Миграционна политика на ЕС

Демографски дисбаланс

Проблемите с международната миграция и бежанците засягат практически всички страни. По данни на ООН, по количество на мигрантите ЕС се намира на второ място в света. Към настоящия момент жителите на Африка са достигнали 1,247 млрд. души и според американската правителствена агенция USAID те се увеличават всяка година с 24 млн. Ако тези темпове се съхранят, към 2050 г. населението на черния континент ще се удвои. През близките 40 години 97% от прираста на населението на Земята ще се пада на Азия, Африка, Латинска Америка и страните от Карибския басейн. Очаква се населението на Азия към 2050 г. да се увеличи с 1,5 млрд. души, а Индия да изпревари Китай по численост.

Днес в света живеят повече от 7,5 млрд. жители и само 9,8% от тях са в Европа. Не е тайна, че като цяло населението на Европа старее и за запазване на конкурентноспособността ЕС трябва да се погрижи за регулиране на този проблем. Съществуват множество причини, поради които достигане на необходимото ниво на раждаемост в близко време е невъзможно. Безусловно, потокът от мигранти би могъл да помогне на Европа да се справи с вътрешния демографски дисбаланс. Освен това, мигрантите се използват като трудови ресурси и спомагат за повишаване на производителността на труда в приемащите страни. Центърът за миграционна политика (MPC – Migration Policy Center), чиято основна цел е провеждане на изследвания по въпросите на глобалната миграция, за удовлетворяване на потребностите в областта на управлението на миграцията на европейско ниво, счита, че „формирането на политики по въпросите на имиграцията и интеграцията на мигрантите ще остане приоритетно направление в политиката на ЕС в продължение на десетилетия”.

Причини за миграцията на бежанците

Експертите цитират три основни причини, пораждащи масова миграция и потоци от бежанци – войните, социално-икономическите кризи и преследването на личността, нарушенията на политическата свобода и другите човешки права. Тези причини имат глобален характер, затова всички регионални структури и субекти, борещи се срещу мигрантската криза, трябва да координират действията си с ООН и другите международни организации.

Според старши научния сътрудник на Европейския център Карнеги Пиер Вимон, „в миграционния проблем, стоящ пред ЕС в началото на 2015 г., не е имало нищо необичайно. Идващите, главно от африканските страни, потоци – по същност, ако не по мащаби, - са били напълно сравними с вълната на миграция от Западна Африка в Испания, наблдавана от 2000 г. Тя е била основно по икономически причини”.

В статията си „Миграцията в Европа: преодоляване на кризата чрез солидарност”, Пиер Вимон отбелязва, че бежанците са основно хора, спасяващи се от гражданската война в Близкия Изток и Афганистан, сирийци и иракчани, бягащи от непреставащите военни конфликти и нарастващото насилие, за да спасят живота си.”

Следствия и заплахи от безконтролната миграция

Бързият ръст на населението в условията на ниски икономически показатели, политическите и социални вълнения, оказват постоянен миграционен натиск върху Европа.

Изследователи от Центъра за миграционна политика изтъкват, че „мигрантите носят в себе си едновременно надежда и безпокойство, в контекста на сериозните обществени въпроси като прогрес, социално осигуряване, сигурност и човешки права. Счита се, че миграцията носи чиста печалба на световната икономика. С помощта на паричните преводи в страните на произход, мигрантите повишават нивото на живот там, а включването им в редовете на трудовите ресурси в страните на пребиваване повишават производителността на труда.

Въпреки че понякога се изказват опасения, че мигрантите ще внесат нищета в богатите страни, се разпространява мнението, че светът без международната миграция би бил по-опасно място. Мигрантите са мост не само между пазарите на труда и икономиките, но и може би още по-важно – между системите на ценност и култура”.

Безконтролните и неуправляеми миграционни процеси пораждат много критически заплахи. Например, в Либия нелегалният трафик на хора е станал обичайно дело. Криминалните структури, занимаващи се с това, заработват милиарди. Има подозрения, че от тази мрежа се ползват международни терористически организации. Много са фактите, при които радикалните ислямисти използват миграционните канали за проникване на свои бойци в приемащите страни. Случаите на нарушения на правовия ред на обществени места от страна на бежанците, предизвикват влошаване на отношението към тях и водят до протести на местното население. Криминалните факти, като негативни явления, формират фобия и се използват от радикални, популистки движения. Кризисните ситуации, създавани в резултат на безконтролната миграция, влияят и на вътрешнополитическата обстановка в Европа – количеството на противниците на миграцията рязко се увеличава, авторитетът на действащите правителства пада. Това умело се използва от национално-популистките движения в редица страни-членки на ЕС за засилване на позициите им. Тази перспектива заплашва европейското сътрудничество.

Бившият сътрудник на Управлението на Върховния комисар на ООН по бежанските въпроси, експертът по миграция, и особено незаконната миграция и контрабанда на хора Мортен Лисборг счита, че на този етап развитието на събитията, в следствие на миграционния натиск, се явява една от най-съществените и реални заплахи за сигурността в Европа. В своя оценка той изтъква: „Предизвикателствата, свързани с миграцията, произтичат на първо място от тези, касаещи хуманитарните въпроси, които следва да се разглеждат в по-глобална перспектива, свързана с географията и политиката за сигурност. Появяват се задачи с огромен мащаб, които на национално ниво не могат да се решат”.

Разногласия в ЕС и предполагаема политика на солидарност

Главните причини, пораждащи масовата миграция и потока от бежанци са все още актуални. Гражданските войни в Близкия Изток не престават. В страните от Африка и някои от Азия социално-икономическите кризи продължават. В резултат на засилване на авторитаризма в постсъветското пространство, случаите на преследване, съпроводени с нарушения на политическите свободи и други човешки права се увеличават. Поради това не бива да се разчита, че в обозримо бъдеще проблемът с международната миграция ще се реши.

Трябва да се подчертае, че съгласно Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г., всеки може да разчита на убежище от преследване или опасност от война. Това дава законно право на всеки бежанец на международна защита и задължава страните от ЕС да предоставят убежище на бежанци и мигранти, нуждаещи се от такава.

Ръководейки се от положенията в Женевската конвенция, Европейската комисия настоява за изпълнение на плана за прием на бежанци в съответствие с квотите. Полша, Чехия, Словакия и Унгария категорично са против предложението на ЕК. Те предлагат формулата „ефективна солидарност”, при която всяка страна-членка на ЕС да взема самостоятелно решение. С това обаче не са съгласни много други страни от ЕС, особено Италия и Гърция.

Анализът на публикувани изказвания и мнения показва, че действащата до момента на кризата от 2015 г. миграционна политика на ЕС не отговаря на съвременните предизвикателства, свързани с масовата международна миграция и потоците от бежанци.

Според мнението на бившия служител на Управлението на Върховния комисар на ООН по бежанските проблеми Мортен Лисборг, публикувано в статия от 30 март 2017 г. на датския сайт Politiken, „сегашната система за предоставяне на убежище се оказва скъпоструваща, несъстоятелна и неефективна. Тя просто не е приспособена за решаване на бъдещи кризи, свързани с бежанци и мигранти”. Той привежда неоспорими факти и цифри за неоправдани икономически разходи. Освен това, Лисборг доказва неефективността на сегашната система за предоставяне на убежище в административно и практическо отношение. Особено подчертава проблемите с връщането в родината им  на бежанци, на които е отказано убежище.

Мортен Лисборг предлага ЕС да търси решения, при които страните-членки, независимо от миграционния натиск, сами да определят колко и какви мигранти могат да приемат. Това изисква окончателен отказ от сегашната миграционна парадигма всеки мигрант, пристигнал на територията на страна-членка на ЕС, да получи юридическо гарантирано право на оставане до излизане на решение по делото му. Лисборг е съгласен с мнението, че е необходимо да се взимат колективни решения: „За ЕС е важно да се държи единно и да намира общи, надеждни решения”. При разногласия, ЕС не е способен да се справи с непреставащата миграционна вълна.

Старши научният сътрудник на Европейския център Карнеги – Пиер Вимон, предполага, че разногласията между европейските страни „са се засилили поради растящото вътрешнополитическо напрежение и загрижеността на населението, което счита, че миграцията ще постави под заплаха неговата сигурност и социална сплотеност”. Той счита, че, с цел ефективно решаване на миграционната криза, трябва да се действа колективно, за което е необходимо „да се преодолеят две противоречия: да се убедят всички страни да действат заедно в тази област, където преди всяка от тях се е стремяла самостоятелно да защитава собствените си интереси; да се вярва на ЕС, въпреки политическата мода за скептично отношение към всичко произтичащо от Брюксел”.

Според мнението на Вимон, солидарността се явява залог на успеха за преодоляване на противоречията. „Но солидарността трябва да е гъвкава. Гъвкавостта позволява да се съгласуват общоевропейските политически стъпки с мненията, интересите и особеностите на всяка страна. Гъвкавата солидарност е най-реалният път за така необходимото обединение на множеството направления на европейската миграционна политика”.

За страните-членки на ЕС, имащи нужда за запълване на недостига на работна сила и справяне с демографския дисбаланс чрез политиката на „Гъвкава солидарност”, е подходяща една от следните четири форми на участие в общата миграционна политика или политика на разпределение на миграционните ресурси:

  • Еднакъв принос, еднакво получаване;
  •  Колкото си вложил, толкова ще получиш;
  • Еднакъв принос, получаване според потребностите;
  • Принос според възможностите, получаване според потребностите.

На страните-членки, които не желаят да приемат мигранти, поради отсъствие на горецитираните демографски проблеми, или по други причини, е необходимо да им се предостави право да компенсират отказа си със съответните парични вноски.

Инициативи по изменение и укрепване на миграционната политика

Пиер Вимон изказва мнение, че през 2015 г. в Европа е настъпила уникална миграционна ситуация. Острият проблем с мащабите на кризата, за първи път в историята на ЕС, е принудил страните-членки да обединят усилия за търсене на изход от положението. ЕС успя да спре развитието на миграционната криза, да си върне контрола над външните граници и да постигне рязко намаляване на миграционния поток. Въпреки това ЕС трябва да реши проблема чрез разработване на комплексна, дългосрочна миграционна политика.

„Европейският дневен ред по миграцията”, предложен през април 2015 г. от експерти на Европейската комисия, се оценява като фундамент на универсална миграционна политика. В него са намерили място предложения по всички главни съставляващи на миграционната политика на ЕС: по граничния контрол, реда за предоставяне на убежище, отношение към легалните и нелегални мигранти (в т.ч. и връщането и предаването им в съответните държави), интеграция на усилията на отделните страни.

Министърът на вътрешните работи на Германия Томас де Мезиер излиза с предложение да се създаде център за прием в Северна Африка. По негово мнение, в тези лагери, единствената възможност за получаване на убежище и пребиваване в ЕС ще е участието в програми за преселване. Това ще измени незабавно мотивите на мигрантите, търсещи убежище, при стремежа им към Европа. Ще се помогне да се разруши бизнес-моделът на контрабандистите на хора. Ще се възвърне контролът над броя на пристигащите мигранти, търсещи убежище, като ще се приемат толкова, за колкото има реална възможност и политическа воля.

По мнението на Пиер Вимон, циркулиращата миграция също заслуажава внимание. При този вариант, мигрантите с дългосрочни визи могат свободно да пътуват между родните си места и страните с временно пребиваване. За този вид миграция е характерно и тристранното сътрудничество, при което мигранти, с финансовата помощ на европейски фондове, преминават обучение в неродни за тях африкански страни, а след това се завръщат в родината си.

През юни 2016 г. Европейската комисия, заедно с Европейската служба за външна дейност излезе с комюнике, относно създаването на нова програма за партньорство с трети страни, която е по модела на споразумението на ЕС с Турция.

Споменатите предложения се явяват само част от предполагаемите мерки за справяне с мигрантската криза. Всички експерти са единодушни, че „е необходимо да се засилва колективната съставляваща: за решаване на проблемите с мигрантския поток, европейците са длъжни да действат в сътрудничество с международните партньори”.

В заключение, след взимането на решение от Великобритания за излизане от ЕС, се засилиха дискусиите за необходимостта от провеждане на различни реформи, с цел укрепване на Съюза и ускорение на процеса на интеграция. Според някои експерти „темата за миграцията може да се превърне в площадка, където европейските власти биха могли да удовлетворят желанията на хората и да им предложат план за национално възраждане”.

 

Яшар Джафарли

Студент по магистратура – 2-ра година на обучение, по специалността „Външна и вътрешна сигурност на ЕС и международна стабилизация” във факултет по политология  (Институт за политически изследвания) към Страсбургски университет, Франция.

 

 

Източници и препратки:

  1. http://inosmi.ru/politic/20170211/238711277.html
  2. http://inosmi.ru/social/20170403/239022762.html
  3. https://russian.rt.com/world/article/344650-migranty-v-evrope-poslednie-novosti
  4. http://www.migrationpolicycentre.eu/about-old__trashed/directors-welcome-russian/
  5. http://www.bbc.com/russian/international/2009/08/090822_africa_population_billion.shtml
Публикувано на 22 Април 2017 в 11:01 часа от
Яшар Джафарли


Ключови думи:Европейски съюз, миграция, бежанци, икономически имигранти, миграционни вълни, бежански вълни

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас