Отношенията между Русия и постсъветските държави

            Няколко месеца след свалянето на украинския президент Виктор Янукович и анексирането на Крим от Русия стабилността в региона става все по-труднопостижима. Световната общност реагира осъдително на референдума в Крим, приемайки резолюция в ОС на ООН, а ЕС и САЩ наложиха санкции срещу големи руски компании и личности, които се смята, че имат отношение към събитията. Особен интерес представляват процесите, които се отключиха в постсъветските републики.


Регионът, в който влизат държавите от бившия СССР представлява сложна плетеница от отношения и зависимости, на върха, на които стои Москва. През последните години Русия затяга примката над тях посредством използване на инструменти като присъствието на солидни руски етнически малцинства и зависимостта от доставки на газ.  В края на май беше дадено началото на Евразийския съюз, който включва Русия, Казахстан и Беларус и е закономерно продължение на Митническия съюз от 2010 г. Очевидно Украинската криза наложи на страните от региона изборът между партньорство с ЕС и сближаване с Москва.                                                                              

 

Официалните позиции на страните варират от осъждане на руската агресия (Литва, Латвия, Естония) до съвпадение на позицията на Москва за противоконституционния преврат спрямо Янукович, идваща от Южна Осетия, която не е призната от международната общност. Прибалтийските държави нееднократно са изразявали притеснения от руските действия в региона. В съвместно становище Владислав Коморовски (поляк) и литовският държавен глава Далия Грибаскайте призоваха за свикване на консултации с всички членове на НАТО съгласно точка 4 от Договора за НАТО. По време на сесията на Общото събрание на ООН, на която беше приета споменатата осъдителна резолюция, представителят на Грузия също заяви, че страната му не признава референдума и обвини Русия в окупиране на украински територии, препращайки към руско-грузинската война от 2008 г. Подобни аспекти съдържа и позицията на Молдова.       

    

На другия полюс са държавите, смятани за пряко зависими и близки до Москва. Така например в разговор с Владимир Путин арменския президент Серж Саргисян заяви, че референдумът е „случай на упражняване на човешкото право на самоопределение“ Властите в Киргизстан, който се смята за един от следващите членове на Евразийския съюз, заявиха, че приемат референдума като „обективна реалност“, която илюстрира преобладаващите нагласи сред жителите на Кримската автономна република. В официалната позиция на Южна Осетия се споменава за западна и американска намеса в Украйна, а Беларус се обявява против „едностранчиво“ разглеждане и „теоретизиране“ на проблема, очевидно игнорирайки международното право.          

          

Официалните становища на тези страни са отражение на процесите, протекли в постсъветското пространство през последните години. Присъединилите се към Европейския съюз и НАТО прибалтийски държави използват своето членство в двете структури, за да гарантират своята сигурност. Налице са обективни реалности, които притесняват Литва, Латвия и Естония. Според литовския президент след окупирането на Крим Русия може да се опита да пренареди границите с останалите съседни на нея държави. Подобни опасения имат своята тежест, тъй като руската намеса в Крим през март беше под претекст за защита на рускоговорящите. Руските малцинства в Латвия и Естония представляват около една четвърт от населението им. По-голямата част от тях са преселени по време на СССР и са останали там до днес. Конкретен пример в тази посока са протестите на руснаци в Естония, които през 2007 г. негодуваха срещу премахване на стар съветски паметник. Последва кибератака срещу естонското правителство, за която беше обвинена Русия. Тези реакции доведоха до конкретни мерки за гарантиране сигурността на прибалтийските държави. Те, заедно с Полша, призоваха за повече присъствие на НАТО в региона. Така през април бяха изпратени допълнителни 600 американски войници, които да проведат учения през следващите месеци. На посещение във Варшава в началото на юли президентът Обама обяви, че ще предложи на Конгреса да одобри допълнителни 1 млрд. долара за подсилване на държавите в региона, затвърждавайки американските ангажименти към своите съюзници от НАТО. Освен това бяха изпратени изтребители F-15 и F-16, както и тежки бомбардировачи Б-2, разположени във Великобритания. В края на март в Литва бе взето решение за повишаване на разходите за отбрана. Политиците от управляващата коалиция и опозицията се прицелиха към достигане 2% от БВП за отбрана до 2020 г. на фона на 0.8% през тази година.                    

                       

Противоречивата инициатива „Източно партньорство“      

                

Целта на този проект беше да доближи икономиките на шест бивши съветски републики до европейския пазар (Армения, Молдова, Беларус, Азербейджан, Украйна и Грузия) налагайки политически реформи във всяка от тях. Инициативата беше подета от Полша и Швеция, а другите най-дейни радетели за нея бяха Литва, Латвия и Естония. Именно по времето на литовското председателство на ЕС беше планирано да се подпише споразумението за асоцииране с Украйна, което по-късно предизвика протестите в Киев. Ползите от „Източно партньорство“ са противоречиви. Още в началото се оформи група, която заявяваше, че инициативата ще бъде неуспешна и пренасочва прекалено много европейски финанси в условия на криза. В последствие Молдова беше посочена, като пример за напредък в процеса, вероятно имайки предвид крайно антируските настроения в страната. Въпреки това напредък в реформите липсва, а през септември 2013 г. Армения отказа асоцииране с ЕС и се смята за потенциален член на Евразийския съюз. Сякаш все повече се налага мнението, споделено от новия ръководител на отношенията с Русия в германската дипломация Гернот Ерлер. В края на януари той заяви, че програмата „Източно партньорство” трябва да бъде преосмислена, отчитайки, че досегашната политика не е успяла да предвиди руската реакция. Въпреки всички негативни гласове през ноември във Вилнюс споразумения за асоцииране бяха парафирани с Грузия и Молдова.                                                                                                                                                                                                                                              

Евразийският съюз    

                                                                                                                   

Като противовес на Източно партньорство, а и на присъствието на НАТО в близост до руските граници, стои инициативата на Путин за Евразийски съюз. Идеята не е нова, още преди двадесет години тя е представена от президента на Казахстан Нурсултан Назарбаев. През октомври 2011 г. в статия в руския вестник „Известия“ Путин официално представи своята идея за икономическа общност, която да е продължение на Митническия съюз от 2010 г. Целта е създаване на икономическо пространство, от което всички участващи страни да имат полза, намалявайки ограниченията за търговия помежду си. На запад това предизвика негативни настроения. Голяма част от анализаторите заговориха за възраждане на съветското пространство. През декември 2012 г. държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън обобщи идеята по следния начин: „В ход е кампания за ре-съветизация на региона. Никой няма да го формулира така. Ще го нарекат Митнически съюз, Евразийски съюз и всякакви подобни. Но да не се заблуждаваме.“            

                       

До официалното сключване на съюза в края на май 2014 г. на всички бивши съветски страни, с изключение на Литва, Латвия и Естония, беше натрапена идеята за новото икономическо пространство. През този период Русия демонстрира, че притежава широк набор от инструменти за пряко въздействие и няма да се колебае да ги използва. Украинската криза обаче форсира подписването на съюза, принуждавайки Москва да направи някои отстъпки, констатация, която важи и за подписаното газово споразумение с Китай. В обстановка на международна изолация, Русия иска да демонстрира, че може да предложи алтернатива на ЕС и да намери друг купувач на природен газ.                   

                  

През последната година Армения, Молдова, Грузия и Украйна бяха подложени на пряк руски натиск да се присъединят към Евразийския съюз. Газовата зависимост на всяка една от страните се приема като постоянен инструмент в арсенала на Москва, който може да бъде прилаган и спрямо голяма част от членовете на ЕС. В месеците преди срещата на Източно партньорство във Вилнюс Украйна бе поставена под натиск да откаже споразумението. През септември 2013 г. руските митнически власти проведоха детайлни проверки на вноса от Украйна. Това доведе до големи загуби за страната, чийто първи търговски партньор е именно Русия. Руските политици не пропускаха да заявят, че споразумение с ЕС автоматично затваря вратата за членство в Митническия съюз. Опитите за лавиране на Янукович могат да бъдат синтезирани в идеята ЕС „заедно с Русия“ да подпомогне Украйна в нейните икономически проблеми. Към онзи момент стоеше споменът от газовата криза през 2009 г, която демонстрира пълната енергийна зависимост на страната от „Газпром“. Последвалото развитие на събитията за пореден път доказа, че Русия може да си позволи да повишава и намалява цената на руския газ, с цел пряко въздействие върху Украйна. Свалянето на Янукович отприщи проруски сепаратизъм в източната част на Украйна. Същевременно беше предупредена и Молдова, на която на среща с руския вицепремиер Дмитрий Рогозин беше директно заявено: "Енергийните доставки са важни преди зимата. Надявам се, че няма да измръзнете". На същата среща Рогозин заяви също, че Молдова може окончателно да се лиши от контрол над Приднестровието. Областта на север от р. Днестър е с неуреден статут след като през 1992 г. се отцепи от Молдова. В хода на събитията в Украйна отново се заговори за референдум, с който областта да влезе в рамките на Руската федерация.             

                          

Фактическа реализация на евразийския проект беше постигната в края на май, когато в столицата на Казахстан Астана Владимир Путин, Александър Лукашенко и Нурсултан Назарбаев сложиха подписи върху договора. Той предвижда свободно движение на стоки, капитали, услуги и хора и трябва да влезе в сила от 1 януари 2015 г. Преобладаващи сред западните анализатори са критичните оценки за потенциала на това икономическо формирование. Самият Владимир Путин акцентира върху енергийните запаси на трите държави и общата сума от икономиките в размер на 2.7 трлн. долара. В противовес на това може да се отбележи, че дори и при този мащаб новосформираният Евразийски съюз изостава далеч от мащабите на ЕС, САЩ или Китай. Друг основен момент е намерението на руския президент регионът да стане своеобразен транспортен хъб между Изток и Запад. Не липсват противоречия между тримата партньори. До началото на май липсваше напредък по подписването на Евразийския съюз. След среща между Лукашенко и Путин бе решено в крайна сметка Беларус да получи заем от 2 млрд. долара и още 500 млн. долара следващата година. Страната ще може да внася безмитно 23 млн. тона петрол през следващите десет години в замяна, на което ще връща на Русия митата от износ на петролни продукти. Официалната позиция на Лукашенко за Крим се промени от „лош прецедент“ до заявлението, че Беларус застава „рамо до рамо“ с Русия. Друг момент от взаимоотношенията между трите страни е явното нежелание на Казахстан икономическото сътрудничество да прерасне в по-тесен политически и военен съюз. В отговор на Лукашенко казахстанският първи министър-председател и главен преговарящ Бакитзан Сегинтаев заяви, че се сформира чисто икономически съюз и Русия не може да влияе над външната политика на Казахстан. Това се обяснява до голяма степен с тесните икономически връзки с ЕС, който заема 40% от износа на Казахстан за 2011 г. Всички други предложения за обща валута, паспортна политика, обща икономическа външна политика, общ парламент и единна гранична служба също срещнаха отказа на Казахстан.   

 

По време на официалното подписване и Лукашенко и Назарбаев наблегнаха на това, че на събитието липсва украински представител. Въпреки това беларуският президент сподели надежди, че „украинските лидери ще разберат къде е щастието“. Глеб Павловски, бивш политически съветник в Кремъл, отбелязва, че „без Украйна проектът на Путин е невъзможен“.  Безспорно Украйна представлява значителен фактор в региона с големия си пазар, ресурси и географски потенциал. След като Москва я загуби за своя проект, започна манипулация с етническата карта в източните части на Украйна. И въпреки, че подкрепата за проруските сепаратисти от Русия е видима, не е сигурно дали в даден момент процесите там няма да излязат извън обхвата на Москва, довеждайки по този начин до по-сериозна международна конфронтация.                        

 

Друг често посочван недостатък е характерът на политическите системи на двете страни, като според експерти лидерите трудно биха жертвали суверенитет, лишавайки се от характерните за тях автократични методи на управление. Допълнително усложнение внася и фактът, че към момента една от трите икономики страда от международни санкции. В края на юни Русия се опита безуспешно да наложи ембарго на търговия с Украйна във връзка с подписаното от Киев споразумение за асоцииране с ЕС. Руската страна се страхува, че пазарът ще се напълни с евтини европейски стоки, внасяни през Украйна. И Беларус и Казахстан отказаха да приемат предложената резолюция.

 

Продължаващата Украинска криза даде тласък на процесите в региона, поставяйки разграничения между бившите съветски републики. Очевидно загубил престиж на международната сцена Владимир Путин побърза да докаже на Запада, че разполага с алтернативи в лицето на Китай и Евразийския съюз. Създалата се ситуация накара Москва да направи известни компромиси в името на официалните обвързвания с посочените страни. От друга страна със задълбочаване на конфронтацията между Русия и САЩ паднаха бариерите пред използване на по-силови методи за постигане на националните интереси в региона – анексирането на Кримския полуостров създава практика, след чието поставянето на темата за руските малцинства в региона започна да се употребява все по-често. Това извади на показ зависимостите на всички страни от региона, карайки ги да вземат съдбоносни решения. Очертава се следващите членове на новият Евразийски съюз да са Армения и Киргизстан. По отношение на Ереван все още съществува отдавнашната зависимост на Армения по отношение на конфликта в Нагорни Карабах. Наскоро Нурсултан Назарбаев не се поколеба да предложи членство и на Турция, посочвайки, липсата на каквито и да било пречки пред неговата реализация. От друга страна по разбираеми причини Молдова и Грузия направиха нови стъпки към европейските структури въпреки, че не се забелязват осезаеми реформи.                                          

Всичко това на фона на мощната руска програма за превъоръжаване, нарушената комуникация между Москва и Вашингтон и нарастващата нестабилност в Близкия изток предвещава трайна нестабилност в региона. В бъдеще съдбата на бившите съветски страни ще се решават все по-често чрез икономически и енергиен шантаж и в противоречие с международното право.

 

Публикувано на 4 Септември 2014 в 11:57 часа от
Христо Славов


Ключови думи:Бивши съветски републики, Русия, Казахстан, Беларус, Молдова, Украйна

1 Коментара
От posetitel публикуван на 09 Sep 2014 03:43 pm
hubava statia...
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас