Криза в страните от Gulf Cooperation Council
Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Бахрейн изтеглиха на 05.03. т. г. своите посланици от Катар в знак на протест срещу нарушаването от страна на Доха на постигнатите споразумения в рамките на Съвета за сътрудничество на страните от Персийския залив (Gulf Cooperation Council, /GCC/).
Този акт последва среща на външните министри на държавите от GCC, проведена ден по-рано в Рияд, на която представителят на Катар е заявил нежелание страната му да се придържа към поетите ангажименти в областта на регионалната сигурност. Трите страни са изразили загриженост от близките отношения с Турция, противопоставянето на новия режим в Египет (на ген. Сиси) и подкрепата за бунтовниците Ал-Хути (Al Houthi) в Йемен.
|
Проблемните отношения на Катар със съседите: 1992: Гранични сблъсъци между Катар и Саудитска Арабия дават начало на влошаване на отношенията; 2000: Саудитска Арабия бойкотира срещата на Ислямските страни в Катар за да изрази протеста си за присътвието на търговски офис на Израел в Доха; 2002: Рияд изтегля посланика си от Катар заради коментарите на саудитски дисиденти направени по катарския сателитен канал Ал Джазира; 2006: Саудитска Арабия осъжда плановете на Доха да построи мост между Катар и ОАЕ, както и газопровод между двете страни; Март 2008: Саудитска Арабия и Катар възстановяват отношения и демаркират границата помежду си; 19 Септември 2013: Египет връща на Катар 2 млрд. щ. д., които Доха е предоставила през м. май на сваления президент Морси; 2 Февруари 2014: ОАЕ извиква за обяснение посланика на Катар след обидните изявления на Юсуф Ал Кардауи по адрес на емирствата; 3 Март 2014: Катарски лекар е осъден на седем години затвор от съд в ОАЕ за подкрепа на нелегална ислямиска група; |
Към Доха е било отправено искане стриктно да прилага споразумението от 23.11.2013 г., подписано между управителя на Катар шейх Тамим Бин Хамид Ал Тани и краля на Саудитска Арабия Абдула Бин Абдул Азиз. Месец по-късно, на ежегодната среща на Съвета в Кувейт, към споразумението са се присъединили и останалите страни.
Основните акценти в него са:
-разграничаване на всички държави от Съвета от организацията „Мюсюлмански братя” и нейната политика на проникване в Арабския свят;
-да се наложат строги ограничения върху излъчването на посланията на живеещия в Доха египетски проповедник шейх Юсуф Ал Карадауи (Yousuf Al Qaradawi);
-строго да възпрепятстват придвижването през териториите на страните от GCC на представители на специалните служби на Иран.
На срещата през м. ноември, на шейх Тамим е бил даден ултиматум да промени политиката на Катар по отношение на регионалните проблеми и да я координира с тази на GCC.
През последните години отношенията между Катар и останалите държави в Съвета постоянно се влошаваха (виж карето). След като „Мюсюлмански братя” дойде на власт в Египет, Доха отпусна 8 млрд. щ. д. безусловна помощ за президента Мохамад Морси. Впоследствие, след свалянето му през м. юли м. г., 2 млрд. от тях бяха върнати от Египетската централна банка. За да се запази стабилността на финансовата система на Египет, Саудитска Арабия, Кувейт и ОАЕ заявиха готовност да предоставят 15 млрд. щ. д.
Отношенията с държавите от GCC продължиха да се влошават след като Абу Даби протестира официално в отговор на отправените критики от страна на живеещия в Доха шейх Ал Кардауи. Той поддържа тесни връзки с високопоставени катарски официални лица, често използва трибуната на катарската „Ал-Джазира”, за да изразява подкрепа за „Мюсюлмански братя” и критикува военния режим в Египет, който пък от своя страна се поддържа активно от GCC.
В много по-голяма степен върху отношенията е негативно повлияла информацията, че Катар е оказал съдействие на ирански граждани да осъществяват транзит, престой и пътувания на територията на държавите от GCC. Счита се, че именно това е конкретната причина за възникналите разногласия на срещата на 04.03 и оттеглянето на тримата дипломати.
Близкоизточни експерти правят оценка, че отзоваването на посланиците не трябва да се тълкува като разрив между Доха и трите страни. Въпреки това, този акт показва много повече от изразяване на вербално предупреждение. Катар увеличава риска да изпадне в изолация, ако продължава с действията си в Египет и Йемен да излага на риск сигурността на страните в Залива.
