Контролът на обикновените въоръжения в Европа

Сегашното състояние на режима за контрол на обикновените въоръжения в Европа (КОВЕ) е резултат от дългогодишни преговори за взаимно намаляване на въоръжените сили и унищожаване на въоръжение (Mutual and Balanced Force Reductions, MBFR) между страните от НАТО и Организацията на Варшавския договор (ОВД). Понастоящем той е в състояние на неопределеност и е с много ниска ефективност по всички основни направления. В същото време, проблемът с баланса на въоръженията на територията, обхваната от клаузите на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), остава актуален и при сегашното развитие на средата за сигурност, а редица военнополитически, военнотехнически и технологични аспекти го проектират в по-широки концептуални и териториални параметри.

От гледна точка на Русия, проблемът се състои в това, че въпреки договореностите за индивидуално участие на държавите в адаптирания договор (за всяка държава член на договора независимо от принадлежността й към който и да е съюз бяха установени национални и териториални пределни нива, отразени в споразумението за адаптиране на договора), страните-членки на НАТО продължават да се възприемат като единен блок по основните въпроси, свързани с КОВЕ. Това поражда дисбаланс по отношение на военния аспект, тъй като 22-те членки на Алианса (страни по ДОВСЕ) превъзхождат РФ и нейните партньори по всички категории въоръжения (приблизително 3,2 пъти повече танкове, 2,3 пъти бронетранспортьори, 2,9 пъти артилерия, 2,1 пъти бойни самолети и 2,7 пъти повече ударни вертолети).

Проблемът с неравнопоставеността се признава във водещите европейски държави. В голяма част от тях има опасения, че ако не бъде приет нов договор за тези категории въоръжение и военна техника, Русия ще започне да разчита до голяма степен на тактическо ядрено оръжие за осигуряване на суверенитета си.

Проблемът на равноправието се отнася не само до КОВЕ, но и като цяло влияе върху отношенията Русия - НАТО и процеса на вземане на колективни решения за укрепване на европейската сигурност.

Очакванията за бъдещето на договора не са оптимистични, защото голяма част от държавните ръководители не желаят неговата промяна. Руският министърът на отбраната заяви (м. май 2013 г.), че този механизъм на настоящия етап е „мъртъв”.

На фона на опитите на Русия за осигуряване на прозрачност чрез провеждане на многостранни формати се появи тенденция към осигуряване на двустранни споразумения за откритост между отделни държави. Развитието на военнотехническото сътрудничество и отношенията на РФ със страни-членки на НАТО като Франция, Германия и Италия се основава на принципа, че „една страна не би закупувала оръжейни системи от друга, ако смята да воюва с нея”.

Една от причините за забавяне на обновяването на клаузите (механизмите) за контрол по ДОВСЕ е, че повечето страни вече не възприемат обикновените въоръжения като първостепенна заплаха. Заместник-държавният секретар на САЩ по въпросите на контрола над въоръженията и международната сигурност Роуз Готмюлер (Rose Gottemoeller) смята, че сега по-голямата част от количествата обикновени въоръжения са много по-малко от установените пределни нива и ще продължат да намаляват.

Ситуацията се усложни допълнително от украинския конфликт и анексирането на Крим от Русия. Взаимноналаганите санкции изместиха проблема с контрола на въоръженията и го пренесоха в икономическата сфера.

В този момент повечето държави изоставят концепцията за създаване на тежковъоръжени бронетанкови, механизирани и мото-пехотни формирования и въоръжаването им със съответните тежки ударни сухопътни средства, артилерия и вертолети. За символичен край на тази ера се счита изтеглянето на последните американски танкове от Европа (м. март 2013 г.). В актуалната обстановка, при която като цяло обикновените въоръжения в Европа не предизвикват сериозно безпокойство у военнополитическите ръководства на повечето страни (с изключение на тези, които непосредствено участват в конфликти с различна степен на интензивност), достигането до единна позиция за режима на контрол върху тях се оказва непосилна задача. Предложението на Анатолий Антонов, зам.- министър на отбраната на Русия, за съвместно обсъждане на актуалните за Русия и НАТО заплахи, свързани с обикновените въоръжения в Европа (17.10.2012 г. - срещата на представителите на парламентарната асамблея на НАТО) не срещна подкрепа. В същото време се констатират изключително разностранни позиции на отделните европейски страни по този въпрос. (В свое интервю френският посланик в Русия изразява позиция, че разпадането на режима за КОВЕ може да доведе до нова надпревара във въоръжаването. Чешките дипломати виждат заплаха от ерозия на взаимните зависимости в тази сфера, които могат да доведат до неконтролирано натрупване на обикновени въоръжения - особено в зоните на тлеещи конфликти. За Италия и Германия ключов е въпросът дали Европа ще успее да се приспособи към новата обстановка, а не рискът от въоръжена агресия.)

Повишаването на прозрачността не е реалистично без участие на Русия в ДОВСЕ. Министерството на отбраната на РФ загуби интерес към инспекциите, тъй като процесът се превърна във формален поради това, че страните от НАТО не извършват инспекции на съюзническа територия.

Липсата на прогрес в преговорите по ДОВСЕ се компенсира с внесените изменения във „ВД - 2011”, но това не се очаква да доведе до значително засилване на контролния механизъм. Понастоящем Русия е в ситуация на много нисък контрол от другите държави и вероятно това положение до голяма степен е удобно за страната.

В бъдеще се предвижда постигане на прозрачност чрез участие на наблюдатели от различни страни при провеждането на военни учения (по примера от последното учение „Кавказ - 2012”, за което Русия покани акредитираните военни аташета на редица страни като наблюдатели, въпреки че няма такива задължения). НАТО също изпрати покани, а Военният съюз проведе брифинги за руската страна по време на учението „Steadfast Jazz - 2013”. Офицер от Военния комитет отбеляза, че е планирано и опознавателно участие на руски представители в един от етапите на учението.

Въпреки взаимните обвинения между САЩ и Русия и двете страни показват готовност за покана на наблюдатели при провеждане на военни учения от среден мащаб. „Форумът за сътрудничество в областта на сигурността” по инициатива на Русия прие (през 2012 г.) решение „ВД - плюс”. Чрез него се регулират възможностите за извършване на наблюдение върху провежданите военни учения.

Русия се опитва да разработи механизъм за провеждане на инспекциите, при който инспекционните групи да бъдат формирани на многонационална основа, а разпределението на инспекциите по държави да бъде по-равномерно. С този подход проверките ще бъдат възприемани като колективни и не дискриминационни, като това ще позволи да се намали разходът на отделните държави за провеждането им. Роуз Готмюлер предлага близко по същество предложение за съвместно използване на техниката на държавите участници, използвана в рамките на ДОН с цел икономия на средства.

Русия е категорично против опитите за обвързване на регионалните конфликти с проблематиката на КОВЕ и счита, че това е неправомерно и непродуктивно. Отказът на мнозинството от участниците в ДОВСЕ да ратифицират споразумението за адаптация под предлог, че Русия не изпълнява част от „Истанбулските договорености”, свързани с регионалните конфликти фактически прекрати осъвременяването на договора.

Американската позиция, изразена от Роуз Готмюлер относно ДОВСЕ, е, че международните споразумения в сферата на контрола на въоръженията не трябва да решават всички двустранни и други проблеми като нерешените регионални конфликти, но трябва да укрепват доверието между участниците в тях и повишат сигурността в зоната на конфликтите.

В европейските държави съществуват различни мнения относно решаването на този проблем. Германия изразява позиция, че замразените конфликти не могат да бъдат изключени от преговорите по КОВЕ, докато Италия и Франция считат за неуместно използването на ДОВСЕ при разрешаване на политически проблеми.

Политиката за регулиране на конфликтите с упражняване на контрол върху въоръженията до настоящия момент е безрезултатна. Темата макар и не толкова остра ще продължава да е основното препятствие за сключване на нов договор относно КОВЕ.

Пълно изолиране на контрола над въоръженията и регионалните конфликти е невъзможно, тъй като конфликтните райони имат най-голяма необходимост от контрол върху въоръженията.

За преодоляване на разногласията по тази тема е необходимо прилагането на неутрален подход, който ясно да разграничи политическото регулиране на конфликта от контрола върху въоръженията.

Пример за използването на подобен подход в руско-грузинските отношения е регулирането на въпросите, свързани с членството на Грузия в Световната търговска организация, чрез географско упоменаване на търговските коридори с цел избягване на Абхазия и Южна Осетия.

В областта на сигурността такова регулиране е по-сложно поради редица вътрешно и външнополитически причини и може да бъде реализирано само чрез посредничество на трета страна. В частност за руско-грузинския конфликт проблем беше и посредничеството на западна страна, тъй като на него се гледа неблагосклонно и по-продуктивна в случая би била медитацията на някоя страна от региона.

Днес се появяват нови видове обикновени въоръжения основаващи се на принципа на безконтактната война – това несъмнено е необратима тенденция. В бъдеще режима КОВЕ, оставайки верен на стремежа за укрепване на сигурността, ще обхване и тези видове оръжия, които не са фиксирани в ДОВСЕ.

Към новите въоръжения различни специалисти и дипломати отнасят безпилотните летателни апарати, кораби, съоръжени с противоракетната система „Иджис”, високоточните оръжейни системи и оръжията базирани на нови физически принципи. Трябва да се отчете и факта, че в съвременните военни конфликти активно се използва палубната авиация и крилатите ракети. „Броенето на танкове” не е актуално, но въпреки това съществуват редица трудности за упражняването на контрол върху новите видове въоръжения.

Контролът върху новите въоръжения вероятно ще премине чрез сключване на отделни споразумения, тъй като включването им в преговорния процес, обременен с проблемите на ДОВСЕ няма да доведе до постигане на конкретни резултати.

Достигането до общи позиции по отношение бъдещето на КОВЕ е невъзможно без сътрудничество във формата „Русия - НАТО”.

Друг проблем за Русия беше и неучастието на Албания, Латвия, Литва, Словения, Хърватска и Естония в ДОВСЕ, тъй като ги възприема като сериозна зона по отношение на контрола на въоръженията. Това беше отчетено при провеждането на неформални консултации (преустановени през есента на 2011 г.) за модернизацията на КОВЕ в формат 36 (всички страни по ДОВСЕ и 6-те държави).

Руската страна е готова на преговори, само при отсъствие на предварителни условия от страна на членовете на Северноатлантическия пакт.

Особено внимание заслужава да се отдели на сътрудничеството по КОВЕ на субрегионално ниво. Общоевропейското съгласие по някои спорни въпроси може да бъде постигнато трудно, но ако се ограничи кръга на участниците, това може да бъде направено на основата на компромиса.

Като свидетелство за ефективността на субрегионалните механизми може да бъде посочено „Споразумението за суб-регионалния контрол над въоръженията”. Важна роля при този механизъм играят доброволните действия на държавите участнички по съкращаване на въоръженията и провеждането на допълнителни инспекции.

Като цяло субрегионалният подход предполага повече внимание към конкретен проблем, не решен или игнориран от широк кръг участници. В случай на успех той ще може да даде импулс за отваряне на нов преговорен процес по КОВЕ.

Актуалните цели, които трябва да бъдат постигнати чрез бъдещите договорености са свързани с изработването на равноправен, съгласуван и взаимноизгоден подход за приемане на общозначими решения по въпросите на европейската сигурност и преодоляване на недоверието между участниците.

Предпочитаният формат на взаимодействие за Русия в областта на контрола над въоръженията е този, при който всички страни участват индивидуално.

В настоящия момент дългосрочните съкращения на въоръжения са изместени от осигуряването на прозрачност.

Съществен фактор остават новите видове въоръжения, не ограничавани в предишните договорености.

Един от неразрешените въпроси остава особеността на режима КОВЕ в зоните на регионалните конфликти.

Може да се очаква обновяване на ВД, във връзка с намаляване на праговете на военна дейност, подлежаща на предварително уведомяване и наблюдение.

Усилията на международната общност ще бъдат насочени към изработване на механизъм за инспекции, който да се осъществява на многостранна основа или създаване на междудържавен инспекционен орган.

Украинският конфликт, ситуацията в Сирия и бежанската криза в Европа несъмнено ще изместят фокуса от проблемите на контрола на въоръженията в следващите няколко години.

 

Публикувано на 25 Март 2016 в 08:36 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:ДОВСЕ, контрол на въоръженията, КОВЕ, Русия, НАТО

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас