Новото преселение на народите

През последните години гражданската война в Сирия и хаосът в Средния Изток прогониха милиони души от родните им места. Мнозина от тях се насочиха в посока Европа и света заговори за бежанската криза и проблема с бежанците. Мнозина се възползвахa от ситуацията и претовареността на органите за сигурност в Европа за да влязат на територията на стария континент. Въпреки всеобщото мнение, че повечето бежанци са от Ирак и Сирия, те предимно бяха емигранти от Африка, които в много от случаите не бягат от войни и конфликти, а търсят по-добър живот.

Случващото се в момента може да се определи като началото на дългосрочна тенденция, която ще продължи да се развива през следващите десетилетия. Това е така поради факта, че климатичните промени стават все по-драстични и необратими и големи територии в Африка са изложени на екстремално засушаване, предизвикващо глад и прогонващо големи групи от хора от традиционните им местообитания. Изменението на климата вече е реалност и се очаква да продължи: температурите се повишават, режимът на валежите се измества, ледниците и снежната покривка се топят, а морското равнище се покачва.

Все по-голяма е ерозията на почвата и на места не са падали никакви валежи вече години наред. Все по-често доскоро плодородни земи се превръщат в пустини, които не могат да изхранват живеещите там.

Според председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер чрез неизпълнението на Парижкото споразумение за климата и зачестилите природни бедствия вероятно ще се стигне до нова вълна от 250 милиона климатични бежанци в следващите години. По данни на Световната хранителна програма на ООН най-силно засегнатите държави са Зимбабве, Малави, Мозамбик. В тях хиляди глави добитък са умрели, водните резервоари са пресушени, а реколтите са съсипани. Вече има приблизително 32 милиона души, които не могат да са сигурни в прехраната си, в южните региони на Африка. Всички тези хора, съвсем естествено, ще потърсят спасение като повечето от тях ще емигрират и ще се присъединят към потоците бежанци участващи в своеобразното ново преселение на народите.

Сушата в Африка е само едната страна на проблема, докато там няма и капка вода на други места по света тя постоянно се увеличава и заплашва да заличи цели острови и държави.

Подобни са случаите в Индия и Бангладеш. Там населението на Сундарбан в устието на река Ганг в Бангладеш и Западен Бенгал в Индия е заплашено от увеличаващото се морско равнище. През последните 20 години четири острова са изчезнали в морето, оставяйки 6000 души без дом. Хората са започнали да строят диги и бамбукови огради, за да защитят селата и нивите си от морето, но без особен успех. Навлизащата към вътрешността солена вода намалява плодородието на почвата и на практика обрича населението на глад.

Обитателите на потъващи островни държави няма къде да избягат. Такава страна е Кирибати в Тихия океан. Части от кораловите острови, на които е разположена вече са под вода, а покачването на морското ниво скоро ще погълне и останалите. Поради тази причина страната преговаря да закупи земя от архипелага Фиджи и да пресели населението си, възлизащо на около 103 000 жители. На риск от изчезване са изложени и Маршаловите острови, остров Тувалу в Тихия океан, Малдивите и Сейшелите в Индийския океан.

Единствената възможност за справяне с тези проблеми е да осъзнаем опасността, която е надвиснала над нашите деца и заедно да се опитаме да променим тази негативна тенденция.

Само отговорно отношение към ресурсите, които потребяваме и вредите, които оказваме на околната среда наред с подпомагането на бедните общности да се адаптират към изменението на климата и да останат в техните собствени региони ще намали броя на бъдещите климатични бежанци.

Публикувано на 19 Януари 2018 в 11:36 часа от
Христо Иванов


Ключови думи:климатични промени, бежанци, климатични бежанци, глобално затопляне, природни бедствия, аномалии

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас