Конфликтът в Западна Сахара



Конфликтът в Западна Сахара

Продължаващият вече 41 години конфликт в северозападна Африка относно статута на спорната бивша колония на Испания Западна Сахара  е ключов фактор, определящ отношенията между страните от Магреба.  След окупацията през 1975 година по-голяма част от територията на Западна Сахара се намира под контрола на мароканските власти, което се превърна в повод за ескалацията на конфликта между Мароко и образувалото се въоръжено движение за независимост, останало с названието „Полисарио”. Съставеното от местни жители на ЗС формирование, подкрепяно от Алжир, води партизанска война до 1991 г., когато с посредничеството на ООН е сключено примирие между двете страни. Установена  е миротворческа мисия под наименованието МИНУРСО, имаща за цел провеждането на реферндум за самоопределение на коренното население на тази територия. Поради неотстъпчивостта в позициите на замесените актьори, обаче, допитване до населението все още не се е състояло, а конфликтът остава замразен и до днес.
Нови надежди за разрешването му се появиха през месец март тази година, когато генералният секретар на ООН Бан Ки-мун посети бежанските лагери до град Тиндуф, обитавани от около 165 000  сахарци, търсещи сигурност на територията на Алжир, както и контролираната от Полисарио зона в Западна Сахара- Сахарска арабска демократична република. Въпреки призивите от страна на ООН за започване на по-интензивни преговори между двете страни, които да доведат до дълго чаканата развръзка, визитата на генералния секретар не доведе до желаните резултати. Напротив, тя причини ескалация, а в повод за създаденото напрежение се превърна употребата на термина „окупация” от Бан Ки-мун относно териториалния статут на Западна Сахара. Това предизвика остра реакция от страна на мароканския крал Мохамед VI и външното министерство на страната. Те обвиниха ООН в нарушаване на неутралната и обективна позиция по въпроса. Зад думите на властимащите застана голяма част от мароканското население, което, окуражвано от водещи политически партии, проведе масова демонстрация в столицата Рабат. Според различни източници, взелите участие наброяват около един милион души. Бан Ки-мун  определи това като умишлено насочена срещу него политика и отправи критика заради участието на марокански политици в демонстрациите. В отговор мароканските власти намалиха финансовата подкрепа за МИНУРСО и наредиха оттеглянето на 83 души персонал на организацията, ангажирани с миротворческата мисията. Отправени бяха и заплахи  за изтегляне на 2300 марокански войници от всички мироопазващи мисии на ООН. Външният министър на кралството заяви, че страната няма да толерира несправедливо отношение, без значие откъде идва, и че взетите решения не подлежат на промяна. Действията на краля и неговата администрация не срещнаха твърд отговор от ООН поради различните позиции на страните в съвета за сигурност относно разрешаването на конфликта. Така мисията, имаща за цел провеждането на референдум в Западна Сахара, е застрашена от провал.
За да се изясни моментната ситуация, е необходимо да се разгледат обстойно позициите на замесените в конфликта актьори. Това са Мароко, фронт Полисарио и подкрепящият сахарското движение Алжир. Основният разрив  в гледните точки се крие във вижданията между кралството и Полисарио. Властите в Мароко са склонни да дадат широка автономия на Западна Сахара, заедно с правото на парламент и правителство, но обособена като администратвна единица под суверенитета на Мароко. В много публични и медийни изяви крал Мохамед VI твърдо заявява, че автонимията е единственото приемливо решение и че неговата страна не е готова на повече отстъпки, тъй като ЗС е считана за изконна мароканска територия. Полисарио пък се обявява за спазването на решението на ООН за провеждането на референдум сред коренното сахарско население, който да определи статута на спорната територия.
От историческа гледна точка Мароко защитава позицията си в конфликта като поддържа тезата, че отстраняването на Испания през 1975 г. е възстановило законния суверенитет на кралството над тези територии, тъй като в течение на векове племената от Западна Африка са считали за свои върховни владетели мароканските управляващи. Смята се, че „Зеленият Марш”, с който Мароко завладява региона, е част от процеса на завършване на териториалния интегритет на страната.
Важна стъпка за спечелване на общественото мнение в страната и на международна подкрепа са финансовите инвестиции в Западна Сахара, които управляващите предоставят. Целта им е да се изгради модерна инфраструктура и да се повиши стандартът на живот. В същото време кралството изразходва сериозни средства за поддържане на войскови части в региона, които да гарантират сигурността.
Защо, обаче, Мароко толково упорито се опитва да задържи тази безплодна пустинна територия?
Един от отговорите се крие в природните богатства, намиращи се в недрата на региона. В Западна Сахара се намират най-големите находища на фосфати в света, минерали, които са ключова съставка при производството на изкуствена тор за земеделието. Развиването и експлоатирането на мините на територията на ЗС, които са собственост на Националната фосфорна компания на кралството, допринася за притока на финанси към държавната хазна. Друг важен отрасъл за икономическото благосъстояние е риболовът, тъй като крайбрежието на Атлантическия океан е едно от най-богатите на рибна фауна в света. През декември 2014 г. Мароко сключи 4-годишно споразумение с ЕС, което разрешава риболова на страни от съюза във водите на Западна Сахара, от което най-облагодетелствана е Испания.
Също така след провеждането на научни изследвания се предполага, че в ЗС се намират големи потенциални залежи на нефт и природен газ. Откриването на собствени находища ще остави положителен отпечатък върху всички икономически сфери и ще доведе до значителен ръст на приходите в страната. Но сделките с чуждестранни компании, които изследват региона за наличие на тези суровини, както и споразумението с ЕС за риболова, се превръщат в повод за напрежение между Мароко и фронт Полисарио. Сахарците споделят становището на бившия шеф на Службата по правни въпроси на ООН Ханс Корел, който още през 2002 година заяви, че изследователски и експлоатационни дейности на чуждестранни фирми на територията на ЗС са в разрез с международното право, ако не получат разрешение от сахарското население  и не отговарят на неговите желания и интереси. Полисарио разглежда тези действия на Мароко като ограбващи местното население, което може да се превърне в причина ускорител за подновяване на въоръжената съпротива. В отговор на тези обвинения мароканският министър на комуникациите заяви, че правителството реинвестира много повече средства за развитието на региона, отколкото са натрупаните печалби от неговите природни блага.
Друг аргумент, който мароканските власти изтъкват за задържане на спорната територия, е този за сигурността. Според тях спорът не се води само за парче пустиня, а за стабилността в Магреба и Европа, като по този начин планът за автономия на Мароко си спечели поддръжници сред европейските държави, от които се откроява Франция, а подкрепата си изразиха и САЩ - две от постоянните страни членки на съвета за сигурност на ООН. Двете западни страни са и основни търговски партньори на Мароко, което обяснява позициите им, както и неособено активните действия на ООН за разрешаване на конфликта. Кралството се смята за гарант за сигурността в региона, а като контрапункт се изтъква неспособността на Полисарио да се противопостави на евентуална заплаха от тероризъм. Много дипломати и членове на тайните служби на западните демокрации са на мнение, че Мароко може да допринесе за поддържане на сигурността в Западна Сахара. Обширната територия може да се превърне в нов център за развиване на терористични клетки и да послужи като изходна точка за по-нататъшно нахлуване на тероризма в страните от Магреба, ако се стигне до създаването на една независима, млада Западна Сахара, неспособна да противостои на подобна опасност. Подобен сценарий е много възможен с оглед на състоянието на съседни или близки на ЗС държави. Такива са Мавритания, Мали и Алжир, на чиито територии оперират множество ислямистки терористични групировки, най-мощна от които е „Ал-Кайда в ислямски Магреб”. А след навлизането си в Либия и най-силната групировка в света в момента - „Ислямска държава”, заяви амбициите си за разпространяване в региона на Магреба.
От самото си създаване фронт Полисарио се бори за напълно независима Западна Сахара и отхвърля предложенията на кралството за широка автономия. Въпреки желанието му спорът да бъде разрешен по мирен път, напрежението в седмиците след посещението на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун се изостри. Взетите от Мароко мерки подкопаха авторитета на МИНУРСО и поставиха под съмнение възможностите на световната организация да се справи с конфликта. Но при евентуално прекратяване на мироопазващата мисия, образувалият се вакуум ще се превърне в предпоставка за възобновяване на въорежените действия между двете страни. Това пък от своя страна ще застраши международната сигурност. В тази изострена обстановка сахарците са изгубили доверието си в поддържащите мира структури и не вярват, че външна страна може да наложи на Мароко да сътрудничи за провеждането на референдум. Все повече от тях, особено сред младото поколение, са готови да търсят правата си с оръжие в ръка, защото не виждат друг изход. Полисарио има и друга причина да гледа с недоверие на международната общност. Това е свързано с признаването на Република Косово от много страни по целия свят през 2008 г., както и с огромния медиен интерес заради събитието. От друга страна Западна Сахара все още носи статута на неавтономна територия според критериите на ООН и не е призната от нито една европейска страна.
Движението за независимост получава най-силна подкрепа от източната съседка на Мароко - Алжир. Освен че бежанските лагери са на нейна територия, фронт Полисарио получава хуманитарна, икономическа и военна помощ. Алжир не предявява териториални претенции в Западна Сахара и се обявява за провеждането на референдум, който да отговаря на желанието на местното население за самоопределение. Позицията на полупрезидентската република е продиктувана от геополитическото съревнование с Мароко в северна Африка. Някои анализатори са на мнение, че Алжир иска да разпространи влиянието си в Западна Сахара чрез създаване на марионетно правителство, като по този начин се сдобие с пряк път към Атлантическия океан. Периодично напрежението между двете големи арабски държави се изостря, но с оглед на вътрешните им проблеми, свързани с икономическото и социално състояние и сигурността, въоръжен конфликт заради Западна Сахара е малко вероятен. Подобен развой на събитията е в разрез и с интересите на западните демокрации, които се опират на двете държави за запазване на стабилността в региона.
Моментната обстановка в Западна Сахара е изключително нестабилна. За да се запази мира трябва да се вземат навременни и твърди мерки от съвета за сигурност на ООН. Необходимо е да се удължи мандатът на мироопазващата мисия МИНУРСО, особено след изключването на 83 души персонал от кралството, което значително намали възможностите за контрол над събитията. В противен случай рискът от нарушаване на примирието ще се повиши до такава степен, че може да прерасне в мащабна война.

 

Публикувано на 22 Април 2016 в 19:32 часа от
Александър Нуцов


Ключови думи:Западна Сахара, Мароко, Алжир, Полисарио, ООН, конфликт, териоториални претенции

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас