Нагорнокарабахският конфликт: да вървиш по леда

    Две от трите бивши съветски републики, разположени в Кавказ – Азербайджан и Армения, често попадат в обсега на международната политика и на медиите, които се интересуват. Причината се съдържа в територията Нагорни Карабах, която всъщност е предимно планинска област без особени природни дадености и със суров климат – с ужасно горещо лято и ужасно студена зима.
    И Азербайджан, и Армения търсят подкрепа в международен план, за да намерят спокойствие, що се отнася до отстояването на правото на притежаване на областта Нагорни Карабах.
    Като държава, която се отличава с изключително силно чувство за стремеж към индивидуализъм, който обаче не предизвиква изолация, а напротив, Азербайджан от първите години на своето отделяне от СССР през 1991 г. поддържа балансирани отношения както с Изтока, така и със Запада. Докато Армения пък избира само един път – добри отношения с Русия за сметка на почти всичко останало. Разбира се, това се отразява особено много на икономическо-социалното положение в обезлюдяващата република, за която е известно, че две трети от населението й живее в условия на бедност, а процентът на т. нар. „средна класа” е неизчисляем, тъй като няма ясни критерии за това.
    Продължаващият от 1988 г. конфликт в Нагорни Карабах принуждава Азербайджан и Армения да засягат тази тема на всички международни събития, на които участват, защото се оказва, че има трети страни, които налагат и своите виждания по въпроса, което стопира разрешаването на проблема. От края на войната през 1994 г. процесът по възстановяване на мира в региона е възложен за изпълнение на Минската група и при съпредседателството на Русия, Франция и САЩ се водят безрезултатни преговори. На 62-рата сесия на Парламентарната асамблея на НАТО, която се проведе в Истанбул, министърът на външните работи на Турция Мовлюд Чавушоглу остро нападна депутата от арменския парламент Корюн Нахапетян, който обвини Анкара в поддръжка на групировката „Ислямска държава”. Чавушоглу отвърна с напомнянето, че ООН и Съвета на Европа неколкократно са обявили в свои резолюции, че 20% от територията на Азербайджан (тоест Нагорни Карабах) е окупирана от Армения и че е крайно време арменските военни сили да се изтеглят от тази област. Скандалът се размина, тъй като останалите участници предпочетоха да подминат острата размяна на реплики между двамата.
    При решаването на този конфликт, който създава постоянно напрежение не само между двете страни, а също така се отразява на настроенията в региона като цяло, Армения търси подкрепа предимно в Русия, а понякога и в Иран. Наскоро стана факт съвместната армейска групировка между Москва и Ереван, подкрепена публично от руския президент Владимир Путин. Руската страна обаче нееднократно е подчертавала, че се абстрахира от карабахския конфликт, но думите й не са приети с доверие както от Баку, така и от останалите заинтересовани страни, освен Ереван. В политикоикономически план Армения е страната, която безрезервно е била подкрепяна от Русия, а в замяна в малката кавказска република се разполагат руски войски, които наброяват около 5 хил. души. Междувременно, в руската военна база в арменския град Гюмри беше инсталирана ракетната система „Искандер”, чийто радиус е около 500 км. Това беше направено и в Калининградска област в Русия. Впрочем, Грузия окачестви това като „опасност за страната”. Президентът на Армения Серж Саргсян обяви, че Русия е предоставила тази система след молба от арменска страна. По думите му, това се случва с цел „запазване на мира в региона”.
    От своя страна Азербайджан разчита физически единствено на себе си, а търси морална подкрепа основно от Запада и Турция, с която е свързан по „тюркска” линия. Наскоро Баку направи стъпка напред, що се отнася до имиджа му на Запад, като възстанови активните връзки с Европейския парламент. Делегация от Европейския парламент бе приета през септември т. г. от президента Илхам Алиев, което спомогна за този успех. Неотдавна и отвъд Океана стана ясно, че американският щат Оклахома отново е дал своята подкрепа на Азербайджан – обсъден е бил въпросът за намирането на нови начини за добив на газ и нефт в Каспийско море. Важен момент в отношенията между Азербайджан и американския щат е признаването на погрома над азербайджанското население в карабахския град Ходжалъ през 1992 г.
    В същото време представителите на Минската група се задоволяват само със суховати изказвания. Неотдавна руският министър на външните работи Сергей Лавров заяви, че „дяволът е в детайлите” и това е причина за поредния провал на опитите за урегулиране на карабахския конфликт. Само че международната общност, ангажирана с разрешаването на проблема се заема само с детайлите, като не успява да стигне до извода, че първо трябва да бъде намерен начин за прекратяването на военните действия и разменянето на огън между Азербайджан и Армения.  
Ескалацията на напрежението в региона през април 2016 г., предизвикано от обстрелването от арменските въоръжени сили по селища, намиращи се в Азербайджан, което доведе до състояние на война, доведе до успешното освобождаване на част от Нагорни Карабах и преминаването й във владение на азербайджанската страна. От този момент насетне престрелките и провокациите по никакъв начин не са престанали, като излизат съобщения както за използване на оръжие, така и за човешки жертви.
Междувременно Азербайджан продължава да набира точки – през октомври не за пръв път на посещение в Баку пристигна Ваге Аветян. Арменският правозащитник, който е на нож с официалната власт в Ереван. Разпространени бяха неговите изказвания относно неговото желание народите на Азербайджан и Армения да живеят заедно. Аветян заяви, че те „са свързани от съдбата”. Самият той се обяви против идеята трети страни да бъдат замесвани в конфликта и по негово мнение, именно там се крие нулевото развитие.
    В средата на ноември т. г. в два последователни дни стана ясно, че азербайджанските въоръжени сили са свалили арменски безпилотен летателен апарат, летял над Тертерска област, която от април е във владение на Азербайджан. На следващия ден беше разпространена информацията, че отново е имало престрелка между Азербайджан и Армения на фронтовата линия покрай Нагорни Карабах, което е довело до един загинал азербайджански войник. Седмица по-късно отново са се водили престрелки, този път по фактическата граница между Азербайджан и Армения. А азербайджанският президент Илхам Алиев в последно време все по-често посещава прифронтовия район. Преди събитията през април Алиев не беше отделял такова физическо внимание на района, което означава, че той е поискал лично да види състоянието не само физически, но и духовно на представителите на азербайджанската армия, които отбиват военната си служба там.
В момента се създава същата ситуация, като през април – арменската страна провежда военни учения, а след нея Азербайджан също започва. Месецът все още не е завършил, но той предвещава някаква ескалация на напрежението между Азербайджан и Армения. Вероятно двете държави няма да повторят грешката от предишни години, а именно да се поддават на емоции, които водят до състояние на реална война, макар и за кратко. Следващи подобни военни действия биха били по-агресивни, което означава не само повече човешки жертви, но и опасност от срив в икономиките на страните. Доларът, който е основна международна валута и в Азербайджан, и в Армения всеки ден се качва спрямо маната и драма (а особено девалвацията на маната), а това води до покачване на цените даже на основните стоки и продукти. Всички осъзнават, че една от основните причини за това са военните интервенции и неразрешеният проблем в Нагорни Карабах. Във вътрешността на двата народа също се правят все по-чести изказвания с призив военните действия да бъдат прекратени. Някои, макар и плахо, припомнят за времето, когато азербайджанци и арменци са живеели заедно с още други националности до началото на конфликта през 1988 г. и са създавали колорит на Кавказ.

    

Публикувано на 24 Декември 2016 в 17:02 часа от
Момчил Шопов


Ключови думи:Нагорни Карабах, Армения, Азербайджан, конфликт, отношения, външна политика

2 Коментара
От Realist публикуван на 01 Jan 2017 01:47 pm
Информация от г-н Шопов абсолютно не вярна, сигурно е взета от турски източници. Г-н Шопов, публикувайте приказки в турски сайтове, а не тук....
От Ян Бибиян публикуван на 08 Jan 2017 11:57 am
Шопе...дрънкаш глупости! Да не би да си Шопооглу всъщност?
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас