на икономиката. Според привържениците на тази теза влизането на Тръмп в Белия дом няма да промени това с нищо. Докато Тръмп изрича неща, от които Русия има интерес, например обещанието за намаляване на влиянието на САЩ в Източна Европа, Путин спокойно може да го хвали в името на „помирението“. На годишната си пресконференция през декември руският президент заяви: „Никой, освен нас, не вярваше в победата на Тръмп.“
Повечето експерти посочват, че Доналд Тръмп не може еднолично да определя насоките на американската външна политика. Дори в редиците на неговата Републиканска партия има силна съпротива срещу сближаването с Русия. Някои републиканци са сенатори от дълги години и изобщо не зависят от благоразположението на Тръмп. Сред тях има и много такива, които имат изграден устойчив негативен образ за Русия.  Пример за това са Джон Маккейн и Линдзи Греъм. Те настояват за създаването на надпартийна комисия в Конгреса, която да разследва намесата на руските тайни служби в хода на предизборната кампания в САЩ. Маккейн пледира също и за затягане на санкциите срещу Москва. Още преди встъпването в длъжност на новия президент на Америка, двамата сенатори направиха обиколка в балтийските държави, Грузия и Украйна и на място дадоха думата си, че САЩ ще продължат да ги подкрепят независимо от амбицията на Тръмп за предстоящо сближаване с Русия. Джон Маккейн настоява за постоянно военно присъствие на американски части в Прибалтика и подкрепя доставките на оръжие за Украйна в борбата ѝ срещу проруските сепаратисти в Източна Украйна. Според Себастиан Фейок, това е знак, че Конгресът няма да остави Тръмп сам да определя насоките в американската политика за отношенията с Русия. Дори Тръмп да отмени санкциите срещу Москва, Конгресът може да наложи свои санкции или да блокира действията на президента чрез правото си да определя приоритетите в бюджетната политика. Така например Конгресът може да откаже да одобри финансови средства за дадено начинание или да принуди президента да харчи приоритетно пари за нещо друго.
На практика всички анализатори са единни, че в американското общество и в политическата система на САЩ са започнали сериозни, дори фундаментални движения. Президентските избори се превърнаха в повратна точка, от която започва новият етап в развитието на политическия и обществения живот в Америка. Старата социално-политическа система, просъществувала непроменена в САЩ в продължение на няколко десетилетия сякаш вече не отговаря на новите реалности. Американските избиратели направиха своя избор в полза на промените както във вътрешната, така и във външната политика на страната, може би дори без да осъзнават за какви промените може да става дума. В близките години ще станем свидетели на нестандартни решения, някои от които могат да бъдат напълно успешни, а други точно обратно. Ако говорим за дългосрочните външнополитически последици от „революцията“ на Тръмп, то по-скоро във Вашингтон ще бъдат принудени по нов начин да погледнат на ролята на САЩ в световните дела, на параметрите на лидерството на страната и американската изключителност като такава. Процесът е тръгнал и той ще засегне не само САЩ, но и обстановката в света като цяло. По време на избирателната кампания руската тема се превърна едва ли не в централна- ако демократите, следвайки стереотипите от студената война, се опитваха да демонизират Русия, то Доналд Тръмп, напротив говореше за готовността активно да си сътрудничи с Русия по широк кръг от проблеми.
След встъпването в длъжност на Доналд Тръмп, британският премиер Тереза Мей беше първият чуждестранен лидер, който новоизбраният американският президент посрещна в Белия дом. Русия, Сирия и НАТО бяха сред основните теми за обсъждане. Мей посъветва държавния глава да бъде внимателен с Русия. Тя цитира покойния президент Роналд Рейгън, който в разговорите му си с Михаил Горбачов следва правилото „Доверявай се, но проверявай“.
На 28 януари президентът на Руската федерация, Владимир Путин и държавният глава на Съединените американски щати, Доналд Тръмп проведоха първия телефонен разговор помежду си. Лидерите на двете страни обсъдиха борбата срещу тероризма, сирийския конфликт и ситуацията в Украйна. Руският президент поздрави своя американски колега за встъпването му в длъжност. Държавните глави обмениха мнения по основните въпроси от двустранните отношения. Те се разбраха да работят в посока на стабилизиране и развиване на руско-американските отношения на равноправна основа. Тръмп и Путин отбелязаха важността на възстановяването на търговско-икономическите отношения между бизнес кръговете в двете страни. Американският президент заяви, че американският народ се отнася със симпатия спрямо Русия и руснаците. От своя страна руският му колега отвърна, че в Русия изпитват аналогични чувства спрямо американците. Тръмп и Путин обсъдиха също сътрудничеството в борбата срещу радикалния ислямски тероризъм, като Путин подчерта, че гледа на САЩ като на най-важния партньор в борбата срещу международния тероризъм. Освен това Путин и Тръмп разговаряха за ситуацията в Близкия Изток и за арабско-израелския конфликт. Заедно с това те коментираха ситуацията около иранската ядрена програма и последните развития на Корейския полуостров.
По-късно стана ясно, че  санкциите срещу Русия няма да бъдат премахнати, докато Кримският полуостров е анексиран от Москва. Санкциите ще останат „докато Русия не върне контрола над полуострова на Украйна“, заяви американският посланник в ООН на заседание на Съвета за сигурност на световната организация, посветено на ескалацията на украинския конфликт. Новият постоянен представител на САЩ в ООН осъди „агресивните действия“ на Русия в Украйна. Хейли изрази съжаление, че е трябвало да осъди Русия при първата си поява в Съвета за сигурност. „Искаме да подобрим нашите отношения с нея“, подчерта тя. В същото време Хейли отбеляза, че „бедствената ситуация в Източна Украйна налага ясно и силно осъждане на руските действия“. Първата изява на Хейли в Съвета за сигурност бе очаквана с огромен интерес като индикатор за отношенията между Съединените щати и Русия при правителството на новия американски президент Доналд Тръмп. Те се влошиха чувствително при неговия предшественик Барак Обама след анексирането на Крим от Русия, като Тръмп даде заявка за тяхното подобряване. В същото време новото правителство на САЩ внесе промени в санкциите срещу Русия, за да не възпрепятства продажбата на някои технологии. Решението на министерството на финансите ще позволи на американски компании да извършват ограничени транзакции с руската Федерална служба за сигурност. Промените се отнасят до санкции, наложени от правителството на предишния президент на САЩ Барак Обама през април 2015 г. с цел противодействане на злонамерени компютърни дейности. Белият дом отрече, че тези промени означават облекчаване на санкциите срещу Русия. „Не съм смекчавал нищо“, заяви самият Тръмп. Високопоставена служителка на министерството на финансите на САЩ обясни, че целта е да бъдат коригирани неочаквани последици от санкциите. През декември правителството на Обама включи Федералната служба за сигурност в черния списък заради хакерските атаки срещу кандидат-президентката на демократите Хилъри Клинтън. За да могат американски компании да внасят в Русия продукти като мобилни телефони и таблети, които не съдържат забранени за износ за тази страна технологии те пак се нуждаят от разрешението на Службата. Целта на промените е да не бъде възпрепятствана търговията с технологични продукти, чийто износ за Русия е разрешен. Руското министерство на финансите заяви, че санкциите са смекчени заради жалби на американски компании. Като цяло санкциите срещу Федералната служба за сигурност остават в сила.
Русия е готова да измине своята част от пътя за възстановяване на отношенията със САЩ, на които бяха нанесени сериозни щети при предишния президент Барак Обама. Това заявява руският министър на външните работи Сергей Лавров. По думите му, в Москва внимателно следят изказванията на президента  Тръмп за Русия. „Заявената от него позиция за необходимостта от установяване на нормален диалог между нашите страни вдъхва определена надежда за положително развитие на двустранните отношения“, отбелязва министърът. „Ние сме готови да изминем своята част от пътя за оздравяване на връзките със САЩ“, подчертава той. Русия „винаги е била открита за това, да се развива предсказуемо сътрудничество на основа на принципите на равноправието, взаимното уважение и отчитане на интересите един на друг“, добавя още Лавров. Същевременно обаче стана ясно, че е възможно Европейският съюз да удължи с още шест месеца действието на санкциите срещу 100 граждани на Русия и Украйна. Санкциите на ЕС предвиждат замразяване на активи и забрана за влизане на територията на европейските държави. През 2014 год. Евросъюзът наложи на Русия санкции заради събитията в Украйна и анексията на Крим, след което неведнъж ги разширяваше и продължаваше. Ефектът от санкциите срещу Русия се оказа обратен на очакванията на въвелия ги Европейски съюз, заяви руският вицепремиер Дмитрий Рогозин. „Спрямо Русия не трябва да се прилагат шантаж и заплахи. Санкциите срещу нашата промишленост вече са довели до ефект, обратен на очакванията на еврочиновниците“, написа Рогозин на официалната си страница в Twitter.
Кои са въпросите, които изискват отговор на първо място? Главният въпрос, на който и двете страни трябва да отговорят всяка за себе си е дали Русия и САЩ са непримирими противници, или те все пак при всичките възможни разногласия могат да бъдат партньори. Ако те са неизбежни противници, тогава главната задача се състои в това да се изработят такива съгласувани „правила на играта“, които биха позволили в случай на възникване на конфликтни ситуации да се минимализират рисковете от директно руско-американско противопоставяне. Необходимо е да се създадат ефективни форми на диалог на всички нива. Това би позволило в случай на появата на противоречия те да бъдат преодолявани в духа на взаимното уважение, без да се допуска да прераснат в остри кризи. Формирането на такива форми на диалог в двустранните отношения не само ще позволи на отношенията да бъдат по-стабилни, но и би открила възможността за конструктивен диалог по ключовите проблеми.

Публикувано на 14 Февруари 2017 в 21:06 часа от
Карина Николова


Ключови думи:САЩ, Америка, Доналд Тръмп, Русия, Владимир Путин, двустранни отношения

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас