Кюрдското малцинство в Турция



Кюрдското малцинство в Турция

Едно от най-преследваните малцинства на нашето време – това е първата „характеристика“, която можем да дадем на кюрдското население, чието мнозинство днес териториално се намира в четири държави, които поотделно делят общи граници - Сирия, Турция, Иран и Ирак. Тази територия е смятана за историческата област Кюрдистан.
Точният брой на този народ, който е считан за най-голямото мидийско племе, трудно може да бъде определен. Освен в Близкия изток, където кюрдите се явяват четвъртата по големина етническа група, представители на това малцинство има и в Европа, Америка и в страните от бившия Съветски съюз. Според различни данни кюрдите по цял свят наброяват най-малко 18 милиона, като някои източници стигат до далеч по-големи числа, като 40 милиона.
Несъмнено броят на кюрдите в Турция е по-голям от този, който дават официалните източници в страната. Предполага се, че кюрдите в момента съставляват между 15 и 25% от турското население. Тези числа обаче не показват изцяло реалността, защото турското правителство по принцип избягва етническата класификация. Според него всеки гражданин на Турция е турчин, кюрдите не са отделен народ, а по-скоро „планински турци, които са загубили своя език“. Никъде другаде обаче кюрдите не са застрашени повече отколкото в Турция, където реално съставляват ¼ от населението, или между 14 и 20 милиона.
И до днес кюрдите са най-големият народ, който няма своя обща територия и поданство. Освен това много от кюрдите в Турция имат доста по-силни връзки с кюрдите в Сирия, Ирак и Иран, отколкото с турските си съграждани.
По-голямата част от кюрдите в Турция живеят в югоизточната част на страната, в близост до сирийската и иракската граници, като желанието на мнозинството от тях е да формират своя автономна държава. Това, според World Affairs, би било възможно, в случай че получат помощ отвън. Пример за това е случаят на кюрдите в Ирак, които се освобождават от режима на Саддам Хюсеин след първата война в Персийския залив и от този момент нататък са абсолютно независими. Редица експерти в областта признават, че кюрдите в раздирания от война в продължение на години Ирак живеят значително по-добре от тези в Турския Кюрдистан.
Кюрдите в Турция и Сирия в момента се борят на първо място срещу „Ислямска държава“, която се отнася без всякакви скрупули спрямо кюрдския народ. Ислямистите от терористичната организация също имат своите, основателни или не, териториални искания (това е дълъг въпрос по една друга всеобхватна тема). Халифатът, провъзгласен от „ДАЕШ“, често обхваща територии, върху които претенции имат и кюрдите.
Едва след това идва ред на някогашния приоритет на кюрдите - борбата за създаване на своя автономна държава, за кюрдска независимост и равенство между мъжете и жените.
По време на Османската империя кюрдите имат своя собствена територия. След като Мустафа Кемал Ататюрк обявява създаването на светска република веднага след Първата световна война, кюрдите са завладени и стартира процесът на тяхната интеграция в турското общество. Кюрдите биват изселвани от Източна Турция, като на тяхно място се заселват т.нар. „европейски турци“. Започва политика на обединяване на хората в Турция в една национална идентичност.
Кюрдите обаче отказват да се присъединят към тази обща класификация, понеже имат дадено обещание от Запада за създаване на своя собствена държава. Освен това едно следвоенно мирно споразумение гарантира създаването на независим Кюрдистан. То обаче никога не е ратифицирано.
В миналото Турция също е обещавала създаването на автономен Кюрдистан. По време на борбата за независимост на Турция, на кюрдите е гарантирано основаването на обединена турско-кюрдска държава в замяна на кюрдската подкрепа във войната. След като независимостта е постигната обаче, Турция пренебрегва споразумението.
От този момент нататък кюрдите в Турция са малцинство, потискано и ограбвано от всеки следващ режим, който идва на власт. Според Асоциацията за приятелство „Франция-Кюрдистан“ между 1925 и 1939 година милион и половина кюрди са били депортирани от Турция или убити. През Втората световна война обект на преследване е предимно интелигенцията сред кюрдите, но като цяло общата политика на турското правителство спрямо кюрдите се запазва.
По информация на Cultural Survival, от 1980 година насам сред политическите затворници често могат да бъдат открити кюрди, някои от които са задържани просто заради мирни протести в защита на своите права и култура. Има случаи дори на задържани търговци, които са продавали музикални касети на кюрди. На кюрдското малцинство е забранено да дава на децата си кюрдски имена – те трябва да бъдат турски. Освен това членове на френски организации за правата на човека, които са пътували от Турция към Иран, са били задържани, защото са носели със себе си касети с кюрдска музика. Немски туристи също са били арестувани за осъществяване на кюрдска пропаганда.
До 1991 г. употребата на кюрдски език е забранена в училищата, правителствените институции и на всякакви публични места.
Изобщо, в продължение на десетки години наблюдаваме една безмилостна вражда между два народа, които населяват обща територия. Тази вражда е основана както на културен, така и на териториален принцип. Интересна е религиозната прилика между двете групи – мнозинството и от турците, и от кюрдите, изповядва ислям, като принадлежи към сунизма. Следователно, съревнованието помежду им не би трябвало да засяга религиозни причини.
Кюрдите винаги са искали създаването на своя независима държава, която да се намира в части от Турция, Сирия, Иран и Ирак. Естествено, не е възможно едно малцинство да се противопостави напълно ефективно на четири силни и независими държави, затова кюрдите и до днес остават потискано малцинство. Неговата сила обаче въобще не е за подценяване.  
ПКК (Кюрдската работническа партия) е създадена през 1984 година с подкрепата на Съветския съюз. Това е военна организация, която е обявена за терористична от режима на Ердоган. От момента на създаването си кюрдските сили водят непрестанна война с турския режим. До днес по-големият брой жертви се пада на кюрдското малцинство. Виждаме как един малцинствен проблем се отнася на едно много високо национално и дори международно ниво.
Това е така, защото Турция е във война не само с кюрдските сили в Турция, но и с тези в Сирия. Те са единствената сила, която по сухопътен път успява да постигне победа срещу „Ислямска държава“. Освен това Турция се опасява, че евентулна независимост на сирийските кюрди, които воюват както срещу режима на Башар Асад, така и срещу „Ислямска държава“, ще навреди на интегритета на турската държава.
Не по-слабо влияние в каузата на кюрдите има и военната сила на автономния регион Иракски Кюрдистан – Пешмерга, която има между 300 000 – 350 000 членове. В момента тя води непрестанни битки срещу враг номер едно на кюрдите – „Ислямска държава“.
Както виждаме, кюрдските малцинства, където и да се намират, са в конфликт с държавата, чиято територия населяват. Тяхната кауза несъмнено е достатъчно силна, че да доведе до създаването на въоръжени отряди с цел нейното осъществяване. Точно тук се появява „Ислямска държава“ като враг на кюрдската кауза. Териториалните претенции на ислямистите от терористичната организация и фактът, че те се обявяват срещу всеки, който застане на „пътя на халифата“, показват ясно защо омразата между двете воюващи страни е толкова силна. Затова не е изненадващо, че Турция е по-склонна да подкрепя „Ислямска държава“ – все пак общият неприятел е един и същ. А и ако се обърнем 30 години назад във времето, ще видим, че „Ислямска държава“ не е воювала с Турция, докато кюрдите правят това постоянно.
След дългите години на безрезултатни войни, в рамките на 2013-2015 г. следва период на мир между кюрдите и турския режим. През юли 2015 година обаче Турция напада позиции на ПКК в Северен Ирак, след което ПКК в Турция обявява прекратяване на мирния процес. Следва вълна от атаки срещу полицейски участъци в цялата страна.
Турция официално постановява, че ако иракските кюрди обявят своята независимост от Багдад, турските сили ще навлязат в Ирак - може би основната причина това все още да не се е случило. Кюрдите в Сирия пък в момента са обявили Рохава за своя автономна територия. Те дори създават своя милиция, известна като YPG, която е в тесни връзки с ПКК.
САЩ, от своя страна, подкрепят сирийските кюрди, защото те са единствената сухопътна войска, която е способна да се бори с „Ислямска държава“ и има капацитета дори да побеждава. Кюрдите пък са най-проамериканския народ в целия Близък изток (дори повече от израелците).
Не е изненадващо, че Ердоган не остава никак доволен от завземането на сирийския град Тел Абиад от кюрдите, които освободиха територията от „Ислямска държава“ в средата на 2015 година. В резултат правителството излезе с план за навлизане в Сирия, но не за борба с „Ислямска държава“, а за установяване на 30-километрова буферна зона, която би попречила на сирийските кюрди да упражняват контрол вътре в държавата. Аргументът на Ердоган е, че Турция никога не би позволила създаването на държава в северната част на Сирия, до границата с Турция. По този начин Ердоган вреди и на американските съюзници на сирийските кюрди.
Дори на международно ниво Турция винаги е отказвала всякакви опити за разрешаване на различията си с кюрдите.
През юли 2015 година самоубийствен бомбен атентат, приписван на „Ислямска държава“, убива 32 души в кюрдския град Суруч. Кюрдите обвиняват турското правителство, че не е направило достатъчно, за да осуети операцията.
Друго събитие, което показва недвусмислената политика на Турция спрямо кюрдите, е денят, в който подпомаганите от Америка кюрдски сили обсаждат сирийския град Ракка – столицата на обявения от „Ислямска държава“ халифат, през ноември 2016 година. Сирийските демократични сили, които са подпомагани от САЩ, включват турски, арабски, но най-вече кюрдски бойци.
Позицията на Турция в този случай е, че кюрдите не трябва да влизат в самия град, а само да го обградят, което е противоположна позиция на тази на обсаждащата войска. Турция, освен това, изпраща свои собствени войски през сирийската граница, за да подпомогне сирийските опозиционни войски и предлага именно те да водят настъплението към Ракка. Тези бойци се сблъскат и с Сирийските демократични сили. Очевидно, Турция „играе“ на два противоположни фронта, в зависимост от своите лични интереси.
Съветът на Европа обвинява Турция в потискане на политически парти и организации, затворничество и измъчване на политически дисиденти. Турция очевидно нарушава Декларацията за човешките права на ООН и Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи.
Като цяло, действията на Турция срещу кюрдите се опират на неясната дефиниция на тероризма в антитерористичните закони, която е използвана за осъществяване на арести и присъди, но която може да бъде определена и като напълно неадекватна.
Издевателствата над кюрдския народ от страна на турското правителство все още нямат край. Те ще продължават дълго във времето, понеже кюрдите няма да отстъпят и да сведат глава. Тяхната позиция, както и тази на лидера им Абдуллах Йоджалан, е, че те ще продължават своята борба, защото каузата им е напълно основателна.
Изграждането на военните отряди несъмнено подпомага кюрдите в тази безмилостна война, но ги изправя и пред един друг враг – „Ислямска държава“, която също не пести сили и ресурси за унищожаването на един американски съюзник. 30-годишната борба на кюрдите все още не е обречена на провал, но изглежда, че трудностите пред близкоизточното малцинство сега са повече от успехите. Но пък силата му нараства, а постигнатите победи са, ако не твърде чести, то поне винаги значителни.
В един свят, в който на власт е оръжието, кюрдското малцинство се справя изненадващо добре със защитата на всичко свое. Какво предстои от днес нататък в тази объркана военна обстановка обаче, е доста трудно да бъде предсказано.

Публикувано на 30 Ноември 2016 в 18:54 часа от
Кристина Нешева


Ключови думи:Турция, кюрди, малцинство, кюрдска работническа партия, ПКК, турски кюрдистан

2 Коментара
От сашо.балчев публикуван на 18 Jan 2017 06:25 am
американски политики кои съзаде косово разделияи владии ще има обидина държава кюрдисан столицадиярбекир сащ създаде заедно със турция ислямистка държава за да събори башар асадд послден бастион на русия които не слша мачка вижте искусвени доларови революциите
От сашо.балчев публикуван на 18 Jan 2017 06:51 am
вищте европа чрез англия сащ ще командва европейския съюз украйна ирак либия идруги цветни революции африка вения съзник судиска арабия които провежда ислмзация на европа русия спи китаи мълчи води тиха мълчащта икономческа влдение на вякаде вклчтелно сащ със китаици исвободно търгвия жълтата раса
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас