По форма на държавното управление Тайван е полупрезидентска република. Властта е разделена между Президентската администрация (Оffice of the President) и пет клона (Yuans): изпълнителен (Executive Yuan), законодателен (Legislative Yuan), съдебен (Judicial Yuan), контролен (Control Yuan) и изпитен (Examination Yuan). Изпълнителната власт е в ръцете на президента и изпълнителния клон. Законодателният клон по функции отговаря на националния парламент в европейските държави. Съдебният клон има компетентност по административни, наказателни и граждански дела, дела по импийчмънт на президента, дела по забрана на партии, нарушаващи конституцията, както и по дела за дисциплинарни нарушения на държавни служители. Изпитният клон решава въпросите по наемането, освобождаването, оценката на работа, размера на заплата, повишението, трансфера, награждаването на държавните служители. Контролният клон упражнява правото на импийчмънт, одит и бламиране над останалите властови органи.

Политическото пространство в Тайван (Република Китай) е разделено на два лагера: Пан-синя коалиция (Pan-Blue Coalition) и Пан-зелена коалиция (Pan-Green Coalition). Основното разграничение между тях е позицията им относно разрешаването на спора между Тайван и Китай (Китайска народна република). Пан-синята коалиция, съставена от Гоминдан (Kuomintang), Партия „Първо народът” (First People Party) и Нова партия (New Party), настоява за обединение между континентален Китай и Тайван, докато Пан-зелената коалиция, която е обединение между Демократическа прогресивна партия (Democratic Progressive Party), Тайвански съюз на солидарността (Taiwan Solidarity Union), Партия за независимост на Тайван (Taiwan Independence Party), защитава идеята за независимост на Тайван. Необходимостта от участие на страната в международната общност кара и двете коалиции да променят своята стратегия в разрешаване на конфликта, и да заложат на засилени търговски, културни и социални връзки с Пекин като средство за нормализиране на двустранните отношения.

Основните партии са Гоминдан и Демократическа прогресивна партия. Ма Унг-жей (Ма Ying-jeou), председател на Гоминдана печели президентските избори през 2008г., а през 2012 г. е преизбран. Партията разполага с мнозинство в Законодателния клон – печели 65 от общо 113 места. В опозиция са Демократическата прогресивна партия (40 места), Тайвански съюз на солидарността (3 места), Партия „Първо народът” (2 места).

Пан-синя коалиция (Pan-Blue coalition)

 Гоминдан (Кuomintang/KMT)

Гоминданът (Kuomintang/KMT) е политическа партия, чиято цел е установяването на Република Китай (the Republic of China/ROC) като свободна, демократична, просперираща и достойна модерна нация. Чл.1 от Устава на партията казва:„Гоминданът на Китай е демократична, справедлива и иновативна политическа партия. Партията се направлява от Трите народни принципа в своя стремеж да изгради развито, сигурно, първокласно общество в Тайванския регион, и да създаде свободна, демократична Република Китай, където всеки гражданин просперира”. Партията се придържа към ученията на покойния национален президент, главен директор и председател Чанг Чинг-куо (Chiang Ching-kuo) за създаването на етническа интеграция, обединение на народа, възраждане на китайската култура, упражняване на демократично конституционно управление, противопоставяне срещу комунизма и сепаратизма, както и защитаване на интересите на китайската нация.

• Възникване на партията

За начало на партията се приема далечната 1894г. В разгара на Сино-японската война (1894-1895) Сун Ятсен (Sun Yat-sen) учредява на о.Хонолулу Обществото за възраждане на Китай (Revive China Society) – революционна организация, чиято цел е да спаси китайската нация. С това събитие се свързва и зараждането на китайския стремеж към модернизация. През 1905г. Обществото за възраждане на Китай се обединява с революционните групи Общество за съживяване на Китай (Society for China’s Revival) и Обществото за възстановяване (Restoration Society) и образуват Революционен съюз (Revolutionary Union), който се бори да свали династията Цин и да установи републиканска форма на управление. Република Китай е основана на 1 януари 1912 г., монархията пада на 12 февруари 1912 г., а през м. август Революционният съюз и 5 по-малки прореволюционни партии се сливат в Гоминдан. За председател е избран Сун Ятсен, който заема и поста президент на Китайската република. Две години по-късно партията се реорганизира в Китайска революционна партия (China Revolutionary Party), а от 1919 г. носи името Гоминдан на Китай (the Kuomintang of China). Процесът по реорганизация на партията завършва по време на първия национален конгрес (1924), на който се приема политическата теория на Сун Ятсен, включваща Трите народни принципа (Three Principles of the People) – национализъм, народовластие и народно благосъстояние.

Позиция в спора Тайван-КНР

В отношенията Тайван-КНР президентът Ма Унг-жеу възприема политиката на „трите не-та” – не на обединението, не на независимостта, не на употребата на сила – в резултат на дългогодишно следваната политика на „трите не-та” на КНР: не на независимостта на Тайван, не на „два Китая” или „един Китай, един Тайван”, не на членството на Тайван в организации, където се изисква държавност. Президентът е на мнение, че политиката на „трите не-та” ще гарантира сигурността и достойнството на Тайван, ще допринесе за подновяване на приятелските отношения с Пекин, ще осигури мир и стабилност в района на Тайванския пролив. Запазване на статуквото е основен компонент в политиката на управляващата партия, тъй като позволява на засегнатите страни да предприемат преговори по важни въпроси без намесването на политическия елемент. Въприемането на „гъвкава дипломация” цели не само да урегулира отношенията Тайван-КНР, но да засили връзките на Тайван с международната общност. Този подход е в съзвучие със следваната от САЩ политика за запазване на статуквото в Тайванския пролив като гаранция за мира и сигурността в Източна Азия.

Гоминданът придава на Закона за отношенията с Тайван (Taiwan Relations Act), приет за урегулиране на конфликта след като САЩ сменят позицията си на дипломатическо признаване от Тайпе към Пекин, изключително важно значение за развитието на отношенията Тайван-КНР, стабилизирайки триъгълната дипломация между Тайван, САЩ и КНР. Благодарение на него Тайван и Китай успяват да се концентрират върху вътрешнодържавните проблеми – Тайван се трансформира в значителна икономическа сила и демокрацията процъфтява, докато Китай се превръща в глобална икономическа сила. Взаимодействието между страните е улеснено от икономическия просперитет и по този начин Законът за отношенията с Тайван играе основна роля в прехода от враждебност към формирането на обща ценност между засегнатите страни, а и за мира и стабилността в Източна Азия.

Засилването на икономическите връзки с континентален Китай цели намаляване на международната изолация на страната. Затова разрешаването на политическите проблеми е оставено на втори план, едва след установяването на солидни икономически, културни и образователни обмени с Пекин, които да служат като основа за взаимно доверие.

Двустранни отношения със САЩ

Президентската администрация силно разчита на ролята на балансьор на САЩ в спора Тайван-КНР. Възприема се стратегията за задълбочаване на двустранните взаимоотношения с Вашингтон. Управляващата партия гледа на американските оръжейни доставки и подкрепата за участието  в глобалните отношения като средство за повишаване на позицията на Тайван в случай на нарушение на баланса на сила в Тайванския пролив.

Национална политика по сигурност

Провокативната политика на управляващата Демократическа прогресивна партия в периода 2000-2008г., насочена към де юре независимост, засилва антитайванските настроения сред китайските управляващи, накърнява международната подкрепа за Тайпе, отслабва националната отбрана и намалява желанието за борба сред тайванския народ. За предотвратяването на тези негативни тенденции новата власт залага на следните политики:

• периодичен преглед на размера, структурата и инфраструктурата на военните сили;
• засилване на професионализма, лидерските качества и военните морал;
• увеличаване на броя доброволци в тайванската армия;
• задължително 3-месечно обучение за мъжете;
• насърчаване на силно чувство за респект към славната военна традиция на Тайван;
• възможност за достигане до високи постове на най-талантливите и компетентни войници;
• подобряване на стандарта на живот на военните и повишаване на техните надници;
• издигане на морала сред войниците;
• разходите за националната отбрана са поставени на мин. 3% от БВП, като специален бюджет при извънредни обстоятелства не се предвижда. Съотношение на разходите за персонал:операции:военно инвестиране= 4:3:3;

• гъвкаво използване на правителствени и търговски подходи за внос на модерно оръжие;
• засилване на отбранителните индустрии посредством ефективното използване на технологични трансфери и индустриално сътрудничество, установено в договорите за закупуване на оръжие;
• стартиране на междувоенен обмен с Китай и преговори за мир в района на Тайванския пролив;
• противопоставяне на разработването на ядрено оръжие в Тайванския пролив и Източна Азия;
• придържане към основната и дългогодишна позиция на Тайван да не разработва ядрено оръжие и др. оръжие за масово унищожение.

Финансова политика

Във финансково-икономически план партията обещава да използва следните лостове за разрешаване на проблемите, създадени от предишното управление:

• въвеждане на пакет закони и програми, насочени към учредяването на клонове на чуждестранните финансови институци и завръщането на местния капитал и човешки ресурси с оглед поддържането на икономическото развитие и създаването на работни места;
• въвеждане на ограничения във финансовите закони и правилници с цел насърчаване на иновацията и придържане към международната практика;
• реформи в данъчната система;
• въвеждане на заеми за стартиране на микро бизнеси с оглед подпомагането на финансово затруднениете;
• преразглеждане на втората финансова реформа и разследване на корупционните скандали, свързани с нея;
• участие в китайския пазар: въвеждане на механизъм за сигнализиране и разрешаване на  финансови злоупотреби, облекчаване на работата на механизма между Тайван и Китай за финансов надзор, предоставяне на състезателно предимство на местните финансови интитуции в китайския пазар;
• разширяване на капиталния пазар: допускане на Китай да инвестира в стоковия пазар на Тайван, намаляване на ограниченията за въвеждане на чуждестранни финансови продукти, както и за инвестирането в чуждестранни финансови продукти;
• разрешаване на трудовите проблемите, свързани със сливането на финансовите институции, като се отчитат спецификите на отделния случай;
• включване на работниците в борда на държавните банки.

 Нова партия (New Party/NP)

През август 1993 г. група отцепили се от Гоминдана членове поради идеологически различия и „недемократичните привички на партията” създават Новата партия (New Party/NP). Сред основателите й са такива бележити политици като Уонг Чен-шен (Wang Chien-shien), бивш финансов министър, и Джау Шау-конг (Jaw Shau-kong), бивш ръководител на Администрацията за екологична защита. Те залагат на платформа за антикорупция и социална справедливост. Целта на партията е да привлече недоволните от управлението на Гоминдана и от застъпничеството на Демократичната прогресивна партия за независимост на Тайван.

 Партия „Първо народът” (People First Party /PFP)

Партията „Първо народът” (People First Party/PFP) е третата по големина партия в Законодателния клон. Учредена е от бивши членове на Гоминдана, след като техният фаворит за кандидат за президентските избори през март 2000 г. Джеймс Сунг (James Soong) не е номиниран от партията. Той е избран за лидер на новосформираната партия.

Гоминданът и Партия „Първо народът” формират Пан-синята коалиция, за да се противопоставят на управлението на Демократическата прогресивна партия (Democratic Progressive Party). Партията се слива с Гоминдана преди изборите за Законодателния клон през януари 2008 г.

 

Пан-зелена коалиция (Pan-Green Coalition)

 

Демократическа прогресивна партия (Democratic Progressive Party/DPP)

Демократическата прогресивна партия е създадена на 28 септември 1986 г., по време когато политическите партии са все още поставени извън закона. Обещанията за самоопределение привличат местното тайванско население, което дълго време е смятано за второкласно от поддръжниците на Гоминдана, преместили се от континентален Китай на острова през 1949г. Година по-късно, през 1987 г, военното положение е отменено и политическите партии са легализирани.

Позиция в спора Тайван-КНР

Демократическата прогресивна партия разглежда Тайван като суверенна и независима държава, невлизаща в границите на Народна република Китай. Суверенитетът на Тайван не се разпростира върху континентален Китай. Тя защитава тези възгледи, позовавайки се на исторически факти. Според договора от Шимоносеки, подписан през 1895г. след китайско-японската война, управляващата династия Цин е принудена да отстъпи провинцията Тайван на Япония. По време на японското колониално управление в континенталната част на Азия се създава Република Китай през 1912г. В края на Втората световна война през 1945 г. правителството на Република Китай обявява Тайван за своя провинция. Следва Гражданската война в Китай, в резултат на която правителството на Гоминдана се премества на острова. Междувременно режимът на Китайската комунистическа партия обявява установяването на Китайската народна република. Оттогава правителството на Република Китай има юрисдикция над о. Тайван и архипелазите Пенгу, Кинмен, Матсу, както и няколко по-малки островчета. Затова, настояват членовете на партията, Тайван трябва да изработи конституция и да установи нация. Само така може да се гарантира зачитането и сигурността на тайванското общество.

Пекин трябва да осъзнае, че тайванският народ се противопоставя на еднопартийната система и е готов да брани своята независимост. Затова двете страни трябва да постигнат споразумение, отрязаващо едновременно различията между тях и споделеното желание за преследване на общи стратегически интереси. Необходимо е създаването на рамка за мирно и стабилно взаимодействие за разрешаването на двустранните проблеми. В глобалните търговски отношения на Тайван трябва да преобладават връзките с Китай. Тайпе трябва да подпомогне развитието на гражданското общество в Пекин и да засили културния и социалния обмен между двете общества.

Двустранни отношения със САЩ

Партията счита, че Тайван трябва да засили стратегическото партньорство със САЩ. Двете страни трябва да възстановят и задълбочат взаимното доверие, да съгласуват своите интереси във всеки един аспект. Търговското, културното и социалното сътрудничество трябва да се засилят.

 

Финансова политика

Като островна държава и важен член на международната икономическа общност, Тайван трябва да продължи да преследва икономическо развитие и да възприема независими политики, които да предотвратят влиянието на колебанията в световната икономика. Партията настоява правителството да въведе напредничава данъчна система, което ще спомогне за поддръжането на стабилен икономически растеж и просперитет. Отправят се следните препоръки към управляващите:

• зачитане на частната собственост;

• насърчаване на стабилен икономически ръст;
• осигуряване на пълна заетост;
• подкрепа за малкия и средния бизнес;
• насърчаване на балансирано развитие на всеки сектор от икономиката;
• защита на околната среда;
• допускане на частни инвестиции в държавни предприятия;
• развитие на селскостопански и риболовни ресурси;
• усъвършенстване на финансовата, данъчната и валутната система.

 

Социална политика

Партията твърди, че невъзможността на правителството да изгради система на социално благоденствие, която да отговаря на нуждите на модерното общество, довежда до загубата на нравственост, сигурност и връзки с обществото на голяма част от тайванския народ. За да се справи с тези трудности правителството би трябвало да:

• изгради честна и стабилна система на социално благоденствие;
• установи система на социално осигуряване;
• подобри изпълнението на Закона за трудовите стандарти (Labor Standarts Law);
• пристъпи към приватизация на държавните предприятия;
• облекчи затрудненията от нарастването на населението.

Национална политика по сигурност

Лидерът на партията Су Ценг-чанг (Su Tseng-chang) отправя следните препоръки за приспособяване на отбранителната стратегия към „нарастващите военни заплахи от Китай” и за „изграждането на самостоятелна отбранителна способност на Тайван”:

• осъществяване на конкретни и подробни мерки за засилване на способностите за киберотбрана;
• ускоряване на произвеждането на подводници;
• трансформиране на въздушните способности на Тайван - инкорпориране на съвременни широкообхватни безпилотни военни самолети (unmanned combat air vehicles – UCAVs) и изследвания за произвеждането на следващо поколение бойни реактивни самолети.

 

Тайвански съюз на солидарността (Taiwan Solidarity Union/TSU)

Партията е основана през 2001 г. от бившия президент Лее Тенг-хуй (Lee Teng-hui), който се отцепва от Гоминдана след президентските избори през 2000 г. Целта на партията е да „стабилизира политическата ситуация, да насърчава икономиката, да консолидира демокрацията и да укрепи Тайван”. Тайванският съюз на солидарността привлича част от електоралната маса на Гоминдана и Демократическата прогресивна партия. Първоначално партията допуска за членове единствено кандидати на национални и местни избори, но след октомври 2002 г. започва да набира членове и сред обикновените граждани. Обединението с Демократическата прогресивна партия не продължава дълго.

Партия за независимост на Тайван ( Taiwan Independence Party/TIP)

Партията е учредена на 6 октомври 1996 г. Основната цел е създаването на независима тайванска нация. В редиците на партията влизат такива бележити личности като проф. Лин Шан-тиен (Lin Shan-tien) и проф. Ли Унг-ших (Li Yung-chih) от Националния тайвански университет, проф. Чунг Чи-минг (Chuang Chi-ming) от Университета в Там Канг – допреди това ревностни защитници на Демократическата прогресивна партия. Видимото отслабване на придържането на партията към преследване на тайванската независимост провокира в тях решимостта да създадат политическа партия, която е насочена изцяло към независимост на страната.

Основните актъори в политическата арена на страната са Гоминданът и Демократическата прогресивна партия. Въпреки различията в крайния резултат от разрешаването на спора между Тайван и Китай – обединение или независимост – и двете партии залагат на един и същ подход, а именно засилване на  двустранните икономическите, културните и социалните връзки. Тази промяна в следваната партийна линия е породена от осъзнаването на невъзможността Тайван да участва пълноценно в международните отношения и да гарантира своята сигурност, ако отношенията му с КНР са обтегнати. Другият ракурс на политика, по който позициите им се доближават, е отношенията със САЩ – залага се на засиленото партнъорство в различни области. Програмите за национална сигурност целят да повишат отбранителната възможност на страната при евентуална заплаха от Пекин. В икономическата сфера се отчита ползата от икономическите връзки с континентален Китай и се лансират идеи за насърчаване на чуждестранните инвестиции.