Неразплетеният балкански възел



Неразплетеният балкански възел

 

След дългите години тоталитарно управление около страните на Балканския полуостров сякаш се беше образувал възел в който бяха преплетени взаимоотношенията между хората, обременени от дълго натрупвалото се напрежение от липсата на свободен избор.

През 90-те години напрежението се отприщи, а полуострова заприлича на кипящ казан. Вместо да се разплете възелът, той беше затегнат, но вече облян в много кръв и насилие, което сякаш заличи всички шансове за мирното бъдеще на региона. Доскорошните съседи и приятели се превърнаха в най-големите врагове, а горчилката от годините на въоръжени борби за надмощие отрови взаимоотношенията им за десетки години напред. Това разбира се не беше без последици и за закостенелите и неконкурентоспособни икономики на страните от региона. Те колабираха и оставиха голяма част от населението без препитание. Полза от така създалата се ситуация извлякоха само зараждащите се по това време престъпни кръгове. Те много бързо натрупаха огромни капитали, корупцията излезе от контрол, а властта бе заграбена от безотговорни елити.

Ако все пак след 2000 г. правителствата започнаха да полагат усилия да се справят с организираната престъпност и перманентните икономически проблеми и някои от икономиките сякаш бяха на крачка от стабилизирането, то след идването на световната икономическа криза през 2008 г. те напълно придобиха предишния си облик. Причина за това станаха най-вече острите структурни проблеми като лоша приватизацията, неефективни социални системи, бюрокрация и политици стремящи се към собствено обогатяване вместо въвеждане на нововъведения.

Все пак не трябва да гледаме нещата само от черната им страна. Вече Словения, България и Хърватия са пълноправни членки на ЕС и НАТО и там може би светлината в тунела е все по-осезаема. В интерес на истината обаче никой вече не вярва, че приемането в Европа ще доведе до решаването на всички натрупани проблеми. В Словения, България и Хърватия в икономически план почти нищо не се е променило, а критиките по адрес на ЕС се увеличават. Гражданите на новите страни членки искат да са не само напълно равноправни с останалите граждани на обединена Европа, но и толкова богати, но това не е по силите на куцащите национални икономики.

Образованието и културата бяха другите големи губещи през 25 годишния преход, въпреки че са в основата на икономическия напредък. Стигна се до там, че почти навсякъде в страните от Балканите центровете за професионално обучение са смятани за „училища за неудачници", без да се проумява, че образованието трябва да се ориентира по-тясно към нуждите на местните икономики.

За да се измени съществено създалата се ситуация на първо място трябва да се промени манталитетът и мисленето на хората в тази част на света. Трябва да разберем, че всичко което ни се случва е предизвикано от нашите действия или бездействия и преди да потърсим вината някъде навън трябва да се огледаме и да проумеем, че нашето бъдеще зависи от самите нас.

Публикувано на 3 Август 2015 в 16:51 часа от
Христо Иванов


Ключови думи:Балкански полуостров, икономически проблеми, анализ

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас