Медийният модел на Турция


Масовите комуникации отразяват социалната динамика и в това си качество се превръщат в лице на социума във всеки момент от неговото съществуване. Актуалността, навременността на разпространяваната от тях информация не е само основният признак в работата им, тя е императив на тяхното съществуване.  За електронните медии например е характерно, че в една значителна част от своята работа, събитието и неговото оповестяване съвпадат по време, което дава възможност на аудиторията да съпреживява в реално време някои от най-важните събития от обществения живот. Освен това съвременните средства за масова комуникация са мястото, където се съсредоточава не само злободневната обществена информация. Те се превръщат в средище за общуване на основата на създадени нови духовни ценности в областта на науката, изкуството и културата. В този смисъл, масовите комуникации активно съдействат за разрушаването на остарелите стереотипи в общественото съзнание и за утвърждаването на нови  морални и духовни ценности. Те влияят в огромна степен за формирането на общественото мнение, въпреки че не са единственият и най-важен фактор за въздействие по отношение на неговото състояние, развитие и проява. Имайки предвид тези особености на мас медиите и огромната им роля, която играят за въздействие върху обществото, не е изненада, че често те попадат под контрола на управляващи или бизнес клики, целящи да манипулират общественото мнение по свой начин и в своя полза.


Този анализ в частност има за цел да изследва основните характеристики на турския медиен модел – особености на медийния сектор ,най-големите медии, основните акценти, заемащи тяхното внимание, корупцията в тях, формите на цензура, които им се налагат и прочие.
Свободната преса е ключов актьор за всяка една демокрация, осигуряващ отговорност и насърчаващ един истински публичен дебат. Потискането на пресата в Турция обаче през последните седем години допринася за създаването на огромна пропаст между граждани и държава, пропаст, която днес се явява едновременно симптом и причина за текущата криза на демокрацията в страната.


Медийният сектор в Турция


Дори и с ограниченията, наложени на свободната преса, като например новият закон за интернет, приет на 19.02., Турция притежава постоянно растящ медиен и развлекателен сектор – резултат от увеличаващите се образованост и заможност на населението, гладно за информация за света и страната. През 2013 г. PricewaterhouseCoopers представя изследване, с което се показва, че стойността на медийния сектор надвишава 11, 6 млрд. долара, като се изчислява, че годишният среден растеж за периода между 2013 и 2017 г. ще бъде 11, 4% - двойно повече от средното за света. В сравнение с европейските държави Турция има сравнително ниска вестникарска циркулация от 96 дневно продадени вестника на 1000 души. Рекламните пък приходи, които съпровождат развитието на медийния сектор, също се увеличават чувствително – близо 2,5 млрд. долара за 2011, като причината за това е редно да се търси в цялостния растеж на турската икономика. По-голяма част от тези приходи идват от телевизията – сериали, спортни ивенти, толк-шоута, а също и новини. Друга характерна особеност на сектора е, че малък брой богати холдингови компании притежават почти всички най-важни телевизионни и печатарски обекти, като по-този начин средствата за корупция и контрол над медиите се увеличават драстично. Много компании са зависими от благосклонността на правителството, а тези, които не са или зависят по-малко от него, са принудени да работят в среда на огромна враждебност.


Седалищата на националните вестници са в Истанбул и Анкара, като те дават 80% от годишната вестникарска циркулация в страната, а основните теми, попадащи в тях са относно вътрешните политически проблеми и връзките със света. Освен това повечето издания имат ясно изразени политически пристрастия, като в. Sözcü(360,000 тиража) например е подчертано Кималистки, в. BirGün(11,000) подкрепя левите убеждения на Работническата партия (İşçiPartisi), в. YeniŞafak (127,000) – Ислямистски, в.Zaman(1,161,000) се свързва с движението Gülenи т.н. Идеологическите профили на вестниците прикриват степента на цензура и ограничение в турския печат. Трябва да се отбележи, че Sözcü има като цяло полемичен и анти-управленски тон и често пъти се представя като пример за съществуваща свобода на словото в Турция. Въпреки това обаче вестникът достига единствено до привържениците на кимализма, които така или иначе не биха дали гласа си за ПСР (Партия на справедливостта и развитието на Ердоган).


Освен тези издания има и такива, които се наричат “mainstream” издания. Те, макар и да имат своите политически пристрастия, могат да достигнат до повече от една идеологически обвързана аудитория. Тези вестници са Hürriyet (409,000), Milliyet (168,000), Sabah(319,000), и Akşam (103,000). Ключов аспект на усилията на държавата да контролира медиите е да фокусира своето внимание и натиск именно върху „mainstream“ медиите. А това става изключително лесно, след като правителството подпомага продаването на Sabah и Akşamна про-правителствени бизнес групи и довежда до принудителна продажба на Millyet отново на про-правителствена бизнес група, за да се премахнат данъчните санкции от Dogan Media Group. След тези промени едни от най-дръзките турски журналисти, неудобни за властта, са уволнени от Millyet– Хасан Кемал и Каан Дюндар. Sabah и Aksam пък от своя страна биват възприемани като говорители на правителството и затова често се наричат „Медии на Ердоган“.

 

Медийни скандали и силният контрол на Ердоган


Затвърждавайки своите позиции във властта след изборите през април 2007 г. ПСР, започва все по-усилено да налага „граница на свободата на словото” (red lines) за всекидневната преса. Огромна стъпка в това отношение е медийния скандал от 2007 г. с втората по големина медийна група в страната - Sabah-ATV. Ердоган умело използва инструментите на политическия клиентелизъм, за да форсира продажбата на Sabah-ATV на „Çalık Holding“, чийто CEO е Берат Албайрак – зет на Министър-председателя. След финализирането на сделката медията драстично променя политическите си пристрастия, като от цнтристко-лява става про – правителствена.


През същата година кабинетът на Ердоган се прицелва и към най-големия медиен консорциум– „Доган Медия Груп“, прочут с връзките си със секуларстичния елит (опозицията на ПСР) и подкрепил „постмодерния преврат“ от 1997 г. Медийният консорциум си навлича гнева на турския мин.-председател, когато два от водещите вестника Milliyetи Hürriyet, публикуват на началните си страници статии за няколко видни турски граждани (свързани с високите етажи на властта), уличавайки ги в присвояване на милиони долари от турска благотворителност. Ердоган отговаря, налагайки бойкот на цялата медийна група. През февруари 2009 г. на Dogan Group е поставена глоба от 500 млн. долара, която през септември е увеличена на 2,5 млрд.  – близо 4/5 от капиталовата стойност на цялата компания. Това безспорно е съкрушителен удар по авторитета на медийната група, която е принудена да продаде вестниците Milliyet и Vatan на друга холдингова компания с про-правителствени пристрастия.


Медийна криза и цензура покрай протестите за парка „Гези“


Инструменти за оказване на натиск върху различните медии и техните журналисти в Турция са съществували много преди ПСР да дойде на власт. Тази партия обаче започва да ги усъвършенства и използва с пълна сила, опирайки се на безпрецедентната си политическа доминация. Пример за силата на оказвания натиск стават събитията около големите протести за парка Гези в Истанбул.


Протестите започват на 27 май 2013 г. от малка група природни активисти, целящи да блокират решението на правителството да превърне парка до площада Таксим в комплекс от хотели, молове и ресторанти. Само за броени дни посредством социалните мрежи към събитието се присъединяват хиляди граждани – недоволни от правителствената липса на отговорност. Връхната точка на конфликта става на 29 и 30 май, когато полицията напада протестиращите със сълзотворен газ и гумени куршуми. В тази нощ снимка, направена от фотограф на Ройтерс на жена напръскана в лицето със сълзотвoрен газ се превръща в символ на протеста. През следващите две седмици в 80 от 81 провинции в Турция се организират масови протести, а броят на протестиращите стига 3,5 млн. души. В това време турските медии са хванати неподготвени и се забавят да отразят адекватно събитията, натрупвайки си гнева на хората. Така на 1 юни, докато протестиращите изпълват Истанбул и CNN отразява събитията пряко, притежаваната от Dogan Group, CNN Turk, предава научно популярен филм за пингвините (те се превръщат в ироничен символ на страхливостта на медиите сред протестиращите). В крайна сметка някои вестници и телевизии успяват да наваксат (включително и CNN Turk), докато други – предимно про-правителствени поемат линията на анти-протестна пропаганда (пример -телевизионният канал NTV). Първоначалният провал обаче да се отразят обективно събитията около парка Гези показва липсата на каквато и да свобода на словото и печата.


Натискът над медийния сектор най-ясно се изразява с множеството загубили работата си журналисти. На 26 юли 2013 г. Турският журналистически профсъюз излиза с докладна, че общо 59 журналиста са били уволнени или принудени да напуснат; Опозиционната Републиканска Народна партия пък излиза със заявление, че броят на уволнените надхвърля 77. NTV Tarih, историческо списание, собственост на NTV, е изцяло закрито, а служителите му съкратени, след като редакторите правят специален тираж на тема „Gezi edition”. Уволненията заради протестите продължават и през есента. През ноември медията TRT уволнява двама свой служители само защото са дръзнали да използват социалните мрежи, за да подкрепят протестиращите.


Правителството и подкрепящите го медии пък от своя страна застават зад становището, че уволненията нямат нищо общо с отразяването на протестите. Този аргумент, трудно би могъл да се приеме, имайки предвид честите случаи на сплашване и оказване на натиск от страна на управляващите към репортерите. Дори преди протестите за Гези, топ управници публично разкритикуват редица турски журналисти, ако техните статии или изказвания ги засягат лично. През 2011 г. , след като водещата от NTV Нурай Мерт сравнява правителствените политики в източна Турция с националистичното клане от преди 70 години, министър-председателят Ердоган заклеймява написаното от нея като „противна лъжа“ – малко по-късно тя загубва работата си в предаването и е уволнена от в. Millieyet, където е коломнист и политически анализатор. През 2012 г. пък във връзка с проблемите около терористичните акции на ПКК (Кюрдска работническа партия) Ердоган открито се обръща към медиите с „Наистина очаквам медийте да работят като една ръка, едно сърце.“ „На коя страна ще бъде медията?“ Тези изказвания са типичен пример как чрез реторика се оказва пряка манипулация над медийното пространство. През декември 2013 г. един от най-известните колумнисти на в. Sabah Назлъ Ишак е уволнена ден, след като обвинява правителството в корупционен скандал в телевизионно предаване. Най-наскоро пък още един репортер – Мурат Аксой също е освободен от длъжност от в. Yeni Şafak заради подобни прояви.


Редактори и журналисти от мейнстрийм медиите заявяват многократно, че са получавали редовни телефонни обаждания кабинета на министър-председателя да променят историите си, да спрат отразяването на дадено събитие или да уволняват колеги журналисти и колумнисти.
Холдингови компании, медии и зависимост


Парите са основният инструмент, чрез който правителството на Ердоган осъществява своя контрол над медийния сектор в страната. Заедно с примерите за Sabah-ATV и Dogan Media Group, които посочих по-горе, може да се добавят като примери няколко холдингови компании с огромен интерес към медийния сектор, които извличат дивиденти от договори, сключени с държавата. Такива са:
Dogus Holding (NTV, Star-TV), която печели наддаване на стойност 702 млн. долара през май 2013 г. да управлява пристанището Галата в Каракой.
İhlas Holding (Türkiye,İhlas News Agency, TGRT TV) подписва сделка на стойност 1,86 млрд., да реновира квартала Газиосманпаша в Истанбул.
Demirören Group, която с позволението и съдействието на Ердоган вестниците Millieytи Vatanот Dogan Media Group.


Турция към момента е една от най-бързо развиващите се икономики не само в Европа, но и в света. Започналите промени в страната още с „бащата на Турската република“ Кемал Ататюрк продължават да модернизират както политическата система, така и начина на мислене на самото общество. В този контекст масовите медии играят съществена роля за оформянето на гражданското общество и гражданското самосъзнание. Сегашното правителство на Реджеп Тайип Ердоган обаче се явява сериозна заплаха за свободата на словото и печата в страната. Скандалите за корупционни сделки, откритото налагане на цензура, заплахите към журналисти и множеството уволнения подкопават доверието към демократичните основи в Турция. За по-малко от седем години най-големите медийни групи Dogan Media Group и Sabah-ATV са напълно дискредитирани, техният авторитет сринат, а вестникарските им издания продадени на про-правителствени холдинги. С други думи наблюдава се процес на усилено налагане на red lines, целящи почти цялостен контрол на медийното пространство. Протестите около парка Гези в близост до Таксим само доказват несъстоятелността на пресата да реагира адекватно, страхувайки се от евентуални последствия от страна на държавата. Като цяло турският медиен модел се характеризира с бързи темпове на развитие, влагане на огромни капитали, но и обречен на лесни манипулации и цензура- черти, които продължават да затвърждават мнението в Европа, че Турция има да извърви дълъг път по пътя на европейска интеграция – интеграция, която минава първо през реална, а не фасадна свобода на словото и печата.

Публикувано на 7 Ноември 2014 в 15:33 часа от
Димитър Милчев


Ключови думи:Турция, свобода на медийте, медии, преса

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас