Новото управление в Нигерия


Изминаха три месеца от встъпването в длъжност на новия нигерийски президент Мухамаду Бухари. Неговото избиране породи големи надежди сред гражданите на африканската страна. Генерал Бухари (бивш предводител на един от военните режими през 80-те години) използва първата си реч като държавен глава, за да подчертае привързаността си към демокрацията и да обяви основните си управленски цели: победа над тероризма в Нигерия, борба с корупцията, оздравяване на икономиката, осигуряване на справедлив социален ред. Новият президент има поле за действие, тъй като неговата партия Обединен прогресивен конгрес спечели мнозинство и в двете камари на нигерийския парламент.
Безспорно най-обсъжданата тема са действията срещу ислямистката групировка „Боко Харам“. Правителството на Мухамаду Бухари се опитва да продължи успешната офанзива на предишното управление. През последните няколко месеца нигерийската армия отблъсна терористичната организация от много от контролираните от нея територии в североизточната част на страната. Бяха освободени стотици цивилни (включително жени и деца). Бойците на „Боко Харам“ се принудиха да се оттеглят в гората Самбиса в щата Борно.
Едно от първите действия на генерал Бухари след встъпването му в длъжност беше да премести щаба на операцията срещу ислямистите от Абуджа (столицата на страната) в Майдигури. Градът е столица на щата Борно, където се водят основната част от сраженията. Този ход има за цел да даде на военното ръководство по-добър поглед върху събитията и повече време за реакция. Беше проведена и среща с политическите лидери на другите държави, които участват в коалицията срещу „Боко Харам“ (Нигер, Чад, Камерун и Бенин). Постигна се споразумение за създаване на обща армия, която да има възможност за координирани действия.
Ислямистката заплаха за Нигерия обаче далеч не е преминала. Успехите на правителствените сили означават, че бойците на терористичната организация вече нямат същата възможност да планират и изпълняват масирани нападения над цели градове в североизточните щати на Нигерия. Те обаче все още извършват жестоки терористични актове. Само през месеците юни и юли (по време на свещения за мюсюлманите месец Рамадан) при атентати на „Боко Харам“ са загинали стотици души (над 350 само от началото на юли). Повечето от атаките са на територията на Нигерия, но някои са извършени в Камерун, Нигер и Чад. Има отчетлива тенденция  да бъдат нападани джамии. Обяснението на групировката е, че молещите се там са предали исляма, понеже не са се присъединили към свещената война. Изключително притеснително е и използването на жени и деца като атентатори-самоубийци.
Друг проблемен регион е делтата на река Нигер в южната част на страната. Там са съсредоточени повечето залежи от нефт-основен продукт за износ на нигерийската икономика. Областта е била арена на противопоставяне между различни паравоенни организации и силите на централното правителство през последните две десетилетия. Повод е добивът на нефт от страна на чуждестранни компании (Шел, Шеврон и др.). Корпорациите увреждат околната среда в региона, а в замяна етническите групи от Делтата получават нищожна част от приходите. Това кара част от населението да се организира и въоръжи. Създадените паравоенни организации действат чрез различни методи-саботиране на добива на нефт, отвличане на нигерийски и чуждестранни граждани, нападения над силите на реда и пр. Понякога отделните групировки се конфронтират и помежду си. Това дава основания на съмненията, че всъщност те действат много повече за своя лична изгода, отколкото за благото на етническите групи, от чието име се борят.
В ранните години на конфликта нигерийското правителство използва крайно силови методи за неговото разрешаване. Армията извършва репресии срещу мирното население в областта, които са остро осъдени от международната общност. Съществуват доказателства, че насилствените мерки са подкрепени и от чуждестранните нефтодобивни компании (най-вече Шел).
В по-ново време управляващите Нигерия приемат нови подходи за справяне с кризата, които допълват действията на армията. През 2000 г. е създаден Комитет за развитие на Делтата на Нигер. Неговата дейност има за цел да подобри живота на хората в общността, като по този начин намали социалното напрежение. Започват преговори с представители на паравоенните организации, които трябва  да постигнат мирно разрешаване на конфликта. Част от организациите се съгласяват да се разоръжат в замяна на амнистия за досегашните си действия. Към момента (въпреки някои отделни покачвания на напрежението) регионът е доста по-спокоен, отколкото Североизточна Нигерия. В началото на юни Мухамаду Бухари се обърна към населението на областта с призив за мир и запазване на добрите отношения с централната власт. Президентът обяви планове за мащабни инвестиции, с чиято помощ Комитетът за развитие ще може да осъществи различни инфраструктурни и социални проекти. Общият размер на инвестициите ще бъде 750 милиарда найри (около 3,5 милиарда евро).
През последните месеци нигерийските власти бяха разтревожени и от дейността на нелегалното радио „Биафра“. Станцията носи името на регион в Югоизточна Нигерия, който през 60-те години на миналия век се отделя от страната и започва война с нея. Водещите пропагандират възстановяването на Биафра. Те извършват призиви към населението в региона да се въоръжи и да се опълчи на силите на централната власт. Новото нигерийско правителство положи усилия, за да прекрати дейността на радиото. През юли неговите оператори бяха арестувани, а техниката им беше конфискувана.
Друг аспект от управлението на новия президент е борбата с корупцията, отношението към досегашните управляващи и защитата на свободите на гражданите. Парадоксално или не, победата на бившия военен диктатор Бухари беше приветствана (както в страната, така и по света) като успех за демокрацията в Нигерия. Това беше първият случай, в който действащ държавен глава (Гудлък Джонатан) е победен от опозиционен политик. Очакванията на гражданите са, че новият президент ще защитава правата им и ще спомогне за укрепването на демократичния процес в страната.
Предаването на властта се извърши мирно. Гудлък Джонатан призна победата на своя наследник и му пожела успех при изпълнението на задълженията му. От своя страна Бухари заяви намерението си да се придържа към нормални отношения с вече опозиционната Народна демократическа партия и да не провежда реваншистка политика спрямо нейните кадри. Някои скорошни действия на държавната власт обаче подлагат на съмнение тези намерения на новия президент.
Става дума например за ареста на Самбо Дасуки, бивш главен съветник по въпросите на сигурността в правителството. Той беше освободен от поста си на 13 юли. Три дни по-късно части на нигерийските служби за сигурност нахлуха в дома му в Абуджа и го държаха под домашен арест близо ден. Бяха претърсени къщата му, както и тази на баща му в северния град Сокото. Версиите на управляващи и опозиция се разминават. Според Народната демократическа партия действията на службите за сигурност представляват посегателство върху демокрацията. Говорител на партията заяви, че инцидентът е знак за това, че управляващата партия ще използва силови методи, за да се разправи с политическите си противници. Версията на управляващите обаче е, че акцията е част от мащабната борба с корупцията. На Дасуки бяха повдигнати обвинения за злоупотреба с власт, корупция и притежание на опасни оръжия (от дома му бяха конфискувани девет лични автомобила, пари в брой и три автомата).
Друго обвинение срещу управляващата политическа формация е, че използва службите за сигурност, за да повлияе върху избирателния процес. Конкретно става дума за (предполагаемо) оказване на натиск върху избирателни комисии, за да бъдат променени резултатите от някои местни избори в страната.
След идването си на власт Мухамаду Бухари предприе сериозни кадрови промени по върховете на държавната администрация. Те обхванаха и главнокомандващите на армията, флота и военновъздушните сили. Отново има поне две възможни интерпретации. Едната е, че се извършва политическа чистка, която да премахне всички кадри на Народната демократическа партия. Другата е, че по този начин държавният апарат се оздравява, като се премахват неефективните ръководители. В случая на сменените военни началници става дума и за изчистване на образа на нигерийските въоръжени сили. Армията е обвинявана в извършване на жестокости спрямо цивилното население при борбата си с „Боко Харам“. Един от обвиняемите е именно бившият главнокомандващ въоръжените сили Алекс Бадех.
Докато изпълнителната власт в Нигерия се бори с проблемите на сигурността и корупцията, пред законодателната власт в страната стои въпросът за обединението. Представителите на Обединения прогресивен конгрес в парламента се разделиха на отделни фракции. Поводът беше определянето на конкретните личности, които да заемат престижните и влиятелни длъжности в парламента (председател на Камарата на представителите, председатели на комисии и пр.). Наложи се дори заседанията на долната камара на законодателния орган да бъдат временно преустановени. Президентът Бухари и ръководителите на политическата формация организираха среща, на която подчертаха значението на партийното единство и призоваха представителите в парламента да защитават общите идеи и ценности. Вътрешното противоборство в Обединения прогресивен конгрес е тревожен знак. Ако не бъде овладяно, то ще затрудни вземането на политически решения. Това пък ще попречи на президента и неговата администрация да изпълняват политиката си.
Когато генерал Бухари прие властта от Гудлък Джонатан, той се зарече да подобри икономическото и социалното положение в Нигерия. Страната е най-голямата икономика в Африка (предвиждат се 522 $ милиарда БВП през 2015). Доходите обаче остават ниски (около 10% от средните за САЩ). Икономическите проблеми пред новия президент са разнообразни. Водеща роля за икономиката имат земеделието и добивът на енергийни суровини. Въпреки това, Нигерия не може да задоволи изцяло нуждите си от тези стоки, което налага част от тях да бъдат внасяни. Друг голям проблем е лошото качество на електроснабдяването. Данни на Световната банка сочат, че над една трета от страната не е електирифицирана. Това са предимно отдалечените селски райони. Самото качество на предоставяните услуги е лошо. Прекъсването на електричеството е обичайно явление. Слабото развитие на енергийния сектор е пречка и за развитието по принцип. Огромна част от останалите сфери на икономиката (производство на стоки, сектор на услугите и пр.) зависят пряко от качеството на електроснабдяването. Още един тревожен момент е безработицата. Нигерия е страна с огромен брой младо население (над 45 милиона са хората между 15 и 30 години). Възможностите на тези граждани за реализация обаче са ограничени.
В предизборната си програма Обединеният прогресивен конгрес отбелязва икономическите и социалните проблеми пред Нигерия и предлага варианти за облекчаването им. Особено внимание е отделено на проблема с електрификацията. Предвижда се допълнителна либерализация на пазара на енергия, използване на алтернативни източници на енергия (т.нар. „зелена енергия“), електрификация на селските райони, борба с данъчните измами и корупцията в сектора. Програмата обещава и допълнителни субсидии за земеделието, с което се цели да бъде стимулирано производството и да бъдат създадени работни места за младите хора.
Президентът Бухари потвърди идеите на своята политическа сила в първата си реч като държавен глава. Досегашното му управление обаче се оказва „тихо“ на икономическия фронт. Противниците на държавния глава го критикуват за бавното вземане на решения в тази област (например при определянето на състава на правителството и при обявяването на конкретния си икономически план). Има данни, че това привидно бездействие води до несигурност сред потенциалните чуждестранни инвеститори.
Съществуват и противоположни възгледи. Според тях борбата с корупцията и действията срещу „Боко Харам“ представляват неразделна част от икономическата политика. Бюджетът на Нигерия (както на национално, така и на щатско и местно ниво) разчита много на приходите от търговията с горива. Ограничаването на злоупотребите ще доведе до повече разполагаеми средства за различните звена на управлението. Това ще означава и повече финансиране за ключови сектори в икономиката. Премахването на корупционните практики ще бъде стимул и за чуждестранните корпорации да започнат бизнес в Нигерия. Установяването на ясни и честни правила на пазара ще премахне възможността висши държавни служители да изнудват частния сектор. Победата над „Боко Харам“  също ще има положителен ефект-мирът е основна предпоставка за икономическото развитие на която и да е страна. Привържениците на новия президент считат още, че бавното начало на управлението му всъщност представлява внимателно планиране, което ще доведе до по-качествени решения за икономическите проблеми. Факт е, че вземането на бързи мерки невинаги води до положителни резултати. Например пълната либерализация на пазара може да има добри последствия в дългосрочен план (повишаване на конкурентноспособността, развитие на технологиите и инфраструктурата и пр.). В краткосрочен план обаче тя може да доведе до покачване на цените, което да удари потребителите.
Мухамаду Бухари  провежда активна външна политика. От началото на мандата си той на няколко пъти се срещна с чуждестранни лидери. Най-важните срещи бяха със страните от Г 7 (8 юни 2015), със съседни африкански държави и с президента на САЩ Барак Обама (20 юли 2015).
На срещата между лидерите от Г 7 и нигерийския президент се обсъждаха разнообразни теми. Най-важната беше опасността от тероризма и мерките за неговото ограничаване. Бухари представи и социалните и икономическите проблеми пред управлението си. Страните от Групата на седемте заявиха подкрепата си за новия държавен глава на Нигерия и за неговите искания.
Срещата с лидерите на съседните африкански страни беше проведена в Абуджа. Причина за нея беше вече споменатият проект за създаване на общи въоръжени сили срещу „Боко Харам“. Успех за Бухари беше приемането на неговото предложение обединената армия да бъде под постоянно нигерийско командване.
Мухамаду Бухари се срещна с Барак Обама (както и с някои от членовете на правителството му) във Вашингтон. Президентите на двете страни обсъдиха проблемите на сигурността и корупцията. Американският държавен глава обеща на нигерийския си колега съдействие при изпълнението на предстоящите реформи. Обама каза още, че се надява „Нигерия да се превърне не само в котва на просперитет и стабилност в западната част на континента, но и да бъде великолепен пример за развиващите се страни по света“. Генерал Бухари пък изказа благодарността си към САЩ и страните от Западна Европа за това изборите в страната му да бъдат честни.
Нигерия определено се нуждае от Запада. Правителствата и частните компании на най-развитите държави са добър инвеститор в икономиката. Също така Западна Европа и САЩ могат да бъдат хубав модел за успешно демократично управление. Важи обаче и обратната зависимост. Със създаването на обединената армия Нигерия показа, че е способна да бъде лидер на африканския континент. Страната разполага със сериозен запас от ресурси, включително и човешки. Западните политически лидери осъзнават потенциалната сила на Нигерия. Те ще се опитат да поддържат добри отношения с новото нигерийско правителство. При тези свои усилия те ще се конкурират за влияние с ръководството на Китай (страната е водещ инвеститор в Африка).
Досегашните оценки за президента Бухари са противоречиви. За противниците си той е прикрит диктатор, който не е забравил миналото си и се опитва да върне страната към времената на военните хунти. Тези хора считат, че действията на полицията и на специалните служби в Нигерия представляват метеж, който трябва да разколебае противниците на управлението. Опонентите на новия държавен глава смятат също, че той не е достатъчно компетентен, за да се справи с поставените задачи  (конкретно в сферата на икономиката). Привържениците на Бухари обаче са на друго мнение. За тях акциите на службите демонстрират волята на президента да управлява твърдо, но справедливо и да наказва тези, които са се провинили. Защитниците на новия държавен глава изтъкват и неговата харизма и обединителна сила (особено за населението в северната част на страната).
Три месеца е твърде кратък срок, за да бъде дадено категорично мнение за което и да е управление. Добър или лош, Мухамаду Бухари беше избран по демократичен начин. Най-доброто решение за момента е да му бъде дадено още време, за да реализира вижданията си за Нигерия.

 

 

 

Публикувано на 31 Август 2015 в 10:00 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:Нигерия, три месеца на новото управление, Мухамаду Бухари, президент

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас