Отношенията между Индия и Пакистан

 

Проследяването на отношенията между Пакистан и Индия се оказва изключително интересно поради богатата фактология на хронологично проследените събития. Най-сериозната конфронтация между двете страни е тази от пролетта на 2002 година, когато кашмирски сепаратисти, носещи униформи на индийската армия извършиха кърваво клане в Кашмирската долина- територия, за която Индия и Пакистан традиционно спорят. По време на тогавашните сражения загинаха стотици мирни жители. Индия обвини Пакистан за подготовка и изпращане на терористична групировка по индийските земи, докато Пакистан категорично отрече и отговори,че обвиненията са неоснователни. Фактът на сериозното военно стълкновение все още е пресен, но още по-тревожното в тогавашната ситуация бе, че и двете страни открито обявиха готовността си за използване на ядрено оръжие.

Голямо значение за намаляване напрежението между Пакистан и Индия изигра срещата между лидерите на двете държави в Исламабад, провела се в началото на 2004 година. Тя беше с цел провеждане на преговори на политическо равнище по всички проблеми между двете държави, а именно: Кашмирския въпрос, спора за принадлежността на ледника Суачин, водораздела на река Инд и многобройните и притоци, а също тероризма, екстремизма, наркотрафика, търговско-икономическото сътрудничество и редица други важни и за двете страни въпроси.

Едва набрал скорост, диалогът между Делхи и Исламабад беше яростно прекратен през юни 2006 година с осъществяването на  терористично нападение в индийския град Мумбай, в което загинаха почти 200 души. Индия моментално обвини Пакистан и поиска  от него да предприеме необходимото, за да ликвидира трансграничния тероризъм. Като резултат преговорния процес беше възобновен.  Двете държави се споразумяха за обмен на разузнавателна информация с цел съвместна борба с тероризма, както и съгласуване на антитерористичните действия и разследвания. За съжаление, две години по-късно в Мумбай отново бяха взривени няколко хотела, а въоръжени терористи откриха стрелба по улиците на града, като в крайна сметка загинаха отново около 200 души. Тогавашният индийски премиер Манмохан Сингх моментално обяви Пакистан за съучастник на атентаторите. Разбира се логичното продължение на разиграващия се за пореден път сценарий е категорично отхвърляне на обвиненията от страна на Пакистан, като военният министър дори декларира, че страната му няма нищо общо. Въпреки редицата конфликти обаче, „студената война” между двете съседни държави така и не преминава в открити военни действия. В доклад на ЦРУ за ситуацията в Южна Азия от онзи период се посочва, че „на практика, индийската армия е готова за началото на военна операция срещу Пакистан и само чака нареждане от правителството; силите за сигурност на Индия, разположени по контролната линия в Кашмир са приведени в постоянна бойна готовност, а през последните седмици индийските изтребители редовно нарушават пакистанското въздушно пространство в близост до границата” .

Важно е да се уточни, че наред със споменатите досега по-мащабни акции, се случват и няколко по-малки и останали в периферията на медийното пространство, но същевременно важни от гледна точка подклаждането на недобросъседските отношения между Индия и Пакистан.

След нападението  в Мумбай, диалогът между двете държави е замразен  по инициатива на Делхи. Това се случва наред с временното прекратяване на  търговията. Тогавашният Индийският премиер Манмохан Сингх недвусмислено обвини Пакистан, че е позволил на терористите да се подготвят за атаката в Мумбай на негова територия.  По-важното в конкретния случай обаче е, че пакистанско-индийските преговори за разрешаване на съществуващите проблеми бяха прекъснати за неопределен срок, въпреки декларациите на Исламабад, че пакистански войници не са замесени в разразилата се трагедия на територията на Индия.

През лятото на 2011 година, индийско-пакистанските отношения отново бележат слаб напредък и започнаха да вървят в посока на помиряване и осъществяване на добросъседски отношения. Министрите на външните работи на двете изразиха  оптимизъм за бъдещето на двустранните отношения след среща в Делхи, насочена към съживяване на мирния процес. Индийският  първи дипломат по това време С. М. Кришна подчерта, че двустранните отношения са на прав път, а неговата колежка Хина Рабани Хар  обяви началото на нова ера в сътрудничеството между двете страни. Самият факт, че се състоя подобен вид среща буди задоволство и надежда за мирни отношения между гражданите на Пакистан и Индия.

За съжаление, през лятото на 2014 година се появи нов повод за неразбирателство и конфликт между двете държави, когато властите в Индия се възмутиха от проведената среща между пакистански представител и сепаратистки групи в Кашмир и заявиха, че Пакистан се меси във вътрешните работи на страната. Ето защо Нарендра Моди, индийският премиер, реши, че среща между външните министри няма да има, както беше планирано да се случи в края на месец август 2014. Пакистан от своя страна отново се оправда, като отговори, че не е направил нищо лошо и призна че пакистанците винаги са водили разговори с Кашмир и че Индия трябва да оцени, че  пакистанският премиер Навас Шариф иска мир и развитие на връзките с Индия.

На практика в момента няма никаква търговия между двете страни и не се вижда надежда за затопляне на отношенията. Много анализатори смятат, че каквито и спорове да има между двете, в крайна сметка винаги всичко опира до  дълбоко познатия конфликт в Кашмир, който е оставил траен белег в двете страни и вижданията за трайно затопляне на отношенията между Индия и Пакистан не са никак оптимистични.

Публикувано на 15 Януари 2015 в 13:53 часа от
Румяна Василева


Ключови думи:Индия, Пакистан, отношения, Кашмир

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас