Отношенията между Мексико и САЩ

В своята книга „Следващите 100 години: геополитическа прогноза за ХХІ век” Джордж Фридман посочва високото ниво на мексиканската миграция към САЩ, като важен фактор за американската външна политика и за укрепване позицията на мексиканската държава. Според известния политолог, броят на мексиканците в САЩ се увеличава с между 400 хил. и 500 хил. души годишно. Това е най-голямата мигрантска вълна в света. На мексиканците не им се налага да прекъсват социалните си и икономически връзки със своята родина и близки, които се намират само на десетки километри разстояние. Новите американци трудно научават английски език, защото просто не им е необходим. Те живеят на големи групи и формират цели квартали. Всичко това прави трудно тяхното пълноценно интегриране в американското общество и може да ги превърне в инструмент на мексиканските власти за прокарване на влияние. Мексиканският въпрос заема централно място в дебатите за реформи на имигрантска политика на САЩ. Охраняването на границите, визовият режим, разрешителното за временно пребиваване с цел сезонна заетост или образование, както и процедурата за придобиване на гражданство, са само част от законовите аспекти, които редовно подлежат на обсъждане в американският конгрес.

През 90-те години на ХХ в. икономическата ситуация (глобализиращ се пазар, икономически реформи в Мексико, растяща американска икономика, имаща нужда от нискоквалифицирана работна ръка и висока безработица в Мексико) превръщат американските работодатели и мексиканските емигранти в зависими една от друга страни. Това провокира конгресът да предприеме законови мерки относно нелегалната миграция. Те засягат засилване на сигурността по границите, ограничаване на достъпа до обществени блага и помощи от неамерикански граждани и бързи процедури по екстрадиране на нелегални пребиваващи.  След атентатът от 11 септември 2001 г., инвестициите за подобряване нивото на сигурността по границите, нарастват постоянно. За сравнение, през 1986 г. американските власти са харчили по 1.2 млрд. долара годишно за граничен контрол, а през 2012 г. тази сума възлиза на 17.4 млрд. долара.

Въпреки че миграцията е двустранен проблем, САЩ се ангажират повече с него. Хилядите мексиканци, които поемат на север се отразяват отрицателно на демографската картина в Мексико. Освен това, много от тях загиват нелепо при опити да преминат нелегално границата. Едва през 2008 г. и 2010 г. мексиканският конгрес предприема законови промени, според които нелегалните емигранти подлежат на наказания. Също през 2010 г., администрацията на мексиканския президент Калдерон инвестира 200 млн. долара в модернизиране на границите, с цел подобряване на сигурността.

Усилията на американските и мексиканските власти не дават очаквано високи резултати. Докато през 1979 г. родените в САЩ мексиканци са били 2.8 млн., то през 2009 г. те са приблизително 11.5 млн. Мексиканската миграция привлича общественото внимание, не само заради своето количество, но и заради своя социално-икономически профил. В сравнение с другите емигранти, мексиканците са по-ниско образовани и това увеличава вероятността им да попаднат в групата на ниско платените работници и съответно да разполаган с недостатъчни доходи за живот. Незадоволителните доходи и недостига на интеграция са достатъчни причини за превръщането на част от мексиканските мигранти в криминални елементи. Тази стъпка не е толкова трудна за предприемане, тъй като се слива с друг много сериозен американо-мексикански проблем – борбата с наркокартелите и трафикът на наркотици.

 

Групите, занимаващи се с трафика на наркотици са се превърнали в добре структурирани организации, които действат хладнокръвно и жестоко. Според сп. Foreign Policy от 2006 г. насам повече от 60 000 души са били убити, заради дейността на тези организации, а близо 26 000 са безследно изчезнали. Търговията с наркотици на територията на САЩ се равнява на 39 млрд. долара годишно по груби сметки. Наркотрафикантските организации постепенно разширяват дейността си и се занимават с трафик на хора и органи, склоняване към проституция, нелегално разпространение на оръжия, порнография, продажба на нелегален софтуер, техника и други подобни продукти, контрабанда на всякакъв тип стоки. Наркокартелите са се превърнали в своеобразен тип транснационални организации, които имат йерархично подредена управленческа структура, огромен бюджет, логистична мрежа и голяма работна сила. Това със сигурност е проблем, по който двете държави ще трябва усилено да работят съвместно.  

Географският фактор обуславя силните връзки между Мексико и САЩ. Между двете страни има непрекъснати търговско-икономически и културен обмен. Мексико има потенциал да се развие като световна сила – голяма територия, население от близо 115 млн. души, наличие на природни ресурси като нефт, природен газ, сребро, злато, олово, цинк, дървесина и др. Но все още икономиката на страната не е достатъчно модернизирана. Освен това е много зависима от северноамериканските капитали. Американски транснационални компании контролират 70 % от директните чуждестранни инвестиции. 80% от външнотърговският оборот на Мексико се пада на САЩ. Парите, които работещите в щатите мексиканци изпращат на роднините си в Мексико се нареждат по обем след добива на енергийни ресурси и приходите от туризъм. Колкото и да се развива Мексико, отваряйки своята икономика, страната е все още твърде зависима от северния си съсед. Първото посещение на Обама в чужбина, след встъпването му във втория президентски мандат бе именно в Мексико (2 май 2013 г.), което показва, че страната е приоритет за Вашингтон.

 

Погледнато в регионален план, Мексико няма шанс да изпревари по военен, икономически или друг показател изключително силният си северен съсед. Въпреки това, не може да се пренебрегне фактът, че през последните няколко години страната се развива бурно и в положителна насока. Мексико е 14-та по големина икономика в света за 2013 г. и има потенциал за разрастване. Това, което пречи на латиноамериканската страна, освен наркокартелите е огромното социално неравенство между населението. Докато над 40% от него живее изключително бедно, то Мексико е родина на най-богатият човек в света – Карлос Смит. Неравенството е също географски изразено. Северно Мексико е по-богато от южната му част. Именно тази ясно изразена диференциация, може да доведе до гражданско недоволство и сблъсъци, които да се отразят мигновено на икономическото развитие.

 

САЩ са свикнали да възприемат държавите от Латинска Америка като свой заден двор и да контролират цялото Западно полукълбо. С наличието на развиващи се регионални сили като Бразилия, а защо не и една Аржентина, тази задача става все по-трудна. В този смисъл, сътрудничеството с Мексико е ключово във външната политика на САЩ. Двете страни имат взаимна изгода да работят заедно във всички аспекти.   

Публикувано на 7 Април 2014 в 15:11 часа от
Деляна Велева, магистър "Политически науки", СУ


Ключови думи:Мексико, САЩ, отношения, емигранти

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас