„Ключът” за ирано-американските преговори

Новият президент на Иран Хасан Рухани обяви готовност за разрешаване на иранската ядрена криза. Възможността за достигане до какъвто и да е компромис неминуемо ще трябва да премине през необходимостта от взаимодействие между Иран и САЩ. Голяма част от въпросите на първата пресконференция на новоизбрания президент бяха свързани с това дали Иран е готов на диалог със Съединените щати.

В Иран гледат на необходимостта от диалог с голям реализъм. Различните фракции правят това по различни причини, оставайки крайни, консерваторите твърдят, че е невъзможно започването на преговори с „врага” (така в страната се гледа на САЩ), тъй като от това няма да има абсолютно никакъв смисъл поради липсата на необходимото доверие.

От гледна точка на решението на проблема по-важно е мнението на реалистите, които се разделят на две групи. Първата група смята, че установяването на стратегически отношения със САЩ е възможно и необходимо. Втората – счита, че приятелски взаимоотношения с Америка няма да бъдат реализирани, но е необходимо да се поддържа диалог, които да изведе страната от кризата.

Хасан Рухани и ключът за Иранската дипломацияАвтор на статии в консервативно настроения ирански вестник „Jahan”, Мохамед Имани е склонен да причисли консервативната група към хора със суицидно поведение, опиращи се на дълбоката история на безчинства на САЩ по отношение на Иран на фона на задълбочаващата се криза в Сирия. Когато Садам Хюсейн използва химическо оръжие срещу собствения си народ или Иран, САЩ не бяха толкова загрижени за ситуацията в страната за разлика от сегашното им желание за противодействие на Башар Асад. И това е силен аргумент в ръцете на крайните консерватори, потвърждаващ американската политика на двойни стандарти, нарушаването на международните норми и особеното отношение към Сирия с цел лишаването на Иран от единствения регионален съюзник.
Въпреки предизборната програма на Рухани и очакването за промяна от иранското общество, Иран не може просто така да отвори обятията си за пълномащабните инспекции от страна на международните посредници без ответни действия, на първо място отнасящи се до премахване на санкциите.
Рухани провокира неодобрително и подозрително отношение сред ултраконсерваторите с призива за осигуряване на по-голяма прозрачност по отношение на  ядрената програма. По-късно му се наложи да се защитава, тъй като започнаха да го сравняват с един от бившите президенти Хатами и ядрените преговори от този период, при които Иран временно замрази обогатяването на уран. Рухани все още има намерение за широка вътрешна реформа, за която ще му се наложи да запази кредита на доверие както от страна на избирателите така и от силните държавни институции на властта в Иран.

Не следва да се очаква стремително препускане от страна на новото правителство срещу Западните сили. Рухани ще стъпва бавно като котка, премервайки и премисляйки всяка крачка. Примирието с Запада не е самоцел за Иран, а по-скоро е средство с оглед на влошаващите се условия на живот на иранското население и опит за засилване позицийте на действащата власт.

За реализация на поставените цели несъмнено е необходима мащабна подготовка на общественото мнение и мнението на иранския елит. Едва тогава биха могли да бъдат балансирани успехите на външнополитическото направление и постепенните вътрешни реформи.

Така председателят на Асамблеята за определяне на държавната целесъобразност Али Акбар Хашеми-Рафсанджани, цитирайки Корана отбеляза, че преговорите са възможни, само ако „врагът” търси мир. А в свое интервю той каза, че Иран винаги е държал за изчистване на района от оръжия за масово унищожение.
Рафсанджани, за който може да се каже, че от времето на иранската революция до днес има силно политическо влияние, подкрепяйки Рухани  се старае да насочи общественото мнение в така необходимия прагматичен курс.

В статия на реформаторския вестник „Bahar” иранският анализатор Седек Зибакалам също по подобен начин подготвя почвата за постигане на консенсус с западните страни. Той търси причината за враждата между Иран и САЩ. Зибакалам счита, че отговорът на този въпрос на първо място може да бъде открит в съзнанието на самите иранци.
Поради това, ако текущото състояние на общественото мнение се запази всяко действие от страна на САЩ, дори и сериозна отстъпка ще бъде разглеждано като действие целящо дискредитацията на Иран.

Министъра на външните работи Мохамед Джавад Зариф също повтори повече от заявленията на своите колеги за това, че ядреното оръжие няма да осигури повече сигурност на Иран, а по-скоро ще представлява заплаха за нея. Той също подчерта, че Иран продължава да призовава САЩ да си взаимодействат съгласно стратегия удовлетворяваща и двете страни.
Проблемът за пречките в отношенията между Иран и САЩ за умерената част на иранския елит е определено важен. За години от времето на антишахската революция в Иран, народа привикна да устоява на враждебността, така че причините за съществуващата ситуация са ясни. Не е ли проблемът в самата природа на конфликтуващите страни? Въпрос от подобен характер се обуславя от подозренията на иранците за желанието на САЩ да сменят управляващия режим в ислямската република. Разбира се, ако от страна на САЩ въпросът се състои само относно смяната на режима като единствен метод за разрешаване на търканията с шиитския близкоизточен гигант, то за преговори не може да става и дума. Но ако системата на управление в Иран не е препятствие за воденето на преговори, то може би проблема е бил в несговорчивия и неконсервативен Ахмадинежад.

Ахмадинежад е продукт на определено стечение на обстоятелствата, както във вътрешнополитически аспект така и в преговорния процес по ядрената програма. Във всеки случай необходимостта от конструктивно взаимодействие на страните очевидно достигна до фаза, при която ще се осъществи на базата на действащия ирански режим без да е необходима неговата смяна.

Обаче компромиса на Иран по отношение стопяване на ледовете със САЩ неминуемо ще премине през регулирането и отслабването на конфронтацията с други регионални играчи, като Саудитска Арабия, а също така и ще бъде упражнен натиск по повод на влиянието на Иран върху шиитските групи в Ирак, Бахрейн и Сирия.
В полза от разрешаването на иранския ядрен въпрос не е опасното предположение, че ако бъде обезглавена Сирия, Иран ще бъде готов на отстъпки за своя сметка. Военен удар по Сирия, въпреки международноправния механизъм на фона на съмнителните доклади за използване на химическо оръжие ще убеди иранските консерватори, че сега не е време за умерени политици като Рухани и още повече за каквито и да е договорености с „високомерния противник”, който използва като основен аргумент за използването на военна сила – защитата на човешките права и хуманизма.

Точно тогава вече няма да бъде необходимо да се води разговор за чест, хуманизъм и международни спогодби с иранците, те си имат своята история за използване на химическо оръжие от Садам Хюсеин с мълчаливото съгласие на целия свят. Историческата памет на нацията особено сред най-консервативните нейни представители изисква подготовка и обяснение защо след всички злодеяния на САЩ, след свалянето на Мохамед Мосадек, възстановяване на власт на Шаха и поддръжката на Садам в ирано-иракската война – правителството все пак възнамерява да преговаря.
Въпреки, че на фона на икономическата криза тази задача може да стане по-изпълнима. Необуздания оптимизъм след юнските избори смени внимателния скептицизъм, и към този момент не е толкова важно за иранците по какъв начин Рухани ще формира своя кабинет. Обещанията от епохата на Ахмадинежад за поставяне на парите от нефта на масата на всеки иранец няма да успокоят общественото мнение, тъй като те са не реализируеми. Народът ще изпита ефективността на правителството следейки курса на долара, нивото на инфлацията и безработицата.

Ядрената криза засяга ежедневните нужди на хората много малко и едва ли тя ще послужи за оправдание на действията на Хасан Рухани, който по време на предизборната кампания носеше навсякъде със себе си своя символичен ключ. Ключ, който ще отвори Иран за света или още повече ще затвори страната.
 

Публикувано на 30 Септември 2013 в 23:53 часа от
Теодор Савов


Ключови думи:Иран, Америка, двустранни отношения, Хасан Рухани

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас