Конкурентите на Русия в развитието на атомната енергетика в Близкия изток

Френските компании имат традиционно силни позиции в Северна Африка и Близкия изток. „Areva” и „Electricite de France” (EDF) се сблъскаха с много трудности при въвеждането на новият тип реактор EPR (European Pressurized Reactor). „Areva” изгражда такъв реактор в трети енергоблок на АЕЦ „Олкилуото” в Финландия. Първоначално пускането му беше планирано за 2009 г. но в крайна сметка ще бъде пуснат през 2016 г., при това разходите за изграждането му ще се удвоят. Строителството на блока „Фламанвил -3” в френската Долна Нормандия (също реактор тип EPR), което се реализира от „EDF” също не търпи значителни успехи: компанията обяви (м. декември, 2012 г.), че за реализацията на проекта ще бъдат необходими допълнителни средства като общата стойност на проекта достигна 8,5 млрд. евро, а срока за пускане в експлоатация беше отложен за 2016 г. (първоначално пускането на блока беше планирано за 2012 г. и стойността на проекта възлизаше на 3,3 млрд. евро). Въпреки, че строителството на два други реактора тип EPR изпълнявани от „EDF” в Китай върви по график, страните, които инвестират в развитие на атомната си енергетика предпочитат надеждни и изпитани реактори.

От друга страна, Франция успя да засегне интересите на един от перспективните си партньори в региона - Турция, обсъждайки в парламента закон, инкриминиращ отричането на арменския геноцид. Въпреки че прилагането на закона беше прекратено (през февруари 2012 г.), опитите да бъде прокаран през парламента с нов текст продължават. Това запазва нивото на напрежение в отношенията между Париж и Анкара.

Френската „GDS Suez” се обедини (през март 2013 г.) в консорциум с японските компании „Mitsubishi” и „Itochu” с цел съвместното изграждане на АЕЦ „Синоп”. За проекта беше избран реактор „АТМЕА1” разработен съвместно между „Areva” и „Mitsubishi”, по-малко мощен в сравнение с „EPR” (френското правителство отказа изграждането на централа с този тип реактор през 2011 г.). „GDE Suez”, управляваща седем атомни реактора в Белгия трябва да поеме и управлението на АЕЦ „Синоп”.

Американските компании „General Electric” и „Westinghouse” (собственост на японската компания Toshiba) се намират в не особено добро положение по отношение на изпълнението на различни инвестиционни проекти. Американският закон за използване на атомната енергия от 1954 г. (Чл. 123) изисква от САЩ да сключат специален договор със страните в които американските компании изграждат АЕЦ. Това означава, че американски компании не могат да използват американски технологии и оборудване в страни, с които САЩ не са подписали така нареченото „Споразумение 123”.

Чисто технически то определя нивото на сигурност и качеството на експлоатацията на бъдещ ядрен проект. В близкия изток такива са подписани с Египет, Турция и ОАЕ, а също така и с Кралство Мароко. Всички останали страни от региона, включително и двата перспективни пазара - Йордания и Саудитска Арабия, засега са затворени за американските компании.

Причини поради, които по-голямата част от страните в Близкия изток са извън този списък се свеждат до това, че в САЩ споразумението за сътрудничеството в сферата на мирното използване на ядрената енергетика изисква утвърждаване от Конгреса. Това може да забави  встъпването му в сила (както в случая с Русия, при което между подписването и влизането в сила на споразумението изминаха почти три години) или може да не позволи това да се случи. По принцип Конгресът поставя условие за сключването на такова споразумение, което представлява задължение за юридически отказ на страните от разработка на собствен горивен цикъл. Това условие не среща разбиране от повечето страни в региона и по всичко личи, че в скоро време САЩ ще се опитат да променят нормативната си уредба в сферата на ядрената енергетика.

САЩ не показват особена заинтересованост за пробив на Близкоизточния пазар. Турското правителство се обърна (2013 г.) към САЩ с предложение за участие в изграждането на АЕЦ „Синоп”, но по думите на министъра на енергетиката на Турция Танер Йълдъз американската страна е отказала да вземе участие, тъй като счита проекта за неизгоден.

„Westnghouse” участва в доставката на циркулационни помпи, компоненти за реактора, система за управление и предостави инженерингови  услуги при строителството на АЕЦ „Барак”.

Японските компании

Положението на японските компании, („Toshiba” „Hitachi”, „Mitsubishi Heavy industries” „TEPCO” и др.) доставчици на реактори и строители на АЕЦ остава сложно. От една страна това е свързано с падането на имиджа на компаниите след инцидента във „Фукушима” („Toshiba” е доставила реакторите за трети и пети енергоблок, а „Hitachi” за четвърти блок) и със сдържаното отношение на световната общественост към японските АЕЦ. От друга страна, въпреки смяната на правителството и идването на власт в Япония на Либералнодемократичната партия, настроена положително към развитието на атомната енергетика, ясна перспектива за бъдещето на атомната индустрия все още няма. Имаше предположения за това, че японските корпорации ще последват примера на „Siemens” и ще прекратят дейността, свързана с атомната енергетика, но това на този етап няма как да се случи особено като се отчита факта, че държавната подкрепа за тяхната дейност няма да намалее.

След като корейската „KEPCO” и канадската „Atomic Energy of Canada Ltd" оттеглиха своите оферти, тъй като изразиха несъгласие относно турските условия  позволиха на японските „Mitsubishi Heavy Industries” и „Itochu”, френската „GDF Suez”, и китайската „China’s Guangdong Nuclear Power Group” да се състезават за спечелването на проекта. Макар, че Китайската оферта беше най-приемлива, Япония остана единствения сериозен кандидат с готовност да изгради атомната централа по съвременната френско-японската технология „ATMEA1”.

Проектът на обща стойност 22 млрд. долара въпреки всичко не получи държавни гаранции (което беше една от причините за забавянето му), турската държавна енергийна компания „Elektrik Uretim A.S” (EUAS) трябва да се включи в него получавайки 49 % от акциите (51% ще получи Япония, а френския дял ще бъде част от японските акции). В бъдеще по думите на министъра на енергетиката на страната Танер Йълдъз, половината част от акциите на „EUAS” може да бъдат продадени чрез IPO (първично публично предлагане) или директно.

Голяма част от проекта ще бъде финансирана от японската агенция за външни кредити „Nippon Export and Investment Insurance” и френската застрахователна компания „Coface”, известна със застраховането на външноикономически проекти. Турското правителство заяви готовност да купува произвежданата електроенергия от АЕЦ на цена 11,80 цента за кВт/час (половин цент по-малко от сключения договор с „Росатом”). Първият енергоблок от централата трябва да бъде пуснат през 2023 година, а последният през 2028 г. Централата ще има четири енергоблока с реактори „ATMEA1” и обща мощност 4600 мВт.

Въпреки двустранното финансиране, това че „ATMEA” е японско-френски проект и „GDF Suez” заедно с турските партньори ще станат собственици на централата, в по-голяма си част проектът е японски. Основните строителни работи ще се осъществяват от „Mitsubishi” и „Itochu”, поради тази причина и японския премиер Синдзо Абе подписа споразумението с Реджеп Ердоган в Истанбул. Това е свързано както с важността за Япония да раздвижи своя ядрен отрасъл, така и със съществуващите френско-турски противоречия.

Макар, че турско-японското споразумение да изглежда напълно завършено е необходимо да се има предвид, че може да възникнат допълнителни условия в договора. (от момента на подписване на споразумението между руската и турска страна беше необходима година за окончателно завършване на преговорите и установяване крайната стойност на електроенергията, която Турция се задължава да закупува).

Проектът за Токио е надежда за прелом на негативните тенденции през последните години. Договорът за строителството на АЕЦ „Синоп” ще бъде първия голям договор след аварията в Фукушима. Показателен е фактът, че реализацията на проекта е поверена именно на „Mitsubishi Heavy Industries”, която за разлика от останалите компании „Toshiba”, „Hitachi” или „TEPCO” няма никакво участие в изграждането и експлоатацията на „Фукушима”.

Корейската компания Korea Electric Power Corporation „KEPCO” има достатъчно силни позиции на близкоизточния пазар. Консорциумът ръководещ компанията спечели (2009 г.) тръжна процедура за строителството на четири енергоблока на първата АЕЦ в ОАЕ, надделявайки над съвместния на „Hitachi” и „General Electric” и на френския консорциум включващ гиганти като „EDF”, „Areva”, „Total” и „GDF Suez”. Корейските фирми не само предложиха най-ниската стойност за изграждането на централата, но и предложиха да поемат управлението на централата и да доставят гориво на фиксирани цени.

„КЕРСО” както и „Росатом” е държавен монопол и има пълната подкрепа на властите в Корея. Стойността на централата в ОАЕ се оценява на 30 млрд. долара, от които 10 млрд. ще бъдат осигурени от Абудаби, а останалите 20 млрд. ще се осигурят като кредити от Агенцията за външно кредитиране. Американската Импортно-експортна банка отпусна (м. август 2012 г.) кредит в размер на 2 млрд. долара с условие при реализацията на проекта да бъде използвано американско оборудване и ангажирани американски инженери в проекта.

Като цяло Република Корея все още не е усвоила пълния ядрено-горивен цикъл (отсъства добив и обогатяване на уран), а корейските компании продължават да си сътрудничат тясно с американските компании (дизайнът на корейския реактор „APR-1400” се доближава много до реактора на „Westinghouse” – „System80+”), а при изграждането и последващата експлоатация на централата ще бъдат включени множество чуждестранни подизпълнители. Освен „Westinghouse” в доставките и обогатяването на урана участват и френската „Areva”, руската „Техснабэкспорт” и „Uranium One” (собственост на АРМЗ), австралийско-британската корпорация „Rio Tinto” и американските „Converdyn” и „Urenco”.

Корейският институт за изследване на атомната енергия („Korean Atomic Energy Research Institute”) и „Daewoo Engineering and Construction” сключиха (през 2010 г.) договор c Йордания за строителство на изследователски реактор в страната, като по-голямата част от финансирането на проекта ще бъде осигурено от корейски кредити. На този проект се гледа като първа крачка за сключването на официален договор за изграждането на АЕЦ в Йордания.

Китай еднозначно се възприема като нов „играч” както на близкоизточния пазар, където „China Guangdong Nuclear Power” (CGNPC) участва в тръжната процедура за строителството на АЕЦ „Синоп” предлагайки реакторите „ACPR1000+”, така и в налагането на нови ядрени технологии. Страната може да реализира пълния ядрено-горивен цикъл, а китайските компании („CGNPG”, „China National Nuclear Corporation” (CNNC) и др.) цялостно могат да изграждат атомни електроцентрали самостоятелно. До този момент единствения проект, реализиран от китайските компании в чужбина е договорът за изграждането на два енергоблока „Чашма-3” и „Чашма-4” в Пакистан, в проекта ще бъдат използвани реактори „CNP-300”. Пакистан не е член на ДНЯО („Договор за неразпространение на ядрени оръжия”) и съгласно правилника на Групата на ядрените доставчици на нейна територия не могат да бъдат внасяни специализирани ядрени технологии, въпреки това Китай заобикали това условие като изтъкна, че е сключил споразумението за строителство през 2003 г.( преди своето влизане в групата).

По време на пресконференция (02.02 2013 г. ) президентът на китайската „State Nuclear Power Technology Corporation” Гу Чжун съобщи, че строителството на първи енергоблок „САР1400” е стартирало в началото на 2013 г. Това е първият съвременен реактор (базиран на технологията „АР1000” на компанията „Westinghouse”), на който Китай притежава всички патенти и права и на теория същият е готов за износ. Китай беше един от активните участници в търга за изграждането на АЕЦ „Синоп”. „CGNPC” беше готова да участва в проекта при най-изгодните условия за Турция включително пълно финансиране на проекта и продажба на технологията. Скоростта, с която беше одобрено японо-френското предложение (офертата беше подадана на 5 март 2013 г., а в началото на м. май беше подписан договорът), говори за това че КНР не е разглеждана като реален кандидат, поради това, че няма достатъчен опит в тази сфера. По-скоро преговорите с Пекин бяха използвани от Анкара за оказване на натиск върху останалите участници в търга.

Въпреки впечатляващите успехи на Пекин в областта на атомната енергетика е малко вероятно китайските компании да очакват сключване на експортни договори в близките една-две години. Има случаи, при които нов реактор може веднага да бъде предлаган и наложен на пазара, но в конкретния случай това едва ли ще се реализира.

Качествата на новия реактор ще бъдат оценени след успешното му внедряване в Китай, а до тогава ще бъде сложно да се говори за неговата надеждност. Освен това страните от Близкия изток като цяло нямат опит и експертиза по отношение на атомната енергетика и изцяло зависят от компанията експортьор поради това те трудно биха се доверили на компания с нови технологии и липсата на достатъчно опит.

Тези недостатъци на китайската атомна енергетика могат лесно да бъдат избегнати чрез реализацията на съвместен проект с някоя от другите световни компании от атомния отрасъл. Има известни предпоставки за развитието на този процес (свързано със съвместната работа с „Westinghouse”), но към настоящият момент няма налична информация за подобни съвместни проекти свързани с Близкоизточния регион.

Публикувано на 21 Март 2016 в 14:21 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:атомна енергетика, Близък изток, компании, технологии

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас