Международният наказателен съд в съвременните геополитически реалности

Международният наказателен съд (МНС) е първата постоянно действаща международна съдебна юрисдикция в света. Създаването на тази независима глобална организация е повлияно от дейността на временните ad hoc наказателни трибунали за преследване на престъпленията, извършени в бивша Югославия и Руанда през 90-те години на XX век. В недалечното историческо минало Нюрнбергският и Токийският международни трибунали след Втората световна война допринасят за развитието на международното наказателно право, чийто съвременен продукт е МНС.
Компетентността на МНС е съсредоточена върху преследването на най-тежките престъпления срещу международната общност, т. нар. същински международни престъпления, като: геноцид, престъпления срещу човечеството, военни престъпления и агресия. Всички те са предвидени в Римския статут на МНС от 17 юли 1998 г., който обаче влиза в сила от 1 юли 2002 г. Обстоятелството, че МНС съществува и  функционира на самостоятелна договорна основа, означава, че ситуираният в Хага съд е независима международна организация със свое предназначение в развитието на международните отношения.


Работата на МНС представлява дългосрочен проект в контекста на международното правосъдие и постоянната борба за уеднаквяване на правата на човека и отстояването на принципите на международното хуманитарно право. Трябва да се подчертае, че МНС има предназначение да допълва националните съдебни системи. Той може да упражнява юрисдикцията си само когато съдилищата на отделните суверенни държави се откажат от правото да преследват извършителите на обществено нетърпими и сериозни престъпления на своя територия. Това може да е признак на нежелание или некомпетентност от надлежните правозащитни органи на отделната страна, но именно тя е тази, която притежава първоначалната инициатива за разследване и издаване на съдебни решения. В случая МНС се явява съд от последна инстанция, който следи за върховенството на закона и гарантира, че и най-тежките престъпления не остават ненаказани, независимо в коя страна са извършени. Разбира се, съдът в Хага се занимава с такива деяния, които предизвикват международна загриженост и възмущение. Съдът упражнява правомощията си, ако обвиняемият е гражданин на държава-членка по Римския статут или ако престъплението е извършено на територията на конкретната държава-членка, а освен това и при предаване на казуса на МНС чрез Съвета за сигурност на ООН. Прокурорът може да започне разследване служебно само въз основа на проверено съобщение, предоставено от частно лице -организация. Сред основните критерии за подбор на делата от страна на прокурора са броят на жертвите, продължителността на извършване на престъплението, териториалният му обхват, използваните средства за извършването му, както и йерархичното равнище на потенциалните виновници.
За разлика от временните трибунали, които са фокусирани в конкретни географски региони, МНС има глобално влияние, което му позволява да провежда продължителни преговори с различни държави във връзка с националната им съдебна система. Посоченото сътрудничество се осъществява за постигане крайната цел на МНС, а именно наказване на престъпниците, отговорни за накърняване на изконните човешки права и свободи и нарушаване на равновесието в международните отношения. В годините от своето създаване обаче МНС се съсредоточава почти изцяло върху липсата на ефективно правораздаване в страните от „третия свят“, предимно в африкански държави. Тук става дума за недостатъчно добро управление, което довежда до регистриране на висока престъпност с международни последици в посочените държави. Пример за това са Уганда, Централноафриканска държава (ЦАР), Мали, Демократична република Конго, Судан (областта Дарфур), Либия, Кения, както и Кот д'Ивоар.


Същевременно, за да укрепи международния си авторитет, МНС трябва оттук насетне да ускори дейността си и по отношение на регистрирани или развиващи се престъпни случаи в останалите геополитически райони на света. Не случайно започват да се налагат предпочитания на различни управляващи елит за създаване на „хибридни“ трибунали, в които съответните държави да си взаимодействат с международната общност в борбата и наказването на същинските международни престъпления. Такава практика съществува в Камбоджа, Източен Тимор и Сиера Леоне. При това положение МНС не може да изпълнява функциите си в подобни държави. Налице е своеобразно изземване на компетентност от него. Ето защо МНС следва да установи и демонстрира категорична позиция и действия по разследване, преследване и наказване на международните виновници. Това може да стане в условията на засилена отговорност на политическите дейци и без съобразяване с желанията на отделните страни. Утвърждаването на МНС като международен съдебен орган може да окаже силно влияние както върху международните институции, така и върху оформянето на отговорна външна политика на независимите държави.
От голямо значение за перспективите пред МНС е позицията на страните, които са постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН. В настоящия момент са известни няколко основни пункта. Франция е държава, която е ратифицирала Римския статут и признава съществуването и функционирането на МНС. Това се отнася и за Великобритания, която изцяло се ангажира в съдействие на Съда. Франция и Великобритания са страни членки на МНС. Същевременно това не се отнася за САЩ, Русия и Китайската народна република. Тези три държави продължават да настояват за пряка зависимост на Съда от Съвета за сигурност на ООН, където те имат право да налагат вето на всяко обвинение. Понастоящем неотстъпчивата позиция на САЩ, Русия  и Китай блокира преследването на четвъртото престъпление в юрисдикцията на МНС, а именно агресията. Макар тя да е дефинирана, съществуват все още спорове относно точната същност на престъплението, а и наказването за него е отложено да започне след 1 януари 2017 г. Най-адекватното юридическо решение до тогава е всяка страна да включи агресията като отделно престъпление в наказателното си законодателство, и чрез активна наказателна политика да преследва престъпниците. Тук обаче е възможно да изникне проблем, който отново да има геополитическо измерение. Държавите, които получават икономическа, социална или военна помощ от САЩ, Русия и Китай със сигурност няма да бъдат заинтересовани от провеждането на законодателните промени, описани по-горе. Друг дебалансиращ фактор са разногласията относно това кой да бъде компетентният орган, който да посочва агресорите на Съда. САЩ настояват този въпрос да се решава от Съвета за сигурност на ООН. Тази американска позиция е продиктувана най-вече в защита от независимо разследване на участниците във военни мисии, каквито САЩ организира в различни конфликтни регионални точки на планетата за установяване на стабилна политическа и демократична среда. Русия и Китай също се уповават на Съвета за сигурност на ООН, опасявайки се от съдебни процедури, свързани с извършването на международни престъпления в Чечня и Тибет. Сходни мотиви притежават Израел и Палестина, които не признават юрисдикцията на МНС поради опасенията от разкриване на тежките престъпни действия, които бележат войната между двете страни. От друга страна ЕС настоява за това страните-членки да се съобразяват с независимия статут на МНС без да се използва какъвто и да било превантивен политически канал или инструмент на въздействие. Страни като Мексико, Канада, Япония, Южна Корея и Австралия също подкрепят инициативите на МНС. От всичко казано следва, че Съдът е както наднационална съдебна юрисдикция, така и международна организация, която е подвластна на различни политически интереси и компромиси.


Изяснената същност на МНС налага той да бъде разграничен от други съдилища, също разположени в Европа. Така например Европейският съд по правата на човека в Страсбург има основното предназначение да осъжда правителствата на държави нарушителки на Конвенцията за защита на човешките права и основните свободи. Международният наказателен съд обаче е институция за търсене на лична отговорност от пълнолетни физически лица, които са извършили същинско международно престъпление. Вече бяха споменати четирите категории престъпления от този вид. Другата отлика на МНС е от Международния съд в Хага. Последният се концентрира върху разрешаване на правни спорове между отделните страни и тълкуване на юридически въпроси, поставени пред Общото събрание или Съвета за сигурност на ООН.
Сигурен белег за авторитета на МНС е равностойното място, което той заема сред останалите водещи световни и регионални институции и организации. Важно е да се отбележи, че МНС притежава солидна финансова база за разгръщане на юрисдикционната си дейност. Разходите на Съда се заплащат от неговия бюджет, който е почти 1 млрд. долара. Финансирането се осъществява главно от участващите държави, но същевременно МНС получава и доброволни дарения от правителства, международни организации и частни лица. Независимо от значителните постъпления в бюджета на Съда, признак за успешна правораздавателна работа остават постигането на ефективно сътрудничество с държавите, най-вече относно изпълнението на заповедите за задържане. МНС не притежава собствена полиция и армия, което налага прокурорът да влезе в тесен контакт с конкретното правителство, за да може процесът да протече в присъствието на обвиняемия. Наблюдава се и интересната тенденция МНС да се отказва от провеждане на собствено разследване, като тази възможност се предоставя на страните участнички в Римския статут.


От началото на XXI век международното наказателно право и в частност правосъдие бележат съществено развитие след появата и началното функциониране на Международния наказателен съд. „Дарът на надеждата” доказва за годините на своето съществуване, че във всички свои действия спазва най-високите стандарти за справедливост и справедливо водене на процеса срещу международните престъпници. Дори и да са налице известни резерви относно МНС , те не са продиктувани от степента на прозрачност при решаване на наказателните дела. По-скоро проблемът е в точното и безболезнено позициониране на част от водещите държави в света спрямо новата институция, базирана в Хага. Именно това ще бъде сериозното предизвикателство пред МНС в хода на неговото окончателно признаване на геополитическата сцена.

Публикувано на 20 Ноември 2014 в 16:23 часа от
Христо Менков


Ключови думи:Международен наказателен съд, международно право, Хага

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас