Микронациите

Изследването на държавата е било основна дейност на социалните науки още от тяхното възникване. Философите на Древна Гърция и Рим са осъзнавали огромното значение, което държавата като политическо обединение (полис, република, империя) има за  определянето на съдбата на хората-както за индивида, така и за цели народности.

През вековете са създадени много и различни теории за държавата, нейните функции и нейната същност. Оформили са се някои основни критерии, на които дадена общност трябва да отговаря, за да може да нарече себе си държава. Често цитирани характеристики на държавата са наличие на територия и население, които са свързани чрез общ произход, език, религия, пазар, граници и най-вече общо управление. Може би най-известно е определението на Макс Вебер, че държавата е „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие.“ Тези думи са написани от известния социолог през 1919 година в неговото есе “Политиката като призвание”. Съществуват обаче човешки общности, които с поведението си предизвикват и подлагат на изпитание теорията на Вебер.

Един тип такива стурктури са организации като "Ислямска държава". Подобни групи претендират, че са независим политически субект и действително притежават контрол върху насилието над дадена територия. За част от населението на тези територии дори счита, че това насилие е правилно, тъй като се върши в името на изкореняването на лоши западни навици и налагане на "правилен ислям". За мнозинството от жителите на Ирак и Сирия обаче "Ислямска държава" означава безпричинен терор и жестокост, отнемане на гражданските им права и дори на правото им на съществуване. Тук се разкрива един изключително важен аспект на успешното държавно управление - държавата трябва да демонстрира сила преди всичко чрез своя морален авторитет, а чак след това да прибягва до физическо насилие, и то само при крайна необходимост. Зад всяка политическа общност би следвало да стоят на първо място идеи и принципи, а едва на второ оръжия и силови органи. В следващите редове ще разгледаме доста по-светли примери на алтернативната държавност. Това са страни, които заявяват своето съществуване на света най-вече през втората половина на миналия век. Често това става по доста креативен, понякога дори комичен начин. Става въпрос за микронациите.

Това са малки политически субекти, които претендират, че са независими държави, но не са признати от нито една независима страна. Някои от тях имат само няколко граждани, понякога дори само един.  Териториите на микронациите са изключително разнообразни-спорни погранични зони, острови, къщи и дворовете им, дори "колонии" отвъд Земята.

Една от най-известните микронации е княжеството Сийленд (Sealand). Тази малка страна представлява изкуствена платформа на няколко мили от бреговете на Великобритания, която в миналото  е била използвана от въоръжените сили на страната. Историята на Сийленд е пример за това как една на пръв поглед абсурдна идея за държавност може да бъде защитавана и утвърдена в продължение на десетилетия. Успехът на княжеството се дължи както на усилията на неговите основатели, така и на външни обстоятелства. Държавата е основана от Пади Рой Бейтс през 1967. Първоначалната идея на Бейтс е да използва платформата, за да може да излъчва необезпокояван своята пиратска радиостанция, но по-късно решава да обяви независимостта на територията от Великобритания. Макар и да е било използвано от британската армия по време на Втората световна война, към онзи момент съоръжението се е намирало извън териториалните води на Обединеното Кралство. На следващата година се разиграва един  малък инцидент, който на практика потвърждава независимостта на княжеството.  Служители на британския флот се приближват до платформата, за да поправят навигационна шамандура, която се намира наблизо. Тогава семейството не Бейтс ги прогонва с предупредителни изстрели. Синът на Пади Бейтс Майкъл е привлечен като обвиняем за незаконно използване на оръжие, но съдиите по делото вземат решение, че то не е в техните правомощия, тъй като случката се е разиграла извън териториалните води на Великобритания. С това те дават основание на Бейтс да твърди, че суверенитетът на страната му е бил потвърден от съдебното решение.

През 1978 е направен опит за държавен преврат. Няколко души нападат платформата и временно вземат Майкъл Бейтс за заложник. Той обаче успява да победи бунтовниците и на свой ред да ги залови. Един от тях, Александър Ахенбах, притежава едновременно немско гражданство и паспорт на Сийленд. Поради тази причина той е задържан на платформата и съден за държавна измяна. Налага се намесата на немски дипломат от посолството на страната в Лондон. Така Пади Рой Бейтс заявява,че де факто е получил и признание от страна на  Западна Германия.

През следващите години ексцентричните идеи на семейство Бейтс не спират. Малката монархия създава свои спортни отбори (които, по разбираеми причини, не могат да провеждат състезания на своя територия и се състоят почти изцяло от чужденци) и издава паспорти. През 2007 година страната е на прага на това да бъде закупена от шведския торент-тракер гигант Pirate Bay.  Причина за тази идея е продължителният политически натиск в Швеция и цяла Европа върху торент тракерите, които са обвинявани в нарушаване на авторски права. Създателите на Pirate Bay обмислят варианта да прехвърлят операциите си в Сийленд, където няма действащо законодателство относно авторското право. В крайна сметка обаче до сделка не се стига.

Втори значителен пример за микронация е Ахзивленд. Територията представлява крайбрежна ивица, която е част от средиземноморската брегова ивица на Израел. Създадена е през 1972, когато местният жител Ели Авиви се противопоставя на решение на израелското правителство да събори къщата, в която живее. Авиви е арестуван и съден, но е освободен, тъй като съдията по делото установява, че извършеното от него не представлява престъпление. С годините конфликтът с правителството отшумява и районът се превръща в популярна туристическа атракция.

Либерленд е друг интересен политически  проект, който предявява претенции да бъде независима държава. Идеята за създаването й принадлежи на чешкия политик Вит Йедличка. Йедличка е известен в родината си със своите позиции в подкрепа на свободната търговия минималната държава, която да дава възможно повече свобода на гражданите си да живеят и да се развиват по своя собствена преценка. През 2015, след дълги години на опити да разпространи и наложи своите идеи, той решава да създаде своя собствена страна и избира малка територия, която се намира на границата между Сърбия и Хърватия и е спорна между двете бивши югославски републики. По този начин се създават основите на Либерленд. Основните идеи за управлението на страната са то да бъде основано на индивидуалната свобода и доброволната инициатива. Пример за това са идеите на Йедличка да не бъдат събирани данъци от гражданите за изграждане на инфраструктура , водоснабдяване и електроснабдяване, а вместо това да се разчита на доброволната инициатива на частните инвеститори, които ще бъдат привлечени в страната. Йедличка е избран за пръв и, поне към този момент, единствен президент на новата република. Конституцията предвижда представителна демокрация, при която избраните на публични длъжности ще изпълняват задълженията си доброволно и без да очакват възнаграждение за това. Основният закон също така предвижда одобрение с общ референдум на приетите от Събранието конституционни и други важни законодателни промени, като за одобрение е нужно квалифицирано мнозинство от 2/3.

Президентът Йедличка съобщава в свое интервю за Business Insider, че неговият проект се радва на значителна подкрепа на международно ниво, като над 250 000 души са подали заявления за получаване на гражданство, а в същото време е привлечен и интересът на потенциални инвеститори, които да вложат сериозни средства в изграждането и поддържането на новата страна. На практика обаче реализирането на плановете им на практика е постоянно възпрепятствано от органите на реда в Хърватия и Сърбия, които на няколко пъти арестуват граждани на Либерленд (включително и самия президент) заради това, че се опитват да достигнат територията на страната. Към настоящия момент нито една от двете балкански страни няма претенции за суверенно право върху земята и по-скоро на идеите на Йедличка и последователите му се гледа с насмешка. Властите обаче считат техните опити за достигане на Либерленд за нелегално преминаване на държавната граница между Сърбия и Хърватия, поради което се стига до намесата на органите на реда. Така реалната активност на Либерленд за съжаление е лимитирана до публикуване на информация на официалния сайт на общността https://liberland.org . В края на 2016 обаче Йедличка прави интересно изказване във връзка с избирането на новия американски президент Доналд Тръмп. Той заявява, че съществуват приятелски връзки между членове на кабинета на микронацията и членове на екипа на Тръмп. В изказването си Йедличка пожелава развиването на ползотворно партньорство с новия американски държавен глава и посочва съществени пресечни точки в идеите и реториката на Тръмп и тези на привържениците на Либерленд.

Четвъртият разгледан случай ще бъде Свободен град Християния. Тази общност има доста сходства с останалите три, но притежава и някои уникални характеристики. Така например тя не претендира да бъде изцяло независима държава, но на практика притежава степен на свобода от своята страна-майка. Християния има и едно ключово предимство пред повечето от останалите микронации-сравнително голямо население (вероятно над 1000 души), което в действителност живее за постоянно на територията й.

Как се е стигнало до създаването на общността? В миналото земите на Християния са били част от отбранителните съоръжения на Копенхаген, като в района е имало военни бази до втората половина на XX век. В началото на 70-те години датската армия изоставя съоръженията си в Християния и постепенно те са заселени от жители на града. Наблюдава се тенденция бездомници и други отделени и неприети от обществото хора да обитават и да се заселват за постоянно на територията. В ранният период на заселване целият процес е по-скоро хаотичен, но скоро той придобива смисъл на протест срещу политическата класа в Дания и срещу традиционната държавна власт изобщо. Якоб Лудвигсен, журналист с анархистки възгледи, създава манифест, с който обявява Християния за “най-голямата възможност да бъде създадена общност от нищото” и призовава всички свободомислещи в Копенхаген и Дания да допринесат за раждането на тази общност.

През годините на съществуването си Свободният град привлича за свои жители много хора на изкуството и културата, които искат да избягат от нормите, които им налага животът в останалата част от Дания. Създадени са общи правила, които имат силата на закон за членовете на Християния. Така например на територията на града е забранено да преминават или паркират частни коли. Стремежът е това и други подобни решения да бъдат взети чрез постигане на консенсус-пълно съгласие от страна на всички членове, за да може нещо да стане общовалидно правило. Общността е известна и с толерантността си към употребата и разпространението на т.нар “леки наркотици”. Жителите са обвинявани и в други престъпления, като нелегална продажба на оръжия, продажба на контрабандни стоки и тежки наркотици и пр. Всичко това води до чести сблъсъци между членовете на общността и служителите на реда на Копенхаген.

Въпреки спорното си положение от законова гледна точка, до този момент (над 45 години) Християния е успяла да съхрани своята автономност и алтернативния си начин на живот. Безспорно общността е предизвикала и продължава да предизвиква множество противоречия сред останалите граждани на Копенхаген и Дания. Жителите й обаче се отличават със способността си да действат единно в напрегнати ситуации и да вземат ефективни колективни решения. Така например през 80-те години жителите решават да прогонят банда от мотоциклетисти, които се намесват в търговията с канабис и застрашават независимостта на Християния. При по-съвременен случай се стига до престрелка между полицията и жител на колонията, като поводът отново е продажбата на канабис. Един от полицаите е тежко ранен, а няколко часа по-късно извършителят е обграден и застрелян от полицията в друг квартал на Копенхаген- В отговор на случая жителите на Християния сами подемат инициативата да предотвратят разпространението на дрога и да прочистят квартала си от криминални елементи. През 2011 година жителите на Кристияния решават да станат собственици на земята, която обитават (до този момент тя е собственост на министерството на отбраната).

Разгледаните опити за сътворяване на държави обикновено предизвикват усмивки и недоверие, ако не и открити подигравки сред повечето хора. Микронациите обаче показват нещо важно - по света винаги ще има хора, които няма да могат или просто няма да искат да се впишат в общите рамки на обществото. Тези хора ще търсят свой собствен начин да се справят с живота и ще използват различни методи за това. Създаването на държава може да изглежда несериозно за повечето зрели граждани, но истината е, че голяма част от съвременните установени държави са възникнали по сходен начин-хора с еднакъв интерес са се открили и са създали общност, която да защитават. Примерът на Християния показва, че това все още е възможно.  

Публикувано на 23 Юни 2017 в 21:42 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:микронации, Християния, Либерленд, Ахзивленд, Pirate Bay, Sealand

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас