Мохамед Али: Сирия е голяма борса

Мохамед Али Ез е роден в гр. Тафтаназ, Идлиб през 1960 г. Завършил е висше образование специалност „Химия”. Работил е като преподавател в Сирия. От 1994 г. живее в България. В момента е представител на Асоциацията на сирийските бежанци в България. Работи доброволно, посветен на каузата да помага. С господин Али разговаряме за ситуацията в Сирия и последните събития от град Мадая и Забадани.

 

- Какво всъщност се случва в Мадая и Забадани?

-В Мадая се случват страшни неща. 40 000 души умират от глад, обсадени от силите на режима на Башар ал-Асад. Освен обсадата с жива сила има и организирани минни полета, които възпрепятстват влизането и излизането от града. Хората там са буквално откъснати от света, оставени да гладуват и без никакви медицински грижи. Населението на града е революционно настроено и не позволява на войските на режима да превземат града. Поради невъзможността на режима да проникне в него, беше организирана обсада, която цели да изолира населението и да ги принуди да се предаде.

Местоположението на Мадая e в близост до ливанската граница, поради което бойци от Хизбуула също оказват подкрепа на войските на режима.

До този момент са загинали повече от 58 души от глад в района на Мадая. Има информация, че повече от 10 души са пострадали при опит да преминат минното поле около града.

Ясно трябва да се разбере, че в района не действат терористични групи, срещу които воюват правителствените сили, а по-скоро войските на Асад подкрепени от бойци на Хизбулла се опитват да превземат един  град с ясно изразени революционни настроения.

-Как според вас международната общност (ООН) може да повлияе на ситуацията там?

-Ако поиска, международната общност може да направи много неща. Това, което се случва там е недопустимо от чисто човешка гледна точка. Появиха се данни, че камионни на ООН са били допуснати до Мадая. Това е истина, но информацията, с която разполагам аз е, че са били допуснати два камиона с хуманитарна помощ, която е включвала одеяла и санитарни продукти. Гражданите там имат остра нужда от храни и лекарства. Дори и тези два камиона да бяха пълни с храна, смятате ли, че са достатъчни за населението там? Те не биха били достатъчни дори и за ден. Международната общност трябва да съдейства за организирането на хуманитарен коридор, който да осигури най-необходимото за населението в града. Мадая не е първият случай, в който правителствените сили действат по този начин. Подобни действия са предприети в градовете Ал-Тел, Хомс, Дейр ез Зор, Забадани и др. ООН, Европейският съюз и западните страни не трябва да допускат това да се случва.  

- В неделя (17.01) протестирахте пред сградата на ВКБООН в София. Как премина протестът ви? Смятате ли че гласът ви беше чут?

-Да, тази извънредна ситуация налага предприемането на мерки, с които да покажем съпричастността си към хората в Мадая. Заради лошото време и поради други причини на протеста не дойдоха много хора. Искрено съжалявам, че голяма част от сирийските граждани в България не подкрепиха протеста. Не очаквам българските граждани да се включат активно, особено когато нашите съграждани в България не го правят. На събитието присъстваха 15 души. Заедно с тях връчихме протестната декларация, адресирана до Генералния секретар на ООН господин Бан Ки Мун. Надявам се международната общност да реагира и в кратки срокове да спре ужаса в тази част на Сирия.

- Как гледате на руската намеса в разрешаването на сирийския конфликт?

- Въздушните удари на Русия са насочени към много сирийски градове, в които отдавана няма представители на Даеш (Ислямска държава) или други терористични организации. Тези удари са срещу сирийската революция. Нарочно казвам революция, а не опозиция. Смятам, че е по-правилно да говорим за „Сирийска революция”. Няма смисъл да ви обяснявам защо Русия се включи в конфликта и какви са интересите и относно запазването на режима. Мисля, че това вече е ясно за всички.

- Така е г-н Али, но в тази връзка може ли да посочите държавите, които искат падането на режима. Какви са връзките с революцията и имате ли данни за финансиране на революцията от тях?

- Разбира се, тези страни са от другата страна на исканията на Русия и Иран. Не е тайна, че това са Саудитска Арабия, Катар, Израел, Америка и много западни държави. Всички те имат служители в много неправителствени организации на територията на Сирия. Революцията не изпълнява техните искания, тя просто използва техните средства за да постига своите цели. Има финансиране от тези страни и това е нормално, но то не се използва от лидерите на революцията по най-рационалния начин. Това всъщност е големият проблем на сирийската революция. Липсват лидери, които да обединят и организират сирийските граждани.

- Следващият ми въпрос е малко риторичен и вероятно ви е задаван многократно, но все пак толкова лош човек ли е Башар ал-Асад?

- Не знам, вероятно като човек може и да не е лош. А лошото е, че сега нищо не зависи от него. Знаете кризата в Сирия започна след протестите в Дара от 2011 г., Асад и неговото управление можеше да продължи, ако през април беше отишъл (на 150 км) до мястото на инцидента, за да се извини на хората, да освободи тези деца и да накаже братовчед си, който беше шеф на разузнаването там. Просто трябваше да пие едно кафе с хората, които държат на принципите и традициите, и да направи някакви елементарни политически промени.

Всичко в държавата стана тяхно, не можеш за започнеш бизнес, ако не си приближен на Асад. Той е изключително богат. Твърди се, че само Асад разполага с над 70 млрд. долара. Ако говорим за неговия чичо Рафат, който в момента е във Франция, никой не може да каже точно колко притежава, но се знае, че има имоти в Белгия, Франция. Той има собствена армия.

Ако бяха дали още малко на този народ, сирийците нямаше да бягат от страната. Нещата са много сложни в Сирия. Този свят трябва да гледа човешки на случващото се там. Убийствата и в Париж и в Дамаск са убийства и са еднакво ужасни.

Всяко решаване на сирийския конфликт започва от свалянето на режима. Никой няма право да се меси в Сирия, нито иранците, нито иракчаните, а най-малко пък Хизбулла, тъй като през 2006 г. приютихме в Сирия ливанските бежанци. Ние ги приехме като гости. Те бяха приети в нашите домове, не ги прие режима, приеха ги сирийските граждани. В Сирия не са изграждани бежански лагери за тях, те бяха гости в нашите домове и се хранеха заедно с нас докато не свърши конфликта в страната им. Същите днес пращат децата си да убиват нашите деца. Сирия е голяма борса, ако може да се каже така, тъй като всеки печели на гърба на сирийската кауза.

- Смятате ли, че отстраняването на Башар ал-Асад е единствената пречка за разрешаването на конфликта? Вие сам казахте, че „главата на революцията” не е достатъчно мъдра.

- Не знам, какво да Ви кажа. Трябва да има преходно правителство, което да управлява без да се ликвидира всичко. Трябва да се запазят институциите и инфраструктурата, не трябва да допускаме да се случи както в Ирак. Да вземем за пример Либия, хората бяха свикнали с управлението на Кадафи и след свалянето му си мислеха, че могат да правят всичко. По времето на Садам Хюсеин не можеше да намериш човек, който носи дори и една ловна пушка, днес може да намериш хора с танкове и самолети в Ирак. Каква е тази държава, в която всеки десет човека могат да си направят армия?

- Прави ли България и международната общност достатъчно за сирийските бежанци?

- Ако трябва да бъда откровен, отговорът ми е не. България няма достатъчно ресурси да приеме много бежанци. Ако българските власти започнат да дават пари за бежанците, колкото някои други европейски страни, това ще породи социално напрежение и недоволство сред българското население, тъй като по-голямата част от българското население преживява с по-малко средства. Дори и тези пари да не идват от хазната. България може да направи нещо повече от това. Може да помага по други начини. За това сега политиката е да приема бежанците и да ги изпраща към Западна Европа.

Аз не мога да забравя, че през 2013 г. българският народ даде много повече от нашите сирийци за бежанците. Направо не можах да повярвам как тичат, за да събират помощи отделни хора и организации, много граждани предоставяха жилища напълно безвъзмездно дори плащаха и комуналните сметки. За което сме много благодарни. Като цяло българинът е добър човек, в него има добрина.

Един от нашите проблеми е, че не успяхме да покажем добрата страна на революцията и лошите страни на режима. Асад можеше да направи много повече от това, което беше Сирия преди войната, макар че имаше много пари.

Днес, бежанският проблем се оказва най-големият проблем на 21 век. Не можем да разчитаме на България или да я обвиняваме, че не помага достатъчно на бежанците, защото България е бедна държава. Европейците вместо да направят нещо за решаваното на проблема те правят точно обратното. Ако един бежанец намери начин и място да живее безопасно в Сирия, той няма да тръгне. Там трябваше да бъде осигурена свободна зона, както искахме отдавна. Ако имаха храна, жилище, сигурност и спокойствие, хората нямаше да си жертват живота. Те тръгват, защото нямат избор. Да тръгнеш по море с една надуваема лодка и да се надяваш да стигнеш до другия град е отчаян ход. Още повече, че за цялото това нещо плащаш много пари. Плащаш си, за да умреш. Нека направим една проста сметка. Ако предположим, че всеки си плаща средно по 2000 евро, в Германия има над 1 млн. бежанци. Тава са много пари. И става дума само за Германия, без да говорим за другите страни.

Можеше да се направи много, но не се прави умишлено. Според мен беше уместно да накарат България да отвори някаква зона за транзит вместо да ходят в Гърция по море. Така или иначе бежанците искат да стигнат до Европа и го правят, но с цената на много време, средства и жертви. Това излиза от границите на човешките рамки.

- Г-н Али, благодаря Ви за това интервю.

Публикувано на 20 Януари 2016 в 15:07 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:интервю, Сирия, бежанци, международна общност,

1 Коментара
От Koki публикуван на 22 Jan 2016 03:37 pm
Хубаво интервю!
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас