Китай и страните от централна и източна Европа

   На 27.11.2017 година в Будапеща, Унгария бе открита шестата среща на държавните и правителствени ръководители на страните от Централна и Източна Европа, от една страна, и Китай от друга. Домакин на форума бе унгарският премиер Виктор Орбан, който заедно с китайския премиер постави за цел издигането на по-високо ниво на отношения между двете страни. Лидерите на 16 европейски държави, сред които и България, и премиерът на Китай - Ли Къцян се срещнаха, за да изработят нов подробен план за сътрудничество на инициативата 16+1, 5 години след нейното стартиране. На срещата бяха обсъдени редица съвместни инициативи в областта на икономиката, търговията, транспорта, енергетиката, екологията и инфраструктурата. Като основни цели на Пекин представляват инвестициите в мащабни инфрастуктурни проекти в Централна и Източна Европа.

  Срещата, от своя страна, бе тълкувана по-различни начини от участниците във форума.  Унгарските домакини кръстиха форума „Отварянето на Изток“ . Сърбите говорят за „надеждно приятелство“, а полското правителство споменава за откриване на „огромни възможности“ от взаимоотношенията си с Китай.

   Министър-председателят на България Бойко Борисов, който взе участие в провелата се срещата, заяви, че когато има строителство, има и мир. Премиерът отбеляза, че провежданите срещи и приеманите документи по инициативата са в унисон с идеите и принципите на Европейския съюз. Тези идеи са заложени в отвореност, равно третиране на всички и взаимна изгода. По думите му инициативата е принос към засилване на сътрудничеството между Европа и Китай и между Европейския съюз и Китай - посока, в която България ще продължи да работи и за в бъдеще.

   Българският премиер посочи, че след стартирането през 2012 г. на механизма за редовни срещи между ръководителите на Китай и страните от Централна и Източна Европа, китайските компании са засилили присъствието си в областта на инфраструктурата в този регион. „Разчитаме на китайското правителство, активното сътрудничество и двустранните интереси да намерят израз в прагматичния подход, който да доведе до реализирането на конкретни проекти“, заяви Борисов, като изтъкна, че за България те са свързани основно с изграждането на автомагистралите „Хемус“ и „Черно море“, както и на ж.п. линията Русе-Варна.

   България открива други възможности за сътрудничество и в областта на енергетиката, селското стопанство, развитие на индустриалните зони, електронната търговия, иновациите и медицината. По думите на Бойко Борисов  реализацията на проекти в тези области ще открие нови работни места, повишаване стандарта на живот в страната и нов тласък на икономически растеж. Правителството на България е готово за активно сътрудничество  при ясно очертани и взаимоизгодни условия и за двете страни. Необходимо е да се излезе извън остарялата схема на кредитиране с държавни граници, като се търсят нови и гъвкави подходи, като например публично-частното партньорство, подчерта премиерът на страната.

   Македонската гледна точка относно китайската инициатива е сходна с тази на България. Бизнес делегация от Македонската търговска камара, ръководена от председателя на съюза на стопанските камери   г-жа Данела Арсовска, активно участва в срещата на високо равнище на шестте страни от Централна и Източна Европа и Китай. Делегацията постигна значителни постижения и плодотворни резултати по време на срещата на високо равнище.

   "Традиционно, в резултат на отличното сътрудничество на Македония с Китайската народна република, компаниите имат възможност да засилят комуникацията, взаимовръзката, изграждането на търговски отношения, както и насърчаването на инвестициите. Активно участваме в инициативи за засилване на сътрудничеството и търговското партньорство с Китай и 16 страни от Централна и Източна Европа чрез проекти за икономическо, политическо и културно сътрудничество. Вярваме, че нашето участие в срещата на върха 16 + 1 ще увеличи възможностите на частния сектор от Република Македония ", каза Арсовска.

   Фокусът на икономическия форум са малки и средни предприятия, прилагане на високи технологии в ИТ сектора, медицина и здраве, изкуствен интелект, опазване на околната среда, модерно селскостопанско производство. "Малките и средни предприятия са движеща сила за икономическото развитие и те са в центъра на правителствата по света. Развитието на конкурентоспособността на МСП и тяхната глобална свързаност са приоритетна програма за по-голямо сътрудничество на компаниите от Централна и Източна Европа и Китайската народна република.", добави Арсовска.

   Македонското правителство активно подкрепя всички дейности за засилване на бизнес сътрудничеството с Китайската народна република, със специален акцент върху популяризирането на китайския проект "Един пояс, един път" за инфраструктурната и икономическа връзка между Азия, Европа, Африка и Близкия изток ,

   За Словакия нещата около проекта са обвързани най-общо с железопътните трасета. Транзитът на стоки от Китай до страните членки на Европейския съюз по железопътен път може да бъде осъществен през Словакия - до този извод стигнаха държавните ръководители от формата 16 + 1. „Мисля, че Китай е готов да инвестира в реализацията на съвместните проекти със Словакия по-бързо, отколкото ЕС. На срещата ми с Ли Къцян, подчертах необходимостта от сътрудничество в областта на транспорта. Ако избегнем принципните политически грешки, то тогава Словакия може да се превърне в изключително важна страна в осъществяването на преноса на стоки от Китай към Европа", обяви министър-председателят на Словакия- Роберт Фицо.

   Незибежно, разглеждайки гледните точки на част от страните в Европа, трябва да се обърне внимание и на Европейския съюз, като един основен наднационален актьор. В последния си брой вестникът на британските делови кръгове Financial Times помества обширен анализ на китайско-източноевропейска среща на върха по формулата 16+1. Според вестника активността на Пекин в този регион и ответната симпатия, с която китайските проекти и аспирации се посрещат в столиците на източноевропейските страни, пораждат подозрителност в старите западноевропейски столици. Всекидневникът цитира неназовани дипломати, според които Пекин може да се възползва от ентусиазма на по-бедните източноевропейци да реализират мащабни инфраструктурни проекти с безграничните китайски финансови ресурси с цел да подкопае правилата на Европейския съюз и да задълбочи още повече и без това нарастващите напрежения Изток-Запад в самия съюз. А според друг високопоставен европейски дипломат, форматът 16+1 се занимавал с много неща, някои от които  засягали компетенциите на ЕС или пък навлизал в нови сфери, където вече има общи инициативи между ЕС и Китай, и това било само „върхът на айсберга“. При всички случаи е ясно, че „Пекин е вече изгряваща звезда за страните от Централна и Източна Европа“, отбелязва Financial Times.

   Сред някои кръгове в ЕС има две главни основания за безпокойство от китайското настъпление. Първото е, че Пекин може да активизира действията си с цел да засили още повече влиянието си в Централна и Източна Европа, компрометирайки общата политика на ЕС спрямо Китай. Второто е, че някои страни от формата 16+1 могат да експлоатират силните си връзки с Китай с цел да подобрят позициите си в преговорите с Брюксел. Европейски дипломати се опасяват, че тази динамика може да подкопае ефективността на Брюксел в често конфликтните му отношения с втория си най-голям търговски партньор. Друго опасение е, че стратегията на Китай да търси гарантирани контракти ще подкопае правилата на единния пазар за обществените поръчки на фона на огромните финансови ресурси, които през последните години Пекин налива в Европа.

 Китай и страните от Централна и Източна Европа представиха формата като положителен принос към отношенията между ЕС и Китай. В рамките на срещата китайският премиер Ли Къцян увери президента на Европейския съвет Доналд Туск, че "сътрудничеството между Китай и страните от ЦИЕ допринася за цялостно и балансирано развитие на отношенията Китай-ЕС и на европейската интеграция".

  Доколко тези намерения от страната на България са осъществими. Разглеждайки цялостната картина, ясно се наблюдава едно изоставяне на България на заден план. Нито едно от обещанията отправени към страната ни не е осъществено към края на 2017 г. Китайското правителство разкрива множество връзки със западните и южните ни съседки. Макар Гърция да не участва в инициативата 16+1, тя си остава един от основните партньори на Китай. Сърбия пък от своя страна, китайците я определят като „ надежден съюзник на страната“.

   Инициативата може да бъде разгледана от различни гледни точки. От една страна Китай допринася за развитието на по-бедните страни, но от друга трябва да се изясни в чий интерес осъществяват тези инвестиции - в китайски, за да може европейките пазари  да бъдат заляти с техни стоки и да успее да се осъществи дотъп до европейските технологии или в европейски за подпомагане на слабо развитите страни и засилване на връзките на световната икономическа сцена. Стремежът на Китай да се обособи като световен икономически хегемон дали по-лесният начин не е чрез обособяване на отношения със слабо развитите държави и чак след това засилване на взаимоотношенията с Европейския съюз предстои да видим.

Публикувано на 17 Декември 2017 в 11:37 часа от
Кристиана Ясникова


Ключови думи:Китай, източна Европа, централна Европа, сътрудничество, двустранни отношения

0 Коментара
Добавете вашия коментар:

Име:
E-маил: (незадължително)
Емотикони: smile wink wassat tongue laughing sad angry crying 

| Отписване

Свържете се с нас