Нелегалната имиграция към Либия от Мали, Нигер и Чад

Трудно може да бъде измерен реалният брой на хората, които се опитват да преминат през Либия и да влязат в Европа. Някои от тях загиват по време на пътуването през Сахара или на плаването в Средиземно море, други се отказват от намеренията си, а трети са забавени от обстоятелствата, основно поради липса на финансови средства. Над 90 000 бежанци са използвали маршрута Либия-Италия, за да достигнат Европа за периода януари - юли 2015 година. За цялата 2014 г. те са били над 170 000 - рекорден брой мигранти за една страна в историята на Европейския съюз. Най-многобройни сред мигрантите са граждани на Еритрея и Нигерия.

Основните причини за това гражданите на Западна Африка да напускат страните си и да се преселват към Европа са бедността и липсата на сигурност. Някои от имигрантите се надяват да намерят в европейските страни възможности за икономическо развитие. Други пък бягат от въоръжени конфликти в страните си (действията на „Боко Харам“ в Нигерия) или от репресивни политически режими (Камерун). По-правилно е тази част от мигрантите да бъдат определени като бежанци. Известни са и случаи, в които хора са принуждавани от своите семейства или роднини да заминат в Европа, където да извършват нерегламентиран труд, с който да ги издържат - понякога това са млади момичета, които са давани да проституират от своите родители. Тези хора са прекарвани до бреговете на Либия от същите контрабандни мрежи, които обслужват и доброволните мигранти става дума за трафик на хора. Дори и да е доброволно, заминаването за Европа може да се превърне в сериозна лична драма. Някои от гражданите на западноафриканските държави разпродават цялото си имущество и напълно изоставят живота си в родината, за да могат да си позволят пътуването. Това засилва решимостта им да достигнат крайната си цел. Има случаи, при които дадени хора правят по няколко последователни опита да се доберат до европейските брегове.

За хората от Западна Африка маршрутът през Либия към остров Лампедуза е удобен, тъй като е по-кратък. Не е изключено обаче те да се преориентират към други пътища, ако възникне промяна в цялостната обстановка. Причина за това могат да бъдат действия на италианските власти, които да обезкуражат преминаването от либийските брегове към острова, както и развитие на гражданския конфликт в Либия, което да доведе до затягане на граничния контрол. В тези случаи е възможно хората от Западна Африка да поемат по-масово по друг от използваните маршрути за влизане в Европа - пътуване до Турция и оттам преминаване към гръцките брегове и Западните Балкани.

Има няколко основни града, които действат като начални сборни пунктове за имигрантите от Западна Африка. Такива са градовете Гао, в областта Азавад на Мали и Агадез, централната част на Нигер. Това са сравнително големи селища, които могат да дадат временен подслон на вълните от нелегални имигранти. Намират се в южните части на Сахара. Границите на Чад се пресичат от имигранти и бежанци, които идват от Судан. Някои от тях са от страни от Източна Африка - Сомалия, Еритрея, Етиопия, Кения и др., но други са сирийци, които избират този начин, за да се спасят от гражданската война в страната си. Сериозна част от имигрантите достигат до Гао, Агадез или друг от разпределителните центрове напълно легално. Те се възползват от възможността за свободно движение на хора в рамките на Икономическата общност на западноафриканските държави. Следващата част от пътуването е прекосяването на южната част на Сахара и навлизането на либийска територия. Най-честият маршрут от Агадез минава през северния град Дирку в Нигер и продължава към либийските градове Катрун и Сабха. От Гао едната възможност е да се продължи към Алжир - градовете Таманрасет и Уаргла, откъдето имигрантите навлизат в северозападните части на Либия. Друга възможност е продължаване на изток към Нигер. Тази част от пътуването крие големи рискове - както поради климатичните и географски особености на маршрута, така и поради големия брой криминални и други въоръжени групировки, които действат в тази част на Сахара.

Последният етап от пътя към Европа по суша е достигането от вътрешността на Либия до крайбрежието й. Страната е предпочитана от имигрантите, тъй като вътрешната обстановка там - условията на тежък граждански конфликт с няколко различни воюващи страни, значително е отслабила официалния граничен контрол, включително и по границата със Средиземно море. Предпочитани са селищата по западното крайбрежие, откъдето сравнително лесно може да бъде достигнат италианският остров Лампедуза - островът е официална част от Европейския съюз и се намира на около 300 километра от либийските брегове.

Отделните етапи на пътуването могат да се осъществят за относително кратък период от време, но могат да отнемат и месеци, дори и години. Понякога имигрантите плащат поотделно за всеки етап,  като за целта започват временна работа в някоя от транзитните страни - Мали, Нигер, Алжир и Либия.

В началната фаза на пътуването имигрантите могат да използват публичен транспорт (автобуси), за да достигнат началните сборни пунктове. По-късно обаче те трябва да се доверят на услугите на професионални трафиканти, които ги прекарват през пустинята. За целта се използват камиони или пикапи. Имигрантите се превозват на групи, които могат да варират от няколко до няколко десетки в превозно средство. Обикновено се образуват конвои от няколко превозни средства, с което се цели по-голяма безопасност на пътуванията.

По целия път от Мали и Нигер до бреговете на Европа действат организирани групи от контрабандисти (каналджии, трафиканти). Някои от тях организират преводи по целия маршрут, докато други оперират само в отделни отсечки - от Агадез в Нигер до Сабха в Либия. Обикновено те са местни хора, които добре познават географските и климатични условия на пустинята и са установили връзки с представители на местните и национални власти в съответните страни. Понякога са бивши пътуващи търговци.

 Има различни начини за установяване на контакт между желаещите да емигрират в Европа и трафикантите. Ако потенциалните мигранти имат роднини или приятели, които вече са осъществили успешно пътуването до европейските брегове, е възможно тези роднини или приятели да им дадат телефона на проверен контрабандист, който да им помогне. В други случаи членове на контрабандните мрежи установяват контакт с потенциалните си клиенти на автогарите на градовете, които играят ролята на начален сборен пункт (като Гао и Агадез).

Цената за пътуването от Нигер до Либия е около 300 долара на човек, а място в една от лодките, тръгващи от либийските брегове може да се осигури срещу 800 - 1000 долара. Обикновено контрабандните мрежи настаняват бъдещите мигранти във временни убежища до тръгването на поредната група. Служители на мрежата предоставят основни грижи на мигрантите за това време (осигуряване на храна и вода). Не липсват обаче и данни на насилие и злоупотреба с мигрантите. Ако те не са в състояние да платят дължимата сума, е възможно да бъдат принудени да работят за контрабандистите Контрабандните мрежи в Мали и Нигер контролират и част от легалния бизнес в съответните градове. Понякога цели групи са изоставяни в пустинята, ако контрабандистите преценят, че рискът да бъдат заловени е станал твърде висок. Случва се превозваните мигранти да умират заради лошите условия по време на пътуването. Някои контрабандисти, в стремежа си да превозят повече хора на един курс, предвиждат твърде малко пространство в превозните си средства за храна и вода.

Контрабандните мрежи се сблъскват и с много други групи от легални и нелегални организации по пътя си от Мали и Нигер до Либия и от Либия до брега на Средиземно море. Тези групи включват представители на държавната власт (сили на армията и полицията), разбойнически банди и въоръжени бунтовници. Контрабандистите използват различни подходи, за да се справят с тях. На някои от представителите на държавната власт са давани подкупи, за да допуснат преминаващите групи мигранти и превозващите ги контрабандисти да продължат пътя си. Някои от разбойническите групи също искат подкуп, докато други пристъпват директно към ограбване на преминаващите.

Представители на туарегите в Мали, Нигер и Либия, на племената тебу в Либия и на арабското население в Либия са активно въвлечени в бизнеса с контрабанда на хора. Те имат свои собствени групи, които извършват превози до Средиземно море. За тези организации хората са част от една по-мащабна операция, която включва също трафик на петролни продукти и наркотици. Понякога между съперничещи си контрабандни мрежи от различни етноси се стига до въоръжени сблъсъци. Такъв е случаят със сблъсъците в Сабха (юли 2015 г.), когато се сражават представители на туарегите и тебу. Загиват около 40 души.

Гао, Агадез и Сабха са градове, чиято икономика до голяма степен зависи от потока на мигранти и бежанци. Става дума не само за контрабандните мрежи, а също и за търговци - магазинери, собственици на хотели и хостели и др. Тази зависимост означава, че местните власти в страната са по-малко склонни да спрат бизнеса с контрабанда на хора, тъй като виждат и положителните страни от него.

Още една пречка пред адекватната намеса на държавните и местните органи е фактът, че техни представители са пряко облагодетелствани от дейността на контрабандистите. Съществува практика в Мали и Нигер отряди от въоръжените сили и полицията да спират преминаващи мигранти и да ги изнудват за подкупи. Известни са и случаи, при които полицейски служители и служители на ВС са осигурявали срещу заплащане охрана на контрабандистите и техните „клиенти” - както по време на престоя, така и по време на пътуването.

В Нигер беше приет през май 2015 г. криминален закон срещу контрабандата на хора, който предвижда до 30 години затвор. Приетото законодателство обаче не се прилага стриктно. Реалните действия срещу проблема с нелегалния превоз на мигранти са спорадични. Понякога те са резултат на натиск от Европейския съюз, който чрез своите програми за развитие е сериозен инвеститор в региона.

Най-голяма реална власт в пограничните зони на Либия имат различни местни милиции, съставени от представители на племената тебу и туареги. Формално те са съюзени с международно признатото правителство в Тобрук, но имат свое отделно командване. Има противоречиви сведения за действията на тези групировки. Техни представители твърдят, че действително се стремят да пресекат контрабандните канали през границите с Нигер и Чад. Съществуват обаче и сведения за широкомащабна корупция сред служителите на местните милиции.

Франция започна през лятото на 2014 г. военната операция „Бархан“, която обхваща Чад, Нигер, Мали, Мавритания и Буркина Фасо. Целта на операцията е да намали влиянието на ислямистки терористични групировки в района, като по този начин намали и опасността от проникване на подобни групировки във Франция и Европа. Приоритет на френските военнослужещи е да пресекат контрабандата през Сахара на оръжия, наркотици и петрол. Операция „Бархан“ трябва да подобри възможностите и на властите в Нигер и Чад да контролират своята страна от границата с Либия. Операцията има подкрепа от американска страна под формата на финансова и друга материална помощ. През лятото на 2015 започна да се говори и за възможността за нова военна интервенция на западните страни в Либия, която да възстанови реда в страната. Операция „Бархан“ има положително въздействие върху сигурността по границите на Нигер и Чад с Либия, но не е достатъчна сама по себе си, за да предотврати контрабандата на хора.

 

 

 

Публикувано на 15 Октомври 2015 в 16:41 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:бежанска криза, нелегална имиграция, Мали, Нигер, Чад, Лампедуза, трафик на хора

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас