Отношенията между ЕС и Русия през призмата на украинската криза

Основният проблем в отношението между Русия от една страна и САЩ, ЕС и НАТО от друга страна е неразбирането на отсрещната страна, нечуваемостта и взаимното подозрение. Докато лидерите на ЕС са се вкопчили в примката на идеологичната изключителност и риториката им неизменно е съпровождана от фразеологията за демокрация, либерални ценности, свобода на словото и т.н. в Москва на това се гледа с недоверие и като претекст за завоюване на „нови територии“ от бившето постсъветско пространство и независимо какви успокоителни думи от страна на западните лидери се използват, те звучат кухо и неубедително в руските уши. Неслучайно в едно от последните си интервюта Лавров подчерта още веднъж позицията на Москва:
„За съжаление, нашите западни партньори са избрали да следват различен път чрез разширяването на НАТО на изток и преместване на геополитическото пространство под техен контрол по-близо до границата на Русия. Това е основната причина за системните проблеми, които измъчват отношенията на Русия със САЩ и Европа. Интересното е, че Джордж Кенън, който се счита за един от авторите на американската политика на ограничаване към Съветския съюз, в края на живота си е описано разширяването на НАТО като трагична грешка.
Съвременният глобализиращ се свят се характеризира с безпрецедентна взаимозависимост на страните, и днешните отношения между Русия и Европейския съюз, не могат да бъдат изградени по същия начин както са били построени по време на Студената война, когато са били в центъра на световната политика. Не е възможно да не се вземат предвид текущите динамични процеси в региона на Азия и Тихия океан, в Средния и Близкия Изток, Африка и Латинска Америка.“

В посланието на Лавров се крие обяснение за руските действия и политика от последното десетилетие и скрита заплаха, подчертаваща възможностите на Кремъл да предизвиква кризи в посочените райони, както и пряко или косвено да влияе върху разрешаването им. Тази реторика е продължение на линията формулирана от президента Путин на срещата на високо равнище на НАТО в Букурещ през 2008 г, който за пръв път използва доста остър език и буквално предупреди членовете на алианса, че Русия няма да толерира приемането на Украйна в съюза и заплаши териториалната ѝ цялост и въвличането ѝ в перманентна криза, нещо което се случи след по-малко от 10 г.
Междувременно събитията в Украйна, агресивната руска реторика, демонстрациите на сила в Балтийско и Черно море предизвикаха сериозна криза на отношенията между Русия и ЕС, които доведоха до налагане на санкции, но и до опита за решаване на кризата по дипломатичен път чрез споразуменията от Минск. Същевременно минските споразумения изведоха на повърхността противоречията в самия съюз и проблемите и слабостите на европейската дипломация, както и самата несигурност в областта на външната и отбранителната политика, която се излъчва от Брюксел.
Докато от Берлин, Рим и Будапеща през 2016 г се чуват гласове за смекчаване на санкциите, Литва, Латвия, Естония и Полша са сред най-яростните привърженици на продължаването на санкциите и на твърд курс спрямо Москва и това е твърде разбираемо. Страхът на тези държави се базира на опита им в отношенията им с Москва, както и на тези с Европа. През 1939 г. те са изтъргувани между Сталин и Хитлер, а Ялтенската конференция само потвърждава съдбата им, като Рузвелт и Чърчил дори не правят стъпки да повдигнат въпроса за формална независимост на балтийските страни или за свободен избор на политическо развитие на Полша, разделението на която е формалният повод за започването на Втората Световна Война (ВСВ).
През 1994 г в Будапеща - Русия, САЩ, Великобритания, Франция и Китай дават гаранции на Украйна за териториалната ѝ цялост в замяна на отказа от ядрени оръжия, през 2014 украинският полуостров Крим е анексиран от Русия, с което де юре и де факто са нарушени дадените гаранции, а ответните реакции и санкции са твърде слаби. Тези две важни събития влияят доста  за разбирането на геополитическите процеси в региона, но те трябва да спомогнат и за формирането и консолидирането на единна външна политика на Брюксел по отношение на Русия.
На първо място ЕС трябва да формулира ясно червените си линии в региона и в отношенията си относно Москва, много ясно да бъде демонстрирано единството на блока и твърдата подкрепа за балтийските държави, като същевременно дипломатическата реторика на европейските дипломати и лидерите  на Полша и балтийските страни спрямо Москва бъде смекчена. Няма абсолютно никаква нужда от политиката на предизвикване, на нагнетяване на напрежението, на непремерени действия, тъй като това може да доведе само до ответна руска реакция, което ни води до  второто много важно условие за отношенията между ЕС и Русия, а това е прагматизмът по отношение на Украйна и ескалация на конфликта.
Анексирането на Крим и реакцията на засегнатите държави, ясно показа, че нито страните от ЕС, нито от НАТО са готови да влезнат във война с Путин за Украйна, което е и правилното решение, т.к. всяка подобна война в Европа с участието на НАТО и Русия би била ядрена война с нулев резултат за стария континент. Недалновидно е и поставянето на условия на Киев или с Брюксел или с Москва, Путин открито демонстрира, че за Украйна е готов да влезне във война и че това е неговата червена линия и няма да отстъпи от нея. В това отношение европейските лидери могат да се поучат доста от опита на Бисмарк за обединяването на Германия и за отношението му към Русия в Европейския концерт. Много е важно да се разбере, че всеки опит в този момент за откъсване на Украйна от руската сфера на влияние, ще доведе или до дестабилизация на страната или до открита война.
Колкото и да са ефективни санкциите на ЕС спрямо икономиката на Русия, те постигат обратен политически ефект в консолидирането на общественото мнение.  Русия винаги се е обединявала от наличието на външен враг, нещо повече идеята за саможертва за държавата е доминирала над индивидуалния просперитет, а един силен, ясно отличаващ се „враг“ може да бъде обвинен за всички неуспехи. Затова този неприятел в лицето на Брюксел е удобна мишена за пропагандната машина на Путин, чрез многобройни провокации - като се започне от марша на рокерите от „Нощни вълци,  мине се през допинг-скандала на атлетите и се стигне до организираните безредици на Евро 2016, богато отразявани в руските масмедии, тези събития неизменно рисуват руснаците в ролята на жертва, която трябва да се защитава на живот и смърт и всички нейни действия са оправдани.
Докато кризата в Украйна води до обединяване и втвърдяване на руската позиция, в същото време тя показва институционалната слабост на ЕС, нейната бавна бюрократична реакция и неефективни механизми за изграждане на обща политика в областта на европейската сигурност. Поради тази причина Европа също има нужда от намаляване  на интензивността на  конфликта, дори повече отколкото Москва. Изправен пред поредната бежанска вълна, породена от събитията в Близкия Изток и Северна Африка, дълговата криза, надигащата се националистическа вълна и референдуми за независимост и за напускане - ЕС е много по-уязвим  и нестабилен субект. Путин, разбира тази слабост и под една или друга форма винаги се появява в страни-членки на ЕС критични към официалната европейска линия и получава подкрепа от тях какъвто е случаят с посещението му в Атина, помощта за Виктор Орбан и т.н.
Русия дори да е бледо копие на СССР и изпитваща икономически трудности е много добра в предусещането и създаването на конфликти, а ЕС като наднационална конфедерация от държави е особено чувствителен към сепаристични прояви. Не е тайна, че почти всички евроскептични партии се спонсорират под една или друга форма от Москва, което води до изостряне на националистическите тенденции в европейските общества и създаване на нови кризисни региони – само за последните три години референдуми за независимост се проведоха в Шотландия и Каталония, а британският референдум тепърва предстои и ще бъде с огромно значение за бъдещето на ЕС. Тази вътрешна нестабилност на съюза застрашаваща самото му съществуване може да бъде елиминирана, като отпадането на санкциите за Русия бъде обвързано с премахване на подкрепата на Москва към крайнодесните и националистически партии в ЕС и дори за решаване на сирийския проблем, което от своя страна ще доведе до отслабване на бежанския натиск върху европейските граници, а оттам за вътрешнополитическото стабилизиране на съюза.
Вътрешната слабост на ЕС се засилва от противоречията между старите и новите членове, по-напредналите в икономическо отношение държави изпитват чувството, че са използвани като „cash cows” и  че новите злоупотребяват с правата си, игнорирайки задълженията си. От друга страна централно- и източноевропейските държави, макар да отчитат огромният икономически ефект на европейските финансови програми са много скептични към налагането и ултимативното принуждаване за изпълнение на недостатъчно добре обосновани вътрешнополитически решения спускани от Брюксел и оказващи влияние върху техния суверенитет и национална сигурност. Неслучайно страните от Вишеградската четворка блоково показаха, че са склонни да рискуват евросредства, но да не отворят границите си за имигранти - историческият рефлекс от времето на Варшавския договор и постоянния натиск от Москва е твърде жив, а опитът твърде горчив. Комуникационната асиметрия, липсата на политически диалог и едностранчивото вземане на необосновани и аргументирани решения от по-старите и по-мощни икономически страни, както и силовото им налагане води до засилване на политическата нестабилност на съюза и създаването на вътрешноблокови пространства с различна насоченост, интереси и начини на действие.
Във тази връзка релаксирането на отношенията с Русия, обвързано с отпадане на санкциите при определените по-горе условия, ще има само положителен резултат за ЕС. Москва е критичен фактор за решаването на сирийския конфликт и спирането на мигрантската вълна към Европа, пътят за решаване на украинската криза също минава през Кремъл, от друга страна намаляване на напрежението с Русия, може да даде много необходимо в момента време на ЕС за консолидирането на съюза, справянето с имигрантската вълна и сепаристичните тенденци, за подобряване на атмосферата и диалога между страните-членки и създаването на по-добре работещ механизъм при взимането на важни вътрешно- и външнополитически решения.

Публикувано на 21 Юни 2016 в 15:32 часа от
Стефан Тосев


Ключови думи:Русия, ЕС, НАТО, отношения, Украйна

1 Коментара
От krasteva публикуван на 22 Jun 2016 07:23 pm
Unikalna statia!
Avtora e izlojil osnovnite problemi na savremennata politika kato e pokazal i vrazkata mejdu tiah. Malko mogat da se pohvaliat s takav "pti4i" pogled.
Da se nadiavame, 4e v skoro vreme 6te imame vazmojnostta da se radvame na o6te takiva statii.
Unikalna!
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас