Неясното бъдеще на Великобритания

За разлика от Голямата депресия през 30-те години на миналия век, правителствата в днешно време се противопоставят на идеята за поставяне на нови икономически бариери. Това е особено актуално след края на глобалната финансова криза от 2008-2009 година. В следствие от това, въпреки че световната търговия намаля по време на рецесията, тя бързо се възстанови и продължава да поддържа стабилен растеж на световната икономика. Налице са обаче големи притеснения за икономическата и политическата насока на Великобритания и нейните бъдещи отношения с Европейския съюз. Консерваторите във Великобритания начело с премиера Дейвид Камерън са главният инициатор за провеждане на референдума, от друга страна Лейбъристите и Либералните демократи са срещу неговото провеждане. От началото на 2013 година се зароди хипотезата, че във Великобритания реално може да се проведе референдум за напускане на Европейския съюз, така нареченият процес „Брексит”.

През януари 2013 година британският премиер Дейвид Камерън анонсира своя план за провеждането на референдум и в същото време оказа натиск върху Европейския съюз за реформи в начина, по който той работи или поне да промени условията за Великобритания. През 2015 година в едно от изявленията си Камерън заяви, че това е един от най-важните референдуми за бъдещето на Великобритания. Британското правителство формулира своите искания към европейските институции в 4 опорни точки:

  • Позволяване на Великобритания да не участва в плановете на Европейския съюз за създаването на „дори по-близък съюз“;
  • ограничаване на достъпа на европейски имигранти до социалната система на Острова;
  • даване на повече власт на националните правителства да отхвърлят европейски проектозакони;
  • гарантиране на това, че Еврозоната няма да се превърне в основния аспект  на Европейския съюз и гарантиране на това, че страните, които не са приели еврото за своя национална валута няма да бъдат ощетени по никакъв начин.

Тези британски искания за реформи промениха отношенията между европейските институции, държавите-членки и Обединеното кралство. Камерън неведнъж през последните години предупреди, че без задоволителни реформи  има вероятност самият той да подкрепи напускането на Великобритания на Европейския съюз на предстоящия референдум. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер в края на миналата година заяви, че Европейският съюз иска справедливо споразумение с Великобритания, но това споразумение трябва да е коректно спрямо и останалите 27 страни-членки на Съюза. Без подобно справедливо споразумение излизането на Великобритания от Европейския съюз става все по-вероятно.  Позицията на Доналд Туск като председател на Европейският съвет е, че несигурността за бъдещето на Великобритания в Европейския съюз е дестабилизиращ фактор и поради тази причина е от изключителна важност да се намери бързо решение. От своя страна, лидерите на останалите страни-членки на Съюза са колебливи към подкрепата си за големи промени в споразуменията между Великобритания и Европейския съюз, с доводи, че по този начин могат да бъдат нарушени фундаменталните свободи на вътрешния пазар на Европейския съюз.

През 2014 година германският канцлер  Ангела Меркел предупреди Великобритания, че тя би предпочела Великобритания да напусне Европейския съюз, отколкото да се направи компромис със свободното движение в Европейския съюз. Френският премиер Мануел Валс също обяви, че споразумението между Великобритания и Европейския съюз не трябва да бъде на всяка цена.  Обстановката за последните две години претърпя и някои промени – в началото на 2016 година Меркел изглежда по-склонна да спомогне за сключването на споразумение между двете страни, в частност заради това, че критиките към Европейския съюз се увеличават и в Германия, главно заради неспособността на Съюза да опази своите граници от масовата имиграция от Близкия изток и Северна Африка. С оглед на смекчаване на тона към Великобритания през последните две години става ясно, че страните-членки на Съюза ще направят минимума от компромиси нужни на Дейвид Камерън, за да може британците да решат да останат в Европейския съюз на предстоящия референдум.

След приключването на преговорите между Дейвид Камерън и европейските лидери и придобиването на „специален статут“ на Великобритания в ЕС и социалните реформи, които бяха договорени най-важното нещо стана ясно – референдум за оставането на Великобритания в Европейския съюз ще има. Сега след като резултатите от преговорите между министър-председателят Дейвид Камерън и Европейския съюз са известни след срещата на Европейския съвет на 18-ти февруари и след като датата за референдума в Обединеното кралство е известна – 23-ти юни 2016, сега е време да се обяснят последствията от привидно лесния избор между оставане или напускане на Европейския съюз. Последните социологически проучвания показват, че резултатите от гласуването може да бъдат много близки и некатегорични. Те също така показват, че Шотландия най-вероятно ще гласува за оставането на Обединеното кралство в Европейския съюз, а Англия ще гласува против.

Голям брой изследвания бяха публикувани през последните години за икономическите, политическите и социалните аспекти на членството на Великобритания в Европейския съюз, както и евентуалните последици от напускането и.  Имайки предвид поляризацията относно дебата за Брексит, кампанията за напускането на Европейския съюз го разглежда като част от миналото, формация без бъдеще, обременена от безкрайна бюрокрация, а от друга страна кампанията за оставането в Съюза подкрепя оставането с икономическите ползи за Обединеното кралство. Въпреки контрастиращите позиции има общ консенсус около нуждите от реформи в Европейския съюз. Дали обаче оставането на Великобритания в Европейския съюз може да повлияе на европейските институции „отвътре“? От гледна точка на кампанията за напускане на Европейския съюз позицията е, че Великобритания няма как да попречи на създаване на „Обединени щати на Европа“, поради увеличаващото влияние на Еврозоната като център за продължаваща интеграция.

Едно е сигурно – следващите месеци и резултатите от референдума във Великобритания за или против оставането в Европейския съюз ще са от решаваща роля за бъдещето на Европейския съюз, както и за целостта на Великобритания и в частност продължаващите аспирации на Шотландия за отделяне от Великобритания и поддържане на отделни отношения с Европейския съюз.

Проблемите, пред които е изправен Европейския съюз постоянно се превръщат в част от ежедневните новини, но референдума за Брексит със сигурност ще е ключов момент за бъдещето на европейската интеграция. Резултатите от референдума ще имат огромно влияние върху способностите на Европейския съюз да създаде обща политика на сигурност и отбрана, плановете за глобална стратегия за външна политика и политика на сигурност и бъдещето на трансатлантическото споразумение със САЩ, както и бъдещите действия в областта на екологията и разпространение на оръжия за масово унищожение. Също така резултатите от референдума ще определят  дали и с каква скорост Европейския съюз ще се превърне във федерална единица и ще повлияе върху ролята и имиджа на Европейския съюз на глобален и регионален актьор.

Планът за оставане (план А) е напълно ясен, след като преговорите с Европейския съюз предоставиха специален статут на Великобритания в Съюза. Промените и реформите, които обещава Камерън могат да бъдат само маргинални, защото още от присъединяването си към Европейския съюз Великобритания е част от Общността само в сферите, които тя одобрява и счита за полезни – единния пазар и самостоятелна роля във външната политика и политически афери и същевременно е извън обсега на Еврозоната и Шенген и има специално отношение към въпросите за бюджет, правосъдие и полицейско сътрудничество.

Планът за напускане на Европейския съюз (или план Б) е все още неизяснен дори за самите му привърженици. Техните аргументи обикновено се ограничават с призиви като освобождаване от влиянието на Брюксел и способността да се водят напълно самостоятелни икономически отношения с останалия свят. Самият план за напускане съдържа в себе си много неизвестни, които могат да бъдат разпределени в три групи.

План Б.1 е свързан с идеята за рязко напускане на Съюза и отменяне на всички принципи на правото на Европейския съюз, включително и всички международни споразумения с останалия свят. Подобно развитие на събитията не е вероятно, защото би довело до цялостна държавна криза в Обединеното кралство.

План Б.2 се състои в напускането на политическите аспекти на Европейския съюз, докато в същото време страната остане в единния пазар, за да избегне част от икономическите последици. Този вариант е по-вероятен, защото подобни механизми вече са подлежали на тестване от страни, които не са част от Европейския съюз. Негативната част от подобен ход на развитие на събитията би означавал все още голяма намеса на европейското законодателство и нормативни актове във Великобритания, без тя самата да участва в тяхното съставяне, поради напускане на политическите органи на Европейския съюз.

План Б.3 включва в себе си опитите Великобритания да успее да постигне най-изгодни споразумения с Европейския съюз и своите международни партньори. Подобни споразумения биха отнели много време за преговори и крайният резултат от тях остава несигурен, поради многостранните отношения и участници в преговорите. Най-добрият резултат от подобни преговори би бил максимална свобода на действие за Великобритания, както и край на свободното движение на хора и в същото време запазване на пълния достъп до европейския пазар на стоки и услуги. Подобни споразумения са почти невъзможни, поради крайното неодобрение на европейските институции към интеграционен процес, който не би включвал всички аспекти, както е заложено в договорното развитие на Европейския съюз. Като резултат на това Великобритания би рискувала да загуби както позициите си на европейския пазар, така и едно от водещите места в класациите за чуждестранни инвестиции.  В допълнение на това, идеята на част от поддръжниците на Брексит за заместване на отношенията на Европейския съюз с останалия свят с нови, чисто национални е нелогично, защото международните инвеститори ще продължат да виждат Европейския съюз като свой приоритет поради по-големия размер на пазара.

Като цяло външната политика на Великобритания би понесла повече загуби от евентуалния Брексит, отколкото плюсове. САЩ гледат на напускането на Великобритания на Европейския съюз като действие, което би намалило силата на трансатлантическото партньорство, а Европейския съюз би приел Брексит като действие, което би ощетило трансатлантическото партньорство във всички аспекти.

Какво би се случило в Шотландия ако електоратът в Обединеното кралство гласува за напускането на Европейския съюз, а резултатите в Шотландия гласят, че тя иска да остане в Съюза? Шотландия ще бъде поставена пред множество въпроси – какви  ще са политическите и икономическите последици от напускането на Европейския съюз и какви са вариантите Шотландия да остане в Европейския съюз и в същото време да придобие своята независимост. Подкрепата в Шотландия за оставането в Европейския съюз е доста висока както при подкрепящите независимостта на Шотландия, така и при тези, които са за оставане на страната в Обединеното кралство. И все пак не е ясно дали напускането на Великобритания на Европейския съюз ще промени сепаратистките настроения в страната. Остава и въпросът как появата на граници между Англия и Шотландия и промяната на икономическите режими ще се отрази на мнението на електората за или против независимост. Ако шотландският електорат се насочи към независимост след излизането на Великобритания от Европейския съюз има вариант за бърз повторен референдум за независимост на Шотландия. Ако последващият референдум за независимост пропадне няма да има следващ такъв в близките десетилетия. И все пак, ако Шотландия забави повторния референдум ще се озове извън Европейския съюз и в същото време с малко влияние при последните преговори между Великобритания и Европейския съюз. Ако Шотландската национална партия реши да насрочи втори референдум за независимост Уестминстър може и да не се съгласи за него, което ще доведе до политическа безизходица.  В условията на напускането на Европейския съюз от Великобритания Шотландия ще трябва да проведе мащабен национален дебат за своите отношения с Европейския съюз. В случай, че Шотландското правителство проведе втори референдум за независимост и той е успешен тогава Обединеното кралство ще трябва да се разедини в същото време с напускането на Великобритания на Европейския съюз, което ще доведе до три различни преговора: Останалата част от Великобритания с Шотландия, Останалата част от Великобритания с Европейския съюз и Независима Шотландия с Европейския съюз. В крайна сметка Шотландия ще бъде изправена пред четири основни избора:

- Напускането на Европейския съюз заедно с Великобритания;

- Провеждане на втори референдум за независимост с цел оставане в Европейския съюз;

- Противопоставяне на процеса на излизане на Великобритания от Европейския съюз, което ще доведе до политическа и конституционна криза;

- Напускане на Европейския съюз заедно с Великобритания и същевременни преговори за по-близки, диференцирани отношения с Европейския съюз за разлика от останалата част от Великобритания.

Повратната точка от развоя на събитията би била излизане на Великобритания от Европейския съюз, а Шотландия да гласува оставане, това би довело до края на Обединеното кралство. Социологически проучвания и политическите сигнали от шотландския първи министър  Никола Старжден сочат, че това е много вероятно. Ако този невероятен проспект за бъдещето се осъществи, независимата Шотландия ще трябва да задейства механизъм на отделяне от Великобритания и нови преговори с Европейския съюз. В същото време подобни действия биха могли да задействат подобни процеси в други части на Европейския съюз – Каталония в Испания. От друга страна, има огромни притеснения за мирната обстановка в Ирландия след евентуалното повторно въвеждане на граничен контрол между северната и южната част на страната. За много британци подобни бъдещи проблеми биха били достатъчни, за да предпочетат сигурния план А пред неконтролируемите варианти Б.

В обобщение, стигаме до заключението, че евентуалният Брексит би нанесъл огромни щети върху интеграционните процеси в целия Европейски съюз, както и би инициирал множество геополитически и идеологически проблеми в Европа.

Публикувано на 10 Март 2016 в 17:06 часа от
Павел Петров


Ключови думи:Великобритания, референдум, излизане от ЕС, ЕС, Европейски съюз

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас