Новата роля на Полша в ЕС

В дните преди честването на 70 годишнината от десанта в Нормандия европейската обиколка на президента Обама започна от Полша и в това няма нищо случайно. С този акт Съединените щати демонстрираха лоялност спрямо своите партньори от НАТО, почувствали нарастваща несигурност от силата на Русия. Американските обещания за военна подкрепа идват в обстановка на силно обтегнати отношения между САЩ и Русия по повод на украинската криза, противоречия между Брюксел и Москва за проекта „Южен поток“ и няколко дни след европейските избори. Самата Полша демонстрира войнствена анти-руска реторика в разгара на украинската криза като израз на настоящата външна политика на страната. Тя е демонстрация на нарастващата геополитическа роля на страната в региона и явните стремежи за повече влияние в Европейския съюз.

 

След европейските избори полският министър-председател заяви, че назначението на полския външен министър Радослав Сикорски на мястото на Катрин Аштън би било закономерно на фона на влиянието на Полша в ЕС. След края на Втората световна война съдбата на Полша става основен обект на противоречие между САЩ и СССР (на конференцията в Ялта Сталин обещава свободни избори в Полша, обещание, което впоследствие не е изпълнено и това обтяга отношенията между САЩ и СССР), а в последвалия период на Студената война тя е определяна като „ужасното дете“ на Източния блок и „любимото дете“ на Запада. След демократичните промени лидерът на „Солидарност“ Лех Валенса става първият демократично избран полски президент и страната поема по пътя към търсене на своята евроатлантическа идентичност.

 

Днес страната е член на НАТО и Европейския съюз, разполага с голям демографски и териториален потенциал, а стабилната икономика през последните години е подплата за смела и активна външна политика. Влиянието на страната се усети и в полската позиция за събитията в Украйна. В последните дни от управлението на Янукович, когато световната общественост осъждаше убийствата по улиците на Киев, полският външен министър Сикорски, заедно с тези на Франция и Германия Лоран Фабиус и Франк-Валтер Щайнмайер демонстрираха подкрепата си за украинската опозиция. Това, от една страна е поредното доказателство, че Варшава има сериозни амбиции да повишава ролята си при взимането на решения на европейско ниво, а от друга е продължение на активната полска външна политика спрямо източните страни. Последвалите европейски избори изведоха на преден план полските амбиции за поста на Катрин Аштън.


         Самият Радослав Сикорски е олицетворение на евроатлантизма в неговите полски измерения. По време на събитията през 1981 г. става лидер на студентските протести в родния си град Бидгошч в северната част на Полша, след което получава политическо убежище във Великобритания и завършва Оксфорд. Преди да заеме поста външен министър през 2007 г. той е заместник-министър на отбраната през 1992 г, заместник министър на външните работи в периода 1998 – 2001 г. и министър на отбраната от 2005 до 2007 г. Преди това пребивава в САЩ като част от Американския предприемачески институт във Вашингтон. Забележителен е с острата си реторика и е изразител на активната външна политика, която Полша прокарва през последните години.

Публичните аспирации за поста на Върховен представител по въпросите на външната политика целят да покажат новият образ на Полша в ЕС, която освен това, ясно и ефективно балансира между тесните политически връзки със САЩ и националния интерес. Проучване на Центърът за изследване „Пю” илюстрира благоразположението към Съединените щати на полско обществено мнение между 2002 и 2012 г. – през 2002 г. 79% от поляците определят отношението си към САЩ като „благосклонно“, през 2012 и 2013 г. стойностите са съответно 69% и 67%. От краха на комунизма до ден днешен страната измина дълъг път, стана част от НАТО и подкрепи интервенциите в Афганистан и Ирак. Често тя е сочена като троянският кон на САЩ в Европейския съюз. Същевременно полската страна не се поколебава да търси максимални ползи от двустранните полско-американски отношения. Няколко събития от последните години доведоха до колебание сред полските управляващи. През 2009 г. администрацията на президента Обама официално заяви отказа си от програмата за противоракетна отбрана в Източна Европа, извиквайки духа от книгата ‚I saw Poland betrayed’ на първия американски посланик в Полша след Втората световна война Артър Лейн. По време на предизборната си кампания през 2012 г. републиканският опонент на Обама Мит Ромни включи в европейската си обиколка Полша, търсейки подкрепа от голямата полска диаспора в САЩ. Загубата на Ромни в последвалите избори вероятно е донесла разочарование във Варшава, тъй като със своите изяви той критикуваше остро отстъпчивата политика на Обама спрямо Русия. Малко преди това, през май 2012 г., полските политици имаха още един повод да покажат, че не харесват Обама и политиката му в региона. В речта си по повод връчването на официален Медал за свобода (‚Medal of Freedom‘) на героя от полската съпротива по време на Втората световна война Ян Карски президентът на САЩ допусна грешка, назовавайки нацистките лагери на смъртта „полски“ (‘Polish death camp’). Реакцията на министър-председателя Доналд Туск беше да обяви изказването като проява на „невежество, липса на знания, лоши намерения“.. Последва официално извинение от американска страна, което обаче не смекчи полските протести. В последвало интервю за германския Der Spiegel Сикорски заяви, че САЩ остава важен съюзник за Полша, но тя е част от ЕС и нейните фундаментални интереси са в съюза.  


         Междувременно през последните години Полша неведнъж изразява притеснения относно настъпателната политика на Путин. И ако символните на измерения на полско-руските отношения, свързани с историята през последните години постепенно се загърбваха от полските политици, катастрофата на полския правителствен самолет в Смоленск през 2010 г. даде нова сила на негативизма. Въпреки наглед прозрачното разследване на случая и аргументираните експертни становища, полското обществено мнение остава разединено. Една част от поляците продължават да вярват в руското  участие довело до трагичния инцидент. Във вътрешнополитически план извънредните президентски избори през 2010 г. бяха спечелени от представителя на Гражданска платформа Бронислав Коморовски, който победи брата на загиналия президент Ярослав Качински. Друг епизод от последните години е случая с проекта „Северен поток“. Tрасето заобикаля полската територия и през Балтийско море достига директно до Германия. Това даде повод на министър-председателя Туск да обвини Русия в опит за поставяне на Европа в директна зависимост от руския газ и доведе до цялостно преосмисляне на полската енергийна политика. Някои експерти смятат, че руснаците с газопровода търсят ремванш за подкрепата на Полша за Оранжевата революция през 2004 г.

    В такава позиция Полша посрещна събитията в Украйна, започнали в края на 2013 г. Чувствителността на полската страна по отношение на нейната източна граница може да бъде обяснена с тенденция, поставена още през 90-те години и намерила институционален израз с инициативата Източно партньорство през 2008 г. Изминалите десетилетия доказват, че отношенията най-вече с Украйна и Беларус са от голямо значение за страната. През последните години Полша неведнъж е декларирала амбициите си за адаптиране на бившите съветски републики в европейските структури. Общото мнение е, че зад институционалните и икономически аспекти на тази политика стоят целенасочени геостратегически елементи, имащи и антируска насоченост. Полша има интерес от това да съществува стабилност и просперитет зад нейната източна граница. Умело или не, страната успя да използва позициите си в ЕС, за да прокара началото на Източно партньорство. От другата страна стои руската военна мощ и набиращият скорост проект за Евразийски съюз.      Няколко са аспектите, довели до специфичната роля на страната в ЕС. За да достигне днешното си влияние през последните десет години Полша претърпява процес на реформи, справя се успешно с кризата от 2008 г, поддържайки ръст на фона на европейската рецесия и успява да заделя все повече средства за отбрана. Красноречивите изявления за високи постове в ЕС представляват сериозно послание за европейските партньори, но те не биха били възможни без наличието на политически, икономически и военни аргументи. Така например през последните години Варшава нееднократно критикува страните от еврозоната за това, че не допускат останалите членки на ЕС във вземането на решения относно финансовите въпроси. Само по себе си това демонстрира високи амбиции за влияние в ЕС, въпреки че Доналд Туск признава, че Полша няма много съюзници по проблема. Същевременно стремежите са към изместване на европейския център от оста Франция-Германия в посока на изток, използвайки френските слабости при президентството на Франсоа Оланд. Страната акцентира на полско-германските отношения, но и не спестява критики към своя най-близък партньор (през последните години Германия е на първо място във вноса и износа на страната, заемайки повече от една четвърт).

Кризата в Украйна отключи някои основни тенденции, набиращи сила през последните години. От една страна това е важната роля, която играят бившите съветски републики за полската външна политика. В разгара на събитията на площад Независимост в Киев Сикорски, заедно с Лоран Фабиус и Франк-Валтер Щанмайер, изигра ключова роля в подписването на споразумение за спиране на насилието и оттеглянето на Янукович от властта. Това демонстрира полската ангажираност със съдбата на нейните източни съседи. В това отношение страната среща сериозна съпротива от Русия в лицето на проекта за Евразийски съюз. В края на май Русия, Казахстан и Беларус подписаха договор, който даде началото на Евразийския съюз. На този етап отношенията се свеждат до митнически облекчения, които могат по-късно да прераснат и на политическо ниво. Същевременно ситуацията в Украйна продължава да бъде крехка. Русия притежава инструмент в лицето на газовите доставки, който държи под контрол нейните съседи, а и голяма част от европейските страни. Отношенията между „Газпром“ и украинската „Нафтогаз“ са достатъчно доказателство за силата на този инструмент. При всички положения наложеното през последните месеци статукво в Украйна ще бъде оспорвано от Москва по различни начини. Полският отговор на руския газов монопол се изразява в усилия за енергийна еманципация от Москва. През март в Полша беше приет закон, който освобождава от данъци всички разработки на шистов газ до 2020 г. Първите пробни добиви на шистов газ станаха факт още през август 2013 г. близо до северния полски град Лемборк. Но най-голямата заявка за повече влияние представлява полското предложение за изграждане на европейски Енергиен съюз на наднационално ниво. В статията си ‘Aunited Europe can end Russia’s energy stranglehold’, публикувана на 21 април в изданието Файнейшъл таймс, Доналд Туск представя полската инициатива. Според него без значение какъв ще бъде изходът от Украинската криза Европа трябва се противопостави на руския монопол в газовата сфера чрез създаване на европейски орган с правомощия да купува количествата газ, нужни на всички страни от съюза. Той посочва също, че удачен пример в тази посока са създадените вече механизми в сферата на финансите или общата политика при закупуване на уран. Основните принципи, заложени в тази мащабна идея заслужават внимание:

1.Създаване на общ механизъм за договаряне с Русия, който изключва двустранни договорки

2.Създаване на механизъм на солидарен принцип, който да предотврати повторение на газовата криза от 2009

3.Предоставяне на подкрепа от ЕС за изграждане на газова инфраструктура, имайки предвид, че поне десет страни от съюза зависят до голяма степен от Газпром;

4.Насочване към въглища и шистов газ като гаранция за енергийна сигурност

5.Използване на доставки на втечнен газ от партньорите САЩ и Австралия

 

Дали тази идея ще се реализира зависи от степента на единомислие сред страните членки, но и от някои обективни фактори. От една страна Русия притежава голямо влияние в някои от страните-членки, което би затруднило реализирането на инициативата. От друга, експертни оценки сочат, че реализирането на подобни механизми ще бъде затруднено, тъй като е нужно време за изграждане на подходящата инфраструктура. Освен САЩ и Австралия, готовност да помогнат на ЕС заяви и канадският министър-председател Стивън Харпър на среща с канцлера Ангела Меркел. Въпреки обещанията на Барак Обама за помощ, говорителят на Държавния департамен Джен Псаки заяви, че през следващите няколко години САЩ няма да са в състояние да подпомогнат Европа главно поради липса на нужната инфраструктура. Тук се има предвид терминали за втечнен газ, чрез който да се снабдява Европа. Към момента съществува един подобен в Аляска, който е за доставки към Япония, смята се, че до края на 2014 г. такъв ще бъде завършен в щата Луизиана. Въпреки че в Европа се изграждат няколко терминала за втечнен газ, потенциалът на подобна стратегия остава спорен. В посока внос на газ от Съединените щати, Полша лобира заедно с Великобритания, като двете страни дори предложиха въпроса да бъде включен в преговорите за Трансатлантическата зона за свободна търговия. Подобни инициативи показват, че полските политици не страдат от  липса на смелост. Допълнително доказателство за това е изявлението на Доналд Туск, който в разгара на кризата в Украйна обвини Германия в крайна зависимост от руски газ. Едно събитие от последните седмици доведе до значителна промяна на ситуацията. В края на май руският президент Владимир Путин гостува в Пекин за подписване на дългосрочно споразумение за доставка на природен газ за Китай. По този начин Русия призна, че е в затруднено положение с оглед на международната изолация, в която изпадна, но и намери стратегически купувач на природен газ за следващите десетилетия. Това има голямо значение за ЕС, тъй като по този начин Русия намира алтернативен купувач на ценната суровина. Съществува голяма вероятност в бъдеще думите на Доналд Туск, че Русия се нуждае повече от парите на Европейския съюз, отколкото той се нуждае от газ да докажат своята несъстоятелност.

         Друг аспект от полската стратегия е нуждата от военна програма в противовес на руското превъоръжаване. Това придоби особена сила след ясните послания на Барак Обама, че Европа трябва да започне сама да се грижи за своята сигурност. Полската военна стратегия е адекватен отговор на американското послание, но по-скоро е изключение в Европейския съюз. Повод за предприемане на мерки дава новата руска военна мощ, както и съвместното учение между Беларус и Русия през 2010 г., което отигра нанасяне на удари срещу полски територии. Благодарение на икономическия ръст през последните години страната предприе програма за радикални реформи в армията и отделя все повече средства в тази посока. През 2012 г. Полша е заделила 1.91% от БВП във военната сфера, число, което се доближава до изискваните за членовете на НАТО 2%. Основните постановки на новата военна програма на Полша са включени в „Планът за модернизация на въоръжените сили в годините 2013-2022“, обявен от полското Министерство на отбраната. Той предвижда цялостна подмяна на военната техника, голяма част, от която е произведена в СССР. Основен елемент също е създаването на собствена система за противоракетна защита, за която са заделени между 4 и 6 млрд. долара. В края на септември министърът на отбраната Томаш Симоняк обяви, че въпреки наложените съкращения програмата ще е в размер на 30 млрд. долара до 2022 г. Освен това новата техника ще бъде произвеждана в Полша, което означава, че полската военна индустрия ще стане конкурентна на международния пазар на оръжия. Допълнителни средства ще бъдат заделени и за закупуване на оръжия от други страни. Това показва стремеж за самостоятелност и амбиции за регионално влияние.

 

Въпреки това Полша продължава да разчита на съюзниците от НАТО на фона на руската военна заплаха. Събитията в Украйна накараха полските управляващи да искат разполагане на американски военни части в региона. В началото на юни Барак Обама започна своята европейска обиколка с гостуване във Варшава. В реч след срещата си с президента Коморовски той заяви, че САЩ ще спазят своите ангажименти и ще завишат военното си присъствие в региона, отделяйки 1 млрд. долара. Ако средствата бъдат одобрени от Конгреса те ще бъдат насочени към подсилване позициите на НАТО по неговата източна граница. Освен това Съединените щати обявиха, че изпращат тежки бомбардировачи Б-52 във военни бази във Великобритания. Въпреки това полските усилия не срещат разбиране сред партньорите от Вишеградската група - Чехия и Словакия отказаха разполагане на американски военни бази на тяхна територия с аргумента, че дългогодишното присъствие на съветски военни е оставило трайна следа и общественото мнение не е благоразположено към разполагане на американски части.

Събитията в Украйна демонстрираха на практика повишената геополитическа роля на Полша в региона. Страната разполага с ясна стратегия за своята бъдеща роля, която е базирана и на стабилните позиции във властта на партията „Гражданска платформа”. Демонстрираната външнополитическа активност и претенциите за наследяване на поста на Катрин Аштън от Радослав Сикорски, говорят достатъчно красноречиво за полското влияние в Европа. Въпреки това подобно назначение е малко вероятно, защото то би тласнало общата външна политика на ЕС в посока, която не е желана от повечето страни-членки. Украинската криза даде възможност на Варшава да демонстрира още веднъж своята инициативност, но постави под въпрос източната политика на Полша и отправи ново предизвикателство. В дългосрочен план кризата може да има силно негативни последици, вкарвайки както региона, така и целия свят в спирала на трайна несигурност и надпревара във въоръжаването.

 

Публикувано на 16 Юли 2014 в 22:12 часа от
Христо Славов


Ключови думи:Полша, ЕС, Русия, отношения, САЩ

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас