Отношението на бившите съветски републики към ситуацията в Крим



Отношението на бившите съветски републики към ситуацията в Крим

Референдумът в Крим и последвалото присъединяване на полуострова към Русия предизвика основно негативна реакция по света. Само няколко страни подкрепиха Руската федерация и обвиниха Запада в ,,двойни стандарти“. Повечето от бившите съветски републики също изразиха своята позиция – някои подкрепиха правото на кримчани да се самоопределят, други искат запазване на целостта на Украйна.


В подкрепа на Русия се обяви Армения. В сайта на Президентството е публикуван разговор на президента Серж Саргасян с Путин, според който ,,проведеният референдум е ярък пример за осъществяването на правото на самоопределение на един народ и неговото свободно волеизявление“.


Беларус е следващата държава, която подкрепя референдума. Президентът Лукашенко заяви, че не се страхува от чуждестранните коментари, че държавата ще бъде следващата погълната страна от Русия. Според него ,,беларусите са като руснаците и украинците: един народ, славяни и те винаги ще бъдат заедно“.

Интересна е позицията на Казахстан. Страната официално заяви, че смята референдума в Крим за ,,свободно волеизявление на хората в украинския автономен регион, посрещайки с разбиране решението на Русия“. Според бившия казахстански дипломат Казбек Бейсебаев в случая става дума за подкрепа като смята, че щом Казахстан разбира решението, значи го и подкрепя.
Политологът и историк Алексей Власов пък отбелязва, че държавата е принудена да балансира между интересите на силните страни. Той смята, че ситуацията около Крим е много сложна и се създава опасност от нарушаване на баланса на силите и в случая за Казахстан е изгодно да създаде диалог между президентите Назърбаев и Обама
    Против промяна на статута на Крим се обявяват страните, които в миналото са били лишени от правото на самостоятелен контрол над тяхната територия. Според МВнР на Грузия проведеният референдум е незаконен и нарушава международното право.


    Незачитане на резултатите от референдума обяви и Молдова. Президентът Николае Тимофти изрази поддръжката си за запазване на целостта на Украйна като дори предупреди Русия да не предприема никакви ходове да анексира Приднестровието.


    Министърът на външните работи на Азербайджан Елмар Мамедяров на свой ред заяви, че кризата в Украйна трябва да се урегулира според действащата там конституция като се отнася с уважение по въпроса с териториалната цялост на страната.

Присъединяването на Крим към Русия закономерно бе осъдено и от Прибалтийските републики. Като цяло те поддържат позицията на ЕС за непризнаване на референдума в Крим и смяната на статута на полуострова. Навярно с неприязън местните власти обсъждат темата за санкции срещу Русия. Съмнение в положителния резултат от тях изрази президентът на Литва Далия Грибаускайте. Според нея ограничителните мерки могат да имат негативни последствия, в т. ч. и срещу Прибалтика, а според Латвийската министър-председателка Лаймдота Страуюма санкциите могат да струват на републиките стотици милиони евро.


Паралелно с това и на фона спекулациите, че може да се повтори ,,Кримския сценарий“ с Литва, Латвия и Естония, се актуализира темата за защита от руска намеса. В Литва дори вече се говори за възстановяването на военна повинност. В Естония се призовават всички граждани да се запишат в доброволческото военно формирование „Кайтселийт”.



Ключови думи:Крим, Русия, съветски републики

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас