Конфликтът в Мали

         В началото на 2015 година бяха проведени преговори, чиято цел беше да бъдат прекратени военните действия между бунтовниците в Мали и силите на правителството. Те обаче се оказаха недостатъчни, за да спрат въоръжената агресия. Тя просто се трансформира от открити бойни действия в терористични удари на различни групи. Какво представлява конфликтът в Мали? Какви са причините за него и какви са неговите последствия?

Както много други африкански страни, Мали обединява в себе си различни народности. Западната идея за общо държавно управление се оказва твърде слаба причина, за да бъде запазено националното единство. В конкретния случай конфликтът започва като противоборство между централното правителство и туарегите. Това е етническа група, която е близка на берберите, занимава се със скотовъдство и води номадски начин на живот. Във военните действия се включват и различни ислямистки групировки с разнообразен етнически състав. Първоначално те действат заедно с националистически настроените туареги. По-късно обаче различните бунтовнически фракции се обръщат и едни срещу други.

Конфликтът в Мали започва в началото на 2012 и обхваща предимно Азавад-регион в северната част на страната, който е дом на мнозинството от туарегите. Основна цел на бунтовниците-туареги е да бъде извоювана независимостта на областта от централното правителство. Подкрепящите ги ислямистки фракции пък се борят за установяване на правната система на Шериата в цялата страна или в част от нея. Различията в целите са и една от основните причини за разпадането на съюза между отделните групировки.

Въпреки че военните действия започват сравнително бързо и неочаквано, те имат своите дълбоки корени. На първо място, причина за напрежението между Севера и Юга е обусловена от различния начин на живот. Географията на Азавад е доминирана от обширни пустинни терени. Това означава и по-малко ресурси (включително храна и вода), което налага номадския начин на живот на голяма част от населението. В северните области се намират и значителни ресурси от полезни изкопаеми-злато, уран и потенциални залежи от течни горива. Южната част  има повече растителност, поради което жителите там са уседнали. Етническите различия са още един фактор, който подклажда конфликта. Част от туарегите от дълго време се чувстват дискриминирани от централната власт, която според тях фаворизира Юга и неговите етнически групи (манде, фула и др.). Това е и причината за няколко предишни въстания в Азавад. Последното от тях приключва едва няколко години преди началото на сегашния конфликт.

Първият етап на военните действия е изключително успешен за бунтовниците, които успяват да установят контрол над голяма част от Азавад и обявяват неговата независимост. Неефективните мерки на правителството за справяне с кризата пораждат недоволство сред армията. Стига се до военен преврат, който сваля демократично избрания президент на страната Амаду Туре.

По-късно през годината възникват противоречия между отделните бунтовнически фракции. Част от противниците на правителството са организирани в по-скоро светски настроеното Национално движение за освобождението на Азавад. Смята се, че някои от членовете на движението са ветерани от гражданската война в Либия, където са се сражавали на страната на Муамар Кадафи. Други от групите изповядват радикални форми на исляма (сред тях има и представители на международни терористични организации като Боко Харам и Ал-Кайда). Конфликтът между отделните групировки прераства във въоръжен сблъсък, като представителите на Националното движение са победени от ислямистите и принудени да отстъпят от всички по-важни градове в северната част на Мали.

Междувременно се формира международна военна коалиция, която получава разрешение от Съвета за сигурност на ООН да се заеме със стабилизирането на положението в страната. Коалицията се състои от други африкански страни (Чад, Нигер, Нигерия и др.) и от държави-членки на ЕС. Водеща роля има Франция - бивша колониална сила, която е контролирала и Мали до средата на XX век. Обединените усилия на чуждестранните войски и малийската армия спомагат за намаляването на ислямистката заплаха. Националното движение за освобождение на Азавад също се сражава срещу ислямистите, макар че не е под контрола на международната военна коалиция. Започват преговори между централното правителство и Движението, които имат за цел да постигнат траен изход от кризата. През лятото на 2013 е постигнато примирие, което обаче се спазва само до есента на същата година. Настоящото споразумение за прекратяване на огъна също е частично, тъй като обхваща само шест бунтовнически фракции (включително и Националното движение). Така потенциалът за продължаване на конфликта остава висок.

Най-важното последствие от размириците в Мали е дестабилизацията - политическа, икономическа, социална и пр. По време на най-интензивните периоди на конфликта голяма част от страната е откъсната от влиянието на централното правителство. Тя се контролира от политически субекти, които властват над цивилното население единствено чрез заплахата от насилие. Подобна ситуация е рискова не само за Мали, а и в регионален, дори и в глобален план. Сомалия и Афганистан са добър пример за това до какво води рухването на легалната власт и създаването на държави в държавата. В конкретния случай опасенията са свързани с появата и развитието на гнезда на радикалния ислям в Мали. Тези опасения донякъде се оправдават. Известно е например, че някои от бунтовническите фракции са в съюз с Ал-Кайда на Ислямския Магреб, а в редиците им има не само граждани на Мали, а също и бойци от Алжир, Чад, Нигерия и др. През най-интензивните години на конфликта Азавад се използва от ислямистки терористични групи като поле за провеждане на обучения.

Военните действия засягат най-сериозно цивилните граждани в Мали. По данни на Агенцията за бежанците към ООН около 140 000 души са напуснали пределите на страната след началото на конфликта. Най-голямата част от тях са потърсили убежище в други държави от региона (Нигер, Мавритания, Буркина Фасо и др.). Създаването на бежански лагери в тези страни представлява социален проблем, тъй като техните правителства не разполагат с голям финансов ресурс и невинаги са способни да осигурят необходимите условия на живот за бежанците от Мали. Това налага изпращането на чуждестранна помощ (предимно от САЩ, Европейския съюз, Австралия и други развити страни), за да бъде овладяна хуманитарната криза. Освен бежанците, още около 90 000 са гражданите, които са били принудени да напуснат опасната северна част на Мали и да се заселят в други райони на страната. Тези хора са лишени от сигурността да имат собствен дом и да упражняват свободно професията си. Най-тежки обаче са последствията за населението, което е избрало да остане (или е било принудено да остане) в региона на Азавад. Живеещите в областта са изложени на различни опасности, които пречат на ежедневния им живот.

На първо място, обикновените граждани в северната част на Мали са потенциални жертви на бойните действия, особено по време на най-интензивната им част (2012-2014 година). Всички страни в конфликта (включително подразделенията на френската армия) са отговорни за смъртта на цивилни. Съществуват съобщения за противозаконни екзекуции, които войници от малийската армия са извършвали изцяло на етническа основа. Тяхна жертва са били туарегите и хората от арабски произход, които се считат от някои граждани на страната за главни виновници за началото на конфликта.

На второ място, населението на Азавад е изложено на постоянна несигурност заради управлението на бунтовниците. Фракциите, които властват в региона, не се вместват в представата за едно типично модерно правителство. Те не са обвързани с никакви юридически или морални задължения спрямо хората, които управляват. Това прави тяхната власт като цяло произволна. Наложената със сила правова система на Шериата се оказва в разрез с ценностите и вярванията на част от гражданите в Азавад. Тази констатация важи с особена сила за по-големите градски центрове, където се стига до насилствени сблъсъци между бунтовниците и протестиращи жители.

На трето място, военните действия означават и нисък стандарт на живот. Влошава се качеството на основни услуги, които се предоставят от правителството или са под негов надзор (водоснабдяване, електроснабдяване и пр.), тъй като правителствените служители нямат достатъчно добри условия да изпълняват функциите си. По същата причина се стига и до намаляване на икономическата активност в Азавад. Гражданите там не могат да се занимават спокойно с професиите си, тъй като живеят в постоянен страх продуктите на труда им да не бъдат иззети от бунтовниците. Това допринася за допълнителното обедняване на Мали, която е една от 25-те най-бедни страни в света (БВП на глава от населението е от порядъка на 750 щатски долара годишно).

Водещи за положителния край на конфликта ще бъдат политическата воля-както на правителството на Мали, така и на неговите международни партньори и желанието за преговори на отделните бунтовнически фракции. Управляващите страната трябва да изпълнят две основни групи от цели, ако искат трайно да възвърнат политическата и икономическата стабилност:

1. Осигуряване на физическата безопасност на всички малийски граждани и създаване на условия за повишаване на икономическата активност

2. Възстановяване на демократичния режим на управление

Физическата безопасност на гражданите може да бъде осигурена единствено чрез някаква форма на въоръжено присъствие в северните райони на страната, включително и военно. Дори да бъде постигнато примирие с всички бунтовнически фракции, пълното изтегляне на войските от Азавад крие риск от развитие на нови подобни конфликти. Решението на Съвета за сигурност да удължи мисията на ООН в Мали поне до 2016 определено е добра новина. От друга страна,  въоръженото присъствие (независимо дали става дума за сили на ООН или за малийската армия) трябва да спазва високи стандарти на поведение. Злоупотребата с власт от страна на правителствените сили е една от главните причини за това цивилните граждани да сформират подобни бунтовнически групировки.

Гражданската война и нейните последствия развалят демократичния образ на Мали. От 1992 до 2012 година в страната има многопартийно управление и стабилни институции, които са сочени като положителен пример за свободно развитие сред африканските държави. Военният преврат от пролетта на 2012 променя тази ситуация. По-късно ръководителите на преврата предават властта на цивилно управление, а през 2013 са проведени парламентарни и президентски избори, които са оценени като относително свободни и честни. Доверието в институциите обаче остава ниско.

Ако иска да промени това, правителството на Мали трябва да проведе помирителния процес по такъв начин, че той да удовлетворява в максимална степен желанията на всички граждани на страната. Войната и терористичните актове със сигурност не са правилният начин за заявяване на гражданска позиция. Наличието на бунтовнически организации обаче е и признак за социално недоволство сред част от населението в Азавад. Възможно решение е предоставянето на автономия за областта (нещо, за което настояват бунтовниците). Така на гражданите в региона може да бъде дадена известна свобода, като същевременно се запази някаква форма на кооперация между Север и Юг, която да е гарант за икономическото развитие на Мали. Характерът и размерът на тази автономия обаче трябва да бъдат потвърдени чрез референдум на територията на Азавад. Бунтовниците не са и не бива да бъдат възприемани като представители на всички граждани.

Чуждестранната роля в конфликта е противоречива. От една страна, безспорна е заслугата на Запада за овладяване на най-критичните моменти от бунтовническата криза. Помощта от САЩ, ЕС и други страни пък е от ключова важност за преодоляване на хуманитарните трудности. Международната коалиция е полезна не само за страната, а и в световен мащаб, тъй като действията й предотвратяват разпространението на радикалния ислям.

От друга страна, западните страни носят своята отговорност за възникналата ситуация. Деколонизацията в Африка се извършва по неправилен начин, създават се държави с граници, които не отговарят на желанията на тяхното население. Това е сериозна предпоставка за възникването на междуетнически и религиозни конфликти на континента. В този смисъл военната намеса на Франция може да се разглежда и като опит да бъде поправена грешка от миналото. Друг аспект от чуждестранната намеса е нейното икономическо измерение. Съществуват теории, според които една от целите на правителството на Франция е да осигури стабилност за Мали, за да може френски компании да сключат договори за използване на минералните ресурси на страната (най-вече залежите от уран). Това може да бъде както положително, така и отрицателно развитие за африканската страна. Всичко зависи от условията на договорите.

Към момента ситуацията в Мали остава притеснителна. На 2 юли 2015 година беше извършено нападение над подразделение на мироопазващите сили на ООН, при което загинаха шест души.  Атентатът е извършен в близост до град Тимбукту. Той е знак, че все още не може да се говори за пълно стихване на напрежението в Азавад.

Ако все пак бъде постигнат, мирът ще донесе и икономическо развитие на Мали. Единият коз на страната са природните ресурси и провеждането на добри преговори с чуждестранните инвеститори (които и да са те) за тяхната експлоатация. Друго предимство е цената на труда, която е много по-ниска от тази в Европа и Америка, дори в голяма част от Азия. Това може да бъде стимул за чуждия бизнес да инвестира в страната, което да доведе до повече работни места и известно повишаване на стандарта на живот.

Публикувано на 18 Юли 2015 в 13:36 часа от
Калоян Иванов


Ключови думи:Мали, криза, Азавад, туареги, конфликт, радикален ислям

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас