Никарагуанският канал и китайската инвазия в района

Началото на строителството на нов трансокеански канал на територията на Никарагуа, алтернатива на вече съществуващия Панамски, с прякото участие в проекта на Китай беше поставено на 22.12.2014 г. в гр. Брито, на Тихоокеанския бряг. Идеята за канал, свързващ двата океана датира още от XVI век по време на испанското колониално владичество. Никарагуа дори е била един от маршрутите, обсъждани в средата на XIX век от САЩ и Британската империя. В крайна сметка обаче лобистите на Панамския канал се оказват по-находчиви от привържениците на Никарагуанския и за трасе е избрано територията на днешна Панама. Никарагуанският канал е един от най-мащабните и скъпи инфраструктурни проекти през последното столетие, целящ да свърже Атлантика и Карибско море с Тихия океан, който се оценява на около 50 милиарда долара. Предвижда се строежът да приключи през 2019 г., а експлоатацията да започне през 2020 г.

Новият канал ще минава по река Сан Хуан и през езерото Никарагуа и ще бъде с дължина 278 км, дълбочина между 27,6 и 30 м и с ширина, в зависимост от участъците между 230 и 520 м. През него ще могат да преминават дори модерни мегаконтейнеровози с товароносимост над 250 хиляди тона (за сравнение - Панамският канал, който влиза в експлоатация през 1914, е с дължина 81.6 км, дълбочина 12.5 м и широчина 150 м и дори след планираното му разширяване няма да е възможно преминаване на кораби с товароносимост над 130 хиляди тона).

Панамският канал, построен и контролиран дълго време от САЩ, който е от изключително важно геостратегическо значение за страната, вече не може да се справи с големия поток на кораби. Пропускателната му способност стремително изостава от нарастващия брой кораби, искащи да използват късия маршрут между двата океана, поради сложната система от шлюзове. Това е една от причините построяването на Никарагуанския канал да е икономически обосновано и необходимо, но проектът ще доведе и до сериозна промяна на геополитическата обстановка в региона и преначертаване на картата на търговските маршрути, което от своя страна ще измести сферите на влияние и ще доведе до поява, на нов глобален актьор в областта – Китай.

Китайската компания “Hutchison Whampoa Limited” (HWL) подписва концесия за правото да експлоатира канала за срок от 25 години с опция за преподписване за още толкова (в края на 90-те години на ХХ век, след като САЩ връщат контрола над канала на властите в Панама, Китай навлиза в региона). Вероятно, един от катализаторите за изграждането на никарагуански воден път е изтичането (след малко повече от 10 години) на ексклузивните права на HWL над Панамския канал. Възможно е, след края на срока, Панама да прекрати концесията с китайската компания и поради това властите в Пекин да са предприели стратегия за участие в конкурентен проект.

Дейностите по изграждането на канала ще се изпълняват от регистрираната в Хонг Конг компания „HKND Group”, която е собственост на китайския милиардер Уан Цзин, притежаващ водещия китайски телекомуникационен гигант „Xinwei Telecom Enterprise Group”. Инвестиционният модел предоставя концесия на китайския инвеститор за 50 години с възможност за продължаване за още 50. Променя се и структурата на собствеността - страната (Никарагуа) ще притежава 1% през първата година, а на всеки 10 години държавният дял ще се увеличава с по 10% докато собствеността премине изцяло в държавата. За първите десет години, в които държавния дял ще е най-нисък, се предвижда концесионна такса в размер общо до 100 милиона долара.

Собственикът на компанията - Цзин отрича зад този огромен инфраструктурен проект да стои китайското правителство, въпреки че управляващите в страната следват своята глобална стратегия на „завладяване на чужди пазари“ и активно подкрепят компании, банки и инвеститори, търсещи възможности за развитие на латиноамерикански пазари. Новият канал ще даде на Китай възможност да контролира един от най-важните морски маршрути и по този начин Пекин ще започне да трупа влияние, по подобие на САЩ, в Панамския канал и дори да измести абсолютното им доминиране в Латинска Америка.

На проведената среща в Пекин (началото на 2015 г.) между Китай и Общността на Латиноамериканските и карибски държави (блок от 33 страни в региона, с изключение на Съединените щати и Канада) китайският президент Си Цзинпин обяви, че страната му ще инвестира 250 млрд. долара в Латинска Америка през следващите 10 години. Дзинпин очаква двустранната търговия между Китай и Общността да нарасне до 500 млрд. долара в рамките на този период. Според него срещата дава на света сигнал за задълбочаване на сътрудничеството между Китай и Латинска Америка.

С намерението си да инвестират в проекти в областта на енергетиката, развитието на инфраструктурата, иновациите и селското стопанство, управляващите в Китай заявяват твърдо своите амбиции в региона. Пекин се интересува от ресурсите и пазарите на Латинска Америка като купува петрол (от Венецуела), мед (от Перу и Чили) и соя (от Аржентина и Бразилия). Държавите от БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Република Южна Африка) също ще имат съществени икономически ползи от новия канал: ще се улесни бразилският износ на желязна руда към Китай и страните от Азиатско-тихоокеанския регион; китайците ще получат по-лесен достъп до венецуелския нефт, което не може да се случи при сегашното положение. Чрез Никарагуанския канал Пекин ще постави под пълен контрол потока на товари от Югоизточна Азия към страните от Латинска Америка, САЩ и Европа.

Изграждането и последващата есплоатацията на канала ще се отрази много благоприятно и на Никарагуа – най-бедната страна в Централна Америка след Хаити със средна месечна заплата от 100$. Очакванията са, че маршрутът ще привлече около 4,5% от световния трафик на товари, като превърне страната в световен транспортен център и ще допринесе за удвояване на БВП. При сегашните темпове на развитие, очакванията за икономическия растеж на Никарагуа през следващите години не надхвърлят 4%. Подкрепящите построяването на канала прогнозират ръст от порядъка на 14%. По оценки на властите в Манагуа се очаква до 2018 г. около 400 хиляди никарагуанци да подобрят значително икономическото си положение. Превръщането на Никарагуа в един от най-големите транзитни маршрути в света ще носи на страната около 1,2 милиарда долара годишно (БВП е около 20 млрд. щ.д., населението е 6 млн. души, а половината от тях живеят под прага на бедността).

Появата на конкуренция в Латинска Америка, която доскоро беше разглеждана като „задния двор“ на американския бизнес и инвеститори, ще принудят САЩ да предприемат ответни мерки. Панамският канал, който макар и формално върнат на Панама (1999 г.), продължава да е под фактически американски контрол, е ключов елемент от глобалните геополитически и икономически интереси на страната. Две трети от товарите, преминаващи през Панамския канал са насочени към американски пристанища, а военните кораби на САЩ имат право да преминават с приоритет.

Китай заема трето място по обема на товарите, които се транспортират през Панамския канал. Очаква се голяма част от този трафик да бъде пренасочен към новия канал в Никарагуа.

Русия също ще се включи в проекта, но ще предостави не толкова икономическо или организационно съдействие, колкото военна и политическа подкрепа. Предвижда се създаването на база в Никарагуа, за охрана строежа на канала. Освен това, на руските военни кораби и самолети ще бъде разрешено да присъстват в териториалните води на страната и по бреговата ивица.

Фактът, че руски военни кораби ще плават в акватория, която близо два века е под влиянието на САЩ (доктрина „Монро“) ще бъде възприет като сериозен удар по авторитета и ще доведе до ответна реакция. Американските власти не желаят да допуснат отслабване на позициите си в региона. Вече са задействани много от средствата на публичната дипломация с цел блокиране изграждането на Никарагуанския канал.

Местната олигархична фамилия Чаморо, проамерикански настроена, иска спиране на проекта, защото смята, че е иницииран без „публични консултации“. Подкрепяни от американското посолство активисти атакуват неуспешно законодателството за канала пред никарагуанския Върховен съд. Китайският инвеститор е обвиняван, че няма опит в подобни инфраструктурни проекти, защото бизнесът му е в сферата на телекомуникациите. Други твърдят, че се нарушават правата на местните общности. Екоактивисти (предимно датски и американски) разгръщат кампании с твърдения за предстояща екокатастрофа, замърсяване на околната среда, унищожаване на биоразнообразието по протежение на трасето на бъдещия канал.

Голяма част от обвиненията са неоснователни, тъй като са проведени общо 7 предварителни публични консултации в населените места по протежение на бъдещия канал. В проекта са включени и много западни фирми със солиден капацитет в тази област, включително британската консултантска компания “Environmental Resources Management” (ERM), на която е поверен анализът на екологичните и социалните рискове. На база препоръките и проучванията на ERM за екологичните и социални ефекти се извършват необходимите корекции с цел минимално въздействие върху околната среда и обществото.

 

Публикувано на 5 Декември 2015 в 13:58 часа от
Васко Раков


Ключови думи:Никарагуа, никарагуански канал, Китай, двустранни икономически отношения, инфраструктурни проекти

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас