Характеристика на Северно-кавказкия регион

Северен Кавказ е географски регион, разположен в югоизточната част на Руската федерация. Той включва автономните републики Адигея, Карачаево-Черкезия, Кабардино-Балкария, Северна Осетия-Алания, Ингушетия, Чечения и Дагестан. Като част от Руската федерация, Северно-кавказкия регион е включен в състава на Северно-кавказки федерален окръг и Южен федерален окръг.


Кавказ е планинска верига в Евразия, простираща се между Черно и Каспийско море, която е дала име на историко-географската област Кавказ. Разположена е на територията на Русия, Грузия, Армения, Азербайджан, Турция и Иран. Главната кавказка планинска верига се простира на 1500 км. от запад на изток, между пролива Керч и Апшеронския полуостров. Най-високият връх в Кавказката планинска верига е Елбрус, който със своите 5642 м. е най-висок в Русия и Европа.


Три са основните пейзажи, които нормално се разграничават в Кавказ: ниски и достъпни брегови ивици на Черно и Каспийско море, плодородни долини, ниско-хълмисти райони и високи планини. Векове наред, планините са действали като възпиращ механизъм срещу тези, опитващи се да завладеят региона и да го приобщят към външни нрави, порядки и религия. Планините са служили и като убежище на тези кавказки народи, които са избрали да не бъдат поробени от външна военна сила.


Климатът в региона е разнороден, с изявен контраст по северните склонове на Кавказката планинска верига, която е изложена на студени атмосферни фронтове от континентална Русия.
Северен Кавказ е най-нееднорното в етническо и лингвистично отношение пространство в бившия СССР. Тук от векове съжителстват различни култури, традиции и социални структури. Съществуващият етнографският термин „Северно-кавказки народи” обхваща етнически групи, чиито майчин език принадлежи към различни лингвистични групи. В рамките на един относително малък по територия регион, могат да бъдат разграничени три различни етнолингвистични семейства: кавказки народи (черкези, чеченци, различните етнически групи на Дагестан и др.); тюркски народи (карачаи, балкари, ногаи и др.); индоевропейски народи (руснаци, осетинци, арменци и др.). Това са различни типове идентичност, понякога трудно съвместими помежду си, с подчертано различно отношение към руския център. Въпреки това, северно-кавказките народи споделят близки културни навици и ценности, благодарение на сходния си начин на живот. Те носят славата на непобедими воини, както във войните помежду си, така и във военните сблъсъци с външни за региона народи. Владеели са еднакво добре както изкуството на ездата, така и направата и ползването на мечове. Сред основните способи за препитание са били войната, скотовъдството и земеделието.

Високопланинският релеф на Северен Кавказ поражда популярната теза, че е труден за присъединяване и адаптиране към чужда държавна структура, в случая руската. Според Фернан Бордел, планинските региони остават в периферията на големите „цивилизационни модели”. Бордел стига до заключението, че „цивилизацията в планините никога не е стабилна” и че планинският свят „постоянно трябва да бъде завземан, завладяван и отново завоюван”. По този начин, той обяснява, че специфичният манталитет на планинските общества се формира в голяма степен под влияние на географския фактор.

Демографските показатели в Северен Кавказ се различават от тези, които са норма за останалата част от Руската федерация. През последното десетилетие се наблюдава растеж на населението и спад на смъртността и емиграцията. За периода от 1990 г. до 2009 г. населението на региона плавно нарества с 1.68 млн. души, главно поради високите нива на раждаемост сред мюсюлманското население. В Република Чечения раждаемостта е най-висока, отчитайки през 2009 г. 29 новородени на всеки 100 жители.


Републиките на Северен Кавказ  са населени с едно от най-младото население в Руската федерация, което съставлява около една трета от цялото население за региона. В Чечения процентът на младите е 32.9%, в Ингушетия е 28,9% и Дагестан е 25.4%. Основен проблем се запазва високата детска смъртност, но от друга страна продължителността на живот в региона е сред най-високите за цялата Федерация.


Въпреки положителният прираст, отчетен за за целия регион, руското етническо население постепенно намалява поради ниските нива на раждаемост и относително високия ръст на емиграция. Тези процеси се отразяват най-видимо в републиките Чечения и Ингушетия, където през последните две десетилетия процентът на етническите руснаци е намалял няколко пъти. Тези показатели дават основание да се смята, че Ингушетия и Чечения са с моноетнически състав.

 РЕПУБЛИКА

ПЛОЩ КМ²

ЧИСЛЕНОСТ

СТОЛИЦА

ЕТНИЧЕСКИ ГРУПИ 

%

РЕЛИГИОЗНИ ГРУПИ  %

Адигея

7 600

447 109

Майкоп

руснаци – 68;

адигеи – 24,18;

арменци – 3,41;

украинци – 2,03;

кюрди – 0,81;

Православни – 72;

мюсюлмани – 20.

Чечения

15 647

1 325, 000

Грозни

чеченци – 62;

руснаци – 1,9;

ингуши – 12;

Предимно мюсюлманско – над 85

Ингушетия

3 513

442 000

Магас

ингуши – 94,1;

чеченци – 3;

руснаци – 0,8;

мюсюлмани – 95;

православни – 2.

Карачаево-Черкезия

14 277

472 000

Черкеск

руснаци – 42;

карачаи – 31;

черкези – 10;

абаза – 7.

мюсюлмани – 48;

православни – 13;

черкаски Хабсизъм – 12.

Кабардино-Балкария

12 470

859 939

Налчик

кабарди – 57,2;

руснаци – 22,5;

балкари – 12,7;

даргини – 4.

мюсюлмани – 55;

православни – 25,6.

Северна Осетия

7 987

706 000

Владикавказ

осетинци – 53,

руснаци – 30,

ингуши – 5.

християни – над 50;

мюсюлмани – между 15 и 20.

Дагестан

50 270

2 946 000

Махачкала

авари – 28;

даргини – 16;

кумуки, ногаи, лаки, лезги – 33;

руснаци – 3,6;

мюсюлмани – 85 (от които 4 са шиити);

православни – 8,5;

неоезичници – 2;

атеисти – 2

 

Основен поминък на населението от Северен Кавказ е земеделието, с което се обяснява ниското ниво на урбанизация. Средното ниво на селско население в региона е 51 %, спрямо 26% за останалата част от Федерацията. В републиките Чечения, Ингушетия, Дагестан и Карачаево-Черкезия селското население е дори по-високо – около 61 %.


За разрешаване на проблема с емиграцията усилия полагат както местните, така и федералните власти. Средно около 30-40 хиляди души емигрират в различни части от Федерацията, главно поради по-добри перспективи за реализация на трудовия пазар.
Един от най-сериозните проблеми в региона е некачественото здравно осигуряване. Това се дължи на недостига както на болнични заведения, така и на квалифицирани лекари и медицински сестри. През последните години ситуацията не се подобрява заради емиграцията на квалифицирана работна ръка вън от региона. Относителният дял на лекари е 38 на всеки 10000 души.


Образованието също е значителен проблем в Северен Кавказ. Има недостиг на преподаватели и учебни заведения, които да отговарят на изискванията за провеждане на нормален учебен процес. Висше образование имат около 26 % от работещите.
Безработицата в региона е ключов проблем, като броят на безработните през 2010 г. е 777 хиляди души, което е около 20 % от трудоспособните. В останалата част от Федерацията нивото на безработицата е едва 8,2%. С най-висок дял са републиките Ингушетия (53%), Чечения (42%) и Дагестан (17,2%). Повече от половината от безработните са млади хора.

 

Мнозинството от кавказките племенни общности са организирани на кланов принцип, като за обозначение на местните кланове се използва терминът тайп. Независимо, че в някои общности те все още играят важна роля при определяне на идентичност сред хората, тайповете днес са загубили своята влиятелност в обществения живот в регион. Въпреки това, съществува широкото разбиране, че конфликтността е присъща на северно-кавказките народи, защото тяхната обществена структура е кланова. По този повод бившият президент на Руската федерация Медведев отбелязва, че клановете са ключови при осъществяване на добро управление в региона. В Северен Кавказ е запазена традицията на уважение към по-старите членове (старейшини) на тайповете. Те често регулират обществените отношения. Политици, управляващи и активисти търсят подкрепа от старейшините в тайпа, за да засилят своите позиции.

Социален фундамент в Северен Кавказ е традиционното обичайно право, обозначено с термина адат. Той означава местно, традиционно право, което се предава в устна форма и днес представлява неформална легална система, която се прилага от старейшините в тайпа. Адатът регулира формите на обществените отношения, като може да се наблюдава известно сходство между кавказкия адат и обичайното право на албанските племенни общности. Конфликтите в региона се разрешават главно по три способа: позовавайки се на федералните закони, на адата и на шариата (ислямско право). Днес, до голяма степен, адатът е подменен от шариата. В Чечения и Ингушетия семейни и имуществени спорове обикновено се разрешават по нормите на шариата. Въпреки това, адатът се прилага при разрешаване на криминални случаи, отвличания, публични обиди, унижение и прелюбодеяния.


Най-противоречивата форма на адата са кръвните вражди. Присъщи са за републиките Чечения и Ингушетия, а понякога и сред авари, кумуки и другите народи от Дагестан. Според адата, кръвните роднини на жертвата имат право да накажат извършителя на убийството или негов непосредствен роднина. Съществува и практиката за наказване на осъдени в прелюбодеяние жени със смърт. Тази практика е присъща за Чечения, Ингушетия и Дагестан. Често, законовата система, в лицето на федералните и местните власти, не се намесва при разрешаването на подобни обществени конфликти.  


В същото време и адатът и шариатът уреждат процедурите по помирение (маслият), които включват участието на религиозни лидери и други уважавани от обществото членове. Двете Чеченски войни създават много предпоставки за кръвни вражди между отделните кланове. С тази цел са създадени комисии за помирение, които до август 2012 г. постигат успех в над 150 случая на кръвна вражда.

Публикувано на 23 Юли 2014 в 15:14 часа от
Диан Димитров


Ключови думи:Кавказ, Дагестан, Ингушетия, Чечения

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас