Новото правителство в Хърватия

Два месеца и половина след парламентарните изборите (08.11.) краят на политическата криза по сформиране на новото правителство в Хърватия настъпи. На 22.01. няколко минути след 23.00 ч., след дълъг дебат, който продължи от сутринта, в парламента бе гласувано новото правителството на страната. То получи 83 гласа „за” и 61 „против”, 5 „въздържали се”, а 2 депутати не гласуваха. За да бъде избрано правителството са необходими гласовете на 76 депутата, половината от 151-членния парламент. Премиерът Тихомир Орешкович (Tihomir Orešković) и неговия екип получиха подкрепа от депутатите от Патриотичната коалиция, от МОСТ, от HDSSB (партията, водена от Бранимир Главаш), от партията на кмета на Загреб, Милан Бандич, от Радимир Чачич от реформистите, и от четирима представители на националните малцинства - Владимир Билек (Vladimir Bilek), Ермина Лекай Прляскай (Ermina Lekaj Prljaskaj), Шандор Юхас (Šandor Juhas) и Мирко Рашкович (Mirko Rašković).

Единствената изненада при гласуването беше решението от Иван Ловринович (Ivan Lovrinović), един от основните членове на MOST и автор на предизборна икономическа програма, който гласува „против”. Той разкритикува правителството за решението му да се откаже от сроковете за изпълнение на коалиционното споразумение и добави, че се чувства излъган.

Дългият парламентарен дебат беше посветен предимно на идеологически спорове между опозицията и управляващите, като особено силна беше критиката на опозицията по повод предложенията за двама от новите министри. Това са Златан Хасанбегович (Zlatan Hasanbegović, министър на културата) заради изявленията му за антифашизма по време на Втората световна война и Мийо Црноя (Mijo Crnoja, министър на ветераните), който обяви, че иска да направи регистър на хърватските предатели.

Преди гласуването и дебатите, Орешкович вместо встъпителна реч изнесе половинчасова презентация. В нея имаше около 15 слайда и 80% от съдържанието й се отнасяше до икономиката, както другите 20% бяха насочени към други аспекти на обществения живот в Хърватия. Премиерът разгледа настоящата икономическа ситуация в страната, посочи основните проблеми и предлаганите решения за тях. В своята програма заяви, че основната цел на правителството ще бъде подобряване на икономическото и социалното положение в Хърватия и повишаване на жизнения стандарт. Три са ключовите приоритета на правителството - икономически растеж, конкурентоспособност и подобряване качеството на живот. Конкретните икономическите цели са осигуряване на растеж на БВП с повече от 3%, намаляване на публичния дълг до по-малко от 80% от БВП до 2020 г., намаляване на бюджетния дефицит до по-малко от 3% от БВП до 2017 г., увеличаване на износа с 30%, намаляване на безработицата до под 14%, и увеличаване на БВП на глава от населението от 2000 евро.

Две са вероятните причините, поради които Тихомир Орешкович се ограничи в политическото говорене. Като бивш главен изпълнителен директор на „Плива” и главен финансов директор на „Тева”, той е добре познат в бизнес средите с отличните си презентационни умения. Другата причина е, че той не говори напълно свободно хърватски език, което при допускане на определени грешки може да влоши публичното впечатление от речта. Първата реч на един бъдещ премиер е изключително важна, защото това е възможност да се изпрати съобщение до обществото в каква посока правителството възнамерява да поведе страната. Представяйки своята програма, най-важните мерки и цели, които иска да постигне, е добре да не разчита единствено на вербалния израз. Възможността слушателите не само да чуят, но и да видят написани неговите идеи и политики, компенсира по-бедните му езикови умения.

Официалното предаване на властта се състоя в двореца Бански двори, седалището на хърватското правителство, няколко минути преди полунощ на 22 януари. Новият хърватски премиер Тихомир Орешкович пристигна, заедно с вицепремиерите Томислав Карамарко и Божо Петров. Последва кратък разговор на английски език между бъдещия и бившия премиери и веднага след официалната церемония Зоран Миланович напусна сградата.

Новото правителство се състои от двама вицепремиери и 20 министри, които са представители на Патриотичната коалиция и МОСТ.

Томислав Карамарко (Tomislav Karamarko) - Първи заместник министър-председател;

Божо Петров (Božo Petrov) - Заместник министър-председател;

  1. Влахо Орепич (Vlaho Orepić) - Министър на вътрешните работи;
  2. Дубравка Юрлина Алибегович (Dubravka Jurlina Alibegović) - Министър на администрацията;
  3. Давор Ромич (Davor Romić) - Министър на земеделието;
  4. Славен Добрович (Slaven Dobrović) - Министър на околната среда;
  5. Анте Шпрлие (Ante Šprlje) - Министър на правосъдието;
  6. Томислав Паненич (Tomislav Panenić) - Министър на икономиката;
  7. Мийо Црноя (Mijo Crnoja) - Министър на ветераните;
  8. Здравко Марич (Zdravko Marić) - Министър на финансите;
  9. Ловро Кушчерич (Lovro Kuščević) - Министър на строителството и градоустройството;
  10. Златко Хасанбегович (Zlatko Hasanbegović) - Министър на културата;
  11. Йосип Булевич (Josip Buljević) - Министър на отбраната;
  12. Дарко Хорват (Darko Horvat) - Министър на бизнеса и търговията;
  13. Олег Буткович (Oleg Butković) - Министър на транспорта;
  14. Томислав Толушич (Tomislav Tolušić) - Министър на регионалното развитие и европейските фондове;
  15. Бернардица Юретич (Bernardica Juretić) - Министър на социалната политика;
  16. Антон Климан (Anton Kliman) - Министър на туризма;
  17. Нада Шикич (Nada Šikić) - Министър на труда и пенсионната система;
  18. Миро Ковач (Miro Kovač) - Министър на външните работи;
  19. Дарио Накич (Dario Nakić) - Министър на здравеопазването;
  20. Предраг Шустар (Predrag Šustar) - Mинистър на образованието и науката.

Съществува известно недоволство от избора на новите министри сред някои от членовете на ХДС. На 21.01 беше проведено заседание на ръководството на ХДС, в което взеха участие Карамарко, генералния секретар Милиян Бъркич (Milijan Brkić) и политическия секретар на партията Томислав Чуляк (Tomislav Čuljak). На срещата бяха включени и кандидати, чиито имена отдавна са споменават като възможни бъдещи министри - Томислав Чорич (финанси), Дамир Крстичевич (отбрана), Дамир Йелич (образование), Динко Чутура (култура), Божо Галич (регионално развитие), Горан Паук (туризъм), Звонко Милас (ветераните) и Горан Марич (финанси). Срещата беше кратка, a оценката на източници от ХДС е че най-голяма несправедливост е направена спрямо Чорич и Крстичевич. Много от хора в ХДС останаха шокирани от избора на Мийо Црноя като министър на ветераните и Златко Хасанбегович като министър на културата.

Въпреки твърдението, че крайното решение е било взето от Орешкович, много от елита на ХДС остават с усещането, че са били измамени. Според тях министър-председателят се интересува най-вече от финансите и икономиката, а по отношение на министерствата на отбраната, културата и за ветераните е по-вероятно решенията да са вземани от Карамарко.

Въпреки че повечето членове на ХДС заявиха, че ще продължат да работят за партията и Хърватия, както са работили досега, не е невъзможно някои от тях да последват примера на Анте Чорушич (Ante Ćorušić), които трябваше да стане министър на здравеопазването, но подаде оставка от партийните комитети. Заместник-председателят на комитета за култура на ХДС Юре Зовко (Jure Zovko) също подаде оставка, поради несъгласието си с избора за министър на културата. Номинация на комисията за този пост е била Аня Совагович (Anja Šovagović).

Решението на Иван Ловриножич (Ivan Lovrinović) да не подкрепи правителството, както и известното недоволство от страна на още двама членове на МОСТ – Юре Мартиноч (Jure Martinović) и Ивица Мишич (Ivica Mišić) може да доведе до намаляване на влиянието на партията в новото правителство.

Публикувано на 29 Януари 2016 в 14:32 часа от
Деница Димитрова


Ключови думи:Хърватия, ново правителство, кабинет, министър-председател

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас