Кюрдският въпрос в Сирия



Кюрдският въпрос в Сирия

         Паралелно с кризата в Близкия изток, в сирийската действителност стои още един въпрос. Това е проблемът, засягащ съдбата на кюрдския народ, който в настоящия момент населява територии от Турция, Иран, Ирак и Сирия. В резултат на многобройни обещания от страна на външни политически сили за получаване на автономност и съответно тяхното неизпълнение, кюрдите все още се опитват да постигнат признание на своята културна, лингвистична и национална идентичност.

Най-острите реакции по отношение на самостоятелността на кюрдската държава идват от страна на Турция, която вижда в нейната автономия огромна заплаха за собствения си суверенитет. Кюрдските райони са изключително богати на петролни залежи, което е причина Ирак и Иран също да не се отличават с особена толерантност към обособяване на един независим Кюрдистан. Цялата история на кюрдското население е свързана с въстания срещу властта в тези държави, някои от които потушени с невъобразима жестокост. Любопитното е, че в момента в Сирия сякаш се е установила известна стабилност в района, където живеят основно кюрди и някои други малцинства. Избухването на конфликта в Близкия изток създаде благоприятни условия кюрдските политически партии да засилят действията си за постигането на справедливо решение на този дългогодишен проблем.

         Размерът на територията, която днес е заселена основно от кюрди превишава 350 хил. кв. км. Освен кюрдско население, там живеят и турци, араби, арменци, айсори, халдеи и други. Поминъкът на кюрдите се изразява в скотовъдство, занаятчийство и земеделие. Езикът им е от иранската група, като се разделя на няколко диалекта. Религиозната им принадлежност е предимно сунитска, но се срещат много представители и на шиитите, езидите и представители на групите „ахл-ал-хак“.

         Първите основи на Националното движение на кюрдите са поставени през 1945 г. в Истанбул от тогавашната кюрдска интелигенция. Първоначално тя се бори за кюрдско културно възраждане, но ефектите се усещат само в Европа, тъй като няма засилен диалог с потиснатото население в териториите на Кюрдистан. Много пъти външни политически сили, като Великобритания например, са обещавали автономност за кюрдското население. Така в замяна на кюрдското съдействие в полза на Антантата по време на Първата световна война им е обещана автономия в Анатолия и Мосул, а според Севърския мирен договор – пълна национална независимост. Тези обещания не биват изпълнени, като при обсъждането по-късно на Лозанския мирен договор кюрдски представител не е поканен, а кюрдската независимост не е част от поставените въпроси за обсъждане. Населената с кюрди област Мосул е представлявала спорен въпрос между Англия, която искала да я присъедини към Ирак, и Франция, която предявила искания да бъде дадена на Сирия. Така през 1925 г. Лигата на нациите предава Мосул на Ирак, като подчертава изрично, че „кюрдското самосъзнание и индивидуалност“ ще бъдат признати, кюрдите ще имат свои представители в администрацията, а кюрдският език ще бъде втори официален. Тези условия не са изпълнени и надеждите за кюрдска автономност отново са потъпкани. Това са само едни от малкото примери, в които са дадени празни обещания на кюрдското население за национално признание.

         В резултат на разпокъсаността на кюрдите в четири отделни държави, постепенно започват да се създават кюрдски политически движения и партии. Най-яркият пример е създадената през 1945 г. Кюрдска демократическа партия (КПД) в Махабад, Иран, начело на която застава Масуд Барзани. Той свързва КПД с освободителното кюрдско движение в Ирак. През 1946 г. със съветска подкрепа той се опитва да положи основите на независима кюрдска държава с център Махабад, но без успех. Виждайки заплаха в лицето на оформилите се кюрдски политически партии и силни лидери, иракските власти предприемат стратегия за окуражаването на съперничеството във вътрешната им организация. Оформя се опозиционно на Барзани движение, начело с Джелал Талабани, който има подкрепата на Сирия и апелира за създаването на единна кюрдска държава.

В момента в Сирия един от основните представители на кюрдските опозиционни политически сили е партията  „Кюрдски демократичен съюз“ - Kurdish Democratic Union Party (PYD). Тя е създадена през 2003 г., като основните й искания са насочени към „демократична автономия“, отхвърляйки класическите модели на федерализма и самостоятелната администрация. Един общ поглед върху действащите легални и нелегални кюрдски партии в Сирия ни показва, че в същността си те са слаби, малобройни и без съществено влияние. Това основно се дължи на факта, че повечето от тях са поддръжници на режима на Асад и са лявоориентирани.

         Противоречиви са мненията относно въпроса дали кюрдите всъщност трябва да бъдат третирани като малцинство. Безспорен факт е, че те представляват народ, който е разпокъсан между няколко държави, които са съседни една на друга. Но за да бъдат идентифицирани като малцинствени групи в съответните територии, те формално трябва да са дошли от една обща държава-майка, а те такава никога не са имали. Едно обаче е сигурно – те представляват обект както на вътрешната политика на всяка една от страните, които населяват, така и на международната общност, която следва да съдейства при разрешаването на въпроса.

         Много пъти Сирия е била обвинявана в потъпкването на основните човешки права на населението от сирийски Кюрдистан. Вярно е, че в далечната 1962 г. е имало известно напрежение в областите, които били населени основно от кюрди. По това време сирийските власти съставят доклад, който постановява, че около 20% от сирийското кюдско население са нелегални заселници от Турция. В резултат на това тази част от населението е денационализирана и лишена от граждански права – гласуване, право на частна собственост, право да пътуват извън страната, участие в публичния живот. Това довежда до съставянето на класификация на тези хора в три основни групи – сирийски кюрди, чуждестранни кюрди и „прикрити“ кюрди. От друга страна, за разлика от ситуацията в Турция и Иран, сирийските кюрди в момента се ползват с голяма степен на уважение и равноправие, имайки предвид, че много от историческите фигури, които са воювали за независимостта на страната са от кюрдски произход. Такъв е Ибрахим Ханано. Генерален секретар на Сирийската компартия в продължение на 40 години е бил кюрдът Халед Багдаш, като в Политбюрото са работили още представители на кюрдския етнос. Това е неоспорим показател, че кюрдите са изиграли важна активна роля във оформянето на сирийската политическа конюнктура по това време.

          Сегашното сирийско правителство постъпи изключително разумно, изтегляйки въоръжените си сили от „кюрдския район“ в Сирия. Това едновременно предпази правителството от крайни искания и сблъсъци от страна на кюрдите и в същото време установи сравнително спокойствие в тази зона, оставяйки я в ръцете на кюрдската самоотбрана, която не позволява преминаване на разнородните опозиционни сили. По този начин се установи и почти безпрепятствена комуникация с кюрдите в Турция и Иран. Засилиха се и действията на някои кюрдски политически партии в района, които се възползваха от положението и създадоха свои училища и културни центрове. Интересното е, че обещание за признаването на единен Кюрдистан е било отправено и от страна на Сирийската свободна армия. Това в случая е едновременно повод за успокоение, но и тревога за Турция. В първия случай кюрдите ще насочат вниманието си основно към Сирия, намалявайки натиска върху кюрдските територии в Турция. От друга страна обаче, това може да се превърне в мотивираща сила за турските кюрди също да пожелаят да се отделят окончателно от централната власт.

         Много вероятно е Кюрдският въпрос да се превърне в основния близкоизточен проблем след окончателното решаване на настоящата криза в този регион. Той е изключително сложен по своята същност, тъй като комбинира аспекти от геополитически, религиозен и етнически характер. Бихме наблюдавали сериозен напредък, ако в евентуални преговори по този въпрос кюрдите вземат активно участие, нареждайки се с останалите държавни представители. Началото на процеса за разрешаването на проблема може би вече е поставено, тъй като на 15-16 октомври 2013 г. в северен Ирак се  състоя панкюрдска конференция с участници от четирите основни държави, в които има кюрдско население. Това събитие е уникално по своята същност, имайки предвид, че поставения въпрос на дневен ред е бил създаването на единен Кюрдистан.

Публикувано на 4 Март 2014 в 18:50 часа от
Силвия Димитрова, магистър 1 курс, МПОС, СУ.


Ключови думи:кюрди, кюрдски фактор, Турция, Сирия, Иран, Ирак,

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас