Нелегалната имиграция като предизвикателство за Гърция

Геостратегическото местоположение на Гърция като европейска страна, която се намира в  непосредствена близост до африканския и азиатския континенти, предопределя основната роля на елините в борбата за преодоляване нелегалната имиграция на граждани от държави извън ЕС. От общо над четвърт милион имигранти, незаконно влезли в Европа по сухопътни, морски и въздушни пътища през изминалата година, значителен е делът, който се пада именно на Гърция. Тя се превръща в една от основните „врати“ към ЕС за бежанци от Централна Азия, Близкия Изток и Северна Африка. Решаването на този фундаментален вътрешно- и външнополитически проблем на южноевропейската държава ще се отрази като положителен политически резонанс и сред голямото европейско семейство.

В ход е цялостно преструктуриране на миграционните тенденции на Стария континент, като процесът се развива в зависимост от геополитическите събития в съседните или по-далечните региони. „Арабската пролет“ е катализатор за масово преселение на лица от най-засегнатите страни от революциите, сред които Тунис, Либия, Египет и Сирия. Продължава пристигането в Европа на сирийски и иракски имигранти, които искат да се спасят от непредвидимата и крайно опасна обстановка в своите страни около разширяването на Ислямска държава. Оттеглянето на Международните сили за сигурност от Афганистан стимулира бежанския поток от страната по посока на европейската територия. Най-сериозните мотиви, които насърчават пристигането на африканските и азиатските имигранти са търсенето на убежище, сигурност, работа и по-добър живот. Така чуждестранните граждани намират защита от преследване поради етническа, расова и религиозна принадлежност или политически възгледи, а също така откриват шанс за бъдеща реализация. Като се има предвид, че Гърция е разположена по южната периферия на Европа, може да се направи извод, че тя е сред най-силно засегнатите от бежанската криза държави на континента и в рамките на ЕС.

Eдна част от имигриращите в и през Гърция влизат на територия на ЕС законно чрез визи за краткосрочно пребиваване. Впоследствие обаче тези лица остават по икономически причини и заради по-качествения стандарт на живот в Европа, след като визите им са изтекли, и без да ги подновяват. Повечето избягали от своите страни обаче пристигат напълно нелегално, като се надяват да получат политически статут на бежанец от гръцките власти. Миграционният феномен се явява сериозен проблем за гръцките управляващи, които не могат да осигурят достатъчно средства за грижа и материално обезпечаване на бежанците поради тежкото икономическо и финансово състояние на страната. Освен това намирането на работни места за имигрантите е непопулярна мярка, която се отразява на иначе високото ниво на безработица сред гръцкото население. Сериозно измерение на предизвикателството, свързано с незаконната имиграция, е пристигането, наред с бежанския поток, на субекти, които целят извършване на криминална или терористична дейност както в Гърция, така и в други европейски държави. Това е най-сериозният аргумент нелегалната имиграция да се счита като постоянна заплаха за националната сигурност на гръцката страна и за общоевропейското състояние на сигурност.

Неконтролираният приток и установяването на огромен брой нелегални имигранти в Атина и големите гръцки градове довежда до оформянето на цели бежански гета. Резултатът от това явление е проявата на засилващо се социално напрежение вследствие на разгърналите се малцинствени бунтове и етнически сблъсъци. Нарастващата криминална активност води след себе си опасността от образуване и разпространение на мрежа от радикални ислямистки последователи сред гръцкото общество. Тази опасна перспектива е естествена последица от трудния процес на интеграция на незаконните имигранти, които идват предимно от мюсюлмански държави. Същевременно присъствието в Гърция на хиляди бежанци е основа за разрастване влиянието на крайнодесни настроения сред социума, поради ширещото се недоволство от настоящата ситуация. Въпреки че гръцките власти постигат напредък в предотвратяването на расистките прояви и действията на нетърпимост, понастоящем не съществува цялостна стратегия на управляващите за преодоляване на истинските причини за това. Последните се коренят в разочарование на гръцките граждани от тежкото стопанско положение на страната, което се отразява върху настоящия им стандарт на живот. Този факт се явява истинско предизвикателство за исторически заложената толерантност на гърците, които са православен християнски народ и потомък на демократична древна държавност. Финансовата задлъжнялост на страната пък не позволява отделяне на достатъчно ресурс за социално ориентирана и подкрепяща политика. Понастоящем, от правна гледна точка, Гърция все още не е ратифицирала Протокол № 12 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧОС), който се отнася до общата забрана за дискриминация. Ето защо е допустимо да считаме, че на принципна основа няма да бъде толкова лесно справянето с ксенофобските деяния и езика на омразата срещу нелегалните имигранти в Гърция. Истински ефективна защита срещу насилието бежанците могат да получат от националното и европейското законодателства. Често обаче незаконно пребиваващите имигранти не се обръщат към управляващите за закрила, поради опасност от депортиране.

В генерален мащаб гръцката държава разчита и претендира за по-дейно участие на ЕС в процедурите, свързани с контролирано управление на миграционните процеси, предоставяне на убежище и по-строго прилагане на мерките за борба срещу нелегалните имигранти. Атина очаква от Европейската комисия да се съсредоточи върху осъществяване на засилено сътрудничество със страните на произход и транзит на мигранти. Оправдан превантивен механизъм в тази посока е отпускането на капиталови помощи и предоставяне на определени търговски преференции, т.е. подпомагане и насърчаване на стопанското развитие на тези държави. Ако става дума за водене на военни действия или провеждане на революции в съответните страни, то ролята на ЕС се състои в изпращане на хуманитарни мисии; изпращане на наблюдатели в размирните райони; поддържане и реализиране на мироопазващи операции; подпомагане преговорите за мир. Действащ и ефективен механизъм за взаимодействие, който ЕС прилага спрямо своите непосредствени съседи, е разработената Европейска политика за добросъседство. Тя включва възможността за въвеждане на облекчен визов режим за държави, които се съгласят да подпишат споразумения за обратно приемане на нелегални имигранти. Що се отнася до непосредствените контакти между Гърция и ЕС по бежанския въпрос, трябва да се подчертае фактът, че Брюксел е готов да направи целеви финансови трансфери. Освен това Европейската комисия предвижда организирането на обучителни програми за гръцката администрация, както и даването на по-големи „квоти“ за легални имигранти. Партньорството на ЕС по отношение на имигрантската политика на Гърция следва стриктно приетия още през 2008 г. Европейски пакт за имиграцията и убежището. Според този официален документ пакетът от действия във връзка с имиграцията в държавата-членка следва да бъде пропорционален на приоритетите, нуждите и капацитета да се приемат чужди граждани. От икономическа гледна точка имигрантската политика трябва да се съобразява с наличния потенциал от човешки ресурси на ЕС, както и с нуждите на трудовия пазар на Гърция. В същото време от елинската държава се изисква да не се ориентира към масова легализация на статута на придошлите имигранти, а да разглежда всяка постъпила молба поотделно. Сред задълженията на гръцките управляващи е безусловно спазване на Кодекса за шенгенските граници. Гражданите на страни, нечленуващи в Шенгенското пространство и/или в ЕС, подлежат на цялостна проверка при влизане на тяхната територия. Това означава преглеждане на документите за задгранично пътуване, определяне на целта и продължителността на престоя, наличието на достатъчно средства за издръжка. С помощта на Шенгенската информационна система и гръцката национална база данни се установява и дали имигрантите са заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, социалното здраве и международните отношения на държавите от Шенген. Реалната опасност произлиза от лицата, които пристигат в Гърция (в ЕС) с престъпни намерения, включително за извършване на терористични действия. Обикновено става дума за единици имигранти, които се внедряват в големите бежански потоци, пристигащи на Стария континент. Впоследствие част от нелегално пребиваващите престъпници могат да прибегнат до незаконните мрежи от контрабандисти, а също и да участват в трафика на хора и наркотици. Такова сериозно предизвикателство в най-значима степен изисква консолидиране на Европейската агенция за управление на оперативното сътрудничество по външните граници на ЕС, Европейската полицейска служба (Европол), европейската прокуратура, правоприлагащите органи на ЕС, националните органи на Гърция по разследване на криминални прояви и правораздаване. От значение за работата на тези институционални обекти е съобразяването с основополагащи за отбраната при имиграционни вълни актове като Директива 2002/90/ЕО на Съвета за определяне на подпомагане на незаконното влизане, транзит и престой; Рамково решение на Съвета от 28 ноември 2002 г. за укрепване на наказателноправната рамка за противодействие на подпомагането на незаконното влизане, транзит и престой; Решение 2007/779/ЕО, Евратом за създаване на общностен механизъм за гражданска защита (в частта за терористичните актове). Тези нормативни източници могат да бъдат изпълнявани в контекста на Стратегията за интегрирано управление на границите от 2008 г. и Стратегията на ЕС за борба с тероризма. Освен това за разрешаването на проблема трябва да се прилага и гръцкото наказателно законодателство. Средствата за успешно противодействие са засилване на сътрудничеството между европейските и гръцките органи за наблюдение на границите; използване на разузнавателна информация; проследяване на облагите от инкриминираните деяния; осъществяване на контакт с жертвите, за да се достигне по-лесно до извършителите. Не на последно място стоят съгласувателните практики около Европейската мрежа за превенция на престъпността, вследствие на които намаляват престъпленията и причините за тях, както и несигурността на гръцките граждани. Безспорно е, че така заложеният и реализиран набор от оперативни похвати може да постигне разкриване, преустановяване на незаконната дейност и наказание на криминалните имигрантски субекти, а така също и на организираните престъпни (терористични) групи от такива лица.

Наред със задълбочените връзки по оста Атина-Брюксел (Гърция-ЕС) имигрантският проблем в Гърция, и изобщо в цяла Южна Европа, може да бъде преодолян посредством обединяване усилията с България, Турция, Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Италия и Испания. Всички тези страни са засегнати от бежанските потоци, идващи от Северна Африка, Близкия Изток и централната част на азиатския континент. Това, което се очаква от посочените държави е взаимно да предприемат ключови мерки за инвестиране на повече средства за усъвършенстване на човешките и техническите ресурси, организационни методи и системи, използвани в сферата на имигрантската политика. Освен това е препоръчително всички тези страни да провеждат съвместни операции за ограничаване притока на нелегални имигранти, както и да бъдат организирани подробни и всеобхватни общи разследвания с цел разкриване на извършени престъпления от бежанците. За да се улеснят подобни действия, е приемливо държавите от южната половина на Европа да договорят създаването и функционирането на наднационални структури, които да бъдат финансирани от правителствата на страните, и управлявани от нарочно излъчени представители — специалисти по политиката на имиграцията. Тези органи могат да рационализират работата с имигрантите, както и по-успешно да партнират с институциите на ЕС.

Новото гръцко правителство на СИРИЗА и „Независими гърци“ има визия по какъв начин да се справи в краткосрочен и средносрочен план с вълната от нелегални имигранти, която достига до Гърция. Независимо от кризата, обхванала страната, през следващите години трябва да се отделят ресурси за подсигуряване на по-ефективна защита на сухопътните и морските граници. Гръцките власти са готови с изясняване на количеството имигранти, които инфраструктурата на страната може да поеме. Ето защо се очаква да се увеличи броят на депортираните чуждестранни граждани в родината им (страната по произход), както и на обратно изпращаните в държавата на транзитно преминаване или в страна, в която ще бъдат приети мигранти. Това обаче следва да се извършва в съответствие с Хартата на основните права на ЕС, която предписва хуманна политика на връщане. Неотменен принцип за устойчивостта на цялостната процедура е да се предостави предимство на доброволното завръщане. По този начин се стимулира реинтеграцията на мигрантите. Наложително по този казус е и спазването на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Директивата определя най-важните параметри за завръщане на граждани в държави извън ЕС, отново като се следват основните права на тези лица, и при положение, че субектите се третират по достоен начин. В директивата също е налице алтернативност между доброволното и принудителното изпълнение на задължението за връщане. Интересен момент от трайната практика на Съда на ЕС във връзка с разглежданата директива е, че се допуска държава-членка на ЕС да налага наказание глоба за незаконно пребиваване, която санкция може при определени условия да бъде заменена с наказание експулсиране. Така или иначе предстои рационализиране на издаваните легализации за пребиваване на територията на Гърция, което ще се отрази не само на политическите, но и на икономическите имигранти. Във връзка с последната категория се очаква окончателно изясняване както на потребностите, така и на възпиращите стопанството последици от запълването на националния трудов пазар с бежанци. Управляващите предвиждат налагането на по-сурови наказания за работодателите, които са нарушили законодателството с наемането на работа на нелегални имигранти. Съвсем основателен е изводът, че макроикономическите показатели на гръцката държава, а също и настроенията на обществото срещу нелегалните имигранти, представляват катализатор за превръщането защитата на националното единство в основен фактор при дефиниране на имигрантската политика на Гърция през следващите години.

Отстояването на жизнените интереси на нацията е достатъчно основание на гръцките лидери да посрещнат с изчерпателно и далновидно построена програма новите потоци от нелегални имигранти в динамичната среда на геополитическото съвремие. Категоричната имигрантска политика на Гърция обаче може да даде своите непреходни плодове само ако бъде подходящо обвързана с достиженията в тази сфера на останалите потърпевши страни от Южна Европа и на ЕС като международен авторитетен субект.

 

Публикувано на 29 Април 2015 в 15:07 часа от
Христо Менков


Ключови думи:Гърция, нелегална имиграция, бежански проблеми, сътрудничество, ЕС

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас