Либия след ерата „Кадафи”

    

         През 2011 г. в Либия избухват демонстрации срещу управлението на Муамар Кадафи. За кратко протестите ескалират във въоръжено въстание и опозиционните сили създават „Национален преходен съвет“ – институция, която да ги представлява в борбата срещу авторитарния режим. В началото на стълкновението бунтовниците са подпомагани от САЩ, Англия, Италия и Франция. Последната е единствената страна, която третира гореспоменатата институция като легитимно правителство. На 15 март 2011 г. с резолюция на ООН, по инициатива на френското правителство, се взима решение за военна интервенция и създаване на забранена за полети зона. Действията са ръководени предимно от Франция, също така Англия и Италия, но въпреки бързите военни успехи, на 27 март операцията е поета от НАТО. В хода на протестите двете воюващи страни стигат до патова ситуация. При тези обстоятелства Франция и Италия настояват за изпращането на военни съветници, но либийският външен министър отказва с мотива, че това само ще удължи конфликта.  Малко след това бунтовниците взимат превес в битките и завладяват столицата – Триполи. През септември същата година ООН взeма решение „Националният преходен съвет“ официално да представлява народа. Същият месец Муамар Кадафи е убит, а на следващият ден ООН и НАТО спират операциите, с което напрежението в страната е потушено.

         След свалянето на режима на Муамар Кадафи ситуацията в страната така и не се стабилизира. По време на мандата на „Националният преход съвет“(НПС) се появяват въоръжени милиции и ислямистки групировки, които им оспорват властта. След кризата те не предават оръжията си и избиват хора, под претекст, че са свързани с Кадафи или „Ислямска държава“. След като е даден мандат на НПС напрежението се обтяга. Ислямистката милиция започва да бъде прекалено агресивна, с което застрашава сигурността в страната и се стига да провеждането на нови избори през 2012 г., на които ислямистите обединени в ,,Генерален Национален Конгрес“ (ГНК) печелят. В следващите две години новите власти прекрояват политическата обстановка като все повече се позовават на Шериата, репресират обществото, избиват, заплашват и отвличат хора от опозицията и установяват контакти с ислямисти извън страната, които заплашват сигурността на държавата. Френският министър на външните работи посещава Либия два пъти – номеври 2012 г.  и април 2013 г, с което обсъжда с членовете на ГНК как би могло да се стабилизира положението в страната. През 2014 година, след като ГНК удължават мандата си неправомерно, в страната се оформя опозизия срещу тях около генерал Халифа Хафтар, бивш офицер на Кадафи, като либийската армия е на негова страна. През месец май 2014 г. той започва операция „Dignity“, чиято цел е да премахне ислямистите от власт и да възстанови сигурността. Той заплашва ГНК и заявява, че ще се установи с армията си в Триполи. Това довежда до контрадвижението от страна на ислямистите „Dawn movement”, които атакуват и се опитват да прогонят генерал Хафтар. Това на практика разделя страната на две воюващи помежду си правителства – на изток в Тобрук и Байда, подкрепяно от генерал Хафтар и в Триполи – оглавено от ислямистите като и двете страни взаимно се обвиняват в сътрудничество с „Ислямска държава“.

         И в двата случая гореспоменатата групировка представлява заплаха, както за регионите около нея, така и за цяла Европа. В борбата срещу нея ключов елемент е разрешаването на кризата в Либия, тъй като в хода на ескалиращия конфликт, страната се е преврънала в един от домовете на ислямистките терористи и изходна точка за осъществяването на атентати вътре в държавата и извън нея.

         В последната година и половина конфликтът продължава и последиците от него ще бъдат все по-катастрофални. Все повече групировки близки до „Ислямска държава“ се установяват в страната от където извършват многобройни терористични атаки. Към момента цялостната политика на Европа, представлявана предимно от ООН и ЕС се стреми да стабилизира положението в страната.  През цялата 2015 г. ООН  контактува и провежда разговори с двете опозиционни правителства. През декември успя да ги събере на едно място във Валета, Малта. Правителството в Триполи, оглавявано от Нури Абу-Сахмат заяви, че няма да приеме международна намеса против волята на либийският народ, докато лидерът на правителството в Тобрук - Агила Салах Иса призова международната общност да им даде още малко време за сформирането на обединено правителство.

         Върховният представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност – Фредерика Могерини на няколко пъти в свои изявления споменава, че ЕС се стреми да спомогне за създаването на оптимално функциониращо демократично правителство, което да осигури сигурност и развитие на обществото. За да се преборят с международният тероризъм надвиснал над Европа, както и с непрестанният приток от бежанци. Съюзът се е заел да преговаря с властите в Либия на двустранно ниво като се организират срещи в Париж, Лондон, Рим и Мадрид. Според нея обаче за да бъде възможно това, процесът трябва да започне отвътре в Либия. Воюващите страни трябва да намерят компромисно решение за да работят съвместно и то бързо.

         „Националният преходен съвет“ загуби позициите си в Либия през 2014, а Франция затвори посолството си и остана резервирана в политиката си. Повод за това е стремежът на френското правителство да увеличи своята сигурност. Според американския журналист и политически анализатор Sidney Blumenthal като друга причина за това може да се изтъкне, че преди избухването на първата гражданска война през 2011 г. двете страни са били в добри търговски отношения. Около развоя на събитията по време на кризата, по сведения на екипа му, има договорености между НПС и френското правителство за продължаване на икономическите отношения. След като НПС престава да бъде фактор в страната и се появяват две опозиционни помежду си правителства, френските власти се ориентират към изчаквателна позиция, докато в страната не се създаде легитимно обединено правителство.

         На 17 февруари 2016 г. по инициатива на ООН се сформира ново обединено правителство - Government of National Accord. Това е невероятна възможност за стаблизиране на положението в Либия от политико-правна гледна точка, но присъствието на ИД ще продължи да представлява проблем за развитието на обществото.

 

Публикувано на 11 Март 2016 в 10:44 часа от
Кирил Мавродиев


Ключови думи:Либия, вътрешнополитическа ситуация, Франция, политическа криза

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас